Какво ни казаха ЕЦБ и Брюксел за еврозоната
България не извършва изискванията за приемане на еврото - това е заключението от така наречен конвергентен отчет на Европейската комисия и Европейската централна банка, за готовността за участие в еврозоната на шестте страни, които към момента не са въвели единната валута. Освен България, отчетът прави оценка степента на подготвеност на Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Според документа.
" Средната инфлация в България през последните 12 месеца до май 2024 година е 5.1%, над референтната стойност от 4.1% ", се споделя в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ.
Комисията предвижда, че тя ще остане малко над референтната стойност в идващите месеци, само че разликата се чака да се затвори до края на 2024 година или началото на 2025 година
Новината не е изненада, защото още преди месец шефът на Българска народна банка предизвести, че страната няма да извърши последното условие, тъй че България да вкара еврото от 1 януари 2025 година, когато е целевата дата, заложена от Народното събрание.
Служебният министър на финансите Людмила Петкова съобщи след държавното съвещание, че страната ни ще насочи искане към Европейската комисия и Европейската централна банка за правене на ексклузивен конвергентен отчет след края на годината, когато е затрупан и критерият за ценова непоклатимост. Намерението удостовери и министър председателят Димитър Главчев. По време на съвещанието е разискван и законът, който регламентира стъпките за въвеждане на единната валута в страната.
„ България реализира забележителен прогрес по пътя си към присъединение към еврозоната и извърши три от четирите критерия. Това е видимо достижение в сложна среда. Очакваме инфлацията да намалее през идващите месеци, което ще спомогне да се извърши инфлационният аршин. Ще работим в тясно съдействие с България в поддръжка на присъединението към еврозоната “, съобщи и изпълнителният заместник-председател на Европейска комисия Валдис Домбровскис, представен от пресслужбата на Европейска комисия.
България е член на така наречен чакалня за еврозоната от лятото на 2020 година. Първоначално страната целеше да вкара еврото от 1 януари 2024 година, само че след това, поради политическата неустойчивост и неналичието на държавен бюджет, страната отсрочи датата и си сложи нова цел - да влезе в така наречен " клуб на богатите " страни от 1 януари 2025 година. Това беше и един от главните цели, с които " Продължаваме промяната - Демократична България " и ГЕРБ аргументираха така наречен сглобка.
От постоянния конвергентен отчет на Европейска комисия излиза наяве, че България на процедура извършва всички критерии за участие в еврозоната, като се изключи този за ценова непоклатимост.
България покрива критерия за обществени финанси, защото не е в процедура по несъразмерен недостиг. Общият държавен недостиг се свива до 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1,9% през 2023 година,пише в доклада; България извършва критерия за непоклатимост на обменния курс. България е във валутен ръб и курсът на лв. по отношение на еврото е закрепен, без напрежения или обезценка.България извършва критерия за конвергенция на дълготрайните лихвени проценти. Средният дълготраен лихвен % за последните 12 месеца до май 2024 година е 4%, под референтната стойност от 5,5%;Външният баланс на България се усъвършенства до -0,5% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1,3% през 2023 година Икономиката на България е добре интегрирана с еврозоната посредством търговски и капиталови връзки, демонстрира анализът;Несъвместимост с критериите за ценова непоклатимост: Средната инфлация в България е над референтната стойност.
Всяка страна, която е член на Европейски Съюз, е длъжна да вкара единната валута, когато отговори на критериите за това. Практическите изгоди включват по-стабилни цени, по-ниски транзакционни разноски за хората и бизнеса, по-прозрачни и конкурентни пазари и увеличена вътрешно-ЕС и интернационална търговия.
Макар че не извършва последния аршин за въвеждане на еврото, България е измежду страните с най-хубави стопански индикатори по отношение на останалите страни отвън еврозоната, които отчетът обгръща.
През 2023 година бюджетните дефицити в Чехия, Унгария, Полша и Румъния надвишиха референтната стойност от 3% от Брутният вътрешен продукт. Съотношението държавен дълг/БВП през 2023 година беше под референтната стойност от 60% във всички обсъждани страни с изключение на Унгария. Според разбора на ЕЦБ, през 2024 година и 2025 година се чака бюджетният недостиг в Унгария, Полша и Румъния да продължи да надвишава 3%, се отбелязва в отчета.
Румъния продължава да е обект на процедура при несъразмерен недостиг, задействана през 2020 година
" На 19 юни 2024 година Европейската комисия откри, че Румъния не е подхванала ефикасни дейности, с цел да отстрани несъразмерния си недостиг. Неотдавна Европейска комисия заключи също, че Унгария и Полша не извършват критерия за недостиг на бранш „ Държавно ръководство “ според Пакта за непоклатимост и напредък. " Тя (ЕК) ще предложи на Съвета на Европейски Съюз да открие процедури при несъразмерен недостиг за тези страни ", означават от ЕЦБ.
Според отчета, упованията са България да отговори и на последния аршин за инфлацията в края на година и по-късно да изиска изключителна оценка.
Президентът на Еврогрупата Пашал Донохоу позволи по-рано тази година, че България може да се причисли към еврозоната по-късно през 2025 година.
Според специалисти, представени от европейското издание, 1 януари 2026 година би бил по-логичен период, като обръщат внимание на техническите компликации, свързани със промяната на националната валута по средата на годината.
Служебният финансов министър Людмила Петкова също разяснява, че в случай че Европейска комисия излезе с ексклузивен конвергентен отчет през април 2025 година, няма да има задоволително време за техническото въвеждане на еврото от средата на идната година, защото ще има едвам два месеца за подготовка.
" Началото на годината е най-подходящо по принцип, само че за България най-важното е да има ясна дата от кой момент може да одобри единната валута ", изясни Петкова в отговор на въпрос дали разновидността за средата на 2025 година отпада.
Международната рейтингова организация Fitch означи в края на април, че вероятността за участие в еврозоната е един от основните фактори, които поддържат позитивния кредитен рейтинг на страната. В случай, че то бъде отсрочено след 2025 година, може да окаже и отрицателно въздействия върху кредитния рейтинг на страната.
Според документа.
" Средната инфлация в България през последните 12 месеца до май 2024 година е 5.1%, над референтната стойност от 4.1% ", се споделя в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ.
Комисията предвижда, че тя ще остане малко над референтната стойност в идващите месеци, само че разликата се чака да се затвори до края на 2024 година или началото на 2025 година
Новината не е изненада, защото още преди месец шефът на Българска народна банка предизвести, че страната няма да извърши последното условие, тъй че България да вкара еврото от 1 януари 2025 година, когато е целевата дата, заложена от Народното събрание.
Служебният министър на финансите Людмила Петкова съобщи след държавното съвещание, че страната ни ще насочи искане към Европейската комисия и Европейската централна банка за правене на ексклузивен конвергентен отчет след края на годината, когато е затрупан и критерият за ценова непоклатимост. Намерението удостовери и министър председателят Димитър Главчев. По време на съвещанието е разискван и законът, който регламентира стъпките за въвеждане на единната валута в страната.
„ България реализира забележителен прогрес по пътя си към присъединение към еврозоната и извърши три от четирите критерия. Това е видимо достижение в сложна среда. Очакваме инфлацията да намалее през идващите месеци, което ще спомогне да се извърши инфлационният аршин. Ще работим в тясно съдействие с България в поддръжка на присъединението към еврозоната “, съобщи и изпълнителният заместник-председател на Европейска комисия Валдис Домбровскис, представен от пресслужбата на Европейска комисия.
България е член на така наречен чакалня за еврозоната от лятото на 2020 година. Първоначално страната целеше да вкара еврото от 1 януари 2024 година, само че след това, поради политическата неустойчивост и неналичието на държавен бюджет, страната отсрочи датата и си сложи нова цел - да влезе в така наречен " клуб на богатите " страни от 1 януари 2025 година. Това беше и един от главните цели, с които " Продължаваме промяната - Демократична България " и ГЕРБ аргументираха така наречен сглобка.
От постоянния конвергентен отчет на Европейска комисия излиза наяве, че България на процедура извършва всички критерии за участие в еврозоната, като се изключи този за ценова непоклатимост.
България покрива критерия за обществени финанси, защото не е в процедура по несъразмерен недостиг. Общият държавен недостиг се свива до 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1,9% през 2023 година,пише в доклада; България извършва критерия за непоклатимост на обменния курс. България е във валутен ръб и курсът на лв. по отношение на еврото е закрепен, без напрежения или обезценка.България извършва критерия за конвергенция на дълготрайните лихвени проценти. Средният дълготраен лихвен % за последните 12 месеца до май 2024 година е 4%, под референтната стойност от 5,5%;Външният баланс на България се усъвършенства до -0,5% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1,3% през 2023 година Икономиката на България е добре интегрирана с еврозоната посредством търговски и капиталови връзки, демонстрира анализът;Несъвместимост с критериите за ценова непоклатимост: Средната инфлация в България е над референтната стойност.
Всяка страна, която е член на Европейски Съюз, е длъжна да вкара единната валута, когато отговори на критериите за това. Практическите изгоди включват по-стабилни цени, по-ниски транзакционни разноски за хората и бизнеса, по-прозрачни и конкурентни пазари и увеличена вътрешно-ЕС и интернационална търговия.
Макар че не извършва последния аршин за въвеждане на еврото, България е измежду страните с най-хубави стопански индикатори по отношение на останалите страни отвън еврозоната, които отчетът обгръща.
През 2023 година бюджетните дефицити в Чехия, Унгария, Полша и Румъния надвишиха референтната стойност от 3% от Брутният вътрешен продукт. Съотношението държавен дълг/БВП през 2023 година беше под референтната стойност от 60% във всички обсъждани страни с изключение на Унгария. Според разбора на ЕЦБ, през 2024 година и 2025 година се чака бюджетният недостиг в Унгария, Полша и Румъния да продължи да надвишава 3%, се отбелязва в отчета.
Румъния продължава да е обект на процедура при несъразмерен недостиг, задействана през 2020 година
" На 19 юни 2024 година Европейската комисия откри, че Румъния не е подхванала ефикасни дейности, с цел да отстрани несъразмерния си недостиг. Неотдавна Европейска комисия заключи също, че Унгария и Полша не извършват критерия за недостиг на бранш „ Държавно ръководство “ според Пакта за непоклатимост и напредък. " Тя (ЕК) ще предложи на Съвета на Европейски Съюз да открие процедури при несъразмерен недостиг за тези страни ", означават от ЕЦБ.
Според отчета, упованията са България да отговори и на последния аршин за инфлацията в края на година и по-късно да изиска изключителна оценка.
Президентът на Еврогрупата Пашал Донохоу позволи по-рано тази година, че България може да се причисли към еврозоната по-късно през 2025 година.
Според специалисти, представени от европейското издание, 1 януари 2026 година би бил по-логичен период, като обръщат внимание на техническите компликации, свързани със промяната на националната валута по средата на годината.
Служебният финансов министър Людмила Петкова също разяснява, че в случай че Европейска комисия излезе с ексклузивен конвергентен отчет през април 2025 година, няма да има задоволително време за техническото въвеждане на еврото от средата на идната година, защото ще има едвам два месеца за подготовка.
" Началото на годината е най-подходящо по принцип, само че за България най-важното е да има ясна дата от кой момент може да одобри единната валута ", изясни Петкова в отговор на въпрос дали разновидността за средата на 2025 година отпада.
Международната рейтингова организация Fitch означи в края на април, че вероятността за участие в еврозоната е един от основните фактори, които поддържат позитивния кредитен рейтинг на страната. В случай, че то бъде отсрочено след 2025 година, може да окаже и отрицателно въздействия върху кредитния рейтинг на страната.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ