Първата експлозия на живот на Земята оставя дълбоки белези под повърхността
Камбрийската детонация – преди към 541 милиона години – е времето, когато животът и организмите в действителност се зараждат на планетата Земя. През това време са зародили множеството скотски групи: членестоноги, мекотели, бодлокожи и хордови и 75% от представителните подразделения на земята. Сега ново проучване разкри по какъв начин тази детонация на живот е оставила следи надълбоко в мантията на Земята.
За учените това демонстрира обвързваното взаимоотношение сред земната повърхнина и това, което се намира изпод, защото седиментите, носещи органически материал, се изтласкват подземен през големи геоложки времеви мащаби посредством субдукция.
Новото проучване преглежда редки, цялостни с диаманти вулканични скали, наречени кимберлити. Когато са избутани на повърхността, те демонстрират какво се случва надълбоко в мантията, а откривателите мерят въглеродния състав в 144 проби, взети от 60 места по света.
Преобладаващо мнение измежду геолозите е, че въглеродът, арестуван в диамантите, не варира доста в огромни времеви мащаби от стотици милиони години.
И въпреки всичко тук откривателите откриват смяна в съотношението на характерните въглеродни изотопи преди към 250 милиона години, почти по времето, когато утайката от камбрийската детонация е сгъната в мантията. Това е смяна, евентуално породена от големите промени във въглеродния цикъл по време, когато биосферата нараства по маса и многообразие.
„ Тези наблюдения демонстрират, че биогеохимичните процеси на повърхността на Земята оказват надълбоко въздействие върху дълбоката тога, разкривайки интегрална връзка сред дълбоките и плитките въглеродни цикли “, пишат откривателите.
Тази връзка сред кръговрата на въглерода покрай повърхността и по-дълбоко подземен не е била лесна за премерване – и в действителност се е трансформирала доста през милиардите години, през които Земята е съществувала.
Изглежда обаче ясно, че мъртвите същества, уловени в седимент, са намерили път в мантията посредством тектоника на плочите. Техният въглерод остава разбъркан с различен материал, преди в последна сметка да доближи още веднъж повърхността посредством събития като вулканични изригвания.
Връзката беше доказана от спомагателни наблюдения на стронций и хафний в пробите. Те съответстват с въглеродния модел, стеснявайки броя на опциите за това по какъв начин са били изменени тези скални композиции.
„ Това значи, че подписът за въглерода не може да се изясни с други процеси като дегазиране, тъй като в противоположен случай изотопите на стронция и хафния не биха били свързани с тези на въглерода “, споделя геохимикът Андреа Джулиани от ETH Zurich в Швейцария.
Технически, това, с което имаме работа тук, е потокът на седиментна субдукция и тези детайлности за въглеродния цикъл са значими от позиция на осъзнаването на протичащото се на нашата планета – изключително откакто последствията от климатичната рецесия не престават да се усещат.
Новите изследвания не престават да разкриват повече за това по какъв начин въглеродът се взема и освобождава назад в атмосферата, изключително посредством непрекъснатото преработване на тектоничните плочи, които съставляват повърхността на планетата.
Учените знаят, че релативно казано, единствено дребни количества седимент в миналото се изтласкват надълбоко в мантията през зони на субдукция, което значи, че следите от камбрийската детонация би трябвало да са поели пряк път към дълбините на мантията.
„ Това удостоверява, че субдуктираният скален материал в мантията на Земята не е разпределен хомогенно, а се движи по характерни траектории “, споделя Джулиани.
„ Земята в действителност е комплицирана цялостна система. И в този момент желаеме да разберем тази система по-подробно. “
Изследването е оповестено в Science Advances.
