Швейцарската авантюра на Брендо, която стигна до Credit Suisse
Към края на 2005 или 2006 година 30-годишен мъж влиза, без предварителна спогодба в клон на швейцарската банка Julius Bear в Женева. Той тегли черно куфарче на колела, в което има 400 хиляди евро в брой. Тази сцена е една от десетките, a евентуално стотиците, посочени от швейцарската прокуратура по почналия преди седмица развой за пране на пари от трафик на кокаин от групата на Евелин Банев – Брендо.
Човекът с куфарчето е Живко Николов и съгласно швейцарските управляващи е юридически и финансов консултант на Евелин Банев – Брендо – мозъкът на интернационална скица за трафик на кокаин и изпиране на средствата, генерирани от тези активност. Живко Николов дълги години е работил във компания, предлагаща регистрирането на офшорни компании, а след това става шеф на бизнеса с недвижими парцели, който групата управлява в България.
Той е един от петимата подсъдими от процеса, който стартира след траяло над 13 години следствие. Всъщност най-известният обвиняем е банка Credit Suisse (швейцарското законодателство позволява юридически лица да носят наказателна отговорност). Претенциите на прокуратурата са, че банката не е упражнила нужния надзор и по този метод е улеснила изпирането на средства с престъпен генезис. Бившата служителка на банката, която е отговаряла за Румъния и България – някогашната състезателка по тенис Елена Бергоми, също е подсъдима (за това, че е приемала пари и поръчки за транзакции без нужните инспекции, като е трябвало да знае или е знаела за противозаконния генезис на средствата). Подсъдим е Георги Караманлиев, който е другар от детинство на Брендо от Тополовград, а след измененията – треньор по битка в алпийската страна. Петият обвиняем е швейцарец, също някогашен банков чиновник, който, откакто напуща банката, основава сдружение, с което продължава да обслужва групата.
По същото следствие в Швейцария условни присъди са получили Моника Добринова (бивша брачна половинка на Брендо) и сестра ѝ Десислава Дишлиева, както и още един швейцарец. Разследване има и против Константин Дишлиев, избран като сътрудник на Банев, който беше разстрелян в София през май 2005 г. Част от мрежата е посоченият за доближен до Банев Георги Семерджиев – Жоро Шопа. Той беше арестуван от испанските управляващи през 2017 година, а в къщата му до Барселона бяха открити укриващите се Ветко и Маринела Арабаджиеви. Междувременно в Специализираната прокуратура в София стартира следствие против Семерджиев, което е на трупчета, само че за сметка на това е съображение, с цел да не бъде предаден на швейцарските управляващи.
Въпреки че е наказан на дълги санкции отнемане от независимост в три разнообразни страни, Брендо е на независимост. През септември 2021 година той беше арестуван за малко в Украйна, само че беше освободен, откакто стана ясно, че има украинско поданство.
Според швейцарските управляващи цената на изпрани пари единствено през Credit Suisse възлиза на близо 140 млн. евро. Само от 2004 до 2007 година в банката са подадени над 37 млн. евро в брой.
Схемата в резюме
За какво става дума – пари в брой, постоянно на дребни купюри, добити от трафик на кокаин от Южна Америка до Европа (Испания, Холандия и Италия) се вкарват в банковата система в Швейцария, а оттова през разнообразни схеми се прикрива техният генезис. Според следствието става дума за мрежа от над 200 компании в офшорни юрисдикции, само че също по този начин и в България. В последна сметка парите са вложени в строителството на недвижими парцели в България (но също и за придобиването на парцели в Швейцария). Сред обектите, които се загатват, е комплексът „Оазис“ край черноморското село Лозенец и различен в Несебър, а също и офис и жилищни здания в столицата. Част от мрежата е била и компанията „Хоум фор Ю“.
Като предлог за внасяне на парите в брой са представяни контракти за продажба на парцели, за които е имало заплащане под масата, а клиентът (т.е. групата на Брендо) не е желал да оставя диря.
Още от 2003 година управляващите стартират да хващат коли, карани от българи (често от Тополовград), в които са скрити големи суми пари в брой.
Въпреки прецизните правила на групата за делене на дейностите по трафик на опиати и тези за изпиране на парите групата е обвързвана с Брендо, който освен възнамерявал пътуванията, само че и постоянно взел участие в тях персонално. Разследващите означават, че организацията била толкоз добре смазана, че даже след арестите на Банев (през 2007 и 2012 г.) тя продължавала да действа.
Според швейцарските управляващи Банев работил в цялостна интрига, като неговото име не се споменавало (той бил прочут още с прякорите Б., Игор или Дядото), а околните го наричали „нашият приятел“. Връзката става посредством медиатори, а той се обаждал през телефоните на свои познати.
Разплитане и вълна от принуждение
Схемата стартира да се разплита, когато през февруари 2005 година испанските управляващи разрушават мрежа за трафик и разпространяване на кокаин, работила в Каталуня и Южна Испания, в ядрото на която са българи. Арестувани са десетина души, арестувани са оръжия и стотици килограми кокаин.
След тази интервенция, която испанските управляващи назовават „Портимар“, явно стартира спор сред Банев и Константин Дишлиев. От показанията по швейцарското дело излиза наяве, че при започване на 2005 година двамата един след различен посещават Швейцария и стартират да теглят и пренасочват парите. През май 2005 година Дишлиев е убит пред ресторант в София.
Швейцарската прокуратура поставя убийството му в дълъг лист от случаи на принуждение, свързани с групата. Заедно с тях са още разстрелите на Иван Тодоров – Доктора през 2006 година (според прокуратурата съучастник на Брендо в наркотрафика в Италия), обвързваният със СИК Иво Марков – Сиджима, убит през май 2006 година в София. Майката на Константин Дишлиев, убита през април 2007 година, малко преди да даде показания пред арбитър против Брендо.
Връзки на високо равнище
В този подтекст в края на 2006 година италианските управляващи стартират така наречен интервенция „Магна харта“, защото получават данни, че Брендо се е свързал с представители на ндрангетата в Северна Италия и провежда логистиката по трафика на кокаин от Южна Америка за Западна Европа. Това следствие обаче е мощно затруднено през 2008 година когато има теч на информация след координационна среща на проверяващите екипи в Евроджъст, в която вземат участие български прокурори. Прехванат е диалог сред околните до Брендо Тинко Гарев и Фабио Каталан, в който българинът предизвестява за иден арест на две яхти на Канарските острови, натоварени с кокаин, и оповестява, че има значими документи, свързани с следствието.
Работата по случая продължава и в последна сметка Брендо получава 20-годишна присъда, откакто част от съучастниците му свидетелстват против него.
През лятото на 2007 година в България Живко Николов пък споделя на Елена Бергоми, че има информация от правосъдна поръчка на българските управляващи, по която швейцарците са дали информация.
Според швейцарските управляващи единственият вероятен източник на тази информация е някой от българската правосъдна система. От информация, която швейцарските проверяващи получават от сътрудниците си в Италия, Австрия и Германия, те стигат до заключението, че Брендо има контакти на доста високо равнище в държавното ръководство в България. Доказателство за последното, обръщат внимание управляващите, е и фактът, че макар че е наказан в Италия, Румъния (след като продава в Атина на сътрудник под прикритие пратка кокаин), той не излежава присъдите си.
Въпреки че по делото в Швейцария има задоволително данни за следеното имущество от групата на Банев в България, то е останало отвън обсега на инспекцията на Комисията за нелегално добито имущество и противопоставяне на корупцията, която предяви иск против Банев за скромните 20 млн. лв., множеството от които са виртуални, а не действително притежавано имущество.
Димитър Пеев
https://www.capital.bg/
Човекът с куфарчето е Живко Николов и съгласно швейцарските управляващи е юридически и финансов консултант на Евелин Банев – Брендо – мозъкът на интернационална скица за трафик на кокаин и изпиране на средствата, генерирани от тези активност. Живко Николов дълги години е работил във компания, предлагаща регистрирането на офшорни компании, а след това става шеф на бизнеса с недвижими парцели, който групата управлява в България.
Той е един от петимата подсъдими от процеса, който стартира след траяло над 13 години следствие. Всъщност най-известният обвиняем е банка Credit Suisse (швейцарското законодателство позволява юридически лица да носят наказателна отговорност). Претенциите на прокуратурата са, че банката не е упражнила нужния надзор и по този метод е улеснила изпирането на средства с престъпен генезис. Бившата служителка на банката, която е отговаряла за Румъния и България – някогашната състезателка по тенис Елена Бергоми, също е подсъдима (за това, че е приемала пари и поръчки за транзакции без нужните инспекции, като е трябвало да знае или е знаела за противозаконния генезис на средствата). Подсъдим е Георги Караманлиев, който е другар от детинство на Брендо от Тополовград, а след измененията – треньор по битка в алпийската страна. Петият обвиняем е швейцарец, също някогашен банков чиновник, който, откакто напуща банката, основава сдружение, с което продължава да обслужва групата.
По същото следствие в Швейцария условни присъди са получили Моника Добринова (бивша брачна половинка на Брендо) и сестра ѝ Десислава Дишлиева, както и още един швейцарец. Разследване има и против Константин Дишлиев, избран като сътрудник на Банев, който беше разстрелян в София през май 2005 г. Част от мрежата е посоченият за доближен до Банев Георги Семерджиев – Жоро Шопа. Той беше арестуван от испанските управляващи през 2017 година, а в къщата му до Барселона бяха открити укриващите се Ветко и Маринела Арабаджиеви. Междувременно в Специализираната прокуратура в София стартира следствие против Семерджиев, което е на трупчета, само че за сметка на това е съображение, с цел да не бъде предаден на швейцарските управляващи.
Въпреки че е наказан на дълги санкции отнемане от независимост в три разнообразни страни, Брендо е на независимост. През септември 2021 година той беше арестуван за малко в Украйна, само че беше освободен, откакто стана ясно, че има украинско поданство.
Според швейцарските управляващи цената на изпрани пари единствено през Credit Suisse възлиза на близо 140 млн. евро. Само от 2004 до 2007 година в банката са подадени над 37 млн. евро в брой.
Схемата в резюме
За какво става дума – пари в брой, постоянно на дребни купюри, добити от трафик на кокаин от Южна Америка до Европа (Испания, Холандия и Италия) се вкарват в банковата система в Швейцария, а оттова през разнообразни схеми се прикрива техният генезис. Според следствието става дума за мрежа от над 200 компании в офшорни юрисдикции, само че също по този начин и в България. В последна сметка парите са вложени в строителството на недвижими парцели в България (но също и за придобиването на парцели в Швейцария). Сред обектите, които се загатват, е комплексът „Оазис“ край черноморското село Лозенец и различен в Несебър, а също и офис и жилищни здания в столицата. Част от мрежата е била и компанията „Хоум фор Ю“.
Като предлог за внасяне на парите в брой са представяни контракти за продажба на парцели, за които е имало заплащане под масата, а клиентът (т.е. групата на Брендо) не е желал да оставя диря.
Още от 2003 година управляващите стартират да хващат коли, карани от българи (често от Тополовград), в които са скрити големи суми пари в брой.
Въпреки прецизните правила на групата за делене на дейностите по трафик на опиати и тези за изпиране на парите групата е обвързвана с Брендо, който освен възнамерявал пътуванията, само че и постоянно взел участие в тях персонално. Разследващите означават, че организацията била толкоз добре смазана, че даже след арестите на Банев (през 2007 и 2012 г.) тя продължавала да действа.
Според швейцарските управляващи Банев работил в цялостна интрига, като неговото име не се споменавало (той бил прочут още с прякорите Б., Игор или Дядото), а околните го наричали „нашият приятел“. Връзката става посредством медиатори, а той се обаждал през телефоните на свои познати.
Разплитане и вълна от принуждение
Схемата стартира да се разплита, когато през февруари 2005 година испанските управляващи разрушават мрежа за трафик и разпространяване на кокаин, работила в Каталуня и Южна Испания, в ядрото на която са българи. Арестувани са десетина души, арестувани са оръжия и стотици килограми кокаин.
След тази интервенция, която испанските управляващи назовават „Портимар“, явно стартира спор сред Банев и Константин Дишлиев. От показанията по швейцарското дело излиза наяве, че при започване на 2005 година двамата един след различен посещават Швейцария и стартират да теглят и пренасочват парите. През май 2005 година Дишлиев е убит пред ресторант в София.
Швейцарската прокуратура поставя убийството му в дълъг лист от случаи на принуждение, свързани с групата. Заедно с тях са още разстрелите на Иван Тодоров – Доктора през 2006 година (според прокуратурата съучастник на Брендо в наркотрафика в Италия), обвързваният със СИК Иво Марков – Сиджима, убит през май 2006 година в София. Майката на Константин Дишлиев, убита през април 2007 година, малко преди да даде показания пред арбитър против Брендо.
Връзки на високо равнище
В този подтекст в края на 2006 година италианските управляващи стартират така наречен интервенция „Магна харта“, защото получават данни, че Брендо се е свързал с представители на ндрангетата в Северна Италия и провежда логистиката по трафика на кокаин от Южна Америка за Западна Европа. Това следствие обаче е мощно затруднено през 2008 година когато има теч на информация след координационна среща на проверяващите екипи в Евроджъст, в която вземат участие български прокурори. Прехванат е диалог сред околните до Брендо Тинко Гарев и Фабио Каталан, в който българинът предизвестява за иден арест на две яхти на Канарските острови, натоварени с кокаин, и оповестява, че има значими документи, свързани с следствието.
Работата по случая продължава и в последна сметка Брендо получава 20-годишна присъда, откакто част от съучастниците му свидетелстват против него.
През лятото на 2007 година в България Живко Николов пък споделя на Елена Бергоми, че има информация от правосъдна поръчка на българските управляващи, по която швейцарците са дали информация.
Според швейцарските управляващи единственият вероятен източник на тази информация е някой от българската правосъдна система. От информация, която швейцарските проверяващи получават от сътрудниците си в Италия, Австрия и Германия, те стигат до заключението, че Брендо има контакти на доста високо равнище в държавното ръководство в България. Доказателство за последното, обръщат внимание управляващите, е и фактът, че макар че е наказан в Италия, Румъния (след като продава в Атина на сътрудник под прикритие пратка кокаин), той не излежава присъдите си.
Въпреки че по делото в Швейцария има задоволително данни за следеното имущество от групата на Банев в България, то е останало отвън обсега на инспекцията на Комисията за нелегално добито имущество и противопоставяне на корупцията, която предяви иск против Банев за скромните 20 млн. лв., множеството от които са виртуални, а не действително притежавано имущество.
Димитър Пеев
https://www.capital.bg/
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ