Един успешен българин в САЩ: Американската мечта е мит. Разходите са много големи, но хубавото е, че е голям пазар
Калифорния е мястото, дало едни от най-хубавите виновност на Съединени американски щати и на света. Един българин обаче придвижва традицията на българското вино и оставя отпечатъка на родината там.
Петър Кирилов мачка гроздето по метода, по който го е учил татко му в Тополовград, и кръщава продукцията си с една от най-българските думи - " кукери “. Калифорнийските " Кукери “ предизвикат интереса на американците и печелят доста награди.
Петър е израснал с традициите на лозето. Вероятно поради това никой от околните му не се учудва, когато избира да учи винопроизводство в Хранително-вкусовия университет в Пловдив, нито пък когато отива на стаж в Америка.
На 25 години Петър Кирилов взема решение да тества шанса си и подава документи за зелена карта. Печели и идва в Съединени американски щати. И до момента в който през днешния ден последните статистики демонстрират, че българите с интерес към зелената карта понижават, Петър е безапелационен, че животът в Америка му харесваи няма желание скоро да се прибира.
" Реших да дойда тук, защото ми харесва методът на живот, на работа, отношението на хората. Тук имам опция да се развъртвам “, показа той пред NOVA. В Калифорния почнал работа като служащ и последователно почнал да се издига. Един ден шансът му се усмихва още веднъж. Гроздов рид му разкрива нов небосвод – дава му концепция.
" Забелязах, че лозето в тази планинска част е характерно, по-интензивно и желаех нещо да основа “, описа мъжът. И по този начин стартира – смачква първото грозде за своята продукция през 2010 година.
С името на готовата продукция Петър заздравява българския си корен, само че и провокира трогване у сънародниците му зад океана. " Кукери “ будят и любознание у американците.
" В България съм бил и коледар, виждал съм и кукерски игри. Кукерският фестивал е антична традиция в България, обвързвана е с виното и господ Дионисий “, спомня си Петър пред изданието BG-Voice.
Той споделя, че посредством спазването на този бит хората се надявали на по-добра годишна продукция.
В сърцето на винарската промишленост на Щатите, Петър твърдо застава зад традицията и взема решение да създава виното по остарял български бит.
" Мачкам го на ръка, нещо, което съм правил с татко ми в България. Обяснявам на хората кои сме и от кое място идваме, за нас това си е горделивост. Аз се гордея, че съм българин и постоянно съм го заявявал “, споделя още Петър. Успехът след всеотдайността му не закъснява.
Българското вино, което пораства на американска почва печели медали и оценки.
Наградата за едно от виновността му предходната година е най-голямото му задоволство. Ценителите на виновност зад океана не пропущат да попитат за нетипичното име на виновността. На етикета на всяка бутилка е разказана цялата традиция. Така Петър става дипломат на нашите традиции, като ги разпространява на хиляди километри от Родината. Мислил е и за това да събере кукери в Калифорния.
Самият той все по-рядко се прибира за кукерските празници вкъщи. По-скоро се придвижва в родния Тополовград посредством обществените мрежи. Така води там и двете си дъщери Дария и Ивон на фестивала. Те са родени и израснали в Америка.
" Човек, като живее по-дълго време, схваща, че това са два разнообразни свята, няма по какъв начин да съпоставяш България и Америка, просто би трябвало да си адаптивен “, споделя Петър. И едно от нещата, което му прави усещане в Съединени американски щати, е, че тук децата не разчитат на родителите си.
" Семейството ни не е толкоз сплотено като в България. Когато станат на 18 години, децата стартират да се оправят сами. В България никой не ти споделя по кое време да се изнесеш от у дома “, споделя българинът и добавя:
" Тук живеят за момента – отива, купува си нова кола, къща, джет, каквото му харесва. Няма такова нещо като би трябвало да мислиш за децата си “. Според Петър американската фантазия е мит. Представите на хората за това по какъв начин се живее в Щатите не е изключително реалистично. Стъпването на американска земя не е гаранция за триумф.
" Разходите са доста огромни, само че хубавото е, че тук е огромен пазар – в случай че искаш да правиш нещо и хората го харесват, може да направиш огромни пари “, счита българинът. Засега той не възнамерява да се прибере в България, само че и не изключва в миналото да се върне при бащините лози.
Петър Кирилов мачка гроздето по метода, по който го е учил татко му в Тополовград, и кръщава продукцията си с една от най-българските думи - " кукери “. Калифорнийските " Кукери “ предизвикат интереса на американците и печелят доста награди.
Петър е израснал с традициите на лозето. Вероятно поради това никой от околните му не се учудва, когато избира да учи винопроизводство в Хранително-вкусовия университет в Пловдив, нито пък когато отива на стаж в Америка.
На 25 години Петър Кирилов взема решение да тества шанса си и подава документи за зелена карта. Печели и идва в Съединени американски щати. И до момента в който през днешния ден последните статистики демонстрират, че българите с интерес към зелената карта понижават, Петър е безапелационен, че животът в Америка му харесваи няма желание скоро да се прибира.
" Реших да дойда тук, защото ми харесва методът на живот, на работа, отношението на хората. Тук имам опция да се развъртвам “, показа той пред NOVA. В Калифорния почнал работа като служащ и последователно почнал да се издига. Един ден шансът му се усмихва още веднъж. Гроздов рид му разкрива нов небосвод – дава му концепция.
" Забелязах, че лозето в тази планинска част е характерно, по-интензивно и желаех нещо да основа “, описа мъжът. И по този начин стартира – смачква първото грозде за своята продукция през 2010 година.
С името на готовата продукция Петър заздравява българския си корен, само че и провокира трогване у сънародниците му зад океана. " Кукери “ будят и любознание у американците.
" В България съм бил и коледар, виждал съм и кукерски игри. Кукерският фестивал е антична традиция в България, обвързвана е с виното и господ Дионисий “, спомня си Петър пред изданието BG-Voice.
Той споделя, че посредством спазването на този бит хората се надявали на по-добра годишна продукция.
В сърцето на винарската промишленост на Щатите, Петър твърдо застава зад традицията и взема решение да създава виното по остарял български бит.
" Мачкам го на ръка, нещо, което съм правил с татко ми в България. Обяснявам на хората кои сме и от кое място идваме, за нас това си е горделивост. Аз се гордея, че съм българин и постоянно съм го заявявал “, споделя още Петър. Успехът след всеотдайността му не закъснява.
Българското вино, което пораства на американска почва печели медали и оценки.
Наградата за едно от виновността му предходната година е най-голямото му задоволство. Ценителите на виновност зад океана не пропущат да попитат за нетипичното име на виновността. На етикета на всяка бутилка е разказана цялата традиция. Така Петър става дипломат на нашите традиции, като ги разпространява на хиляди километри от Родината. Мислил е и за това да събере кукери в Калифорния.
Самият той все по-рядко се прибира за кукерските празници вкъщи. По-скоро се придвижва в родния Тополовград посредством обществените мрежи. Така води там и двете си дъщери Дария и Ивон на фестивала. Те са родени и израснали в Америка.
" Човек, като живее по-дълго време, схваща, че това са два разнообразни свята, няма по какъв начин да съпоставяш България и Америка, просто би трябвало да си адаптивен “, споделя Петър. И едно от нещата, което му прави усещане в Съединени американски щати, е, че тук децата не разчитат на родителите си.
" Семейството ни не е толкоз сплотено като в България. Когато станат на 18 години, децата стартират да се оправят сами. В България никой не ти споделя по кое време да се изнесеш от у дома “, споделя българинът и добавя:
" Тук живеят за момента – отива, купува си нова кола, къща, джет, каквото му харесва. Няма такова нещо като би трябвало да мислиш за децата си “. Според Петър американската фантазия е мит. Представите на хората за това по какъв начин се живее в Щатите не е изключително реалистично. Стъпването на американска земя не е гаранция за триумф.
" Разходите са доста огромни, само че хубавото е, че тук е огромен пазар – в случай че искаш да правиш нещо и хората го харесват, може да направиш огромни пари “, счита българинът. Засега той не възнамерява да се прибере в България, само че и не изключва в миналото да се върне при бащините лози.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ