Музиката изисква искреност и посвещение
КАМЕЛИЯ НАЙДЕНОВА е родена във Велико Търново, внучка е на поета и писателя Янислав Янков. Започва музикалното си обучение в Музикалната школа в родния си град и още на 9 години изнася първия си независим концерт. На 13 години продължава образованието си в Музикалното учебно заведение в Русе при именития възпитател Анелия Попова. Следва бакалавърска степен в Националната музикална академия в София, продължава специализацията си в UDK в Берлин и приключва магистърска степен в Кралската музикална академия в Лондон. Днес тя живее в Италия, преподава в Консерваторията по музика " Дж. Мартучи " в Салерно и продължава да концертира на влиятелни подиуми по света. Камелия е гост-солист на водещи оркестри, работила е с изключителни музиканти и диригенти като: Бенджамин Зандер, Саймън Ратл, Джошуа Бел, Мария Гулегина, Готие Капюсон и други
- Камелия, през юни бяхте солистка в концерта " Контрасти " на МДТ " К. Кисимов " във Велико Търново под диригентството на Георги Патриков. След какъв брой години се върнахте на сцената в родния Ви град? Какво беше прекарването от срещата с оркестъра, с публиката?
- Очарователно беше, доста откровено прекарване, направи ме същински щастлива. Върнах се заредена в Италия. След 20 години престояване в чужбина, не толкоз постоянно се връщам в родината, тъй като родителите ми живеят в Англия, когато стъпя на родна земя безусловно мирисът е друг, освен на България, само че и на родния ми град.
Последният ми концерт там беше на 1 октомври 2013 година, а първият на великотърновска сцена бе рецитал, който направих на 9-годишна възраст. Така че това е третата ми изява в родния град, през големи интервали от време.
Концертът беше изпълнен с доста хубава сила и от моя страна, и от страна на оркестъра. Всички бяха доста топли, съсредоточени. Репертоарът не беше елементарен. Оркестърът на Великотърновския спектакъл свири повече оперети, оперно-театрални творби и за тях беше известно предизвикателство - да създадат за толкоз малко време солистична стратегия. Не приказвам единствено за " Годишните времена " на Вивалди, които аз свирих, само че и за втората част на концерта, в която кларинетистите Павел Стойчев и Младен Николаев извършиха Концертна пиеса за два кларинета и оркестър от Менделсон, а китаристът Цветан Недялков - Концерт за китара и оркестър от Вила-Лобос.
- Всъщност Вашето другарство с музиката стартира от Велико Търново, от мъничка са първите Ви докосвания до сцената, с преподаватели и така нататък
- При мен всичко се случи доста естествено, тъй като майка ми и татко ми, дядо ми, вуйна ми, сестра ми, братовчедките ми, всички по майчина линия са актьори. Баща ми е ваятел, майка ми е художничка, дядо ми е публицист, стихотворец и публицист и от дребна съм захранена с изкуство. Като дете не бях доста сигурна с какво желая да се занимавам. Обичах да си изобретявам разкази, майка ми споделяше, че имам доста развита фикция, започнах да пиша приказки, стихотворения, обичах да танцувам, да пея. Родителите ми пускаха плочи, касети с типичен творби, джаз и поп музика - този тип музика и в този момент е мое занимание.
На 6 години започнах образованието си по цигулка в Музикалната школа във Велико Търново с преподавателка Красимира Стефанова. Когато наближи времето да аплайвам в приблизително учебно заведение, родителите ми дадоха независимост на мнение и на избор с изобразително изкуство ли ще се занимавам или с музика.
Чувствах музиката по-близка и пожелах да продължа да изучавам цигулка. Изпратиха ме в Музикалното учебно заведение в Русе при именития възпитател Анелия Попова. След това продължих образованието си в Музикалната академия при проф. Йосиф Радионов и Стойка Миланова.
- После сте специализирали в Берлин, в Лондон, само че най-после избрахте Италия. Защо?
- Искрено казано... заради сантиментална причина. Което въобще не беше планувано. Една година следвах бакалавърска степен в Берлин, само че не почувствах този град като мой, не усещах атмосферата прочувствено и обществено задоволително близка. И взех решение да продължа специализацията си в Лондон, където моите родители бяха емигрирали още през 2000 година Имах потребност и да бъда по-близо до тях, откакто доста години бяхме разграничени. Кандидатствах в Кралската академия и със сестра ми влязохме на полустипендия. Направих две години специализация при проф. Лидия Moрдкович, която е била помощник-асистент на великия съветски цигулар Давид Oйстрах, за жалост, тя към този момент не е сред живите.
В Лондон се срещнах с италиански пианист, с който започнахме да свирим в концертно дуо, имахме концерти в Лондон - в Бенджамин Бритън тиътър и Дюкс хол, и в доста страни в Европа. За всеки музикант е доста значимо да се изявява на сцена, с цел да построи душeвност на един сбъдващ се музикант. След като сформирахме нашето дуо, направихме и камерно трио с един испанец и започнаха участията ми като солист с: Оркестъра на Кралската академия в Лондон, Филхармоничния оркестър на Бакъу, Филхармоничния оркестър на Плоещ, Университетския филхармоничен оркестър на Парма, Симфоничния оркестър на Удмуртия, Камерния оркестър на италианските солисти и други
Кандидатствах за работа като учител в консерватория в Италия, което дава опция човек да поддържа и концертно равнище като музикант. През 2012 година влязох като хоноруван учител в академията и всяка година минавах през състезания, с цел да защитя работното си място, което продължи 9 години. Преди три години получих непрекъснат контракт и в този момент съм щатен учител в Консерваторията в Салерно, само че пребивавам в Кастелабате - малко населено място отвън града.
- Много музиканти със сериозен типичен репертоар зад тила си основават забавни кросоувър планове.
- Наблюдавала съм такива музиканти, които са достигнали до някакъв тип рационализиране на изказността си в тяхната компетентност. И когато има наситено търсене доста години на учене и преподаване, по-късно се явява потребност да се самоизкажеш. Музиката, която слушаме, методът, по който сме живели, това, което носим в душата си, поражда у хората на изкуството нужда да напишат личното си стихотворение посредством музика. /> - И Вие ли изпитвате това възприятие?
- Да. По време на пандемията, когато се оказах заклещена от локдауна в това малко градче, имах опция да се занимавам с неща, които съм желала от дълго време, само че не съм имала време - с комбинация, слушане на доста музика, на джаз, на ейсид, типичен творби от бароковата ера и от по-модерната. През това време написах две джаз части, в които участва и глас. Много одобрявам пеенето като изказ, казвали са ми, че владея певчески качества, само че в никакъв случай не съм имала опция да ги развия. Записах двете части напълно аматьорски в едно малко студио и... ги зарових в шкафа. Показах ги на няколко близки хора, които ме окуражиха, само че аз съм доста сериозна и взех решение, че не са задоволително положителни, с цел да ги показва пред експерт. Преди време напълно инцидентно ги споделих с един от преподавателите, с който сега свирим в квинтет аржентинско танго. Осмелих се да му дам да чуе едното парче - джазова балада. Той сподели, че композицията е доста забавна и че би трябвало да се занимавам с това отсега нататък, което ми вдъхна малко вяра. Но всяко нещо, с цел да се направи добре, изисква време и посвещение, геният не е задоволителен. След няколко дни ще протоколирам професионално тези две творби, върху които работих през последните месеци.
- На каква цигулка свирите?
- Свиря на италианска цигулка - нов, съвременен инструмент, основан от занаятчия Лука Руджиеро, която си купих предходната година. Посветих 2-3 години в търсене на подобаващия инструмент - това е дълъг развой и човек би трябвало да има самообладание. През годините съм свирила на разнообразни цигулки, които ми бяха дадени за прилагане от фондации, и след 1-2 години съм ги прибирала. Добрият инструмент е значим, изключително в огромна зала би трябвало да звучи добре и темброво, и като мощ.
- Създали сте културната асоциация " Каризма музикале ", която подкрепя млади гении и провежда концерти.
- Както споделих, заради персоналната ми история попаднах в Кастелабате, където има всичко, с изключение на музикално общество. Озовах се на огромен кръстопът и започнах да се чудя какво ще върша. След като съм свирила на доста концерти в Лондон и като солистка, и като част от сформира, като първа цигулка и така нататък, тук започнах целия си живот съвсем изначало. Тогава открих тази асоциация, започнах да преподавам и осъзнах, че в случай че нямам мощен дух и не направя нещо, нито ще мога да концертирам, нито нещо ново да се основава и да се опитат всички благоприятни условия.
Започнах да пиша имейли, представях се посредством биографията си, добавях видеозаписи. Понякога даже не получавах отговори, само че това ме направи по-борбена и устойчива. В началото беше доста мъчно, започнах с 3-4 концерта в годината, само че когато се осъществяваха, това ми даваше предизвикването да продължа. След 13-14 години камък по камък построих основите на строеж. Борбата беше много сложна, тъй като има огромна конкуренция, а концертите не са доста и всеки пази ревностно личното си пространство, за жалост, не е елементарно съдействието с други музиканти. Осъзнавайки този факт, си споделих, че аз ще поема самодейността и ще поканя някои реализатори да изпълним събитие дружно. Винаги съм мислила положително и това ме кара по-малко да се багра от актуалното общество. /> - Къде изнасяте концертитe?
- Повечето изяви се организират в доста красива околност в крайбрежната зона на Салерно. Но тук традициите в класическата музика са леко позабравени и моето предпочитание е да се възвърне остарялата Италия в люлката на културата. Защото тя е притежател на огромен % от културните достояния на международно равнище, изключително италианският юг, където допреди век и половина са живели бурбоните, и е много тъжно да тъне в давност. Има потребност от будители.
- Срещате ли български музиканти, до момента в който концертирате във и отвън Италия? Известно е, че в съвсем всички авторитетни международни оркестри има българи.
- Където има българи, постоянно съм чувала доста хубави мнения за хората, които са излезли от родината си и са траяли живота и творчеството си в разнообразни музикални сфери. Повечето българи, които познавам, са в Северна Италия, срещите ми с тях са били къси, чуваме се по телефона, разменяме известия, само че към момента не съм имала общ концерт с българи. Много от някогашните ми сътрудници и съученици работят в Белгия, Нидерландия, Германия, където имаме доста представители на българската струнна школа. Но, както знаете, Италия е общоизвестна с оперните артисти, измежду които има доста българи.
- Какво остава за Вас като най-силно прекарване от миналия сезон?
- Много значимо събитие, което се случи в живота ми, беше поканата от преподавателката на моя ученичка от Южна Корея в консерваторията, да направя 15-дневно солистично турне през декември м.г. в пет огромни града. Най-голямото предизвикателство беше изявата ми в Националния спектакъл на Сеул, с над 3000 места, който беше цялостен. Това е сбъдната фантазия и бях доста щастлива.
- Всички споделят, че публиката там е доста сърдечна и спонтанна.
- Наистина е по този начин. След един от концертите да вземем за пример, при мен пристигна семейство с две деца - момиче и момче, и ме поздравиха на превъзходен български език. Попитах ги дали са учили или живели в България, оказа се, че не са, а са подготвили това приветствие особено за мен, което доста ме трогна. В Южна Корея открих един доста съвременен свят, даже плашещо съвременен, само че там съществува необикновен тип почитание, дисциплинираност към индивида, което е доста скъпо и което Западът съвсем е изгубил в днешно време.
- Какво Ви следва в близко бъдеще?
- От предходната зима включих в репертоара си " Годишните времена " на Вивалди, а в този момент ми следва да направя " Годишните времена " на Астор Пиацола. Имам покана през ноември да ги извърша в два концерта с италиански оркестри - от Перуджа и от Авелино. Ще се веселя да ги повторя и на друго място, хубаво е едно огромно произведение да се извършва по-често и да уляга с времето. Това носи една сигурност на музиканта, която и публиката усеща. Предстоят ми много изяви през лятото с новия ми квинтет " Найденова - Деида ", чиято музика е микс сред класика, танго и джаз.
- Камелия, през юни бяхте солистка в концерта " Контрасти " на МДТ " К. Кисимов " във Велико Търново под диригентството на Георги Патриков. След какъв брой години се върнахте на сцената в родния Ви град? Какво беше прекарването от срещата с оркестъра, с публиката?
- Очарователно беше, доста откровено прекарване, направи ме същински щастлива. Върнах се заредена в Италия. След 20 години престояване в чужбина, не толкоз постоянно се връщам в родината, тъй като родителите ми живеят в Англия, когато стъпя на родна земя безусловно мирисът е друг, освен на България, само че и на родния ми град.
Последният ми концерт там беше на 1 октомври 2013 година, а първият на великотърновска сцена бе рецитал, който направих на 9-годишна възраст. Така че това е третата ми изява в родния град, през големи интервали от време.
Концертът беше изпълнен с доста хубава сила и от моя страна, и от страна на оркестъра. Всички бяха доста топли, съсредоточени. Репертоарът не беше елементарен. Оркестърът на Великотърновския спектакъл свири повече оперети, оперно-театрални творби и за тях беше известно предизвикателство - да създадат за толкоз малко време солистична стратегия. Не приказвам единствено за " Годишните времена " на Вивалди, които аз свирих, само че и за втората част на концерта, в която кларинетистите Павел Стойчев и Младен Николаев извършиха Концертна пиеса за два кларинета и оркестър от Менделсон, а китаристът Цветан Недялков - Концерт за китара и оркестър от Вила-Лобос.
- Всъщност Вашето другарство с музиката стартира от Велико Търново, от мъничка са първите Ви докосвания до сцената, с преподаватели и така нататък
- При мен всичко се случи доста естествено, тъй като майка ми и татко ми, дядо ми, вуйна ми, сестра ми, братовчедките ми, всички по майчина линия са актьори. Баща ми е ваятел, майка ми е художничка, дядо ми е публицист, стихотворец и публицист и от дребна съм захранена с изкуство. Като дете не бях доста сигурна с какво желая да се занимавам. Обичах да си изобретявам разкази, майка ми споделяше, че имам доста развита фикция, започнах да пиша приказки, стихотворения, обичах да танцувам, да пея. Родителите ми пускаха плочи, касети с типичен творби, джаз и поп музика - този тип музика и в този момент е мое занимание.
На 6 години започнах образованието си по цигулка в Музикалната школа във Велико Търново с преподавателка Красимира Стефанова. Когато наближи времето да аплайвам в приблизително учебно заведение, родителите ми дадоха независимост на мнение и на избор с изобразително изкуство ли ще се занимавам или с музика.
Чувствах музиката по-близка и пожелах да продължа да изучавам цигулка. Изпратиха ме в Музикалното учебно заведение в Русе при именития възпитател Анелия Попова. След това продължих образованието си в Музикалната академия при проф. Йосиф Радионов и Стойка Миланова.
- После сте специализирали в Берлин, в Лондон, само че най-после избрахте Италия. Защо?
- Искрено казано... заради сантиментална причина. Което въобще не беше планувано. Една година следвах бакалавърска степен в Берлин, само че не почувствах този град като мой, не усещах атмосферата прочувствено и обществено задоволително близка. И взех решение да продължа специализацията си в Лондон, където моите родители бяха емигрирали още през 2000 година Имах потребност и да бъда по-близо до тях, откакто доста години бяхме разграничени. Кандидатствах в Кралската академия и със сестра ми влязохме на полустипендия. Направих две години специализация при проф. Лидия Moрдкович, която е била помощник-асистент на великия съветски цигулар Давид Oйстрах, за жалост, тя към този момент не е сред живите.
В Лондон се срещнах с италиански пианист, с който започнахме да свирим в концертно дуо, имахме концерти в Лондон - в Бенджамин Бритън тиътър и Дюкс хол, и в доста страни в Европа. За всеки музикант е доста значимо да се изявява на сцена, с цел да построи душeвност на един сбъдващ се музикант. След като сформирахме нашето дуо, направихме и камерно трио с един испанец и започнаха участията ми като солист с: Оркестъра на Кралската академия в Лондон, Филхармоничния оркестър на Бакъу, Филхармоничния оркестър на Плоещ, Университетския филхармоничен оркестър на Парма, Симфоничния оркестър на Удмуртия, Камерния оркестър на италианските солисти и други
Кандидатствах за работа като учител в консерватория в Италия, което дава опция човек да поддържа и концертно равнище като музикант. През 2012 година влязох като хоноруван учител в академията и всяка година минавах през състезания, с цел да защитя работното си място, което продължи 9 години. Преди три години получих непрекъснат контракт и в този момент съм щатен учител в Консерваторията в Салерно, само че пребивавам в Кастелабате - малко населено място отвън града.
- Много музиканти със сериозен типичен репертоар зад тила си основават забавни кросоувър планове.
- Наблюдавала съм такива музиканти, които са достигнали до някакъв тип рационализиране на изказността си в тяхната компетентност. И когато има наситено търсене доста години на учене и преподаване, по-късно се явява потребност да се самоизкажеш. Музиката, която слушаме, методът, по който сме живели, това, което носим в душата си, поражда у хората на изкуството нужда да напишат личното си стихотворение посредством музика. /> - И Вие ли изпитвате това възприятие?
- Да. По време на пандемията, когато се оказах заклещена от локдауна в това малко градче, имах опция да се занимавам с неща, които съм желала от дълго време, само че не съм имала време - с комбинация, слушане на доста музика, на джаз, на ейсид, типичен творби от бароковата ера и от по-модерната. През това време написах две джаз части, в които участва и глас. Много одобрявам пеенето като изказ, казвали са ми, че владея певчески качества, само че в никакъв случай не съм имала опция да ги развия. Записах двете части напълно аматьорски в едно малко студио и... ги зарових в шкафа. Показах ги на няколко близки хора, които ме окуражиха, само че аз съм доста сериозна и взех решение, че не са задоволително положителни, с цел да ги показва пред експерт. Преди време напълно инцидентно ги споделих с един от преподавателите, с който сега свирим в квинтет аржентинско танго. Осмелих се да му дам да чуе едното парче - джазова балада. Той сподели, че композицията е доста забавна и че би трябвало да се занимавам с това отсега нататък, което ми вдъхна малко вяра. Но всяко нещо, с цел да се направи добре, изисква време и посвещение, геният не е задоволителен. След няколко дни ще протоколирам професионално тези две творби, върху които работих през последните месеци.
- На каква цигулка свирите?
- Свиря на италианска цигулка - нов, съвременен инструмент, основан от занаятчия Лука Руджиеро, която си купих предходната година. Посветих 2-3 години в търсене на подобаващия инструмент - това е дълъг развой и човек би трябвало да има самообладание. През годините съм свирила на разнообразни цигулки, които ми бяха дадени за прилагане от фондации, и след 1-2 години съм ги прибирала. Добрият инструмент е значим, изключително в огромна зала би трябвало да звучи добре и темброво, и като мощ.
- Създали сте културната асоциация " Каризма музикале ", която подкрепя млади гении и провежда концерти.
- Както споделих, заради персоналната ми история попаднах в Кастелабате, където има всичко, с изключение на музикално общество. Озовах се на огромен кръстопът и започнах да се чудя какво ще върша. След като съм свирила на доста концерти в Лондон и като солистка, и като част от сформира, като първа цигулка и така нататък, тук започнах целия си живот съвсем изначало. Тогава открих тази асоциация, започнах да преподавам и осъзнах, че в случай че нямам мощен дух и не направя нещо, нито ще мога да концертирам, нито нещо ново да се основава и да се опитат всички благоприятни условия.
Започнах да пиша имейли, представях се посредством биографията си, добавях видеозаписи. Понякога даже не получавах отговори, само че това ме направи по-борбена и устойчива. В началото беше доста мъчно, започнах с 3-4 концерта в годината, само че когато се осъществяваха, това ми даваше предизвикването да продължа. След 13-14 години камък по камък построих основите на строеж. Борбата беше много сложна, тъй като има огромна конкуренция, а концертите не са доста и всеки пази ревностно личното си пространство, за жалост, не е елементарно съдействието с други музиканти. Осъзнавайки този факт, си споделих, че аз ще поема самодейността и ще поканя някои реализатори да изпълним събитие дружно. Винаги съм мислила положително и това ме кара по-малко да се багра от актуалното общество. /> - Къде изнасяте концертитe?
- Повечето изяви се организират в доста красива околност в крайбрежната зона на Салерно. Но тук традициите в класическата музика са леко позабравени и моето предпочитание е да се възвърне остарялата Италия в люлката на културата. Защото тя е притежател на огромен % от културните достояния на международно равнище, изключително италианският юг, където допреди век и половина са живели бурбоните, и е много тъжно да тъне в давност. Има потребност от будители.
- Срещате ли български музиканти, до момента в който концертирате във и отвън Италия? Известно е, че в съвсем всички авторитетни международни оркестри има българи.
- Където има българи, постоянно съм чувала доста хубави мнения за хората, които са излезли от родината си и са траяли живота и творчеството си в разнообразни музикални сфери. Повечето българи, които познавам, са в Северна Италия, срещите ми с тях са били къси, чуваме се по телефона, разменяме известия, само че към момента не съм имала общ концерт с българи. Много от някогашните ми сътрудници и съученици работят в Белгия, Нидерландия, Германия, където имаме доста представители на българската струнна школа. Но, както знаете, Италия е общоизвестна с оперните артисти, измежду които има доста българи.
- Какво остава за Вас като най-силно прекарване от миналия сезон?
- Много значимо събитие, което се случи в живота ми, беше поканата от преподавателката на моя ученичка от Южна Корея в консерваторията, да направя 15-дневно солистично турне през декември м.г. в пет огромни града. Най-голямото предизвикателство беше изявата ми в Националния спектакъл на Сеул, с над 3000 места, който беше цялостен. Това е сбъдната фантазия и бях доста щастлива.
- Всички споделят, че публиката там е доста сърдечна и спонтанна.
- Наистина е по този начин. След един от концертите да вземем за пример, при мен пристигна семейство с две деца - момиче и момче, и ме поздравиха на превъзходен български език. Попитах ги дали са учили или живели в България, оказа се, че не са, а са подготвили това приветствие особено за мен, което доста ме трогна. В Южна Корея открих един доста съвременен свят, даже плашещо съвременен, само че там съществува необикновен тип почитание, дисциплинираност към индивида, което е доста скъпо и което Западът съвсем е изгубил в днешно време.
- Какво Ви следва в близко бъдеще?
- От предходната зима включих в репертоара си " Годишните времена " на Вивалди, а в този момент ми следва да направя " Годишните времена " на Астор Пиацола. Имам покана през ноември да ги извърша в два концерта с италиански оркестри - от Перуджа и от Авелино. Ще се веселя да ги повторя и на друго място, хубаво е едно огромно произведение да се извършва по-често и да уляга с времето. Това носи една сигурност на музиканта, която и публиката усеща. Предстоят ми много изяви през лятото с новия ми квинтет " Найденова - Деида ", чиято музика е микс сред класика, танго и джаз.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ