Какво научих през 2016-а ли?Научих, че промяната е възможна. Онази

Какво научих през 2016-а ли?

Научих, че смяната е допустима. Онази непредвидена, даже немислима смяна може просто да ти се случи ей по този начин, като саксията на съседите от горния етаж... И че може да изненада теб и близките съвсем еднообразно, с тази разлика, че ти си копнял за нея...

Научих, че можеш да минеш личните си граници (на мозъка най-вече) напълно незабелязано и напряко инцидентно. И да се окаже, че правиш неща, с които в никакъв случай не си се разпознал. Че от огледалото те гледа различен човек. Но го харесваш. Повече от себе си доскоро. И се надяваш този облик от облекло да се трансформира в кожа... Научих, че човек в действителност може да отсрочва живеенето цялостен живот. А след това даже да не си спомня аргументите, с които се е оправдавал. Научих, че можеш да се развиваш и да деградираш по едно и също време. Че в някои области от живота си можеш да израстваш и да се променяш съвсем до ДНК-то. Страхотно! Обаче... в други продължаваш да напредваш със скоростта на охлюв, та даже се движиш обратно. Необяснимо на пръв взор, мъчно за възприемане. Но по този начин позволих, че хората, които ме превъзхождат в едни неща, евентуално са зад мен в други, и никой не съумява да е добре развъртян на всички равнища. Разбрах по-добре концепцията за кръга с преплетените черна и бяла същности, с точица другост в себе си – че положителното и неприятното съществуват в действителност паралелно едно до друго...

Научих, че самотата съпътства огромните промени у индивида. И че това не е неприятно, а просто закономерно. Понякога пространството би трябвало да се опразни, с цел да може да се запълни по-качествено. И в случай че бягаш, няма по какъв начин картините около теб да не бъдат размазани и променливи. Не е нужно някой да бяга с теб – та това е твоята писта, твоят път. Никой различен не може да бяга със същата скорост, пристрастеност и отдаденост...

Научих, че от време на време опитът е нужен, без значение от резултата. И в случай че се стремиш да създадеш нова любовна връзка, няма да успееш, нетърпеливо вторачен в резултата. Можеш единствено да се надяваш, че посредством напъните да опознаеш различен човек ще научиш нещо ново за себе си. Което постоянно е потребно.

Научих, че постоянно учителите в живота ти са по-млади от теб, а ти си преподавател за по-възрастните. Забавно, нали?...

Научих, че аз съм синоптикът на моите годишни времена. Че мога да грея животворно просто по този начин... без причина. И мога да топвам кораби със сълзите си просто по този начин... без причина. За благополучие, все по-често предпочитам (и ми се удава) да блестя, вместо да валя. Научих, че в случай че нещо е престанало да работи добре за теб, би трябвало да намериш сили в себе си да приключиш с него. Дори да си прочувствен, даже да си завързан. Научих какъв брой вярна е сентенцията, че в случай че искаш да ти се случват нови неща, е належащо да предприемаш нови дейности. И че новото може да сътвори последствия, които да се окажат солта на живота. Излежаването в зоната на комфорт води до затлъстяване на мозъчните кафези...

Научих, че животът е низ от интервали. И е добре да имаш информация (например астрологическа) за природата на дадения интервал, с цел да се възползваш от нея или да се примириш с рестриктивните мерки й. И че в случай че си в синхрон с тази природа, вътрешното ти успокоение е обезпечено.

Научих, че човек в действителност може да отсрочва живеенето цялостен живот. А след това даже да не си спомня аргументите, с които се е оправдавал. Но в случай че в даден миг впрегне насъбраната инерция, ще откри способи, а не оправдания. Ще разбере, че комфортни условия не съществуват – съществуват такива, които заобикаляш, и други, които трансформираш.

Научих, че в случай че нещо е престанало да работи добре за теб, би трябвало да намериш сили в себе си да приключиш с него. Дори да си прочувствен, даже да си завързан. Понякога развиването ти изисква жертвоприношения – само че не живи парчета от теб, а остарели вериги и прашни квитанции. По змийски – няма да блесне нова кожа, в случай че не съблечеш сбръчканата остаряла. Научих, че в моя живот няма по-голямо предизвикателство от родителството. И че това е път към непостижим блян, по който мога единствено да се надявам успехите да са повече от загубите.

Научих, че проявяването на другите ми природи освен води до (плаха сянка на) задоволеност, само че и прави дните ми толкоз шарено мои. И че съм признателна на спорните си същности, тъй като ме тласкат към непрекъснато развиване.

Научих, че хоризонтът е разтегливо разбиране. Протегни желанията си към него... и той ще се разшири.

Научих, че няма добра и неприятна година в живота ми. Всяка една е довела до сегашното ми такова, каквото е. Всяка една е изваяла индивида, който съм. Всяка от тях е благосъстояние, което не изгубвам от боязън да не изгубя себе си...

А ти – какво научи през 2016 година? Готов/а ли си за чудесата на 2017-а?

 

Aнтония Нотева е на 38 години и живее в София. Има 6-годишен стаж като майка, 14-годишен стаж като държавен чиновник и най-малко 25-годишен стаж в писменото изложение на персонални мисли и страсти. Освен дневници, есета, писма, публикации, написа и стихове, а преди 4 години и книга, която един ден ще види бял свят.