Кой е режисьорът на всички времена?
Капра? Копола? Бигелоу? Изборът на водещия кинокритик на в. „ Гардиън ”
Вече обявихме номинациите и започнахме нашия конкурс за “Оскар на всички времена ” с раздела за най-хубав режисьор. В нито една друга категория този избор не е толкоз непосилен. Правилно или неверно, само че на режисьора се гледа като на всесилен създател, притежател на авторските права, залегнали даже в правото на Европейски Съюз. Той е обвързван с кастинг шефа, работи и репетира с актьорите и моделира техните осъществявания, съветва се с оператора, сортира кинокадрите и взема решение кои ще употребява. Режисьорът взима своите решения под напън и на място. И, несъмнено, режисьорът натрупа авторитет и почитание, част от което и премията Оскар му носи. Така че, да минем към кандидатите.
Франк Капра е именит с лекотата, с която борави със сюжета, само че това най-добре е показано в огромния му филм “Това се случи една нощ ” от 1934 година Сексуалната смелост и занимателната съобразителност на Робърт Рискин, сценарист на “Това се случи една нощ ”, донасят на кино лентата рядко срещания златен стандарт за сантиментална комедия. Не е толкоз елементарен и методът, по който Капра с чернобели фрагменти ни води от в началото, радостно бягство от яхта, през интимните срещи в рейсове и мотели до необичайния брачен край. Перфектна е работата му с актьорите. Когато Кларк Гейбъл и Клодет Колбер подправено се карат като женени пред детективите, ние избухваме в смях. Смеем се дружно с тях и когато станем очевидец на същинско знамение по какъв начин ледената наследница се оказва лъжлива актриса. След това стартира топенето на леда и любовта разцъфва сред тях. Капра оркестрира две първокласни звезди с майсторски нюх.
Джордж Стивънс е брилянтен холивудски студиен режисьор, чийто артистичност може да забележим, във кино лентата му от 1951 година “Място под слънцето ”, акомодация на романа “Американска покруса ” на Теодор Драйзер. Монтгомъри Клифт е безпаричен млад мъж, работещ в завода на богатия си вуйчо и е подготвен да убие бременната си другарка (Шели Уинтърс), с цел да може да се ожени за красивата, богатата и от висшето общество дама, изиграна от Елизабет Тейлър. Ненатрапчивата и загадъчна постановка на Стивънс основава една ноар активност и придава на възторжената връзка сред Тейлър и Клифт драматичен искра. В техните първични любовни подиуми има нещо свръхестествено, сякаш и двамата са в транс, следен чудесно от Стивънс. Той слага тяхната любовна история в надълбоко неспокойна и красиво композирана гледка.
Режисурата от време на време, е кръстоска сред начало на военна инвазия и проект за сватбено посрещане. Дейвид Лийн и превъзходните му епоси – изключително шедьовърът му “Лорънс Арабски ” от 1962 година с Питър О’Тул като сантиментален и суетлив полковник от Първата международна война. Лийн ни показва своето вълнуващо майсторство в разказването на истории, в мащаба и вероятността, в наситения непосредствен проект, в придвижването на широкоекранната гледка. Принос има и брилянтният монтаж на Ан В. Коътс. Всичко това се обобщи в фрагмента, когато Лорънс провокира гърмеж в горящата пустиня, трептяща от топлината. Лийн беше режисьор, предназначен да прави епоси.
Франсис Форд Копола е водач на американската нова вълна. Твърди се, че шедьовърът му от 1974 година “Кръстникът II ”, е най-хубавата му работа. Този самоуверен филм е по-скоро предистория на историята, показана в първия филм. Филмът демонстрира имигрантския генезис на мафиотите и опита им да станат уважавани членове на обществото и американския политически хайлайф. Майкъл Корлеоне, е деец от армията, който изначало не желае да има нищо общо със фамилния бизнес, само че по-късно се трансформира в най-страшния водач. Личността на Майкъл калцинира до жестокост, за разлика от младия Вито, игран от Робърт Де Ниро, чието кино принуждение е неподготвено, нехайно и инстинктивно. Филмът е хипнотичен.
След 9/11 Холивуд реагира на кошмара с поредност от демократични и неуверени филми, опитващи се да кръстосат ястреб с гълъб. Бруталният трилър от 2009 година на Катрин Бигълоу, “Войната е опиум ” беше ободрителен, с реализма си филм. Бигълоу режисира увлекателна и ужасяваща алегория за губещата игра на съветска рулетка, каквато беше американската военна инвазия в Афганистан. Този майсторски екшън е типичен филм против войната, съпоставим единствено с великите филми за Виетнам. Джеръми Ренър играе специалист по обезвреждането на бомби, прекарал прекалено много време в “потискане на болката ”, който живее на границата на напрежението. Той прави безразсъдни демонстрации на ненужна смелост и детонира подозрителни устройства без отдалечено управляеми роботи, а от време на време и без защитна ризница. Бигълоу изнася ужасно зрелище с Ренър, за който се твърди, че един от най-властните, само че в същото време завладяващи артисти.
И Оскарът отива при…Дейвид Лийн!
За “Лорънс Арабски ” – същинско величие и донкихотската популярност качиха кино лентата на върха. Неговото аналогово майсторство и артистичност оцеляха в цифровата ера. Очарователният и автентичен подвиг на Лорънс наподобява се трансферирал и върху самия Дейвид Лийн.
Вече обявихме номинациите и започнахме нашия конкурс за “Оскар на всички времена ” с раздела за най-хубав режисьор. В нито една друга категория този избор не е толкоз непосилен. Правилно или неверно, само че на режисьора се гледа като на всесилен създател, притежател на авторските права, залегнали даже в правото на Европейски Съюз. Той е обвързван с кастинг шефа, работи и репетира с актьорите и моделира техните осъществявания, съветва се с оператора, сортира кинокадрите и взема решение кои ще употребява. Режисьорът взима своите решения под напън и на място. И, несъмнено, режисьорът натрупа авторитет и почитание, част от което и премията Оскар му носи. Така че, да минем към кандидатите.
Франк Капра е именит с лекотата, с която борави със сюжета, само че това най-добре е показано в огромния му филм “Това се случи една нощ ” от 1934 година Сексуалната смелост и занимателната съобразителност на Робърт Рискин, сценарист на “Това се случи една нощ ”, донасят на кино лентата рядко срещания златен стандарт за сантиментална комедия. Не е толкоз елементарен и методът, по който Капра с чернобели фрагменти ни води от в началото, радостно бягство от яхта, през интимните срещи в рейсове и мотели до необичайния брачен край. Перфектна е работата му с актьорите. Когато Кларк Гейбъл и Клодет Колбер подправено се карат като женени пред детективите, ние избухваме в смях. Смеем се дружно с тях и когато станем очевидец на същинско знамение по какъв начин ледената наследница се оказва лъжлива актриса. След това стартира топенето на леда и любовта разцъфва сред тях. Капра оркестрира две първокласни звезди с майсторски нюх.
Джордж Стивънс е брилянтен холивудски студиен режисьор, чийто артистичност може да забележим, във кино лентата му от 1951 година “Място под слънцето ”, акомодация на романа “Американска покруса ” на Теодор Драйзер. Монтгомъри Клифт е безпаричен млад мъж, работещ в завода на богатия си вуйчо и е подготвен да убие бременната си другарка (Шели Уинтърс), с цел да може да се ожени за красивата, богатата и от висшето общество дама, изиграна от Елизабет Тейлър. Ненатрапчивата и загадъчна постановка на Стивънс основава една ноар активност и придава на възторжената връзка сред Тейлър и Клифт драматичен искра. В техните първични любовни подиуми има нещо свръхестествено, сякаш и двамата са в транс, следен чудесно от Стивънс. Той слага тяхната любовна история в надълбоко неспокойна и красиво композирана гледка.
Режисурата от време на време, е кръстоска сред начало на военна инвазия и проект за сватбено посрещане. Дейвид Лийн и превъзходните му епоси – изключително шедьовърът му “Лорънс Арабски ” от 1962 година с Питър О’Тул като сантиментален и суетлив полковник от Първата международна война. Лийн ни показва своето вълнуващо майсторство в разказването на истории, в мащаба и вероятността, в наситения непосредствен проект, в придвижването на широкоекранната гледка. Принос има и брилянтният монтаж на Ан В. Коътс. Всичко това се обобщи в фрагмента, когато Лорънс провокира гърмеж в горящата пустиня, трептяща от топлината. Лийн беше режисьор, предназначен да прави епоси.
Франсис Форд Копола е водач на американската нова вълна. Твърди се, че шедьовърът му от 1974 година “Кръстникът II ”, е най-хубавата му работа. Този самоуверен филм е по-скоро предистория на историята, показана в първия филм. Филмът демонстрира имигрантския генезис на мафиотите и опита им да станат уважавани членове на обществото и американския политически хайлайф. Майкъл Корлеоне, е деец от армията, който изначало не желае да има нищо общо със фамилния бизнес, само че по-късно се трансформира в най-страшния водач. Личността на Майкъл калцинира до жестокост, за разлика от младия Вито, игран от Робърт Де Ниро, чието кино принуждение е неподготвено, нехайно и инстинктивно. Филмът е хипнотичен.
След 9/11 Холивуд реагира на кошмара с поредност от демократични и неуверени филми, опитващи се да кръстосат ястреб с гълъб. Бруталният трилър от 2009 година на Катрин Бигълоу, “Войната е опиум ” беше ободрителен, с реализма си филм. Бигълоу режисира увлекателна и ужасяваща алегория за губещата игра на съветска рулетка, каквато беше американската военна инвазия в Афганистан. Този майсторски екшън е типичен филм против войната, съпоставим единствено с великите филми за Виетнам. Джеръми Ренър играе специалист по обезвреждането на бомби, прекарал прекалено много време в “потискане на болката ”, който живее на границата на напрежението. Той прави безразсъдни демонстрации на ненужна смелост и детонира подозрителни устройства без отдалечено управляеми роботи, а от време на време и без защитна ризница. Бигълоу изнася ужасно зрелище с Ренър, за който се твърди, че един от най-властните, само че в същото време завладяващи артисти.
И Оскарът отива при…Дейвид Лийн!
За “Лорънс Арабски ” – същинско величие и донкихотската популярност качиха кино лентата на върха. Неговото аналогово майсторство и артистичност оцеляха в цифровата ера. Очарователният и автентичен подвиг на Лорънс наподобява се трансферирал и върху самия Дейвид Лийн.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ