Какво ни казаха ЕЦБ и Брюксел за еврозоната
България не извършва изискванията за приемане на еврото - това е заключението от така наречен конвергентен отчет на Европейската комисия и Европейската централна банка, за готовността за участие в еврозоната на шестте страни, които към момента не са въвели единната валута. Освен България, отчетът прави оценка степента на подготвеност на Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Според документа.
" Средната инфлация в България през последните 12 месеца до май 2024 година е 5.1%, над референтната стойност от 4.1% ", се споделя в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ.
В референтните стойности на Европейска комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче има разминаване - до момента в който съгласно отчета на Европейска комисия тя е 4,1%, то съгласно ЕЦБ е 3,3%. Разминаването се дължи на друг набор от страни с най-хубави индикатори в еврозоната, които двете институции включват в определянето на референтната стойност.
В отчета на Европейска комисия е посочено, че тя сега е 4.1%, основана на данните от Нидерландия (2.5%), Италия (2.6%) и Латвия (2.6%) за 12-месечния интервал, обхващащ юни 2022 година – май 2024 година Дания, Финландия и Белгия са разпознати като изключения, защото техните инфлационни равнища се отклоняват доста от междинното за еврозоната заради характерни стопански условия в тези страни, написа в отчета на Европейска комисия.
ЕЦБ пресмята референтната стойност въз основата на Белгия, Дания и Нидерландия, защото централните банкери не гледат на техните индикатори като на изключения, за разлика от Европейска комисия.
Подобно разминаване в референтната стойност на инфлацията в двата отчета, съгласно икономиста Георги Ганев се случва " безусловно невиждано ".
" За пръв път в историята, от 1998 насам, в общо по 17 конвергетни отчета на Европейска комисия и на ЕЦБ, има разминаване сред двете европейски институции в референтната стойност по критерия за ценова непоклатимост. Според Европейска комисия референтната стойност за данните към май 2024 е 4.1%, до момента в който съгласно ЕЦБ тя е 3.3%. Това до момента в никакъв случай не се е случвало, " написа Ганев в профила си във Фейсбук.
Въпреки че България не покрива критерия за ценова непоклатимост и съгласно двете референтни стойности, Ганев отбелязва, че при линейна екстраполация на трендовете от последните 8 месеца с данни, по формулировката на Европейска комисия България ще покрие критерия с данните за август, а по формулировката на ЕЦБ - с данните за октомври, отбелязва още икономистът.
Тези няколко месеца разлика, в действителност са основни за това дали България може да се надява да въеде единната валута от средата на 2025 година или ще би трябвало да изчака началото на 2026 година.
Според конвергентните отчети на двете институции инфлацията в страната ще остане малко над референтната стойност в идващите месеци, само че разликата се чака да се затвори до края на 2024 година или началото на 2025 година
Новината не е изненада, защото още преди месец шефът на Българска народна банка предизвести, че страната няма да извърши последното условие, тъй че България да вкара еврото от 1 януари 2025 година, когато е целевата дата, заложена от Народното събрание.
Служебният министър на финансите Людмила Петкова съобщи след държавното съвещание, че страната ни ще насочи искане към Европейската комисия и Европейската централна банка за правене на ексклузивен конвергентен отчет след края на годината, когато е затрупан и критерият за ценова непоклатимост. Намерението удостовери и министър председателят Димитър Главчев. По време на съвещанието е разискван и законът, който регламентира стъпките за въвеждане на единната валута в страната.
„ България реализира забележителен прогрес по пътя си към присъединение към еврозоната и извърши три от четирите критерия. Това е видимо достижение в сложна среда. Очакваме инфлацията да намалее през идващите месеци, което ще спомогне да се извърши инфлационният аршин. Ще работим в тясно съдействие с България в поддръжка на присъединението към еврозоната “, съобщи и изпълнителният заместник-председател на Европейска комисия Валдис Домбровскис, представен от пресслужбата на Европейска комисия.
България е член на така наречен чакалня за еврозоната от лятото на 2020 година. Първоначално страната целеше да вкара еврото от 1 януари 2024 година, само че след това, поради политическата неустойчивост и неналичието на държавен бюджет, страната отсрочи датата и си сложи нова цел - да влезе в така наречен " клуб на богатите " страни от 1 януари 2025 година. Това беше и един от главните цели, с които " Продължаваме промяната - Демократична България " и ГЕРБ аргументираха така наречен сглобка.
От постоянния конвергентен отчет на Европейска комисия излиза наяве, че България на процедура извършва всички критерии за участие в еврозоната, като се изключи този за ценова непоклатимост.
България покрива критерия за обществени финанси, защото не е в процедура по несъразмерен недостиг. Общият държавен недостиг се свива до 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1,9% през 2023 година,пише в доклада; България извършва критерия за непоклатимост на обменния курс. България е във валутен ръб и курсът на лв. по отношение на еврото е закрепен, без напрежения или обезценка.България извършва критерия за конвергенция на дълготрайните лихвени проценти. Средният дълготраен лихвен % за последните 12 месеца до май 2024 година е 4%, под референтната стойност от 5,5%;Външният баланс на България се усъвършенства до -0,5% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1,3% през 2023 година Икономиката на България е добре интегрирана с еврозоната посредством търговски и капиталови връзки, демонстрира анализът;Несъвместимост с критериите за ценова непоклатимост: Средната инфлация в България е над референтната стойност.
Всяка страна, която е член на Европейски Съюз, е длъжна да вкара единната валута, когато отговори на критериите за това. Практическите изгоди включват по-стабилни цени, по-ниски транзакционни разноски за хората и бизнеса, по-прозрачни и конкурентни пазари и увеличена вътрешно-ЕС и интернационална търговия.
Макар че не извършва последния аршин за въвеждане на еврото, България е измежду страните с най-хубави стопански индикатори по отношение на останалите страни отвън еврозоната, които отчетът обгръща.
През 2023 година бюджетните дефицити в Чехия, Унгария, Полша и Румъния надвишиха референтната стойност от 3% от Брутният вътрешен продукт. Съотношението държавен дълг/БВП през 2023 година беше под референтната стойност от 60% във всички обсъждани страни с изключение на Унгария. Според разбора на ЕЦБ, през 2024 година и 2025 година се чака бюджетният недостиг в Унгария, Полша и Румъния да продължи да надвишава 3%, се отбелязва в отчета.
Румъния продължава да е обект на процедура при несъразмерен недостиг, задействана през 2020 година
" На 19 юни 2024 година Европейската комисия откри, че Румъния не е подхванала ефикасни дейности, с цел да отстрани несъразмерния си недостиг. Неотдавна Европейска комисия заключи също, че Унгария и Полша не извършват критерия за недостиг на бранш „ Държавно ръководство “ според Пакта за непоклатимост и напредък. " Тя (ЕК) ще предложи на Съвета на Европейски Съюз да открие процедури при несъразмерен недостиг за тези страни ", означават от ЕЦБ.
Според отчета, упованията са България да отговори и на последния аршин за инфлацията в края на година и по-късно да изиска изключителна оценка.
Президентът на Еврогрупата Пашал Донохоу позволи по-рано тази година, че България може да се причисли към еврозоната по-късно през 2025 година.
Според специалисти, представени от европейското издание, 1 януари 2026 година би бил по-логичен период, като обръщат внимание на техническите компликации, свързани със промяната на националната валута по средата на годината.
Служебният финансов министър Людмила Петкова също разяснява, че в случай че Европейска комисия излезе с ексклузивен конвергентен отчет през април 2025 година, няма да има задоволително време за техническото въвеждане на еврото от средата на идната година, защото ще има едвам два месеца за подготовка.
" Началото на годината е най-подходящо по принцип, само че за България най-важното е да има ясна дата от кой момент може да одобри единната валута ", изясни Петкова в отговор на въпрос дали разновидността за средата на 2025 година отпада.
Международната рейтингова организация Fitch означи в края на април, че вероятността за участие в еврозоната е един от основните фактори, които поддържат позитивния кредитен рейтинг на страната. В случай, че то бъде отсрочено след 2025 година, може да окаже и отрицателно въздействия върху кредитния рейтинг на страната.
Според документа.
" Средната инфлация в България през последните 12 месеца до май 2024 година е 5.1%, над референтната стойност от 4.1% ", се споделя в отчета на Европейска комисия и ЕЦБ.
В референтните стойности на Европейска комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче има разминаване - до момента в който съгласно отчета на Европейска комисия тя е 4,1%, то съгласно ЕЦБ е 3,3%. Разминаването се дължи на друг набор от страни с най-хубави индикатори в еврозоната, които двете институции включват в определянето на референтната стойност.
В отчета на Европейска комисия е посочено, че тя сега е 4.1%, основана на данните от Нидерландия (2.5%), Италия (2.6%) и Латвия (2.6%) за 12-месечния интервал, обхващащ юни 2022 година – май 2024 година Дания, Финландия и Белгия са разпознати като изключения, защото техните инфлационни равнища се отклоняват доста от междинното за еврозоната заради характерни стопански условия в тези страни, написа в отчета на Европейска комисия.
ЕЦБ пресмята референтната стойност въз основата на Белгия, Дания и Нидерландия, защото централните банкери не гледат на техните индикатори като на изключения, за разлика от Европейска комисия.
Подобно разминаване в референтната стойност на инфлацията в двата отчета, съгласно икономиста Георги Ганев се случва " безусловно невиждано ".
" За пръв път в историята, от 1998 насам, в общо по 17 конвергетни отчета на Европейска комисия и на ЕЦБ, има разминаване сред двете европейски институции в референтната стойност по критерия за ценова непоклатимост. Според Европейска комисия референтната стойност за данните към май 2024 е 4.1%, до момента в който съгласно ЕЦБ тя е 3.3%. Това до момента в никакъв случай не се е случвало, " написа Ганев в профила си във Фейсбук.
Въпреки че България не покрива критерия за ценова непоклатимост и съгласно двете референтни стойности, Ганев отбелязва, че при линейна екстраполация на трендовете от последните 8 месеца с данни, по формулировката на Европейска комисия България ще покрие критерия с данните за август, а по формулировката на ЕЦБ - с данните за октомври, отбелязва още икономистът.
Тези няколко месеца разлика, в действителност са основни за това дали България може да се надява да въеде единната валута от средата на 2025 година или ще би трябвало да изчака началото на 2026 година.
Според конвергентните отчети на двете институции инфлацията в страната ще остане малко над референтната стойност в идващите месеци, само че разликата се чака да се затвори до края на 2024 година или началото на 2025 година
Новината не е изненада, защото още преди месец шефът на Българска народна банка предизвести, че страната няма да извърши последното условие, тъй че България да вкара еврото от 1 януари 2025 година, когато е целевата дата, заложена от Народното събрание.
Служебният министър на финансите Людмила Петкова съобщи след държавното съвещание, че страната ни ще насочи искане към Европейската комисия и Европейската централна банка за правене на ексклузивен конвергентен отчет след края на годината, когато е затрупан и критерият за ценова непоклатимост. Намерението удостовери и министър председателят Димитър Главчев. По време на съвещанието е разискван и законът, който регламентира стъпките за въвеждане на единната валута в страната.
„ България реализира забележителен прогрес по пътя си към присъединение към еврозоната и извърши три от четирите критерия. Това е видимо достижение в сложна среда. Очакваме инфлацията да намалее през идващите месеци, което ще спомогне да се извърши инфлационният аршин. Ще работим в тясно съдействие с България в поддръжка на присъединението към еврозоната “, съобщи и изпълнителният заместник-председател на Европейска комисия Валдис Домбровскис, представен от пресслужбата на Европейска комисия.
България е член на така наречен чакалня за еврозоната от лятото на 2020 година. Първоначално страната целеше да вкара еврото от 1 януари 2024 година, само че след това, поради политическата неустойчивост и неналичието на държавен бюджет, страната отсрочи датата и си сложи нова цел - да влезе в така наречен " клуб на богатите " страни от 1 януари 2025 година. Това беше и един от главните цели, с които " Продължаваме промяната - Демократична България " и ГЕРБ аргументираха така наречен сглобка.
От постоянния конвергентен отчет на Европейска комисия излиза наяве, че България на процедура извършва всички критерии за участие в еврозоната, като се изключи този за ценова непоклатимост.
България покрива критерия за обществени финанси, защото не е в процедура по несъразмерен недостиг. Общият държавен недостиг се свива до 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1,9% през 2023 година,пише в доклада; България извършва критерия за непоклатимост на обменния курс. България е във валутен ръб и курсът на лв. по отношение на еврото е закрепен, без напрежения или обезценка.България извършва критерия за конвергенция на дълготрайните лихвени проценти. Средният дълготраен лихвен % за последните 12 месеца до май 2024 година е 4%, под референтната стойност от 5,5%;Външният баланс на България се усъвършенства до -0,5% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1,3% през 2023 година Икономиката на България е добре интегрирана с еврозоната посредством търговски и капиталови връзки, демонстрира анализът;Несъвместимост с критериите за ценова непоклатимост: Средната инфлация в България е над референтната стойност.
Всяка страна, която е член на Европейски Съюз, е длъжна да вкара единната валута, когато отговори на критериите за това. Практическите изгоди включват по-стабилни цени, по-ниски транзакционни разноски за хората и бизнеса, по-прозрачни и конкурентни пазари и увеличена вътрешно-ЕС и интернационална търговия.
Макар че не извършва последния аршин за въвеждане на еврото, България е измежду страните с най-хубави стопански индикатори по отношение на останалите страни отвън еврозоната, които отчетът обгръща.
През 2023 година бюджетните дефицити в Чехия, Унгария, Полша и Румъния надвишиха референтната стойност от 3% от Брутният вътрешен продукт. Съотношението държавен дълг/БВП през 2023 година беше под референтната стойност от 60% във всички обсъждани страни с изключение на Унгария. Според разбора на ЕЦБ, през 2024 година и 2025 година се чака бюджетният недостиг в Унгария, Полша и Румъния да продължи да надвишава 3%, се отбелязва в отчета.
Румъния продължава да е обект на процедура при несъразмерен недостиг, задействана през 2020 година
" На 19 юни 2024 година Европейската комисия откри, че Румъния не е подхванала ефикасни дейности, с цел да отстрани несъразмерния си недостиг. Неотдавна Европейска комисия заключи също, че Унгария и Полша не извършват критерия за недостиг на бранш „ Държавно ръководство “ според Пакта за непоклатимост и напредък. " Тя (ЕК) ще предложи на Съвета на Европейски Съюз да открие процедури при несъразмерен недостиг за тези страни ", означават от ЕЦБ.
Според отчета, упованията са България да отговори и на последния аршин за инфлацията в края на година и по-късно да изиска изключителна оценка.
Президентът на Еврогрупата Пашал Донохоу позволи по-рано тази година, че България може да се причисли към еврозоната по-късно през 2025 година.
Според специалисти, представени от европейското издание, 1 януари 2026 година би бил по-логичен период, като обръщат внимание на техническите компликации, свързани със промяната на националната валута по средата на годината.
Служебният финансов министър Людмила Петкова също разяснява, че в случай че Европейска комисия излезе с ексклузивен конвергентен отчет през април 2025 година, няма да има задоволително време за техническото въвеждане на еврото от средата на идната година, защото ще има едвам два месеца за подготовка.
" Началото на годината е най-подходящо по принцип, само че за България най-важното е да има ясна дата от кой момент може да одобри единната валута ", изясни Петкова в отговор на въпрос дали разновидността за средата на 2025 година отпада.
Международната рейтингова организация Fitch означи в края на април, че вероятността за участие в еврозоната е един от основните фактори, които поддържат позитивния кредитен рейтинг на страната. В случай, че то бъде отсрочено след 2025 година, може да окаже и отрицателно въздействия върху кредитния рейтинг на страната.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ