Какво ще произлезе от диалога между учените от БАН и

Какво ще произлезе от разговора сред учените от Българска академия на науките и ръководещите? Какви са вероятните решения за излизане от финансовата рецесия на учените в дълготраен проект и какво би станало при обстановка, в която липсва грижата за човешкия фактор в тяхно лице?

Защо в България няма пари за просвета?



Темата разяснява в “Нашият ден “ доктор Любослава Костова , основен помощник в секция “Етически проучвания “ към Института по философия и социология към Българска академия на науките:

“Научната работа дава доста независимост и има извънредно доста благоприятни условия, само че като цяло изискванията, в които са сложени огромна част от българските учени са много сложни.

Позитивната вест от околните дни е, че въпреки всичко Българска академия на науките получи финансиране, защото проектобюджета мъчно щеше да покрие даже режийните разноски на постройките.

Тези 20 млн. евентуално ще бъдат разпределени по някакъв принцип, който още не е прочут и не е ясно дали ще се отрази на работните заплати. Колегите ми вършат прелестни неща в едни много сложни, съвсем невъзможни условия.

Таксата за една интернационална конференция да вземем за пример мъчно би могла да бъде платена . Говорим единствено за таксата, без пътни, без разноски за настаняване с постоянната месечна заплата, която един академик получава, която е доста под 1000 лв..

Условията са разнообразни в другите институти, само че като цяло има проблем с материалната база, има проблем със сградния фонд, с обезпечаването на работни пространства, на техника. Голяма част от хората в Академията преподават в университет и работят и на други места. Парите не са задоволителни за прехрана.

Задържа ме свободата да се занимавам с това, което желая. Това е извънреден плюс.

Свободата и опциите за развиване са налични. Съществуват доста планове и благоприятни условия за специализация, за печелене на грантове, от които много от хората съумяват да се възползват в границите на професионалния си път. Проблемът е, че те не са в България, а съвсем постоянно някъде другаде.

Ако отворите страниците на идентични звена в Централна Европа – Полша, Унгария и Чехия, ще видите, че голяма част от плановете, по които сътрудниците там работят, в действителност са финансирани от страната.

Лукс ли е да си академик?

“Да, научната работа би могла да се дефинира като разкош, само че и науката, и образованието би трябвало да бъдат изключителни цели. Би било отлично науката и образованието да могат да се реализират по първокласен метод в България. В момента заниманието с просвета у нас е извънредно сложна задача. “

Чуйте диалога в звуковия файл.

Снимка: персонален списък