5 истории на писателя Калин Тодоров
Калин Тодоров е роден през 1953 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на СУ. Работил е като публицист в Българска телеграфна агенция и вестниците „ Отечествен фронт ” и „ Отечествен вестник ”. Автор е на книгите „ Кой умъртви Георги Марков ”, The umbrella murder, „ Зад завесата на соца ”, „ Зад завесата на прехода ”, „ Зад завесата на демокрацията ”, „ Зад завесата: Големия брат ” и „ Завесата падна ”.
1. ЧОВЕКЪТ ОТ НАРОДА
В ранна заран на топъл майски ден през 1987 г. с жена ми взехме решение да отидем до Правец, родния град на Тодор Живков. Искахме да забележим от близко паметника, който партийният и държавен водач приживе си беше издигнал. Виждали го бяхме единствено на фотоси във вестниците и по малкия екран – бронзов бюст, ситуиран в центъра на градчето, сътворен от огромния наш ваятел проф. Величко Минеков.
Паметникът беше тържествено открит три дни преди 70-ата годишнина на Живков. А през тези радостни дни рецесията към този момент съществено нагазваше българския народ. Хранителните и другите насъщни артикули за бита бяха почнали да изчезват от рафтовете на магазините. За сметка на това пък цените им растяха. Но не и в „ обетованата земя ”, наречена Правец. За нея усърдно се грижеше най-достойният ѝ наследник. От забутано селце тя бързо се бе превърнала в китно градче с доста промишлени цехове, кокетни блокчета, зеленина и особено доставяне.
Именно това доставяне беше една от аргументите в края на тази работна седмица да пътуваме за Правец, решени да съвместим поклонението пред паметника с малко пазар. По пътя обаче една безцеремонна оса се вмъкна в ладата и ужили брачната половинка ми по междинния пръст на дясната ръка. Той ужасно се поду и се вдърви в непристоен жест.
Когато стигнахме до центъра и слязохме пред паметника, жена ми уточни към него с пръста, където я ужили осата, и възторжено се развика: „ Ето го Тодор Живков ”. На подбив, но и не напълно, ѝ се скарах: „ Затваряй си устата, че веднага ще дойдат да ни арестуват ”.
Но до момента в който се разхождахме по чистите, спокойни и слънчеви улички, брачната половинка ми безстрашно продължаваше да демонстрира табелите със същия пръст. А улиците бяха кръстени, въобще не се майтапя: „ Тодор Живков ”, „ Мара Малеева ” (съпругата му), „ Людмила Живкова ” (дъщеря му), „ Владимир Живков ” (синът му), „ Янко ” (партизанското име на Първия). По това време в София се разказваше анекдот: Тодор Живков наградил Владимир Живков с медал „ Людмила Живкова ”.
Тодор Живков от дълго време не е сред нас, а паметниците му са в „ Музея на тоталитарното изкуство ”. Сега през почивните дни със брачната половинка ми вървим да си пазарим в Банкя. Там, на тенис кортовете, се издига бюст на Бойко Борисов.
Все още от дърво.
2. БИЗНЕСМЕНЪТ
По ул. „ Раковски ”, отдясно, малко след НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов ”, от прозореца на един движещ се постепенно суперлуксозен „ Мерцедес 600 SL ” ми се ухили предприемачът Пламен Тимев-Ганди. Той беше неимоверно напълнял, едното му око беше съвсем затворено, а другото - изхвръкнало, само че отново си беше радостен и мистериозен.
Качи ме в баровския автомобил, разпита ме небрежно какво съм правил през всичкото това време и ме закара, „ с цел да сме си поговорили съществено ” в офиса на компанията му, на гърба на ресторант „ Кристал ”.
Фанатичен обожател на творчеството на италианския режисьор Федерико Фелини, артистичният архитект кръщаваше на името на най-хубавия филм на маестрото „ Пътят ” ( “Ла Страда ”) всичките си неизброими бизнес инициативи. На партера на двуетажния му комплекс „ Ла Страда ” при започване на улица „ Шести септември ” бяха ситуирани кафенето „ Ла Страда ”, съветският ресторант „ Ла Страда ” и театърът „ Ла Страда ”. В ресторанта Ганди оферираше най-хубавата съветска водка в България. Той бързо се беше ориентирал, че огромните пари идват единствено от Русия.
Младата и красива секретарка ни предложения в дълго, близо 30-метрово помещение, със скъпи, само че дискретни черни офис мебели. Далеч, чак в дъното, в сумрак, беше старинното бюро в жанр " Луи XIV ", от което предприемачът ръководеше бизнес империята си. Цялата железна библиотека бе окичена само с томовете на „ Енциклопедия Британика ”. (Домакинът не знаеше бъкел английски).
На стената отляво висяха фотоси на Ганди с известни български и задгранични персони като Иван Славков-Батето, Георги Първанов, Виктор Вълков, Любен Гоцев, съветския дипломат Анатолий Потапов, мага Астор, Вежди Рашидов, Любо Левчев, Малкия Фатик.
Но най-големият сърпрайз ме чакаше до бюрото. Бюст на бизнесмена в позата на Нерон, издялан от цялостен мраморен блок от огромния наш ваятел Георги Чапкънов. Много пълен, с изпъкнало като на циклоп око, мраморният Ганди беше навлякъл туника на римски император, свиреше на арфа и беше наложил на плешивата си глава лавров венец.
Седнахме, секретарката направи кафе, наля коняк, Ганди възпламени една от неизменимите си дебели хавански пури и незабавно хвана „ бика за рогата ”: „ Копеле, хайде в този момент да ме включиш в някоя спекулация ".
3. ВРАЧКАТА
Бях на 12 години, когато през едно вълшебно лято майка ми ме заведе на Рупите. Над мистичната, огряна от златно слънце и обрасла с високи зелени треви поляна висеше лека зной, ореол от горещата пара на минералните извори. В тях, примамени от легендите за лековита мощност, се протягаха голи дами и мъже. Омагьосващата околност беше загърната от връх Кожух, излишък от кратер на остарял вулкан, който не се бе гневил от милион години. От самата земя като че ли извираше могъща сила, родена още в зората на времето.
В центъра на поляната беше полегнала прегърбена селска къщичка със стръмен покрив, цялата окичена с цветя. Около нея се бяха скупчили комплицирани, обезверени хора: дами, старци, деца, с обезверена вяра в очите. Влязохме при Ванга много стреснати. Тя ни беше повикала със непоколебим, фелдфебелски, нетърпящ несъгласие звук: „ Да улазят онея, учените, от Софията ”, и ние прередихме много от от дълго време чакащите хора.
На кухненски дървен стол в мизерна, само че чиста стаичка, в която по земята бяха нахвърляни бохчи с блага, седеше сляпа женица, на забележима възраст към 50 година, забрадена с черна шамия и облечена с груби шаячни облекла. Правеше усещане на слабообразована и като че ли не изключително интелигентна, само че хитра и интуитивна селянка. Гледаше със слепите си очи някак през нас и сякаш разговаряше с от дълго време умрелите ни родственици. Опитваше се - признавам много ловко - да подпитва за разнообразни събития и хора, които след това представяше като свои открития.
Цялата работа ми приличаше на някакво на ниска цена провинциално театро, само че последователно „ Сибилата ” изпадна в транс. Тя стартира да приказва с глас, напълно друг от нейния, както като тембър, по този начин и като стилистика на говора. Сякаш нещо злокобно, тъмно и призрачно ненадейно се беше вселило в тялото ѝ и го използваше като марионетка.
Не помня Ванга да ни позна нещо значимо, само че цялата среща, изключително онази нейна последна част, е още пред очите ми като някакъв злобен среднощен призрачен сън.
Според самата Петричка гадателка тя вижда ориста на всеки човек - и в предишното, и в бъдещето, и може да беседва с неговите мъртви. В същото време към Ванга се въртели някакви особени, невидими за другите хора същества, евентуално от извънземен генезис.
Българската православна черква смяташе, че Ванга служи на дявола, обладана е от зли демони, които я употребяват като медиум. За доста хора обаче тук, по света и изключително в Русия, баба Ванга е легенда. Твърди се, че за разлика от нас, с предсказания и препоръки тя е помогнала на хиляди да трансформират към по-добро участта си.
4. ГОЛЕМИЯ
Една събота при започване на лятото при самия старт на новия век със брачната половинка ми пристигнахме с влака от София и рано-рано се озовахме на тенис кортовете в Банкя. Долу, на „ аленото ”, се играеше каре. Четиримата тенисисти бяха съумели порядъчно да се изнервят и след всяка противоречива топка дълготрайно и шумно се караха.
Най-гръмогласен беше голям юначага, мускулест, само че цялостен, муден, муден и неумел, който май безусловно държеше да бъде чут и видян от феновете.
Най-после, популярност богу, мачът свърши, стана безшумно, обаче изтощените спортисти се запътиха право към нас. Най-напред вървеше Големия. Беше с бръсната глава, но Слави Трифонов, с ръце в джобовете, с навити ръкави на горнището на спортния екип, с необятна бабаитска походка, с взор на хитрец и с маниери на селски сваляч. Останалите го следваха почтително, той им говореше високо и надменно нещо, като очевидно държеше надменно да им покаже цялостното си предимство.
Първият, който припкаше след него, само че колкото да смогваше да го следва, беше също с бръсната глава, само че преклонен и угодничав, гледаше боса с неприкрито удивление и гордо размахваше сака му с тенис ракетите, с потните фланелки и с мръсните маратонки. Компанията се разположи тежко на масата тъкмо до нас, подреди на сервитьорката да носи коли и бири и стартира анализ на мача. Играчите говореха шумно и дебелашки, като обилно ръсеха както професионални спортни термини, по този начин и смайващи цинизми, толкоз вулгарни, че диалозите на прилежащите маси неудобно замряха.
Когато направи анализа, Големия стартира да се фука, като разказваше на останалите по какъв начин е минал първият му работен ден през вчерашния ден, в петък, като основен секретар в някакво министерство:
„ Още в осем часа почнаха да звънят телефоните, отвред се надпреварваха кой ще пререди другите, с цел да ме поздрави. Естествено, първи, още дори не си бях изпил кафето, се обади Черепа… Оставих телефона на високоговорител, с цел да може да ги чува и секретарката ”, кипреше се Големия, а останалите го гледаха с удивление и поклонение. „ А тя, секретарката, де, готина ли е? ”. Разказвачът сластно се ухили: „ Като си я сложа на оная работа и ох, ох, ох... ”, той правеше с таза си постъпателни, въртеливи придвижвания, с цел да покаже на смаяната си аудитория какво счита да направи със секретарката, в случай че му „ падне ”, а останалите се хилеха мръснишки.
Младите майки от прилежащите маси, както и ние под паника се изнизахме от кафенето. Можех ли да предположа тогава, че Големия и момчето, което му носеше сака, не след дълго ще се трансфорат в най-могъщия човек на България и неговия оръженосец?
5. ТРУБАДУРИТЕ
Един ден по телефона ми се обади журналистът Владо Береану. Той ми съобщи джука покана от името на „ Шоуто на Слави ”. Иво Сиромахов желал да показа книгата ми „ Зад завесата на прехода ”. Имам запаси към шоуто, само че няма неприятна реклама и без особени колебания приех. Не скърбя, тъй като се уверих, че Слави Трифонов и „ ИТН ” се радват на необяснима, само че забележителна известност. Поръчах си такси и още неказал адреса на малкия екран „ 7/8 ”, диспечерката възторжено възкликна: За „ Шоуто на Слави ”, нали?
Едва седнал, водачът на таксито ме подхвана с някаква безкрайна объркана история по какъв начин преди години возил шоумена, какво му бил обяснявал, по какъв начин го слушал Слави. Говореше за Трифонов с удивление, почит и вяра. И на тези, и на предходните избори дал своя вот за партията му, бил сигурен, че ще ръководят добре страната. Неговите сътрудници, другари, родственици, всички се доверявали на шоумена: „ Само той ще ни оправи ”.
Сградата, в която Слави Трифонов е настанил малкия екран си, е кокетно триетажно блокче в новозастроена, очевидно „ скъпарска ” част от квартал „ Левски ”. Гримьорната беше голяма. Вече бях гостувал, с цел да представям книгите си в разнообразни телевизионни студиа - при социалистите, в „ Евроком ”, в „ България он еър ”, в А1, даже в Българска национална телевизия. Навсякъде си е една и съща бедност, на никое място няма толкоз първокласни пространства и толкоз скъпа техника както в „ 7/8 ”. (Каналът на малкия екран на Слави е заплатен. Струва седемдесет и осем стотинки на месец. Когато отидох да се абонирам, се оказа, че сме не повече от 4500 индивида. Кой го плащаше всичко това?)
Самият необут въобще не се появи. Секретарката му ме осведоми, че след успеха в парламентарните избори и старта на новия парламент той имал прекалено много работа към партията, а офисът ѝ бил на напълно друго място. За сметка на това един след различен в гримьорната надникнаха заместникът му в „ ИТН ” Тошко Йорданов и депутатът Филип Станев, писателят Иван Кулеков, капелмайсторът на оркестъра „ Ку-ку бенд ”, Маестрото Евгени Димитров, и още двама от сценаристите, също депутати.
С Иво Сиромахов разговарях от „ диванчето ”, на което разпитва гостите си Слави. От изявлението най-силно усещане ми направи последният въпрос:
„ Нима вярвате, че е допустимо България да бъде измъкната от лапите на мафията? С цялата ѝ незаконна мощност, със заграбените от нея фабрики и заводи, с милионите ѝ в банките, с всичките тези мутри, инфилтрирани на най-високите места в силовите структури на страната, а и на всички места другаде? ”
Аз имах вяра и още имам вяра, той явно не.
1. ЧОВЕКЪТ ОТ НАРОДА
В ранна заран на топъл майски ден през 1987 г. с жена ми взехме решение да отидем до Правец, родния град на Тодор Живков. Искахме да забележим от близко паметника, който партийният и държавен водач приживе си беше издигнал. Виждали го бяхме единствено на фотоси във вестниците и по малкия екран – бронзов бюст, ситуиран в центъра на градчето, сътворен от огромния наш ваятел проф. Величко Минеков.
Паметникът беше тържествено открит три дни преди 70-ата годишнина на Живков. А през тези радостни дни рецесията към този момент съществено нагазваше българския народ. Хранителните и другите насъщни артикули за бита бяха почнали да изчезват от рафтовете на магазините. За сметка на това пък цените им растяха. Но не и в „ обетованата земя ”, наречена Правец. За нея усърдно се грижеше най-достойният ѝ наследник. От забутано селце тя бързо се бе превърнала в китно градче с доста промишлени цехове, кокетни блокчета, зеленина и особено доставяне.
Именно това доставяне беше една от аргументите в края на тази работна седмица да пътуваме за Правец, решени да съвместим поклонението пред паметника с малко пазар. По пътя обаче една безцеремонна оса се вмъкна в ладата и ужили брачната половинка ми по междинния пръст на дясната ръка. Той ужасно се поду и се вдърви в непристоен жест.
Когато стигнахме до центъра и слязохме пред паметника, жена ми уточни към него с пръста, където я ужили осата, и възторжено се развика: „ Ето го Тодор Живков ”. На подбив, но и не напълно, ѝ се скарах: „ Затваряй си устата, че веднага ще дойдат да ни арестуват ”.
Но до момента в който се разхождахме по чистите, спокойни и слънчеви улички, брачната половинка ми безстрашно продължаваше да демонстрира табелите със същия пръст. А улиците бяха кръстени, въобще не се майтапя: „ Тодор Живков ”, „ Мара Малеева ” (съпругата му), „ Людмила Живкова ” (дъщеря му), „ Владимир Живков ” (синът му), „ Янко ” (партизанското име на Първия). По това време в София се разказваше анекдот: Тодор Живков наградил Владимир Живков с медал „ Людмила Живкова ”.
Тодор Живков от дълго време не е сред нас, а паметниците му са в „ Музея на тоталитарното изкуство ”. Сега през почивните дни със брачната половинка ми вървим да си пазарим в Банкя. Там, на тенис кортовете, се издига бюст на Бойко Борисов.
Все още от дърво.
2. БИЗНЕСМЕНЪТ
По ул. „ Раковски ”, отдясно, малко след НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов ”, от прозореца на един движещ се постепенно суперлуксозен „ Мерцедес 600 SL ” ми се ухили предприемачът Пламен Тимев-Ганди. Той беше неимоверно напълнял, едното му око беше съвсем затворено, а другото - изхвръкнало, само че отново си беше радостен и мистериозен.
Качи ме в баровския автомобил, разпита ме небрежно какво съм правил през всичкото това време и ме закара, „ с цел да сме си поговорили съществено ” в офиса на компанията му, на гърба на ресторант „ Кристал ”.
Фанатичен обожател на творчеството на италианския режисьор Федерико Фелини, артистичният архитект кръщаваше на името на най-хубавия филм на маестрото „ Пътят ” ( “Ла Страда ”) всичките си неизброими бизнес инициативи. На партера на двуетажния му комплекс „ Ла Страда ” при започване на улица „ Шести септември ” бяха ситуирани кафенето „ Ла Страда ”, съветският ресторант „ Ла Страда ” и театърът „ Ла Страда ”. В ресторанта Ганди оферираше най-хубавата съветска водка в България. Той бързо се беше ориентирал, че огромните пари идват единствено от Русия.
Младата и красива секретарка ни предложения в дълго, близо 30-метрово помещение, със скъпи, само че дискретни черни офис мебели. Далеч, чак в дъното, в сумрак, беше старинното бюро в жанр " Луи XIV ", от което предприемачът ръководеше бизнес империята си. Цялата железна библиотека бе окичена само с томовете на „ Енциклопедия Британика ”. (Домакинът не знаеше бъкел английски).
На стената отляво висяха фотоси на Ганди с известни български и задгранични персони като Иван Славков-Батето, Георги Първанов, Виктор Вълков, Любен Гоцев, съветския дипломат Анатолий Потапов, мага Астор, Вежди Рашидов, Любо Левчев, Малкия Фатик.
Но най-големият сърпрайз ме чакаше до бюрото. Бюст на бизнесмена в позата на Нерон, издялан от цялостен мраморен блок от огромния наш ваятел Георги Чапкънов. Много пълен, с изпъкнало като на циклоп око, мраморният Ганди беше навлякъл туника на римски император, свиреше на арфа и беше наложил на плешивата си глава лавров венец.
Седнахме, секретарката направи кафе, наля коняк, Ганди възпламени една от неизменимите си дебели хавански пури и незабавно хвана „ бика за рогата ”: „ Копеле, хайде в този момент да ме включиш в някоя спекулация ".
3. ВРАЧКАТА
Бях на 12 години, когато през едно вълшебно лято майка ми ме заведе на Рупите. Над мистичната, огряна от златно слънце и обрасла с високи зелени треви поляна висеше лека зной, ореол от горещата пара на минералните извори. В тях, примамени от легендите за лековита мощност, се протягаха голи дами и мъже. Омагьосващата околност беше загърната от връх Кожух, излишък от кратер на остарял вулкан, който не се бе гневил от милион години. От самата земя като че ли извираше могъща сила, родена още в зората на времето.
В центъра на поляната беше полегнала прегърбена селска къщичка със стръмен покрив, цялата окичена с цветя. Около нея се бяха скупчили комплицирани, обезверени хора: дами, старци, деца, с обезверена вяра в очите. Влязохме при Ванга много стреснати. Тя ни беше повикала със непоколебим, фелдфебелски, нетърпящ несъгласие звук: „ Да улазят онея, учените, от Софията ”, и ние прередихме много от от дълго време чакащите хора.
На кухненски дървен стол в мизерна, само че чиста стаичка, в която по земята бяха нахвърляни бохчи с блага, седеше сляпа женица, на забележима възраст към 50 година, забрадена с черна шамия и облечена с груби шаячни облекла. Правеше усещане на слабообразована и като че ли не изключително интелигентна, само че хитра и интуитивна селянка. Гледаше със слепите си очи някак през нас и сякаш разговаряше с от дълго време умрелите ни родственици. Опитваше се - признавам много ловко - да подпитва за разнообразни събития и хора, които след това представяше като свои открития.
Цялата работа ми приличаше на някакво на ниска цена провинциално театро, само че последователно „ Сибилата ” изпадна в транс. Тя стартира да приказва с глас, напълно друг от нейния, както като тембър, по този начин и като стилистика на говора. Сякаш нещо злокобно, тъмно и призрачно ненадейно се беше вселило в тялото ѝ и го използваше като марионетка.
Не помня Ванга да ни позна нещо значимо, само че цялата среща, изключително онази нейна последна част, е още пред очите ми като някакъв злобен среднощен призрачен сън.
Според самата Петричка гадателка тя вижда ориста на всеки човек - и в предишното, и в бъдещето, и може да беседва с неговите мъртви. В същото време към Ванга се въртели някакви особени, невидими за другите хора същества, евентуално от извънземен генезис.
Българската православна черква смяташе, че Ванга служи на дявола, обладана е от зли демони, които я употребяват като медиум. За доста хора обаче тук, по света и изключително в Русия, баба Ванга е легенда. Твърди се, че за разлика от нас, с предсказания и препоръки тя е помогнала на хиляди да трансформират към по-добро участта си.
4. ГОЛЕМИЯ
Една събота при започване на лятото при самия старт на новия век със брачната половинка ми пристигнахме с влака от София и рано-рано се озовахме на тенис кортовете в Банкя. Долу, на „ аленото ”, се играеше каре. Четиримата тенисисти бяха съумели порядъчно да се изнервят и след всяка противоречива топка дълготрайно и шумно се караха.
Най-гръмогласен беше голям юначага, мускулест, само че цялостен, муден, муден и неумел, който май безусловно държеше да бъде чут и видян от феновете.
Най-после, популярност богу, мачът свърши, стана безшумно, обаче изтощените спортисти се запътиха право към нас. Най-напред вървеше Големия. Беше с бръсната глава, но Слави Трифонов, с ръце в джобовете, с навити ръкави на горнището на спортния екип, с необятна бабаитска походка, с взор на хитрец и с маниери на селски сваляч. Останалите го следваха почтително, той им говореше високо и надменно нещо, като очевидно държеше надменно да им покаже цялостното си предимство.
Първият, който припкаше след него, само че колкото да смогваше да го следва, беше също с бръсната глава, само че преклонен и угодничав, гледаше боса с неприкрито удивление и гордо размахваше сака му с тенис ракетите, с потните фланелки и с мръсните маратонки. Компанията се разположи тежко на масата тъкмо до нас, подреди на сервитьорката да носи коли и бири и стартира анализ на мача. Играчите говореха шумно и дебелашки, като обилно ръсеха както професионални спортни термини, по този начин и смайващи цинизми, толкоз вулгарни, че диалозите на прилежащите маси неудобно замряха.
Когато направи анализа, Големия стартира да се фука, като разказваше на останалите по какъв начин е минал първият му работен ден през вчерашния ден, в петък, като основен секретар в някакво министерство:
„ Още в осем часа почнаха да звънят телефоните, отвред се надпреварваха кой ще пререди другите, с цел да ме поздрави. Естествено, първи, още дори не си бях изпил кафето, се обади Черепа… Оставих телефона на високоговорител, с цел да може да ги чува и секретарката ”, кипреше се Големия, а останалите го гледаха с удивление и поклонение. „ А тя, секретарката, де, готина ли е? ”. Разказвачът сластно се ухили: „ Като си я сложа на оная работа и ох, ох, ох... ”, той правеше с таза си постъпателни, въртеливи придвижвания, с цел да покаже на смаяната си аудитория какво счита да направи със секретарката, в случай че му „ падне ”, а останалите се хилеха мръснишки.
Младите майки от прилежащите маси, както и ние под паника се изнизахме от кафенето. Можех ли да предположа тогава, че Големия и момчето, което му носеше сака, не след дълго ще се трансфорат в най-могъщия човек на България и неговия оръженосец?
5. ТРУБАДУРИТЕ
Един ден по телефона ми се обади журналистът Владо Береану. Той ми съобщи джука покана от името на „ Шоуто на Слави ”. Иво Сиромахов желал да показа книгата ми „ Зад завесата на прехода ”. Имам запаси към шоуто, само че няма неприятна реклама и без особени колебания приех. Не скърбя, тъй като се уверих, че Слави Трифонов и „ ИТН ” се радват на необяснима, само че забележителна известност. Поръчах си такси и още неказал адреса на малкия екран „ 7/8 ”, диспечерката възторжено възкликна: За „ Шоуто на Слави ”, нали?
Едва седнал, водачът на таксито ме подхвана с някаква безкрайна объркана история по какъв начин преди години возил шоумена, какво му бил обяснявал, по какъв начин го слушал Слави. Говореше за Трифонов с удивление, почит и вяра. И на тези, и на предходните избори дал своя вот за партията му, бил сигурен, че ще ръководят добре страната. Неговите сътрудници, другари, родственици, всички се доверявали на шоумена: „ Само той ще ни оправи ”.
Сградата, в която Слави Трифонов е настанил малкия екран си, е кокетно триетажно блокче в новозастроена, очевидно „ скъпарска ” част от квартал „ Левски ”. Гримьорната беше голяма. Вече бях гостувал, с цел да представям книгите си в разнообразни телевизионни студиа - при социалистите, в „ Евроком ”, в „ България он еър ”, в А1, даже в Българска национална телевизия. Навсякъде си е една и съща бедност, на никое място няма толкоз първокласни пространства и толкоз скъпа техника както в „ 7/8 ”. (Каналът на малкия екран на Слави е заплатен. Струва седемдесет и осем стотинки на месец. Когато отидох да се абонирам, се оказа, че сме не повече от 4500 индивида. Кой го плащаше всичко това?)
Самият необут въобще не се появи. Секретарката му ме осведоми, че след успеха в парламентарните избори и старта на новия парламент той имал прекалено много работа към партията, а офисът ѝ бил на напълно друго място. За сметка на това един след различен в гримьорната надникнаха заместникът му в „ ИТН ” Тошко Йорданов и депутатът Филип Станев, писателят Иван Кулеков, капелмайсторът на оркестъра „ Ку-ку бенд ”, Маестрото Евгени Димитров, и още двама от сценаристите, също депутати.
С Иво Сиромахов разговарях от „ диванчето ”, на което разпитва гостите си Слави. От изявлението най-силно усещане ми направи последният въпрос:
„ Нима вярвате, че е допустимо България да бъде измъкната от лапите на мафията? С цялата ѝ незаконна мощност, със заграбените от нея фабрики и заводи, с милионите ѝ в банките, с всичките тези мутри, инфилтрирани на най-високите места в силовите структури на страната, а и на всички места другаде? ”
Аз имах вяра и още имам вяра, той явно не.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ