Биещото сърце на партията най-сетне е аут
Какво е Министерство на вътрешните работи? - Биещото сърце на партията. Виц от соца, който брутално оживя предишното лято, а иначе е всекидневно държание в полицейските арести. Тепърва ще калкулираме резултатите от така наречен чистка по върховете на Министерство на вътрешните работи, която предприе служебният министър Бойко Рашков, само че тя сигурно е нужна. Професионалното управление на силовото ведомство през последната година направи куп груби нарушавания и гафове, поради които от дълго време трябваше да се раздели с властта. Няколко са провиненията на към този момент някогашния главен секретар Ивайло Иванов, с които заслужи уволняване, но най-съществено е
полицейското принуждение
Министерство на вътрешните работи целеше да внуши боязън у протестиращите още от първия ден на избухналото публично неодобрение предишното лято. След залез и надалеч от камерите на 10 против 11 юли полицията предприе атака против неколцината останали стачкуващи, вследствие на което двама мъже бяха признати по неотложност в " Пирогов " с тежки пострадвания след полицейско принуждение. Видео показа как безпомощни тела се хвърлят едно върху друго от чиновниците на реда, а потърпевшите свидетелстваха за полова подигравка с момиче и заповеди като: " Бийте ги, до момента в който им сложат белезници ". Вътрешното министерство по никакъв метод не опроверга тези изказвания, а записите от камерите под колоните на Министерския съвет се пазят в строга загадка.
Веднага по-късно пък полицията послужи за частна защита на сарая на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган в парк " Росенец ". Под претекст да не се стигне до етнически спор в продължение на часове кордон от униформени бранеше брега от елементарни жители, които желаеха да отидат на плаж. Че дейностите на Министерство на вътрешните работи не са имали друг смисъл от това да се угоди на Доган, стана ясно в следобедните часове, когато хората въпреки всичко бяха позволени на пясъка пред сарая, където даже размениха приказка със симпатизанти на Движение за права и свободи. Това потвърди, че доводът с етническия конфликт е фиктивен и неплатежоспособен, а Министерство на вътрешните работи се трансформира в извършител на цивилен права.
Отговорност за всичко това, въпреки и частична, понесе тогавашният вътрешен министър Младен Маринов, на който Борисов изиска оставката по гледище на регионалните структури поради подозрения, че е непосредствен с предприемача от ДПС Делян Пеевски. Явно това бе внезапно пречка да си министър, само че не и народен представител, защото малко по-късно Маринов оглави листата на ГЕРБ за София-област. Грубите нарушавания от страна на Министерство на вътрешните работи обаче не разклатиха поста на Ивайло Иванов и нередностите продължиха.
И демонстрацията на 2 септември, станал известен като " кървавата сряда ", не се размина без полицейско принуждение. Журналисти и участници в митинга бяха напръскани с пикантен спрей, което принуди десетки да потърсят здравна помощ. Униформен пък беше сниман да държи железен бокс против протестиращи, а в късните часове се стигна и до побой над жители. Журналистът Димитър Кенаров получи тежки пострадвания от нанесените удари и престоя незаконно в ареста без издадена заповед за задържането му. Гл. секретар Ивайло Иванов до последно твърдеше, че " няма обичай публицист ". Кенаров води дело против Министерство на вътрешните работи и тази седмица стана ясно, че министерството е сезирало Национална агенция за приходите да ревизира дали Кенаров си заплаща налозите и дали е член на Съюз на българските журналисти. Искането е неуместно и е чудесна илюстрация за юридическия потенциал на министерството. Нито налозите, още по-малко участието в един от многото журналистически съюзи имат отношение към делото за побой. Такова искане може да се роди единствено в милиционерски мозък, а явно в Министерство на вътрешните работи е цялостно с такива.
Лоша организация
беляза летните митинги, от което пострадаха както жители, по този начин и редови служители на реда. Въпреки че в столицата бяха съсредоточени сили на реда от цялата страна, Министерство на вътрешните работи се оказа некомпетентно да изолира и обезврежда провокаторите. В резултат на това на 2 септември по време на " Великото национално въстание " на площад " Независимост " служителите на реда бяха подложени на обстрел от бомбички, бутилки и даже павета. Много от тях пострадаха. Все още няма ясен отговор защо нападателните футболни агитки бяха оставени да безчинстват до късните часове на деня, да внасят бомбички и други оръжия. Станахме очевидци как буквално пред погледите на полицаи няколко маскирани мъже бяха оставени да къртят павета, пътни знаци, столове и палеха плява, но не бяха арестувани.
Вместо това в ареста се озоваха спокойно протестиращи, които след това осъдиха Министерство на вътрешните работи. Доскорошният народен представител от Демократична България Борислав Сандов нападна задържането си и завоюва в съда. Венелин Божилов, член на гражданско съдружие БОЕЦ, също съумя да отбрани правата си против противозаконния му арест на 2 септември. " В трите килии бяхме общо към 15 момчета, измежду които имаше двама публицисти, млад доктор от " Пирогов ", притежател на мебелна компания, ИТ експерт, чиновник в Европейската централна банка и други сходни " съмнителни " фигури ", разказа бившият водач на младежката конструкция на ГЕРБ в Русе Павел Цветков, който също беше арестуван.
За несъответстващите дейности на полицията на митинга носи отговорност и шефът на Столична дирекция на вътрешните работи старши комисар Георги Хаджиев, който засега остава на поста си. Той публично излъга, че в палатковите лагери са открити самоделни взривни устройства. Отговор по Закона за достъп до социална информация от Столична дирекция на вътрешните работи до сдружение БОЕЦ сподели, че няма такива конфискувани устройства. Освен това единствените санкции за полицейско принуждение от предходната година са за чиновници на " Специализирани полицейски сили " на Столичната дирекция. Нищо по-сериозно от размахване с пръст не последва.
Царящата безотговорност
също изисква уволения по върха на Министерство на вътрешните работи. Насилниците в униформи на летните митинги бяха прикрити с фиктивни инспекции, в една от които даже не съумяха да открият самоличността на отговорните. Пример за това е побоят над Димитър Кенаров, който съгласно Министерство на вътрешните работи не се е случил, а издаденото медицинско и забележимите контузии не потвърждават нищо. В опита си да прикрият причинителя се стигна до такава степен, че следствието на прокуратурата даже не съумя да откри кои са служителите на реда, заснети да задържат Кенаров.
Биячите на протестиращи на 10 юли пък се разминаха с най-леки санкции. Двама от тях получиха " неодобрение " за период от 6 месеца, един е със " възбрана за повишение в служба за период от една година ", а служителят на управителна позиция, за който Столична дирекция на вътрешните работи оповести, че е осъден " по-тежко ", е глобен със " възбрана за повишение в служба за период от две години ", като наказването още не е влезнало в действие, защото глобеният апелира пред съда.
Това демонстрира несправяне със дилемите и на Инспектората на Министерство на вътрешните работи, чийто началник Николай Гешев беше освободен в пенсия от служебния министър. Именно този орган реализира надзор за спазването на Етичния кодекс за държанието на държавния чиновник в силовото министерство. Гешев обаче счита, че отстраняването му от Бойко Рашков се дължи на подмолно решение. Но точно Инспекторатът трябваше да отговори по какъв начин по този начин полицията позволи по време на митингите паралелно с нея да бъдат частни охранители, ползващи се с протекцията на Министерство на вътрешните работи да безчинстват. Разследване за странните връзки на Министерство на вътрешните работи с тези формирования нямаше.
Машинациите в Министерство на вътрешните работи очевидно са толерирани, по тази причина би трябвало най-сетне рационална кадрова политика. Първите дейности в тази тенденция на служебния министър Бойко Рашков са по-скоро обнадеждаващи. Два месеца няма да стигнат. Именно в този момент е нужна " Работа, работа, работа ", с цел да не бъде МВР биещото сърце на партията.
полицейското принуждение
Министерство на вътрешните работи целеше да внуши боязън у протестиращите още от първия ден на избухналото публично неодобрение предишното лято. След залез и надалеч от камерите на 10 против 11 юли полицията предприе атака против неколцината останали стачкуващи, вследствие на което двама мъже бяха признати по неотложност в " Пирогов " с тежки пострадвания след полицейско принуждение. Видео показа как безпомощни тела се хвърлят едно върху друго от чиновниците на реда, а потърпевшите свидетелстваха за полова подигравка с момиче и заповеди като: " Бийте ги, до момента в който им сложат белезници ". Вътрешното министерство по никакъв метод не опроверга тези изказвания, а записите от камерите под колоните на Министерския съвет се пазят в строга загадка.
Веднага по-късно пък полицията послужи за частна защита на сарая на почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган в парк " Росенец ". Под претекст да не се стигне до етнически спор в продължение на часове кордон от униформени бранеше брега от елементарни жители, които желаеха да отидат на плаж. Че дейностите на Министерство на вътрешните работи не са имали друг смисъл от това да се угоди на Доган, стана ясно в следобедните часове, когато хората въпреки всичко бяха позволени на пясъка пред сарая, където даже размениха приказка със симпатизанти на Движение за права и свободи. Това потвърди, че доводът с етническия конфликт е фиктивен и неплатежоспособен, а Министерство на вътрешните работи се трансформира в извършител на цивилен права.
Отговорност за всичко това, въпреки и частична, понесе тогавашният вътрешен министър Младен Маринов, на който Борисов изиска оставката по гледище на регионалните структури поради подозрения, че е непосредствен с предприемача от ДПС Делян Пеевски. Явно това бе внезапно пречка да си министър, само че не и народен представител, защото малко по-късно Маринов оглави листата на ГЕРБ за София-област. Грубите нарушавания от страна на Министерство на вътрешните работи обаче не разклатиха поста на Ивайло Иванов и нередностите продължиха.
И демонстрацията на 2 септември, станал известен като " кървавата сряда ", не се размина без полицейско принуждение. Журналисти и участници в митинга бяха напръскани с пикантен спрей, което принуди десетки да потърсят здравна помощ. Униформен пък беше сниман да държи железен бокс против протестиращи, а в късните часове се стигна и до побой над жители. Журналистът Димитър Кенаров получи тежки пострадвания от нанесените удари и престоя незаконно в ареста без издадена заповед за задържането му. Гл. секретар Ивайло Иванов до последно твърдеше, че " няма обичай публицист ". Кенаров води дело против Министерство на вътрешните работи и тази седмица стана ясно, че министерството е сезирало Национална агенция за приходите да ревизира дали Кенаров си заплаща налозите и дали е член на Съюз на българските журналисти. Искането е неуместно и е чудесна илюстрация за юридическия потенциал на министерството. Нито налозите, още по-малко участието в един от многото журналистически съюзи имат отношение към делото за побой. Такова искане може да се роди единствено в милиционерски мозък, а явно в Министерство на вътрешните работи е цялостно с такива.
Лоша организация
беляза летните митинги, от което пострадаха както жители, по този начин и редови служители на реда. Въпреки че в столицата бяха съсредоточени сили на реда от цялата страна, Министерство на вътрешните работи се оказа некомпетентно да изолира и обезврежда провокаторите. В резултат на това на 2 септември по време на " Великото национално въстание " на площад " Независимост " служителите на реда бяха подложени на обстрел от бомбички, бутилки и даже павета. Много от тях пострадаха. Все още няма ясен отговор защо нападателните футболни агитки бяха оставени да безчинстват до късните часове на деня, да внасят бомбички и други оръжия. Станахме очевидци как буквално пред погледите на полицаи няколко маскирани мъже бяха оставени да къртят павета, пътни знаци, столове и палеха плява, но не бяха арестувани.
Вместо това в ареста се озоваха спокойно протестиращи, които след това осъдиха Министерство на вътрешните работи. Доскорошният народен представител от Демократична България Борислав Сандов нападна задържането си и завоюва в съда. Венелин Божилов, член на гражданско съдружие БОЕЦ, също съумя да отбрани правата си против противозаконния му арест на 2 септември. " В трите килии бяхме общо към 15 момчета, измежду които имаше двама публицисти, млад доктор от " Пирогов ", притежател на мебелна компания, ИТ експерт, чиновник в Европейската централна банка и други сходни " съмнителни " фигури ", разказа бившият водач на младежката конструкция на ГЕРБ в Русе Павел Цветков, който също беше арестуван.
За несъответстващите дейности на полицията на митинга носи отговорност и шефът на Столична дирекция на вътрешните работи старши комисар Георги Хаджиев, който засега остава на поста си. Той публично излъга, че в палатковите лагери са открити самоделни взривни устройства. Отговор по Закона за достъп до социална информация от Столична дирекция на вътрешните работи до сдружение БОЕЦ сподели, че няма такива конфискувани устройства. Освен това единствените санкции за полицейско принуждение от предходната година са за чиновници на " Специализирани полицейски сили " на Столичната дирекция. Нищо по-сериозно от размахване с пръст не последва.
Царящата безотговорност
също изисква уволения по върха на Министерство на вътрешните работи. Насилниците в униформи на летните митинги бяха прикрити с фиктивни инспекции, в една от които даже не съумяха да открият самоличността на отговорните. Пример за това е побоят над Димитър Кенаров, който съгласно Министерство на вътрешните работи не се е случил, а издаденото медицинско и забележимите контузии не потвърждават нищо. В опита си да прикрият причинителя се стигна до такава степен, че следствието на прокуратурата даже не съумя да откри кои са служителите на реда, заснети да задържат Кенаров.
Биячите на протестиращи на 10 юли пък се разминаха с най-леки санкции. Двама от тях получиха " неодобрение " за период от 6 месеца, един е със " възбрана за повишение в служба за период от една година ", а служителят на управителна позиция, за който Столична дирекция на вътрешните работи оповести, че е осъден " по-тежко ", е глобен със " възбрана за повишение в служба за период от две години ", като наказването още не е влезнало в действие, защото глобеният апелира пред съда.
Това демонстрира несправяне със дилемите и на Инспектората на Министерство на вътрешните работи, чийто началник Николай Гешев беше освободен в пенсия от служебния министър. Именно този орган реализира надзор за спазването на Етичния кодекс за държанието на държавния чиновник в силовото министерство. Гешев обаче счита, че отстраняването му от Бойко Рашков се дължи на подмолно решение. Но точно Инспекторатът трябваше да отговори по какъв начин по този начин полицията позволи по време на митингите паралелно с нея да бъдат частни охранители, ползващи се с протекцията на Министерство на вътрешните работи да безчинстват. Разследване за странните връзки на Министерство на вътрешните работи с тези формирования нямаше.
Машинациите в Министерство на вътрешните работи очевидно са толерирани, по тази причина би трябвало най-сетне рационална кадрова политика. Първите дейности в тази тенденция на служебния министър Бойко Рашков са по-скоро обнадеждаващи. Два месеца няма да стигнат. Именно в този момент е нужна " Работа, работа, работа ", с цел да не бъде МВР биещото сърце на партията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ