Какво правят в Странджа, когато сънуват неслучили се случки и

Какво вършат в Странджа, когато сънуват неслучили се случки и виждат приведения нескрито? Ако каменните следи от далечното и още по-далечно минало на региона можем да докоснем, то историите на част от странджанските светилища допират сърцата от близо и надалеч , стига да сте създали едно-единствено нещо: да сте добавили магическата съставна част на вярата към лековитата вода по тези потайни места. Направите ли го, огнени летни светици ще бдят над вас, а безстрашни конници ще ви донесат мекото успокоение на щастливия живот.



се потопи в лековити извори тук и там из планината дружно с Мариета Филчева , шеф на , която ни описа за част от светилищата и параклисите, свързани със силата на водата.



Пещерата Света Марина

Тя, като други вълшебен странджански местенца, е усойна и труднодостъпна . Св. Марина се уважава на 17 юли. „ Тогава и самото място оживява, тогава самата вода, която се стича в пещерата, е лековита, тогава силата ѝ е по-голяма. Св. Марина е известна с това, че е настойничка на родилките, по тази причина и силата ѝ е да оказва помощ на майките, на бездетните. Хората, които вървят на това място, отиват с вярата и вярата да се сбъдне желанието им, тяхното благополучие да имат дете. Тогава се мият, премиват се “, споделя Мариета. През 2005 година локалните възобновяват и остаряло шествие с иконата на светицата до пещерата. Интересното е, че се носи вода и за иконата. Тя се измива и се оставя да си почине на дървени одърчета. След това се дават даровете към светицата.



Според преданията на странджанските баби в този ден на дамата се назовава, че ще отиде до пещерата, ще се измие, с цел да измоли рожба, назовават ѝ и да даде курбан. „ Трябва да дадеш, с цел да получиш “. И още: „ Дали дамата, дали мъжът и дамата, няма значение, би трябвало да пренощуват предната вечер там, на 16-и против 17-и. Като се разсънят на сутринта, да се измият с лековитата вода. Тогава чудото идва. “

Мариета е сигурна, че лековита вода има на доста места у нас, само че пещерата Св. Марина е измежду специфичните: „ Има легенда, че хора от Странджа отишли при баба Ванга да измолят знамение, а тя споделила: „ Че вие го имате това знамение! Вие в Странджа имате толкоз лековита вода и толкоз места, не би трябвало да идвате при мен, отидете там. “

„ Но би трябвало да има религия. Това е най-важното. Когато желаеме нещо да се случи, би трябвало да го желаеме от душа “, акцентира Мариета.



Индипасха

Още едно място, свещено за странджанци, уверена е Мариета. Седмицата след Великден се прави шествие и до Индипасха. Седмицата е известна като Пасха. Там също се вършат курбани за здраве, мястото отново е труднодостъпно, а водата – все по този начин лековита. Помага на хората с рани и очни болести. И отново силата ѝ е най-осезаема в избран ден. Тогава, в неделята след Великден, хората вървят в местността и се измиват.



Легендата за Индипасха е обвързвана с близкото село Сливарово. „ Малко село, китно, красиво. Тамошен собственик имал стадо с животни. Едно от животните не било толкоз крепко, само че той не желал да го убие. То се отделило от стадото, избягало и известно време го нямало, само че се върнало. Само че било витално, вървяло със стадото. В един миг отново се отделило и хората решили да го проследят. А то отивало до Индипасха. Видели по какъв начин си потапя главата и като се отдръпнело, си тръгвало напълно витално, без никакви проблеми. “ Така от остарели времена до през днешния ден хората описват легендата за слепия вол от Индипасха, който прогледнал .

Мариета обаче знае доста истории: „ Детенце, което е проходило, в един миг нещо се случва на крачето му и стартира мъчно да върви. Родителите му вземат решение да го заведат там. Надяват се на знамение, тъй като водата е лековита. Отиват, измиват го, възпламеняват свещ, помолват се и всичко му минава. Прохожда, няма му нищо и към този момент е огромен мъж. “



Параклисът „ Св. Георги “

Мариета споделя, че локалните строят параклиси, откакто са сънували чудни сънища. Често параклисите са в земите на тракийски светилища. А някои стават действителност, когато в Странджа се появи нещо нереално. Например мечка.



„ В Странджа няма мечки , само че едно време имало човек, който правел шоу с танцуваща мечка. Отива мечкадарят в даденото село, само че взема решение, че ще седне в кръчмата да пийне. Вързал начело мечката, тя ожадняла и се изплъзнала, тръгнала по пътеката да търси вода към реката . По пътя я срещнала жена с дете. В първия миг се стъписала. За да премине през тестването, дамата оставила менчето, с цел да пие мечката . Така дамата минала, само че била доста ядосана, че мечката изобщо била пусната. Отишла в селото, влезнала в кръчмата и попитала на кого е мечката. Започнала да анатемосва мечкадаря, гръм да го удари и т. н. Прибрала се след това дамата, легнала си, само че била неспокойна, не можела да спи. Привидяло ѝ се, че на несъмнено място към селото с мъжа си би трябвало да направи параклис. Точно там да копаят и ще намерят знак . Привидял ѝ се Св. Георги. В това време дамата и мъжът ѝ строели къща. Но на сутринта дамата станала и споделила на брачна половинка си, че преди да построят къщата, би трябвало да отидат на избраното място и да построят параклис. “



Мъжът първо се възпротивил, само че дамата се заинатила. В реалност отишли на сънуваното място и когато почнали да копаят, намерили плоча с изображението на тракийски конник . Именно той се присънил на дамата и ѝ замязял на победоносния светец. Според преданието откакто построила параклиса, дамата още веднъж си възвърнала спокойния сън .

Мариета, която е родом от странджанския край, ни твърди, че всички митове са претърпени от близки хора. Затова локалните им имат вяра. „ Странджа дава на този, който има вяра “ , сигурна е Мариета.

Повярвайте и вие и изслушайте изотопската планинска приказка за сладки сънища в звуковия файл.

Снимки: Лора Търколева