Как да говорим така, че да сме съюзници с детето
Караници, тръшкане, дебелоглав, експанзия – това е единствено част от арсенала на актуалните деца, до който постоянно прибягват освен когато доста желаят нещо, а от време на време последователно построяват темперамент, който се демонстрира с такива „ принадлежности “.
Помощник за намиране на решения за проблемите на доста от родителите е книгата на Джули Кинг и Джоана Фабер „ Как да приказваме, когато детето не слуша? “ .
Всъщност тя е част от известна поредност „ Как да приказваме “ за деца на разнообразни възрасти, изясни пред Радио София Вера Янчелова , основен редактор на издателство „ Изток-Запад “.
Цялата поредност е на практика ориентирана, дават се житейски обстановки и образци.
„ Опасно е на малко дете, което няма знания за живота, да не се слагат граници. Понякога те са животоспасяващи. Въпросът е да знаем по какъв начин да се слагат тези граници - от тях и от поставените правила зависят и последващите взаимоотношения “, добави Янчелова.
Тя напомни ролята на родителския персонален образец за възпитанието и акцентира, че книгата на Джули Кинг и Джоана Фабер е подобаваща и за бъдещи майки и бащи, и за родители които към този момент имат дребни или поотраснали деца.
/
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ