Какво представлява пространството между галактиките?
Какво става в между-галактическото пространство? Големите празнини сред галактиките могат да се простират на дистанции от милиони светлинни години и да наподобяват изцяло пусти. Но тези пространства в действителност съдържат повече материя, в сравнение с самите галактики.
„ Ако вземете един пространствен метър от между-галактическото пространство, в него ще има по-малко от един атом “, споделя Майкъл Шул, астроном от Университета в Колорадо Боулдър. „ Но когато в последна сметка добавите всичко, което се намира там, това дава някъде сред 50 и 80% от елементарната материя “.
Откъде идва цялата тази материя? И накъде отива? Какво се е случило преди Големия гърмеж?
Материята сред галактиките – постоянно наричана между-галактическа среда или IGM за малко, е най-вече парещ, йонизиран водород (водород, който е изгубил своя електрон) с битове с по-тежки детайли, като въглерод, О2 и силиций. Макар тези детайли да не светят задоволително блестящо, с цел да се виждат непосредствено, учените знаят, че са там поради подписа, който те оставят върху светлината, която минава от там.
През 60-те години астрономите първо откриха квазари – необикновено ярки и дейни галактики в далечната галактика – и скоро по-късно те видяха, че светлината от квазарите има изчезнали части. Тези елементи са погълнати от нещо намиращо се сред квазара и телескопа на астрономите – това е газът на IGM.
От десетилетия насам астрономите са разкрили големи мрежи и влакна от газ и тежки детайли, които дружно съдържат повече материя, в сравнение с всички галактики взети дружно. Някои от тези газове евентуално са останали от Големия гърмеж, само че по-тежките детайли загатват, че част от този газ идва от остарели звезди, изхвърлени от галактиките.
Докато най-отдалечените райони на IGM ще бъдат постоянно изолирани от прилежащите галактики, когато вселената се уголемява, по-близките региони играят значима роля в живота на галактиките. IGM под въздействието на гравитационното издърпване на галактиката постепенно се натрупва в галактиката със скорост от към една слънчева маса (равна на масата на слънцето) на година, която е сходна на скоростта на звездното формиране в диска на Млечния път.
„ IGM е газът, който зарежда образуването на звезди в галактиките “, споделя Шул. „ Ако към момента не сме имали газ, попадащ в гравитацията, образуването на звезди постепенно ще стопира.
За да изследват IGM, астрономите започнаха да търсят по този начин наречените FRB или Бързи радио-изблици, които идват от далечни галактики. Използвайки както тази техника, по този начин и изследвайки квазарната светлина, учените не престават да учат характерностите на IGM, с цел да дефинират нейните вариращи температури и плътности.
„ Чрез премерване на температурата на газа, можем да получим визия за неговия генезис, “ споделя Шул. „ Това ни разрешава да знаем по какъв начин се е загрял и по какъв начин е стигнал до такава степен “.
Въпреки че газът прониква и запълва пространството сред галактиките, той не е единственото нещо в това пространство; астрономите са намерили и звезди там. Понякога наричани междугалактически или лъжлив звезди, счита се, че тези звезди са били изхвърлени от техните родови галактики посредством черни дупки или конфликти с други галактики.
Всъщност звездите, носещи се в празното място, може да са много постоянно срещани. Проучване от 2012 година, оповестено в The Astrophysical Journal, оповестява за повече от 650 такива звезди носещи се по ръба на Млечния път, като съгласно някои оценки те може и да са трилиони.
„ Резултатите ни от плана Cosmic Infrared Background Experiment демонстрират, че половината от светлината идваща от звездите се получава от звезди отвън галактиките, само че бих споделил, че понастоящем това не е необятно възприето мнение “, споделя Майкъл Земков, астроном от Технологичния институт Рочестър. Той разгласява резултати от проучването в публикация от 2014 година в списание Science, като съгласно него „ какъв брой интергалактически звезди има си е открит въпрос “.
