„Дюнкерк“
Какво е войната в киното – поличба, героизъм, история? В „ Дюнкерк “ войната е буря и по тази причина е доста повече от историческите обстоятелства, които споделя.
В историята за Втората международна война, която сме учили ние, за Дюнкерк не написа нищо. Във военната история на Франция и Англия това е основен епизод, травматично събитие, на което са отдадени доста творби на изкуството, най-известни у нас са може би романът и филмът на. Става въпрос за интервенцията по избавяне на 400 000 души, бойци от английската и френската войска, които през 1940 година германците изтласкват до дребното курортно градче Дюнкерк и зарязват там. Хитлер е имал своите аргументи да не унищожи живата мощ на съперника, само че това е отвън обсега на кино лентата. Това е историята на една война и тя е колкото действителна, толкоз и необяснима. Филмът на Кристофър Нолан е условно разграничен на четири действителности или в действителност стихии: сушата, където цялата интервенция по евакуацията се управлява от мъдрия и безмълвен адмирал Болтън (Кенет Брана); водата, където на помощ идват елементарните моряци от Англия с дребните си лодки, а измежду тях и възрастният и хладнокръвен мистър Доусън (Марк Райлънс, свръхестествен както винаги) със сина си; въздухът, където водачът Фариър () се пробва да реши къде свършва здравият разсъдък и стартира безразсъдството, от което зависи успеха. А четвъртата буря не е огънят, а е самата война – сляпа мощ, която ненадейно се появява и убива. Във кино лентата няма нито един немец, даже не съм сигурна дали излиза наяве, че враговете са германци. Това просто е без значение. И макар тази сбитост, прекарването по време на кино лентата е оптимално близо до ужаса на Дюнкерк - това удостоверява и 97-годишният деец от Дюнкерк Кен Стърди след проведената в негова чест.
„ Дюнкерк “ е за това какво се случва с индивида, когато го настигне голямата неволя. И не е най-важното, че в тази ситуация тази неволя е войната, тя може да бъде естествена буря или просто огромно персонално злощастие. Във всеки случай единствената цел на индивида в тази обстановка е да оцелее, само че в случай че може, да оцелее почтено. „ Дюнкерк “ е за тези, които съумяват да го създадат.
Задължително ще загатна музиката на Ханс Цимер и майсторството на оператора Хойте ван Хойтема, тъй като във кино лентата има напълно малко думи и хубостта и мащабът му зависят значително от тяхното творчество.
„ Дюнкерк “ към този момент се сочи като любимец за всички кино награди през годината, само че надалеч освен поради това го вижте обезателно – извънреден филм за това какъв брой дребни и какъв брой огромни могат да бъдат индивидите.
В историята за Втората международна война, която сме учили ние, за Дюнкерк не написа нищо. Във военната история на Франция и Англия това е основен епизод, травматично събитие, на което са отдадени доста творби на изкуството, най-известни у нас са може би романът и филмът на. Става въпрос за интервенцията по избавяне на 400 000 души, бойци от английската и френската войска, които през 1940 година германците изтласкват до дребното курортно градче Дюнкерк и зарязват там. Хитлер е имал своите аргументи да не унищожи живата мощ на съперника, само че това е отвън обсега на кино лентата. Това е историята на една война и тя е колкото действителна, толкоз и необяснима. Филмът на Кристофър Нолан е условно разграничен на четири действителности или в действителност стихии: сушата, където цялата интервенция по евакуацията се управлява от мъдрия и безмълвен адмирал Болтън (Кенет Брана); водата, където на помощ идват елементарните моряци от Англия с дребните си лодки, а измежду тях и възрастният и хладнокръвен мистър Доусън (Марк Райлънс, свръхестествен както винаги) със сина си; въздухът, където водачът Фариър () се пробва да реши къде свършва здравият разсъдък и стартира безразсъдството, от което зависи успеха. А четвъртата буря не е огънят, а е самата война – сляпа мощ, която ненадейно се появява и убива. Във кино лентата няма нито един немец, даже не съм сигурна дали излиза наяве, че враговете са германци. Това просто е без значение. И макар тази сбитост, прекарването по време на кино лентата е оптимално близо до ужаса на Дюнкерк - това удостоверява и 97-годишният деец от Дюнкерк Кен Стърди след проведената в негова чест.
„ Дюнкерк “ е за това какво се случва с индивида, когато го настигне голямата неволя. И не е най-важното, че в тази ситуация тази неволя е войната, тя може да бъде естествена буря или просто огромно персонално злощастие. Във всеки случай единствената цел на индивида в тази обстановка е да оцелее, само че в случай че може, да оцелее почтено. „ Дюнкерк “ е за тези, които съумяват да го създадат.
Задължително ще загатна музиката на Ханс Цимер и майсторството на оператора Хойте ван Хойтема, тъй като във кино лентата има напълно малко думи и хубостта и мащабът му зависят значително от тяхното творчество.
„ Дюнкерк “ към този момент се сочи като любимец за всички кино награди през годината, само че надалеч освен поради това го вижте обезателно – извънреден филм за това какъв брой дребни и какъв брой огромни могат да бъдат индивидите.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ