Антивоенно-надпартийно обединение има потенциал за 1 млн. гласа, формациите на промяната да чуят призива на Христо Иванов
Калин Манолов
На 2 август, Илинден, водачът на " Демократична България " Христо Иванов дефинира брилянтно дълга на искащите смяна български политици: " Длъжни сме да създадем дълготраен систематичен политически индивид, който да може да подсигурява нацяло последващо потомство геополитическата ориентировка на страната ". И добави: " Необходим ни е постоянен дълготраен политически индивид, който да залага на демократична вътрешно-политическа просвета. Не дребна група хора да вземат решения, не следващите персонални планове или решения, които се вземат от някое диванче или от някоя стаичка. Трябва да се потърсят тези цивилен организации, лица, политически обединения, които споделят общите идеали, с цел да се образува сходен огромен индивид ".
Не знам дали Христо Иванов подвига ново Илинденско-Преображенско въстание, само че знам, че възкресява концепция, която преди пет години самият той провали. Идеята се наричаше " Нова Република " - надпартийна платформа за дясно обединяване, която включваше част от партиите в Реформаторския блок плюс Гражданския съвет на Реформаторския блок. " Нова Република " трябваше да се яви като предизборна коалиция на изборите през март 2017, само че през януари 2017 Иванов учреди партията си " Да, България " и защото ѝ бе попречено да получи в точния момент регистрация, се яви на изборите в коалиция, наречена " Демократична България ". Радан Кънев оглави " Нова Република ". " Да, България " избра да гради ново дясно, като реорганизира наличните политически субекти. Нова Република - като стартира на чисто. В резултат и двете обединения - " Демократична България " и " Нова Република " не влязоха в 44-тото Народно заседание.
" Демократична България " обаче оцеля
и от април 2021 е парламентарно показана партия. " Нова Република " залезе като политически индивид, само че може би се възражда като политическа концепция. Разбира се, не е наложително апелът на Христо Иванов да се слага в тази рамка. Част от играчите в по този начин наречената тогава " необятна демократична общественост " се маргинализираха, други ѝ промениха, появи се нов мощен състезател - " Продължаваме промяната ", който се трансформира в парламентарен водач. Но обстановката е идентична, и даже може би още по-благоприятна. Политиката в България към този момент не е по този начин доминирана нито от идеологията, нито от партийността. " Няма ляво, няма дясно " стана устойчива парадигма. Толкова устойчива, че предходната година и " Продължаваме промяната ", въпреки и леко видоизменена, я възприе.
Липсата на окончателна идеологическа идентификация е изискването, без което не може да се сътвори надпартийна платформа за обединяване. Но защото напълно без идентификация не може, в случай че въобще ще сътвори, такава платформа би трябвало да размени идеологическата идентификация с геополитическа. И защото медиите по този начин или другояче ще ѝ лепнат етикет, най-добре да си го надпише сама. Подобно обединяване сигурно ще бъде " прозападно ". В сегашната геополитическа обстановка обаче е най-добре да се самоопредели като " антивоенно ".
Възможно ли е да се сътвори такова обединяване? Да. Има ли време до изборите? Да. Има ли предпочитание, с изключение на в " Демократична България ", която го предлага?
Преди да чуем какво мисли " Продължаваме промяната " за подобен избирателен формат, отговорът е по-скоро не. Но това е отговор на различен въпрос: " Искате ли предизборна коалиция с Демократична България "? От позиция на " Продължаваме промяната ", която чака да е първа или втора политическа мощ, отводът да влезе в двупартийна коалиция е понятен. Но отводът да стане гръбнак на огромна групировка, която да съобщи независимо ръководство, ще е груба политическа неточност. Самостоятелният резултат на Кирил Петков и Асен Василев няма да е задоволителен за независимо ръководство. Няма да е задоволителен и дружно САМО с Христо Иванов, Атанас Атанасов и Владислав Панев. Но в случай че се привлекат, изтъквам, " цивилен организации, лица, политически обединения, които споделят общите идеали ", и в случай че се добави техният публичен престиж и електорален капацитет, сметката може и да излезе.
Потенциалът на такова необятно предизборно обединяване е към един милион гласа
В такова антивоенно обединяване Българска социалистическа партия няма място. С позициите си да не дадем оръжие за Украйна, да продължим договарянията с Газпром и да върнем изгонените съветските шпиони, някогашните комунисти потвърдиха, че кожата си менят, само че нрава не. Предизборното изключване на Българска социалистическа партия ще върне при машините (слава Богу, не пред урните!) много гласоподаватели и на " Демократична България ", и на " Продължаваме промяната ", които другояче щяха да бъдат демотивирани да гласоподават. Иначе вътре в Народното събрание, както видяхме, на гласовете на депутатите от Българска социалистическа партия постоянно може да се разчита.
Най-голям подтик на такава необятна коалиция би дала една значима " гражданска квота ". Не обичам този дискриминационен термин, само че го използвам за изясненост. Аз персонално се присъединявам към " жителите ", и без да са ме упълномощавали, ще ви кажа по какъв начин мисли политически дейната тяхна част. Водил съм задоволително такива диалози през годините, с цел да бъда прецизен.
Ние, политически дейните жители, сме една не изключително многочислена, само че извънредно значима от позиция на позициите и престижа си в обществото негова част. Години, да не кажа десетилетия наред, сме лишавани от политическо посланичество. Не гледаме на този факт с драматизъм и не се опитваме да предизвикваме промени в партийното поле, тъй като „ се оправяме сами в живота “. Но по този начин е досега, в който прекомерно постоянно стартират да ни оправят други. Тогава се политизираме.
Пак да кажа, никой не ме е упълномощавал да приказвам от негово име, само че гражданската визия за това по какъв начин би трябвало да наподобява една печеливша предизборна коалиция, е
много близка до формулата на Христо Иванов
Отворена, диалогична, не толкоз централизирана, която почита личността и ѝ оказва помощ да се развива. Може би наподобява повече на политически клуб - с различни форми на учредителен живот, със отбрана на професионални или съсловни ползи, с съответни политики. Не е ли това бъдещето на партиите освен в България, само че и по целия свят? Не е ли това " няма ляво, няма дясно ", или " десни цели с леви средства "?
Никога не съм членувал в партия и не мога да приказвам като " партиец ". Тези отговори би трябвало да ги дадат " Демократична България ", " Продължаваме промяната " и всички други обединения, които решат да привлекат. Ние, жителите, сме най-вече гласоподаватели. Рационални гласоподаватели. Разбираме, че политиците са също толкоз водени от персонален интерес в дейностите си, колкото и всички останали, и не чакаме, когато влязат във властта, ненадейно да бъдат обхванати от алтруизъм. Наясно сме с техните претекстове да се занимават с политика. Наясно сме и по какъв начин се пишат партийни листи, прелестно знаем, че партийните деятели ни считат за парашутисти. Спадащите резултати на " Демократична България " през последните три избора обаче, са функционалност точно на подобен вид партийно мислене и деяние.
И по тази причина, в случай че апелът на Христо Иванов бъде чут от другите " партии на смяната ", и в случай че надпартийно обединяване фактически се сътвори, и в случай че някои от нас, обособени жители и цивилен сдружения, краткотрайно " минем на другия бряг ", дано това стане, по какъв начин да кажа, по резистентен метод. Например - със стратегическа рамка, която оформя параметрите на нашето съдействие, прецизира права и отговорности, слага взаимно допустими цели, задания и периоди. И което е най-важното - в чието приемане ние, жителите, сме взели участие.
Като политически субекти партиите ще бъдат политически притежател на плана и ще се ангажират да подкрепят реализирането му със средствата на законодателната и изпълнителната власт. Те ще носят политическата отговорност, по тази причина е заслужено да бъдат водещата страна. Гражданските, професионални сдружения и неофициални водачи, подкрепили плана, ще вземат участие в него съгласно параметрите, заложени в споразуменията за присъединение към стратегическата рамка. Те ще бъдат морални гаранти и ще носят моралната отговорност. В никакъв случай няма да им е по-леко - в доста случаи моралната отговорност е даже по-тежка от политическата.
Може ли всичко това да стане в сгъстената хронограма на изборите до 2 октомври? Да! Време има, тъй като самото реализиране на сходен план ще е печеливша предизборна акция. Може даже планът не се назовава коалиция, а Стратегическа рамка, може алегорично подписаният Политически контракт да не се назовава съдружно съглашение. Човек дава имената на всички неща.
Но всичко би трябвало да е черно на бяло. Иначе, както е казвал най-близкият сподвижник на Апостола, отец Матей Миткалото, " нечестивците се отмятат ".
На 2 август, Илинден, водачът на " Демократична България " Христо Иванов дефинира брилянтно дълга на искащите смяна български политици: " Длъжни сме да създадем дълготраен систематичен политически индивид, който да може да подсигурява нацяло последващо потомство геополитическата ориентировка на страната ". И добави: " Необходим ни е постоянен дълготраен политически индивид, който да залага на демократична вътрешно-политическа просвета. Не дребна група хора да вземат решения, не следващите персонални планове или решения, които се вземат от някое диванче или от някоя стаичка. Трябва да се потърсят тези цивилен организации, лица, политически обединения, които споделят общите идеали, с цел да се образува сходен огромен индивид ".
Не знам дали Христо Иванов подвига ново Илинденско-Преображенско въстание, само че знам, че възкресява концепция, която преди пет години самият той провали. Идеята се наричаше " Нова Република " - надпартийна платформа за дясно обединяване, която включваше част от партиите в Реформаторския блок плюс Гражданския съвет на Реформаторския блок. " Нова Република " трябваше да се яви като предизборна коалиция на изборите през март 2017, само че през януари 2017 Иванов учреди партията си " Да, България " и защото ѝ бе попречено да получи в точния момент регистрация, се яви на изборите в коалиция, наречена " Демократична България ". Радан Кънев оглави " Нова Република ". " Да, България " избра да гради ново дясно, като реорганизира наличните политически субекти. Нова Република - като стартира на чисто. В резултат и двете обединения - " Демократична България " и " Нова Република " не влязоха в 44-тото Народно заседание.
" Демократична България " обаче оцеля
и от април 2021 е парламентарно показана партия. " Нова Република " залезе като политически индивид, само че може би се възражда като политическа концепция. Разбира се, не е наложително апелът на Христо Иванов да се слага в тази рамка. Част от играчите в по този начин наречената тогава " необятна демократична общественост " се маргинализираха, други ѝ промениха, появи се нов мощен състезател - " Продължаваме промяната ", който се трансформира в парламентарен водач. Но обстановката е идентична, и даже може би още по-благоприятна. Политиката в България към този момент не е по този начин доминирана нито от идеологията, нито от партийността. " Няма ляво, няма дясно " стана устойчива парадигма. Толкова устойчива, че предходната година и " Продължаваме промяната ", въпреки и леко видоизменена, я възприе.
Липсата на окончателна идеологическа идентификация е изискването, без което не може да се сътвори надпартийна платформа за обединяване. Но защото напълно без идентификация не може, в случай че въобще ще сътвори, такава платформа би трябвало да размени идеологическата идентификация с геополитическа. И защото медиите по този начин или другояче ще ѝ лепнат етикет, най-добре да си го надпише сама. Подобно обединяване сигурно ще бъде " прозападно ". В сегашната геополитическа обстановка обаче е най-добре да се самоопредели като " антивоенно ".
Възможно ли е да се сътвори такова обединяване? Да. Има ли време до изборите? Да. Има ли предпочитание, с изключение на в " Демократична България ", която го предлага?
Преди да чуем какво мисли " Продължаваме промяната " за подобен избирателен формат, отговорът е по-скоро не. Но това е отговор на различен въпрос: " Искате ли предизборна коалиция с Демократична България "? От позиция на " Продължаваме промяната ", която чака да е първа или втора политическа мощ, отводът да влезе в двупартийна коалиция е понятен. Но отводът да стане гръбнак на огромна групировка, която да съобщи независимо ръководство, ще е груба политическа неточност. Самостоятелният резултат на Кирил Петков и Асен Василев няма да е задоволителен за независимо ръководство. Няма да е задоволителен и дружно САМО с Христо Иванов, Атанас Атанасов и Владислав Панев. Но в случай че се привлекат, изтъквам, " цивилен организации, лица, политически обединения, които споделят общите идеали ", и в случай че се добави техният публичен престиж и електорален капацитет, сметката може и да излезе.
Потенциалът на такова необятно предизборно обединяване е към един милион гласа
В такова антивоенно обединяване Българска социалистическа партия няма място. С позициите си да не дадем оръжие за Украйна, да продължим договарянията с Газпром и да върнем изгонените съветските шпиони, някогашните комунисти потвърдиха, че кожата си менят, само че нрава не. Предизборното изключване на Българска социалистическа партия ще върне при машините (слава Богу, не пред урните!) много гласоподаватели и на " Демократична България ", и на " Продължаваме промяната ", които другояче щяха да бъдат демотивирани да гласоподават. Иначе вътре в Народното събрание, както видяхме, на гласовете на депутатите от Българска социалистическа партия постоянно може да се разчита.
Най-голям подтик на такава необятна коалиция би дала една значима " гражданска квота ". Не обичам този дискриминационен термин, само че го използвам за изясненост. Аз персонално се присъединявам към " жителите ", и без да са ме упълномощавали, ще ви кажа по какъв начин мисли политически дейната тяхна част. Водил съм задоволително такива диалози през годините, с цел да бъда прецизен.
Ние, политически дейните жители, сме една не изключително многочислена, само че извънредно значима от позиция на позициите и престижа си в обществото негова част. Години, да не кажа десетилетия наред, сме лишавани от политическо посланичество. Не гледаме на този факт с драматизъм и не се опитваме да предизвикваме промени в партийното поле, тъй като „ се оправяме сами в живота “. Но по този начин е досега, в който прекомерно постоянно стартират да ни оправят други. Тогава се политизираме.
Пак да кажа, никой не ме е упълномощавал да приказвам от негово име, само че гражданската визия за това по какъв начин би трябвало да наподобява една печеливша предизборна коалиция, е
много близка до формулата на Христо Иванов
Отворена, диалогична, не толкоз централизирана, която почита личността и ѝ оказва помощ да се развива. Може би наподобява повече на политически клуб - с различни форми на учредителен живот, със отбрана на професионални или съсловни ползи, с съответни политики. Не е ли това бъдещето на партиите освен в България, само че и по целия свят? Не е ли това " няма ляво, няма дясно ", или " десни цели с леви средства "?
Никога не съм членувал в партия и не мога да приказвам като " партиец ". Тези отговори би трябвало да ги дадат " Демократична България ", " Продължаваме промяната " и всички други обединения, които решат да привлекат. Ние, жителите, сме най-вече гласоподаватели. Рационални гласоподаватели. Разбираме, че политиците са също толкоз водени от персонален интерес в дейностите си, колкото и всички останали, и не чакаме, когато влязат във властта, ненадейно да бъдат обхванати от алтруизъм. Наясно сме с техните претекстове да се занимават с политика. Наясно сме и по какъв начин се пишат партийни листи, прелестно знаем, че партийните деятели ни считат за парашутисти. Спадащите резултати на " Демократична България " през последните три избора обаче, са функционалност точно на подобен вид партийно мислене и деяние.
И по тази причина, в случай че апелът на Христо Иванов бъде чут от другите " партии на смяната ", и в случай че надпартийно обединяване фактически се сътвори, и в случай че някои от нас, обособени жители и цивилен сдружения, краткотрайно " минем на другия бряг ", дано това стане, по какъв начин да кажа, по резистентен метод. Например - със стратегическа рамка, която оформя параметрите на нашето съдействие, прецизира права и отговорности, слага взаимно допустими цели, задания и периоди. И което е най-важното - в чието приемане ние, жителите, сме взели участие.
Като политически субекти партиите ще бъдат политически притежател на плана и ще се ангажират да подкрепят реализирането му със средствата на законодателната и изпълнителната власт. Те ще носят политическата отговорност, по тази причина е заслужено да бъдат водещата страна. Гражданските, професионални сдружения и неофициални водачи, подкрепили плана, ще вземат участие в него съгласно параметрите, заложени в споразуменията за присъединение към стратегическата рамка. Те ще бъдат морални гаранти и ще носят моралната отговорност. В никакъв случай няма да им е по-леко - в доста случаи моралната отговорност е даже по-тежка от политическата.
Може ли всичко това да стане в сгъстената хронограма на изборите до 2 октомври? Да! Време има, тъй като самото реализиране на сходен план ще е печеливша предизборна акция. Може даже планът не се назовава коалиция, а Стратегическа рамка, може алегорично подписаният Политически контракт да не се назовава съдружно съглашение. Човек дава имената на всички неща.
Но всичко би трябвало да е черно на бяло. Иначе, както е казвал най-близкият сподвижник на Апостола, отец Матей Миткалото, " нечестивците се отмятат ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ