,fit(768:433)&07:43:39)
Асен Великов: Благодаря на семейството ми, че ме е направило от Левски, за мен е чест
- Каза още от дете, само че ти си почитател на Левски, а това е една фраза навръх най-големия противник на Левски. Защо Левски? Как се възпламени по този тим?
- Най-вероятно по същата причина – фамилията. Всички в нашето семейство са левскари, генерации обратно. Някои са Гундивисти, както по този начин се споделя. Има подобен термин. Още от дете към мен всичко е било синьо, всичко се приказва за Левски, всичко е обвързвано с Левски. Нямаше по какъв начин просто да не съм за Левски и се веселя и до ден сегашен и съм признателен на фамилията ми, че са ме създали от Левски, тъй като за мен е горделивост и се веселя, че съм от този тим.
- Аз ще издам може би една загадка на нашите фенове, само че ти в случай че не беше баскетболист най-вероятно щеше да си футболист. Така ли е?
- Така е, да. Като бях възпитаник имаше училищен надпревари сред учебните заведения и доста повече тогава, на този стадий ми се отдаваше футболът, в сравнение с баскетболът. Опитвах се да вземам участие на всички шампионати и несъмнено във футбола ми се получаваха по-добре нещата, дори имаше интерес да стана футболист. Баща ми значително държеше, искаше повече да стана футболист в сравнение с баскетболист. В един миг просто баскетболът ме дръпна и си ме влечеше доста повече.
- Кога тъкмо разбра, че ще се занимаваш с баскетбол, а не с футбол? Спомняш ли си този миг?
- Да, приключих шести клас, седми клас влязох в спортното учебно заведение с баскетбол в Плевен. Тогава към този момент осъзнах, че нещата стават по-професионално, по-отговорно. Една година по-късно, когато се реалокирах във Варна в осми клас, още веднъж е спортното учебно заведение, тогава към този момент осъзнах, че съм се насочил и в случай че желая да ставам баскетболист, ще би трябвало да дам всичко от себе си, да се приписвам всекидневно на тренировки, старания и подготовка.
 )
- Не ти ли липсваше футболът?
- Не, забавното е, че мен футболът ме влече като почитател. Много по-приятно ми е да виждам, доста по-приятно ми е да играя, когато имам свободно време. Но не ме влече по този начин професионално. Не ме влече по метода, по който баскетболът ме влече. Може би това действително е повода да се занимавам с баскетбол, а не с футбол. Баскетболът е моят спорт, който да упражнявам.
- Спомена, че футболът те влече като почитател. Една от огромните ти пристрастености е италианският Лацио. Как се възпламени?
- Стана доста инцидентно. Може би множеството почитатели на Левски знаят, че Лацио е един от тимовете, които е доста харесван сред левскарите.
- А за какво?
- Малко нещата се препокриват. Както споделих, аз съм от Плевен, само че израснах във Варна. Когато отидох във Варна, там може би има най-вече фенове на Лацио. Във Варна, в този интервал си ходеха проведено най-малко един път в месеца на мачове в Италия. Отивайки във Варна аз се срещнах с въпросните хора, които ме възпламениха и мен. Лека-полека около Левски първоначално, около футбола и без да се осъзная, в границите на една година – година и половина аз се възпламених извънредно доста по Лацио. Общо взето това беше моментът, който прекатурна нещата, с цел да стана почитател на Лацио. Вече в годините в следствие все по-голяма стана връзката сред почитателите на Левски и Лацио. Формално се водят изявления, че сме „ сини братя “. Но доста преди този момент да стане толкоз публично, Иво Тасков и Красимир Пеев са хората, които ме възпламениха и към този момент 20 години съм почитател на Лацио.
 )
- А ходил ли си на мач, евентуално си ходил, само че на какъв брой мача на Лацио си ходил?
- Ами, не. Ще те изненадам, че не съм ходил. Така се получава, че през сезона, когато нашите мачове вървят нямам свободно време, с цел да отида. Когато ни свърши сезонът, в Италия също не е сезон. Ходил съм в Италия, разглеждал съм стадиона, посещавал съм техните магазини, фенските организации и самите почитател шопове. За жал към момента не съм имал тази опция да отида на мач и несъмнено, когато спра да играя баскетбол едно от първите неща, които ще направя е да отида на мач на Лацио.
- Кои са другите несбъднати фантазии свързани с футбол?
- Свързани с футбол не мога да кажа, че имам някакви кой знае какви фантазии. По-скоро една от фантазиите ми е, че Левски не съм го виждал първенец в последните години, което го чакаме към този момент доста време. Надявам се скоро да се осъществя тази фантазия. Както споделих, фантазия ми е да отида на дерби сред Лацио и Рома в Италия. Това ще са неща, които когато спра да се занимавам професионално с баскетбол ще осъществя. Не са толкоз мъчно постижими.
- Тогава ли Левски ще става първенец?
- Надявам се по-рано. Надявам се още тази година. Има по този начин признаци на позитивна атмосфера в тима в съпоставяне в последните години, тъй че всички се надяваме да е в този момент. Определено това преживяване и тази страст, която съм виждал по малкия екран, което са ми пращали другари, които са били на дербита сред Лацио и Рома, желая да го усетя, желая да го изживея и имам вяра, че е незабравимо преживяване.
- Разкажи ни кой е мачът на Лацио, който в никакъв случай няма да забравиш...
- Много са, почтено казано. От всеки мач, според с кого и по какъв начин съм го гледал са ми се запечатали разнообразни моменти. Пак споделям, от въпросния мач през 2004-2005-та, Лацио не беше побеждавал Рома, ще сбъркам какъв брой години... На въпросния мач бяхме във Варна, в нещо като почитател клуб на Левски. Аз бях на 18 години и за мен тогава беше огромна страст, че гледахме мача във почитател клуба на Левски с доста хора – фенове на Левски и Лацио. Това е един миг, който ми се е запечатал от детските години. Беше огромна наслада, че Лацио победи. В следствие всички мачове, които са били дербита и несъмнено Лацио е побеждавал са оставили хубави усещания и незабравими моменти в мен. Когато гледаш мач по малкия екран, а не си на стадиона е доста значимо с кого и къде го гледаш. Когато сме имали тази опция да си го гледаме някъде насаме, да няма други хора, с цел да може свободно да си викаме и да си се радваме, постоянно остават доста приятни страсти и мемоари. Още повече, когато тимът ти победи. Имало е и загуби, само че в този момент ще приказваме за хубавите моменти.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ