Ето какво представлява токсичният срам
Какво тъкмо съставлява токсичният позор? Според лицензирания сватбен и фамилен терапевт и специалист по взаимоотношения и взаимозависимостта Дарлийн Лансър (Darlene Lancer) срамът може да бъде избран като отровен, когато стартира да унищожава живота ни. Всеки един от нас изпитва позор в един или различен миг. Това е страст, съпроводена от физически признаци, като всяка друга. Проблемът е, когато отрицателната страст е изключителна интензивна. Тогава прочувствената болежка е забележителна и мъчно преодолима.
Силното възприятие на позор подтиква симпатиковата част на вегетативната нервна система, предизвиквайки една от трите реакции бий се/бягай/замръзни на място. И по този начин, ние се усещаме незащитени и желаеме да се скрием или реагираме със мощен яд, като в същото време с това се възприемаме като изцяло отделени от другите и от положителните си качества. Възможно е срамът да ни попречи да мислим или да споделяме ясно какво се случва. Вследствие на това започваме да изпитваме мощна себеомраза, която единствено се ускорява, защото не можем да се отърсим от отрицателните страсти.
Различни тласъци разсънват възприятие на позор в другите хора. Силата на изпитаните страсти варира доста сред хората, като зависи пряко от предходни прекарвания, културните разбирания, личностни характерности и самото събитие, по отношение на което реагираме.
За разлика от елементарния позор, " вътрешният позор " се преодолява доста мъчно и трансформира доста нашата визия за самите нас. Именно тогава срамът се трансформира в " отровен ", термин, препоръчан от Силван Томкинс (Sylvan Tomkins) при започване на 60-те години на предишния век. За някои хора токсичният позор може да монополизира цялата им персона, до момента в който при други хора той не е непрекъснато на напред във времето, само че пък може елементарно да се задейства.
Характеристики на токсичния позор съгласно Дарлийн Лансър
Токсичният позор се разграничава от елементарния позор, който минава за няколко часа или един ден, в следните връзки:
- Когато изпитваме отрицателната страст, тя продължава доста по-дълго.
- Чувствата и болката, свързани със срама, са доста по-интензивни.
- Не е належащо фактор от средата да го задейства. Нашите лични мисли могат да провокират възприятие на позор.
- Това води до непрекъснат цикъл от отрицателни страсти, които предизвикват меланхолия и усеща на безизходност и обезсърчение.
- Появява се хронична тревога, подбудена от страха от изпитването на позор.
- Негативната страст е съпроводена от гласове, облици или убеждения, които се коренят в детството и са свързани с отрицателна " срамна история ", касаеща самите нас.
- Не е належащо да си припомняме за първичния източник (който нормално произлиза от детството или предходната травма) на изникналия в настоящия миг позор, с цел да изпитаме отрицателната страст.
- Той основава дълбоки усеща за непросветеност.
Основаващи се на позор убеждения
Основното разбиране, причиняващо срама, е " Аз не мога да бъда обичан от никой различен и не съм заслужен за връзка ". Обикновено вътрешният позор се демонстрира като едно от следните убеждения или разновидност на тях:
- Аз съм малоумен.
- Аз съм неатрактивен (особено за сантиментален партньор).
- Всичко, което върша, е несполучливо.
- Аз съм неприятен човек.
- Аз съм лъжец или измамник.
- Аз съм лакомец.
- Аз не съм задоволителен.
- Мразя себе си.
- Моето мнение или думи нямат значение.
- Аз съм посредствен или не задоволително добър.
- Не трябваше да се раждам.
- Не заслужавам обич.
- Причината за токсичния позор
Според Дарлийн Лансър в повечето случаи срамът се трансформира в отровен от хронични или интензивни отрицателни прекарвания в детството. Родителите могат несъзнателно да предадат своя позор на децата си посредством думите си или невербално държание. Например, детето може да се усеща като че ли не заслужава любов заради демонстрация на равнодушие, неявяване или нервност от страна на родителите си.
Също по този начин е допустимо малчуганът да се усеща незадоволително добър заради несъразмерното коригиращо държание на своите майки и татковци. Според Дарлийн Лансър децата би трябвало да се усещат обичани и от двамата си родители. Когато тази връзка е нарушена, като да вземем за пример, когато детето е непрестанно укорявано, то стартира да се усеща самотно, изолирано и засрамено. Въпреки това, даже в случай че срамът е станал неизменима част от личността, той може да бъде преодолян с помощта на по-късни позитивни прекарвания.
Дарлийн Лансър поучава, че в случай че не се лекува, токсичният позор може да докара до експанзия, меланхолия, хранителни разстройства, посттравматично стресово разстройство и/или пристрастяване. Той води до ниско самочувствие, тревога, ирационално възприятие за виновност, перфекционизъм и причинност, и лимитира способността ни да се любуваме на качествените връзки с другите и професионалния ни триумф.
Framar.bg
