Проф. Николай Овчаров: През XIV Перперикон е бил от ранга на Женева и Лайпциг
Кърджали. През XIV Перперикон е бил от ранга на Женева и Лайпциг. Това заяви археологът проф. Николай Овчаров .
" Вече няколко седмици подред преглеждам антибългарските тези на нидерландеца Махиел Кийл, от които са повлияни и много български историци. Една от основните цели на разработките му е културата на Второто българско царство. В предишния брой изнесох действителните данни за средновековните български градове, наречени от Кийл „ дребни и неугледни “. Един от най-интересните образци е Перперикон в Източните Родопи, който аз изследвам от десетилетия.
През ХІІІ-ХІV в. той е един от основните средновековни градове в региона. В края на ХІІ в. остарялата късноримска цитадела е изцяло преустроена и Перперикон става център на новоучредената византийска тематика (област) Ахридос. Градът е процъфтяващо населено място, за което неведнъж водят война Българското царство и Византийската империя. Документ от 1339 година демонстрира, че Перперикон е независима епископия към Пловдивската митрополия ", уточни той.
" Археологическите разкопки свидетелстват, че през ХІV в. Перперикон се състои от градската цитадела, вътрешното барикада в нея и обширни квартали от север и юг. По средновековната стена в този момент се наброяват 13 кули, а във вътрешността се е влизало през две врати. С обща повърхност на градската цитадела дружно с цитаделата от 14 375 кв. м тя е измежду огромните и крепко укрепени твърдини по българските земи. Самото вътрешно барикада има 8 кули, като 5 са общи с тези на градската цитадела. Със своите съвсем 4.5 дка и то се подрежда измежду най-големите цитадели, открити по археологически път.
В градската цитадела през ХІV в. не престават да действат три огромни преустроени късноантични здания, в които се е помещавала администрацията и гарнизонът. Сумирайки данните от разкопките се пресмята, че там е имало минимум 80-100 едноделни жилищни здания за елементарното население. Те са едноделни, с съвсем правоъгълен проект и заоблени ъгли. Размерите варират от 2.8/2.1 м при най-малките до 5.5/4.2 м при най-големите, а площта надлежно от 6 до към 23 кв. м ", означи архелологът.
" Естествено тук се доближава до въпроса - какъв брой индивида са живеели в тези къщи. Предвид оскъдните данни това е доста мъчно начинание и към този момент е правено единствено за разкритото по археологически път средновековно населено място при с. Попина, Силистренско. Чрез статистическата формула на Стърджис учените доближават до извода, че при междинна повърхност от към 10 кв. м, междинният брой на жителите на едно жилище е 6 души. Къщите на елементарните хора в градската цитадела на Перперикон от ХІІІ-ХІV в. са имали междинна площ от към 14 кв. м и затова са били населявани приблизително от не по-малко от 8 души.
Така броят на жителите в тази част би трябвало да се дефинира на 650-800 души. Заедно с бойците от гарнизона и хората от обкръжението на регионалния шеф цифрата на нейните непрекъснати жители през ХІV в. би трябвало да e 900-1000. А при 1.5 ха повърхност това се доближава до постоянно употребяваната формула на Ръсел, определяща 500 поданици на 1 ха в гъстозастроените елементи на градовете в Западна Европа ", добави той.
" Перперикон е имал и многолюдни квартали-подградия, чието изследване се осъществя интензивно през последните години. В обширния Южен квартал към този момент е оголен бранш с не по-малко от 50-60 къщи. Работата там не е завършила, само че е допустимо да се даде планирана оценка въз основата на откритото до момента. Сградите имат сходни размери на тези във вътрешната цитадела, което ще рече, че популацията там е наброявало към 400-450 души, а може би и повече. Вероятно обособените елементи на квартала са се оформили на родовия принцип на махалата, както се вижда и в други средновековни градове на Балканите. Жилищата на няколко родствено свързани фамилии са били обособени от останалите посредством ниска ограда.
За числеността на популацията на Перперикон през ХІІІ-ХІV в. свидетелстват и разкритите до момента некрополи, като при всички археологически акции са открити повече от 500 гроба с християнска ориентировка. В укрепената територия те са към 200, като най-голяма централизация има към разкритата черква в източната част на града. Обяснимо това е максимумът заради лимитираното пространство в крепостта ", добави проф. Овчаров.
" Логично множеството некрополи се намират в подградията и покрайнината. Още при теренните обхождания край Перперикон имахме сигурни данни за няколко, в които са погребвали покойниците през ХІІІ-ХІV в. Най-голям към този момент се оказва некрополът в Южния квартал, чието изследване продължава. Досега са разкрити към 200 гроба, като сходно на вътрешното барикада те са съсредоточени най-много край огромната раннохристиянска базилика, употребена и през средновековието.
Значителен е бил и некрополът край третата известна черква в северното подградие, от който е разкрита дребна част, наброяваща едвам 42 гроба. Несъмнено той е бил обвързван с към момента неразкритите квартали по северния скат на укрепения рид. Също по този начин на разнообразни места в най-близките покрайнини се регистрирани обособени гробове, които също свидетелстват за средновековни некрополи.
Сумирайки всички налични данни от археологическите разкопки, ще се опитаме да изчислим, въпреки и релативно, популацията на средновековния Перперикон в кулминационната точка на своето разгръщане към началото на ХІV в. Разкритият до момента сектор в Южния квартал обгръща повърхност малко над един хектар. Както се сподели, там са живели минимум 400-450 души, което е една забележителна плътност. А тази цифра доста надвишава междинния брой поданици на хектар в предградията в средновековните градове в Западна Европа (300 души) по упоменатата формула на Ръсел ", изясни той.
" Въз основа на разкопките и теренните обхождания в покрайнината на Перперикон би трябвало да се допусне, че кварталите от север и от юг са обхващали най-малко още 4 хектара. Ако предположим същата плътност на популацията, тогава към известната цифра от Южния квартал би трябвало да се прибавят 1600-1800 поданици на подградията.
В последна сметка се получава, че броят на жителите на укрепения град и неукрепените квартали на Перперикон в първата половина на ХІV в. би трябвало да е бил към 2900-3400 души. Според към този момент мощно развитите демографски проучвания на средновековието, това го вмества в визията за един средноголям западноевропейски град. Така центърът на Източните Родопи се подрежда измежду градове от своята ера като Нотингам, Стамфорд, Женева, Лайпциг, Дрезден и други.
Резкият скок на броя на неговите поданици безспорно би трябвало да се дефинира към втората четвърт и средата на ХІV в. През това време античният скален град има към този момент дълга история, която стартира преди седем хилядолетия, минава през огромно тракийско светилище и забележителен римски град. След прочут крах през VII-VIII в., през IX-XII в. той се възвръща с нов искра. Тези мирни епохи са последвани от опустошителните за Балканите Трети и Четвърти кръстоносни походи, донесли на региона огромна неустановеност ", означи археологът.
" Очевидно тогава жителите на многочислените селища в покрайнината се насочват към сигурната отбрана на укрепения огромен град. Там през ХІІІ-ХІV в. се концентрира ръководството на региона и по този начин той става привлекателно място за живот и за по-бедните пластове от обществото. Горната хронологическа граница в растежа на популацията и изобщо в обитаването на Перперикон е 1361 година, когато той е високомерен, разграбен и опожарен от османците, а оживелите поданици са отведени в иго ", уточни също проф. Николай Овчаров.
" Вече няколко седмици подред преглеждам антибългарските тези на нидерландеца Махиел Кийл, от които са повлияни и много български историци. Една от основните цели на разработките му е културата на Второто българско царство. В предишния брой изнесох действителните данни за средновековните български градове, наречени от Кийл „ дребни и неугледни “. Един от най-интересните образци е Перперикон в Източните Родопи, който аз изследвам от десетилетия.
През ХІІІ-ХІV в. той е един от основните средновековни градове в региона. В края на ХІІ в. остарялата късноримска цитадела е изцяло преустроена и Перперикон става център на новоучредената византийска тематика (област) Ахридос. Градът е процъфтяващо населено място, за което неведнъж водят война Българското царство и Византийската империя. Документ от 1339 година демонстрира, че Перперикон е независима епископия към Пловдивската митрополия ", уточни той.
" Археологическите разкопки свидетелстват, че през ХІV в. Перперикон се състои от градската цитадела, вътрешното барикада в нея и обширни квартали от север и юг. По средновековната стена в този момент се наброяват 13 кули, а във вътрешността се е влизало през две врати. С обща повърхност на градската цитадела дружно с цитаделата от 14 375 кв. м тя е измежду огромните и крепко укрепени твърдини по българските земи. Самото вътрешно барикада има 8 кули, като 5 са общи с тези на градската цитадела. Със своите съвсем 4.5 дка и то се подрежда измежду най-големите цитадели, открити по археологически път.
В градската цитадела през ХІV в. не престават да действат три огромни преустроени късноантични здания, в които се е помещавала администрацията и гарнизонът. Сумирайки данните от разкопките се пресмята, че там е имало минимум 80-100 едноделни жилищни здания за елементарното население. Те са едноделни, с съвсем правоъгълен проект и заоблени ъгли. Размерите варират от 2.8/2.1 м при най-малките до 5.5/4.2 м при най-големите, а площта надлежно от 6 до към 23 кв. м ", означи архелологът.
" Естествено тук се доближава до въпроса - какъв брой индивида са живеели в тези къщи. Предвид оскъдните данни това е доста мъчно начинание и към този момент е правено единствено за разкритото по археологически път средновековно населено място при с. Попина, Силистренско. Чрез статистическата формула на Стърджис учените доближават до извода, че при междинна повърхност от към 10 кв. м, междинният брой на жителите на едно жилище е 6 души. Къщите на елементарните хора в градската цитадела на Перперикон от ХІІІ-ХІV в. са имали междинна площ от към 14 кв. м и затова са били населявани приблизително от не по-малко от 8 души.
Така броят на жителите в тази част би трябвало да се дефинира на 650-800 души. Заедно с бойците от гарнизона и хората от обкръжението на регионалния шеф цифрата на нейните непрекъснати жители през ХІV в. би трябвало да e 900-1000. А при 1.5 ха повърхност това се доближава до постоянно употребяваната формула на Ръсел, определяща 500 поданици на 1 ха в гъстозастроените елементи на градовете в Западна Европа ", добави той.
" Перперикон е имал и многолюдни квартали-подградия, чието изследване се осъществя интензивно през последните години. В обширния Южен квартал към този момент е оголен бранш с не по-малко от 50-60 къщи. Работата там не е завършила, само че е допустимо да се даде планирана оценка въз основата на откритото до момента. Сградите имат сходни размери на тези във вътрешната цитадела, което ще рече, че популацията там е наброявало към 400-450 души, а може би и повече. Вероятно обособените елементи на квартала са се оформили на родовия принцип на махалата, както се вижда и в други средновековни градове на Балканите. Жилищата на няколко родствено свързани фамилии са били обособени от останалите посредством ниска ограда.
За числеността на популацията на Перперикон през ХІІІ-ХІV в. свидетелстват и разкритите до момента некрополи, като при всички археологически акции са открити повече от 500 гроба с християнска ориентировка. В укрепената територия те са към 200, като най-голяма централизация има към разкритата черква в източната част на града. Обяснимо това е максимумът заради лимитираното пространство в крепостта ", добави проф. Овчаров.
" Логично множеството некрополи се намират в подградията и покрайнината. Още при теренните обхождания край Перперикон имахме сигурни данни за няколко, в които са погребвали покойниците през ХІІІ-ХІV в. Най-голям към този момент се оказва некрополът в Южния квартал, чието изследване продължава. Досега са разкрити към 200 гроба, като сходно на вътрешното барикада те са съсредоточени най-много край огромната раннохристиянска базилика, употребена и през средновековието.
Значителен е бил и некрополът край третата известна черква в северното подградие, от който е разкрита дребна част, наброяваща едвам 42 гроба. Несъмнено той е бил обвързван с към момента неразкритите квартали по северния скат на укрепения рид. Също по този начин на разнообразни места в най-близките покрайнини се регистрирани обособени гробове, които също свидетелстват за средновековни некрополи.
Сумирайки всички налични данни от археологическите разкопки, ще се опитаме да изчислим, въпреки и релативно, популацията на средновековния Перперикон в кулминационната точка на своето разгръщане към началото на ХІV в. Разкритият до момента сектор в Южния квартал обгръща повърхност малко над един хектар. Както се сподели, там са живели минимум 400-450 души, което е една забележителна плътност. А тази цифра доста надвишава междинния брой поданици на хектар в предградията в средновековните градове в Западна Европа (300 души) по упоменатата формула на Ръсел ", изясни той.
" Въз основа на разкопките и теренните обхождания в покрайнината на Перперикон би трябвало да се допусне, че кварталите от север и от юг са обхващали най-малко още 4 хектара. Ако предположим същата плътност на популацията, тогава към известната цифра от Южния квартал би трябвало да се прибавят 1600-1800 поданици на подградията.
В последна сметка се получава, че броят на жителите на укрепения град и неукрепените квартали на Перперикон в първата половина на ХІV в. би трябвало да е бил към 2900-3400 души. Според към този момент мощно развитите демографски проучвания на средновековието, това го вмества в визията за един средноголям западноевропейски град. Така центърът на Източните Родопи се подрежда измежду градове от своята ера като Нотингам, Стамфорд, Женева, Лайпциг, Дрезден и други.
Резкият скок на броя на неговите поданици безспорно би трябвало да се дефинира към втората четвърт и средата на ХІV в. През това време античният скален град има към този момент дълга история, която стартира преди седем хилядолетия, минава през огромно тракийско светилище и забележителен римски град. След прочут крах през VII-VIII в., през IX-XII в. той се възвръща с нов искра. Тези мирни епохи са последвани от опустошителните за Балканите Трети и Четвърти кръстоносни походи, донесли на региона огромна неустановеност ", означи археологът.
" Очевидно тогава жителите на многочислените селища в покрайнината се насочват към сигурната отбрана на укрепения огромен град. Там през ХІІІ-ХІV в. се концентрира ръководството на региона и по този начин той става привлекателно място за живот и за по-бедните пластове от обществото. Горната хронологическа граница в растежа на популацията и изобщо в обитаването на Перперикон е 1361 година, когато той е високомерен, разграбен и опожарен от османците, а оживелите поданици са отведени в иго ", уточни също проф. Николай Овчаров.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ