Какво правят днес двамата гуру на електро-джаза от края на

Какво вършат през днешния ден двамата гуру на електро-джаза от края на предишния век, тромпетистът Ерик Трюфа(з) и саксофонистът Жюлиен Луро?
Имали сме шанса да ги слушаме и гледаме на сцена в София по времена, когато джаз-публиката към момента пълнеше, въпреки и на половина, зала 1 на НДК. Сега се радваме на 10 пъти по-малка ангажирана публика, не такава, която отива на ваучър на някое корпоративно празненство с искания за безвъзмезден фестивал. Безплатното наслаждение е като безплатния обяд, знаете от личен опит най-добре.

В следващия " Слънчев джаз+ " огромна част от времето отделяме на две техни прояви. Жюлиен Луро отдава респект към един от самостоятелните лейбъли за фънк-джаз (CTI) от времето, когато тази музика (несправедливо) се смяташе за has been, а неговите занимания по " него " време ви ги описахме първоначално. Е, в този момент с помъдряването, нещата са други. Или, както се споделя (дори и във второто му заглавие), " Love and Peace ".

Ерик - разрешавам си да се обръщам на малко име към един от " кръстниците " на предаването - във всеки следващ фестивал изненадва с колаборациите си.
Малко преди да се изяви в родната си Швейцария с пианиста Шай Маестро (Веве, 28 ноември). тук го слушаме от есенното издание на обичания ни нормандски " Джаз под ябълковите дървета " с барабаниста Маню Катче с авторските му пиеси " Istanbul Tango ", " The Dawn ", " Song For Her " и " Lost in Bogota ".

Началото е с обичаната на мнозина Имани и последните ѝ версии на шлагерите " If You Go Away " ( " Ne me quitte pas " ) и четвърт век по-късната " Like a Prayer " - да, да, и от Мадона може да стане джаз!

Нощта е млада  по.