Какво ни каза ЕЦБ за еврозоната
България не извършва изискванията за приемане на еврото - това е заключението от така наречен конвергентен отчет на Европейската комисия, за готовността за участие в еврозоната на шестте страни, които към момента не са въвели единната валута. Освен България, отчетът прави оценка степента на подготвеност на Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
Според отчета.
" Средната инфлация в България през последните 12 месеца до май 2024 година е 5.1%, над референтната стойност от 4.1% ", се споделя в отчета на Европейска комисия.
Комисията предвижда, че тя ще остане малко над референтната стойност в идващите месеци, само че разликата се чака да се затвори до края на 2024 година или началото на 2025 година
Новината не е изненада, защото още преди месец шефът на Българска народна банка предизвести, че страната няма да извърши последното условие, тъй че България да вкара еврото от 1 януари 2025 година, когато е целевата дата, заложена от Народното събрание.
Служебният министър на финансите Людмила Петкова съобщи преди дни в Люксембург, че страната ни ще насочи искане към Европейската комисия и Европейската централна банка за правене на ексклузивен конвергентен отчет след края на годината, когато е затрупан и критерия за ценова непоклатимост. Намерението удостовери и министър председателят Димитър Главчев преди държавното съвещание през днешния ден, на което ще бъде разискван и закона, който регламентира стъпките за въвеждане на единната валута в страната.
„ България реализира забележителен прогрес по пътя си към присъединение към еврозоната и извърши три от четирите критерия. Това е видимо достижение в сложна среда. Очакваме инфлацията да намалее през идващите месеци, което ще спомогне да се извърши инфлационният аршин. Ще работим в тясно съдействие с България в поддръжка на присъединението към еврозоната “, съобщи и изпълнителният заместник-председател на Европейска комисия Валдис Домбровскис, представен от пресслужбата на Европейска комисия.
България е член на така наречен чакалня за еврозоната от лятото на 2020 година. Първоначално страната целеше да вкара еврото от 1 януари 2024 година, само че след това, поради политическата неустойчивост и неналичието на държавен бюджет, страната отсрочи датата и си сложи нова цел - да влезе в така наречен " клуб на богатите " страни от 1 януари 2025 година. Това беше и един от главните цели, с които " Продължаваме промяната - Демократична България " и ГЕРБ аргументираха така наречен сглобка.
От постоянния конвергентен отчет на Европейска комисия излиза наяве, че България на процедура извършва всички критерии за участие в еврозоната, като се изключи този за ценова непоклатимост.
България покрива критерия за обществени финанси, защото не е в процедура по несъразмерен недостиг. Общият държавен недостиг се свива до 2.9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1.9% през 2023 година,пише в доклада; България извършва критерия за непоклатимост на обменния курс. България е във валутен ръб и курсът на лв. по отношение на еврото е закрепен, без напрежения или обезценка.България извършва критерия за конвергенция на дълготрайните лихвени проценти. Средният дълготраен лихвен % за последните 12 месеца до май 2024 година е 4%, под референтната стойност от 5.5%;Външният баланс на България се усъвършенства до -0.5% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1.3% през 2023 година Икономиката на България е добре интегрирана с еврозоната посредством търговски и капиталови връзки, демонстрира анализът на ЕК;Несъвместимост с критериите за ценова непоклатимост: Средната инфлация в България е над референтната стойност, се споделя още в него.
Всяка страна, която е член на Европейски Съюз, е длъжна да вкара единната валута, когато отговори на критериите за това. Практическите изгоди включват по-стабилни цени, по-ниски транзакционни разноски за хората и бизнеса, по-прозрачни и конкурентни пазари и увеличена вътрешно-ЕС и интернационална търговия.
Очакванията са страната да отговори и на последния аршин за инфлацията в края на година и по-късно да изиска изключителна оценка.
Президентът на Еврогрупата Пашал Донохоу позволи по-рано тази година, че България може да се причисли към еврозоната по-късно през 2025 година.
Според специалисти, представени от европейското издание, 1 януари 2026 година би бил по-логичен период, като обръщат внимание на техническите компликации, свързани със промяната на националната валута по средата на годината.
Международната рейтингова организация Fitch означи в края на април, че вероятността за участие в еврозоната е един от основните фактори, които поддържат позитивния кредитен рейтинг на страната. В случай, че то бъде отсрочено след 2025 година, може да окаже и отрицателно въздействия върху кредитния рейтинг на страната.
Според отчета.
" Средната инфлация в България през последните 12 месеца до май 2024 година е 5.1%, над референтната стойност от 4.1% ", се споделя в отчета на Европейска комисия.
Комисията предвижда, че тя ще остане малко над референтната стойност в идващите месеци, само че разликата се чака да се затвори до края на 2024 година или началото на 2025 година
Новината не е изненада, защото още преди месец шефът на Българска народна банка предизвести, че страната няма да извърши последното условие, тъй че България да вкара еврото от 1 януари 2025 година, когато е целевата дата, заложена от Народното събрание.
Служебният министър на финансите Людмила Петкова съобщи преди дни в Люксембург, че страната ни ще насочи искане към Европейската комисия и Европейската централна банка за правене на ексклузивен конвергентен отчет след края на годината, когато е затрупан и критерия за ценова непоклатимост. Намерението удостовери и министър председателят Димитър Главчев преди държавното съвещание през днешния ден, на което ще бъде разискван и закона, който регламентира стъпките за въвеждане на единната валута в страната.
„ България реализира забележителен прогрес по пътя си към присъединение към еврозоната и извърши три от четирите критерия. Това е видимо достижение в сложна среда. Очакваме инфлацията да намалее през идващите месеци, което ще спомогне да се извърши инфлационният аршин. Ще работим в тясно съдействие с България в поддръжка на присъединението към еврозоната “, съобщи и изпълнителният заместник-председател на Европейска комисия Валдис Домбровскис, представен от пресслужбата на Европейска комисия.
България е член на така наречен чакалня за еврозоната от лятото на 2020 година. Първоначално страната целеше да вкара еврото от 1 януари 2024 година, само че след това, поради политическата неустойчивост и неналичието на държавен бюджет, страната отсрочи датата и си сложи нова цел - да влезе в така наречен " клуб на богатите " страни от 1 януари 2025 година. Това беше и един от главните цели, с които " Продължаваме промяната - Демократична България " и ГЕРБ аргументираха така наречен сглобка.
От постоянния конвергентен отчет на Европейска комисия излиза наяве, че България на процедура извършва всички критерии за участие в еврозоната, като се изключи този за ценова непоклатимост.
България покрива критерия за обществени финанси, защото не е в процедура по несъразмерен недостиг. Общият държавен недостиг се свива до 2.9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1.9% през 2023 година,пише в доклада; България извършва критерия за непоклатимост на обменния курс. България е във валутен ръб и курсът на лв. по отношение на еврото е закрепен, без напрежения или обезценка.България извършва критерия за конвергенция на дълготрайните лихвени проценти. Средният дълготраен лихвен % за последните 12 месеца до май 2024 година е 4%, под референтната стойност от 5.5%;Външният баланс на България се усъвършенства до -0.5% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година и до 1.3% през 2023 година Икономиката на България е добре интегрирана с еврозоната посредством търговски и капиталови връзки, демонстрира анализът на ЕК;Несъвместимост с критериите за ценова непоклатимост: Средната инфлация в България е над референтната стойност, се споделя още в него.
Всяка страна, която е член на Европейски Съюз, е длъжна да вкара единната валута, когато отговори на критериите за това. Практическите изгоди включват по-стабилни цени, по-ниски транзакционни разноски за хората и бизнеса, по-прозрачни и конкурентни пазари и увеличена вътрешно-ЕС и интернационална търговия.
Очакванията са страната да отговори и на последния аршин за инфлацията в края на година и по-късно да изиска изключителна оценка.
Президентът на Еврогрупата Пашал Донохоу позволи по-рано тази година, че България може да се причисли към еврозоната по-късно през 2025 година.
Според специалисти, представени от европейското издание, 1 януари 2026 година би бил по-логичен период, като обръщат внимание на техническите компликации, свързани със промяната на националната валута по средата на годината.
Международната рейтингова организация Fitch означи в края на април, че вероятността за участие в еврозоната е един от основните фактори, които поддържат позитивния кредитен рейтинг на страната. В случай, че то бъде отсрочено след 2025 година, може да окаже и отрицателно въздействия върху кредитния рейтинг на страната.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ