Да живееш без детето си. Карина Караньотова от БНТ за жертвите на един журналист
Карина Караньотова е едно същинско момиче от града и по тази причина я харесваме. В нея има нещо лудешко, като че ли носи вятъра в косите си, предава ти чувство за слънце, море и пясък, кара те да нарамиш раницата и да катериш планински върхове. Ако би трябвало да я съпоставим с някоя героиня от книгите, това ще е Пипи Дългото чорапче. Защото е способна да прави дивотии и без да й мигне окото да ти изясни, че избира да върви заднешком... Защото живее в свободна страна, пък и в Египет по този начин си вървят по принцип.
Карина не съумя да сбъдне фантазията на баба си, превъзходната актриса Славка Славова, да стане доктор, само че отново оказва помощ на хората. Като публицист. Обича да се майтапи: „ този тротоар аз съм го направила “, тъй като ремонтът му в действителност се е състоял след неин репортаж.
Карина Караньотова е измежду водещите лица в новините и на Българска национална телевизия 1 и несъмнено е от най-свежите попълнения в нюзрума на Старата госпожа, която навърши достолепната възраст от 60 години.
Как се трансформира животът на един кореспондент в националната телевизия след оповестяване на епидемията от ковид? Попитахме самата Карина, която е на първата линия, въоръжена с микрофон, маска и... брошка, несъмнено.
В началото бе... паниката
След оповестяването на епидемията от ковид измежду сътрудниците настана лека суматоха, да речем – блъсканица. Случващото се за всички нас беше нещо ново. Питахме се какво става... Навсякъде се говореше, че би трябвало да се съблюдава отдалеченост, само че представете си по какъв начин се случва това в нюзрум от 50 души! Нонстоп попадаш в полето на радактори, монтажисти, оператори, тъй като работата ни е извънредно екипна. С оглед на изключителното състояние бе натрапен нов режим на претовареност: 3 дни работиш (често от 7 до 23 часа) и 6 почиваш. Хората понижиха, поуспокоихме се. Самите конференции започнаха да се организират при засилени ограничения и с по-малко публицисти.
Усещане за адреналин
Работата ми е извънредно виновна и в нея в действителност има доста адреналин. Освен това се чувстваш потребен, това е късмет публицистиката в действителност да бъде оценена. Въпреки че много хора ни подлагат на критика (задавали сме тъпи въпроси), не мога да омаловажа напъните на всеки от нас. Всеки въпрос е значим за някого. Щом е попитал, значи го е интересувало. Тъпо е, когато се повтарят въпросите, по тази причина, когато почивам у дома, проследявам целия новинарския поток, с цел да мога след това да съм в час.
Професията желае жертви
COVID-19 обърка много неща в границите на фамилията ми. Още при започване на карантината татко ми (бившият лекоатлет Ивайло Караньотов, брачен партньор на Аня Пенчева) ми предложи да не виждам сина си, тъй като се срещам с прекомерно доста хора и го слагам в риск . Той си е много параноичен, само че в тази ситуация беше прав. Откакто Иво спря да върви на детска градина, той е изолиран и в грижите се редуват татко ми и дядо му. Въпреки че доста ми липсва, колкото повече време минава, се увещавам, че това е най-хубавото решение. Вече ми е много мъчително и сме решили да си го вземем преди Великден. Жертвата, което върша сега, е прекомерно огромна. Ден за ден се вземат решение нещата и преценяме риска.
Страх ли ни е от страха?
Никой не може да каже дали ограниченията, които взима страната в битката с ковид, са съответни – това евентуално ще се разбере след време. Имахме опция да забележим неприятните образци с други страни, да се стреснем в положителния смисъл на думата. България, както в никакъв случай, реагира в точния момент. Дали пък, запитвам се от време на време, не сме прекомерно страхливи ? Но знаейки, че здравната ни система никак не е на равнище, може би точно този боязън ни накара да действаме рационално . Да се готвим за най-лошото. Прави ми усещане, че като цяло българите са дисциплинирани. За разлика от италианците, които продължаваха да се събират по кафета и заведения за хранене след оповестяване на карантината. Там закъсняха. В същото време разбирам и тези, които подлагат на подозрение доста от решенията на спешния щаб, само че това е обикновено. У нас като цяло липсва доверие в институциите. Толкова години са ни лъгали.
Нужна е повече хигиена в връзките
Всеки самичък е виновен за това по какъв начин се осведоми, на какви източници се доверява. Като кореспондент на БНТ1 мога да подсигурявам, че с сътрудниците ми не вършим никакви взаимни отстъпки в това отношение. В персонален проект съумявам да се изолирам от подправените вести, общувайки през годините с тестван кръг от другари. Това са интелигентни хора, на които мога да имам вяра.
Писателят Алек Попов: Сънувам страховете си. После се разсънвам.
Карина не съумя да сбъдне фантазията на баба си, превъзходната актриса Славка Славова, да стане доктор, само че отново оказва помощ на хората. Като публицист. Обича да се майтапи: „ този тротоар аз съм го направила “, тъй като ремонтът му в действителност се е състоял след неин репортаж.
Карина Караньотова е измежду водещите лица в новините и на Българска национална телевизия 1 и несъмнено е от най-свежите попълнения в нюзрума на Старата госпожа, която навърши достолепната възраст от 60 години.
Как се трансформира животът на един кореспондент в националната телевизия след оповестяване на епидемията от ковид? Попитахме самата Карина, която е на първата линия, въоръжена с микрофон, маска и... брошка, несъмнено.
В началото бе... паниката
След оповестяването на епидемията от ковид измежду сътрудниците настана лека суматоха, да речем – блъсканица. Случващото се за всички нас беше нещо ново. Питахме се какво става... Навсякъде се говореше, че би трябвало да се съблюдава отдалеченост, само че представете си по какъв начин се случва това в нюзрум от 50 души! Нонстоп попадаш в полето на радактори, монтажисти, оператори, тъй като работата ни е извънредно екипна. С оглед на изключителното състояние бе натрапен нов режим на претовареност: 3 дни работиш (често от 7 до 23 часа) и 6 почиваш. Хората понижиха, поуспокоихме се. Самите конференции започнаха да се организират при засилени ограничения и с по-малко публицисти.
Усещане за адреналин
Работата ми е извънредно виновна и в нея в действителност има доста адреналин. Освен това се чувстваш потребен, това е късмет публицистиката в действителност да бъде оценена. Въпреки че много хора ни подлагат на критика (задавали сме тъпи въпроси), не мога да омаловажа напъните на всеки от нас. Всеки въпрос е значим за някого. Щом е попитал, значи го е интересувало. Тъпо е, когато се повтарят въпросите, по тази причина, когато почивам у дома, проследявам целия новинарския поток, с цел да мога след това да съм в час.
Професията желае жертви
COVID-19 обърка много неща в границите на фамилията ми. Още при започване на карантината татко ми (бившият лекоатлет Ивайло Караньотов, брачен партньор на Аня Пенчева) ми предложи да не виждам сина си, тъй като се срещам с прекомерно доста хора и го слагам в риск . Той си е много параноичен, само че в тази ситуация беше прав. Откакто Иво спря да върви на детска градина, той е изолиран и в грижите се редуват татко ми и дядо му. Въпреки че доста ми липсва, колкото повече време минава, се увещавам, че това е най-хубавото решение. Вече ми е много мъчително и сме решили да си го вземем преди Великден. Жертвата, което върша сега, е прекомерно огромна. Ден за ден се вземат решение нещата и преценяме риска.
Страх ли ни е от страха?
Никой не може да каже дали ограниченията, които взима страната в битката с ковид, са съответни – това евентуално ще се разбере след време. Имахме опция да забележим неприятните образци с други страни, да се стреснем в положителния смисъл на думата. България, както в никакъв случай, реагира в точния момент. Дали пък, запитвам се от време на време, не сме прекомерно страхливи ? Но знаейки, че здравната ни система никак не е на равнище, може би точно този боязън ни накара да действаме рационално . Да се готвим за най-лошото. Прави ми усещане, че като цяло българите са дисциплинирани. За разлика от италианците, които продължаваха да се събират по кафета и заведения за хранене след оповестяване на карантината. Там закъсняха. В същото време разбирам и тези, които подлагат на подозрение доста от решенията на спешния щаб, само че това е обикновено. У нас като цяло липсва доверие в институциите. Толкова години са ни лъгали.
Нужна е повече хигиена в връзките
Всеки самичък е виновен за това по какъв начин се осведоми, на какви източници се доверява. Като кореспондент на БНТ1 мога да подсигурявам, че с сътрудниците ми не вършим никакви взаимни отстъпки в това отношение. В персонален проект съумявам да се изолирам от подправените вести, общувайки през годините с тестван кръг от другари. Това са интелигентни хора, на които мога да имам вяра.
Писателят Алек Попов: Сънувам страховете си. После се разсънвам.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ