Проф. Николай Овчаров ще представи невероятния финал на резултатите от археологическия сезон Перперикон 2021
Кърджали. Проф. Николай Овчаров ще показа невероятния край на резултатите от археологическия сезон " Перперикон 2021 ", заяви археологът. Това ще се случи през днешния ден от 10.00 ч. на Перперикон.
" Завърши тримесечната напрегната работа на античния и феодален град Перперикон. Резултатите са изумителни: в Южния квартал на античния град е открит величествен некропол от кръгли здания (ротонди), представлявали най-вероятно мавзолеи и датирани най-общо в III-VI в. Те са ситуирани от запад на откритата през 2016 година най-голяма раннохристиянска черква в Родопите. Засега ротондите са 8, само че е несъмнено, че техният брой ще бъде по-голям. Входовете на част от евентуалните погребални уреди са завършени с представителни портици и колонади. Засега този необикновен архитектурен комплекс има аналогии единствено на едно място в света – в столицата на великата Римска империя! ", разяснява проф. Овчаров.
" Ще напомня, че още през предходната година западно от издигнатата през V-VI в. на обширната тераса на Южния квартал грандиозна базилика ние попаднахме на останките от превъзходна епископска резиденция от същата ера. През 2021 година бяха разкрити още няколко огромни здания, чиито долни елементи напълно са изсечени в скалния масив. Нагоре те са се издигали на два или три етажа, а стените са завършени с точно издялани каменни блокчета. Във вътрешността на обособените пространства се влиза през двукрили порти, чиито прагове и страници са прелестно непокътнати. Както прилича на сходни такива ансамбли от късноантичния интервал, комплексът на Перперикон се състои от голям брой взаимосвързани постройки.
Според така наречен Псевдоепифаниев лист от началото на VII в. в Родопите е имало една единствена обширна епископия. Най-вероятно точно Перперикон е бил нейният център, а разкриваният през последните две години архитектурен комплекс е резиденцията на архиереите.
Сред постройките на величествения архитектурен отбор през 2020 година блесна неповторима постройка, имаща единствено няколко аналогии в късната Римска империя. Става дума за монументална сграда, иззидана от огромни дялани каменни блокове. Нейният проект съставлява идеална окръжност с диаметър 7.50 м. От изток в нея се е влизало през правоъгълно преддверие, отворено на открито посредством тържествена двукрила врата. Величествената сграда е от вида на по този начин наречените кръгли здания или ротонди.
Още през предходната година ние бяхме мощно впечатлени от тази постройка. Знаехме, че ротондите са изящни постройки, проектирани изключително добре в интервала на Римската империя. Може би най-известната е фамозният Пантеон в Рим – храм на всички езически божества. Но в нашия случай по всяка възможност се касае за мавзолей-ротонда – вид, който е употребен във високата римска погребална архитектура. Известно е, че в типичен Рим свещените и погребални здания с централен проект в съставляват продължение на архаичните култури и обичаи, свързвани с етруските сухоземни могили а оттова - с микенските толоси.
Нашето учудване през 2021 година бе още по-голямо, когато при разкопките на бял свят се появиха останките на още цели 7 ротонди. Без подозрение те са правени през римския и късноантичния интервал и имат друга степен на непокътнатост. Със сигурност обаче може сигурно да се твърди, че кръглите структури имат почти идентични размери с диаметър 7-8 м. Подобно на откритата през предходната година ротонда, някои са завършени изключително представително с портици и колонади. Запазени са бази и елементи от самите колони. За страдание всички ротонди са разрушени още в древността и намиралите се в тях саркофази още тогава са унищожени ", съобщи още археологът.
" Няма да укривам, че това изобретение ни шокира и изправя пред съществено тестване. Впрочем това се отнася освен за огромния колектив от учени, работещи на Перперикон, само че и за тесните експерти по римска архитектура, като известния археолог доцент Здравко Димитров. Защото предварителните изследвания демонстрират, че този отбор от монументални здания, евентуално мавзолеи, има прилика не къде да е, а в самия „ Вечен град “, столицата на империята Рим.
Става дума за античната традиция гробниците на богатите римски жители да бъдат разполагани директно отвън града край огромните пътища, тръгващи от него – Виа Апиа, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и други Те са с друг тип, само че доста от тях са точно ротонди – здания с проект на окръжност с диаметър от 7-8 до 15-20 м. Именно там се срещат най-хубавите аналогии на новооткритите постройки от скалния град Перперикон. Сред тези образци могат да се упоменат Касал Ротондо, Берета дел Прете и Мавзолея на Сесилия Метела на Виа Апиа, този на Марк Плауций Лукан на Виа Тибуртина и други Към този лист би трябвало да се прибави открития неотдавна по археологически път неотдавна римски пантеон в Испания по пътя Кордоба-Хиспалис, представляващ ротонда с диаметър 10 м. Учените са на мнение, че той е основан под мощни италийски въздействия.
С приемането на християнството при започване на IV в. не престават да се строят мавзолеи на известни персони с форма на ротонди. Такива са гробният пантеон на майката на император Константин Велики, Елена; мавзолея на император Галерий в Солун; фамозната ротонда „ Св. Георги “, някои здания в Южна Франция, превърнати по-късно в християнски храмове. Близък паралел на кръглите постройка от Перперикон е и мавзолеят на готският крал Теодорих Велики в Равена, повдигнат през 520 година
Добра прилика са още няколко погребални ротонди от интервала на прехода от езичество към християнство в Римската империя. Те са завършени величествено с вход с портици и колонади, както някои от новооткритите здания на Перперикон. Такива са, да вземем за пример, мавзолеят на Ромул, наследник на Максенций, от началото на IV в. и така наречен Тор де Чиави на Виа Пренестина също във „ Вечния град “. Такъв е и мавзолеят на последния император на Западната Римска империя Хонорий от първите десетилетия на V в.
Сходството с тези образци допуска, че такова е било и предназначението на откритите към този момент 8 здания с кръговиден проект в Южния квартал на скалния град. На този стадий от проучванията ги датираме най-общо в римския и късноантичния интервал – III-VI в. Както се сподели, заради интензивното по-късно строителство в Южния квартал саркофазите не са непокътнати на никое място. Край кръглите здания обаче се следят няколко обособени добре завършени скални гробове с ориентировка изток-запад и север-юг. Макар да не се намират в ротондите, явно в тях също са били заровени видни персони.
Въобще няма подозрение, че в тази зона са били полагани тленните остатъци на най-знатните хора в античния град. И в това няма нищо чудно, тъй като тя се намира директно от запад на основния път, излизал от Южната врата на крепостта и водел към основната автомагистрала Via Egnatia, свързвала двата центъра на империята – Рим и Константинопол. И не е инцидентно, че от изток на същия път през V-VI в. е построена и най-голямата раннохристиянска черква в Родопите ", сподели още той.
" Завърши тримесечната напрегната работа на античния и феодален град Перперикон. Резултатите са изумителни: в Южния квартал на античния град е открит величествен некропол от кръгли здания (ротонди), представлявали най-вероятно мавзолеи и датирани най-общо в III-VI в. Те са ситуирани от запад на откритата през 2016 година най-голяма раннохристиянска черква в Родопите. Засега ротондите са 8, само че е несъмнено, че техният брой ще бъде по-голям. Входовете на част от евентуалните погребални уреди са завършени с представителни портици и колонади. Засега този необикновен архитектурен комплекс има аналогии единствено на едно място в света – в столицата на великата Римска империя! ", разяснява проф. Овчаров.
" Ще напомня, че още през предходната година западно от издигнатата през V-VI в. на обширната тераса на Южния квартал грандиозна базилика ние попаднахме на останките от превъзходна епископска резиденция от същата ера. През 2021 година бяха разкрити още няколко огромни здания, чиито долни елементи напълно са изсечени в скалния масив. Нагоре те са се издигали на два или три етажа, а стените са завършени с точно издялани каменни блокчета. Във вътрешността на обособените пространства се влиза през двукрили порти, чиито прагове и страници са прелестно непокътнати. Както прилича на сходни такива ансамбли от късноантичния интервал, комплексът на Перперикон се състои от голям брой взаимосвързани постройки.
Според така наречен Псевдоепифаниев лист от началото на VII в. в Родопите е имало една единствена обширна епископия. Най-вероятно точно Перперикон е бил нейният център, а разкриваният през последните две години архитектурен комплекс е резиденцията на архиереите.
Сред постройките на величествения архитектурен отбор през 2020 година блесна неповторима постройка, имаща единствено няколко аналогии в късната Римска империя. Става дума за монументална сграда, иззидана от огромни дялани каменни блокове. Нейният проект съставлява идеална окръжност с диаметър 7.50 м. От изток в нея се е влизало през правоъгълно преддверие, отворено на открито посредством тържествена двукрила врата. Величествената сграда е от вида на по този начин наречените кръгли здания или ротонди.
Още през предходната година ние бяхме мощно впечатлени от тази постройка. Знаехме, че ротондите са изящни постройки, проектирани изключително добре в интервала на Римската империя. Може би най-известната е фамозният Пантеон в Рим – храм на всички езически божества. Но в нашия случай по всяка възможност се касае за мавзолей-ротонда – вид, който е употребен във високата римска погребална архитектура. Известно е, че в типичен Рим свещените и погребални здания с централен проект в съставляват продължение на архаичните култури и обичаи, свързвани с етруските сухоземни могили а оттова - с микенските толоси.
Нашето учудване през 2021 година бе още по-голямо, когато при разкопките на бял свят се появиха останките на още цели 7 ротонди. Без подозрение те са правени през римския и късноантичния интервал и имат друга степен на непокътнатост. Със сигурност обаче може сигурно да се твърди, че кръглите структури имат почти идентични размери с диаметър 7-8 м. Подобно на откритата през предходната година ротонда, някои са завършени изключително представително с портици и колонади. Запазени са бази и елементи от самите колони. За страдание всички ротонди са разрушени още в древността и намиралите се в тях саркофази още тогава са унищожени ", съобщи още археологът.
" Няма да укривам, че това изобретение ни шокира и изправя пред съществено тестване. Впрочем това се отнася освен за огромния колектив от учени, работещи на Перперикон, само че и за тесните експерти по римска архитектура, като известния археолог доцент Здравко Димитров. Защото предварителните изследвания демонстрират, че този отбор от монументални здания, евентуално мавзолеи, има прилика не къде да е, а в самия „ Вечен град “, столицата на империята Рим.
Става дума за античната традиция гробниците на богатите римски жители да бъдат разполагани директно отвън града край огромните пътища, тръгващи от него – Виа Апиа, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и други Те са с друг тип, само че доста от тях са точно ротонди – здания с проект на окръжност с диаметър от 7-8 до 15-20 м. Именно там се срещат най-хубавите аналогии на новооткритите постройки от скалния град Перперикон. Сред тези образци могат да се упоменат Касал Ротондо, Берета дел Прете и Мавзолея на Сесилия Метела на Виа Апиа, този на Марк Плауций Лукан на Виа Тибуртина и други Към този лист би трябвало да се прибави открития неотдавна по археологически път неотдавна римски пантеон в Испания по пътя Кордоба-Хиспалис, представляващ ротонда с диаметър 10 м. Учените са на мнение, че той е основан под мощни италийски въздействия.
С приемането на християнството при започване на IV в. не престават да се строят мавзолеи на известни персони с форма на ротонди. Такива са гробният пантеон на майката на император Константин Велики, Елена; мавзолея на император Галерий в Солун; фамозната ротонда „ Св. Георги “, някои здания в Южна Франция, превърнати по-късно в християнски храмове. Близък паралел на кръглите постройка от Перперикон е и мавзолеят на готският крал Теодорих Велики в Равена, повдигнат през 520 година
Добра прилика са още няколко погребални ротонди от интервала на прехода от езичество към християнство в Римската империя. Те са завършени величествено с вход с портици и колонади, както някои от новооткритите здания на Перперикон. Такива са, да вземем за пример, мавзолеят на Ромул, наследник на Максенций, от началото на IV в. и така наречен Тор де Чиави на Виа Пренестина също във „ Вечния град “. Такъв е и мавзолеят на последния император на Западната Римска империя Хонорий от първите десетилетия на V в.
Сходството с тези образци допуска, че такова е било и предназначението на откритите към този момент 8 здания с кръговиден проект в Южния квартал на скалния град. На този стадий от проучванията ги датираме най-общо в римския и късноантичния интервал – III-VI в. Както се сподели, заради интензивното по-късно строителство в Южния квартал саркофазите не са непокътнати на никое място. Край кръглите здания обаче се следят няколко обособени добре завършени скални гробове с ориентировка изток-запад и север-юг. Макар да не се намират в ротондите, явно в тях също са били заровени видни персони.
Въобще няма подозрение, че в тази зона са били полагани тленните остатъци на най-знатните хора в античния град. И в това няма нищо чудно, тъй като тя се намира директно от запад на основния път, излизал от Южната врата на крепостта и водел към основната автомагистрала Via Egnatia, свързвала двата центъра на империята – Рим и Константинопол. И не е инцидентно, че от изток на същия път през V-VI в. е построена и най-голямата раннохристиянска черква в Родопите ", сподели още той.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ