Защо не се признава наличието на антитела?
Какво е „ антитяло “, по какъв начин работи и за какво не се признава съществуването на антитела наедно с имунизацията? Противопоказно ли е, в случай че имате доста антитела, да се ваксинирате? Дали естественият имунитет е по-добър от ваксиналния? Отговор на тези въпроси, които развълнуваха хиляди българи поради въвеждането на зеления документ, дава доктор Иван Димов, представен от offnews.bg. Д-р Димов не е доктор, а е бакалавър по химия от Оксфорд и пази докторантура по бионанотехнологии в Кембридж. Той е известен в обществените мрежи с разясненията си на елементарен език на горещите въпроси за тестването и имунизациите против COVID-19.
Какво е антитяло?
Антителата, или имуноглобулини, са протеини (т.е. белтъчни молекули), които се построяват в организма от профилирани кафези (В клетки) за различаване и битка с непознати молекули, които общо назоваваме антигени (това могат да бъдат непознати белтъци, захари и д.р.).
Имат формата на буквата Y, като на двете връхчета има региони паратопи, които се свързват с елементи на антигена, наречени епитопи. Организмът поддържа голяма библиотека от антитела против разнообразни антигени, всеки от които има редица епитопи. Останалата част на антитялото е по-силно лимитирана (т.е. стъблото на Y а не връхчетата), и ги разделя на пет вида имуноглобулин – A, D, E, G, M. Всеки от тях има разнообразни функционалности, и се срещат в разнообразни тъкани.
Ролята на антителата, най-общо, е да маркират даден микроорганизъм за офанзива от останалата имунна система или непосредствено да блокират опцията му да инфектира (например анти-шип антителата против коронавируса).
Какво би трябвало да знаем за антителния отговор?
Когато организмът се сблъска с нов дразнител, стартира да прави един коктейл от антитела, с които да му противодейства. Такъв дразнител може да бъде да вземем за пример вирус. Този вирус има няколко антигена – да вземем за пример белтъци от обвивката си. В случая на ковид SARS-CoV-2, това са шипът, нуклеокапсидът и енвелоп протеинът (обвивъчният протеин). Всеки от тези антигени, има голям брой епитопи. Някои от тези епитопи са значими елементи на вируса, които могат да бъдат “запушени “ от антитела и да блокират функционалността му, до момента в който други не се въздействат доста от тях без значение дали има прикачени антитела. Първия вид са така наречен функционално-блокиращи, или обезвреждащи антитела.
Всеки човек има неповторим коктейл от антитела против даден вирус, който зависи от доста фактори. Ако има едно изречение, което да запомните, може би е точно това.
“Защо не ми признават антителата? Пише, че са над границата! “
Повтарям, всеки човек има коктейл от антитела против ковид SARS-CoV-2. За да имат значение, вашите антитела би трябвало да са функционално блокиращи – такива са част от антителата против шиповия протеин и до някъде против нуклеокапсида. Повечето проби могат да открият титъра на антителата против шипа (примерно), само че не могат да ви кажат каква част от тях са от значимите функционално-блокиращи антитела.
Границата, която се цитира в множеството проби не е предел на отбрана, а граница на разкриване. Тоест засечените антитела са повече от минималното количество което пробата може да засече, в случай че са над цитираната стойност и резултата е позитивен. Това е тест, който се прави с диагностична цел, дали някой е изкарал Коронавирус, а не да се ревизира дали има отбрана. Наличието на отбрана ненапълно може да се ревизира с тест за обезвреждащи антитела, само че и там има съответните ангажименти.
“Да, само че моят тест демонстрира протективен титър! “
Антителата в тази ситуация са “корелат на защита “ – казано иначе, колкото повече – толкоз по-добре. Но не знаем, какъв брой е задоволително и какъв е този предел. Тъй като съставът на коктейла е друг при всеки от нас (и не е безусловно непрекъснат във времето), не може да кажем дали аз имам 500 антитела за бижу и 5 потребни, а комшията примерно да има 50 антитела-мерцедеси. Тъй като към този момент и вирусът има разнообразни разновидности, които трансформират своите епитопи за да избягат от нашите антитела, то внезапно ситуацията взе да става комплицирано:
– Антителата ни са разнообразни за всеки човек
– Съставът им може да се мени във времето (не всички са еднообразно стабилни)
– Вариантът, с който се сблъскваме може да заобикаля част от нашите антитела, отгледани против различен вид
– И не на последно място, експозицията (излагането на вируса) има значение – едно е да се разминеш с болен човек носейки маска за пет секунди, друго е да интубираш заболели от Коронавирус през целия ден – може да имате задоволително антитела за единия сюжет, само че не и за другия, да вземем за пример.
След всичко това следва, че въпреки и теоретично да е допустимо да се изведе стойност за някакъв предел на защита, на процедура е доста мъчно, и той би бил мощно ситуационен.
“Е тогава каква е изгодата от имунизацията? “
Шиповият протеин, който се употребява във имунизациите употребява няколко значими епитопа, които са по едно и също време мощно консервативни (т.е. не се трансформират в другите разновидности, които можем да наблюдаваме), мощно имуногенни и значими за способността на вируса да ни инфектира. По този метод имунизацията съставлява най-сигурният наличен метод да е несъмнено, че вашия коктейл от антитела е ориентиран точно против частите, които са значими за вируса и мъчно се трансформират във времето. Един тип, тялото ви при среща с имунизацията не се разсейва, а концетрирано построява отбрана.
“Но аз имам доста антитела и ме е боязън да не стане нещо “
Досега никой не ми е обяснил какво е съответното терзание от многото антитела. Не съм видял на никое място обоснована рекомендация за какво високият титър да е противопоказен за имунизация. Дълго време циркулираше някаква доктрина за ADE – antibody dependent enhancement. Това е абсурден имунен отговор, в който вирусът се възползва от антителата, с цел да инфектира по-ефикасно. Няма индикация това да се случва.
Настоящите ваксини станаха относително бързо, защото се работеше върху ваксини за братовчедите на COVID-19 – SARS и MERS. Тези вируси също имаха шипове и нуклеокапсиди в обвивката си. Някои от претендентите за ваксини против MERS използваха нуклеокапсида, вместо шипа. Оказа се, че при част тези кандидат-ваксини има риск от ADE. Тук беше точно един от моментите, които знанията от SARS и MERS ни дадоха голяма преднина. Този път всички правеха ваксини против шиповия протеин, а никой не правеше такива против нуклеокапсида. Единствено изключение са имунизациите по остарялата технология с инактивиран вирус (SinoVac) – там има нуклеокапсид, защото е погубен с формалин цялостен вирус. Дори и там обаче няма никакви индикации да се следи ADE. Важно е да се означи, че ADE не е вълшебен породен от ваксина – същото може да се случи и с антитела от преболедуване (например денга вируса).
“Естественият имунитет постоянно е по-добър от ваксиналния! Дали? “
Има редица аргументи това да не е по този начин. В най-хубавия случай работата е на кантар сред двете. Знам, че се цитира изследване от Израел за преболедували, само че има по-старо от Дания, стигащо до противоположния извод, както и град Манаус в Бразилия, който беше един от първите знаци за наново преболедуване.
Също ежеседмичните отчети на Public Health England демонстрират, че няколко % от случаите са преболедували преди. За сметка на това има съществени индикации (което е отразено и в рекомендациите на множеството здравни служби), че хибридно-имунизираните (преболедували и ваксинирани) имат доста по-силен имунитет. В най-либералната интерпретация, въпросът за естествен/ваксинален имунитет може да смята за към момента открит и по-скоро научен.
Протичането на вируса е обвързвано със съществени и непредвидими опасности, с цел да се разчита на естествени (ре)инфекции. Иначе, с изключение на епидемиологичните данни, има обилни учредения естественият имунитет да е по-неефикасен от ваксиналния. Основното е, че вирусът потиска имунния отговор. Около 10 от протеините му (които са общо 30-ина) блокират така наречен интерферонен отговор в клетките – това е самобитен сигнал за паника, който клетките изпращат при зараза.
Максимата, че не можело нещо в лаборатория да е по-добре измислено от природата, в тази ситуация е изцяло вярна – вирусът няма полза да дресира имунната ви система, а да я избегне, и да се възползва от вашия метаболизъм, с цел да направи свои копия и прави това чудесно. Ако може да го повтори, че и потрети, би било доста добре за неговото оцеляване. Чрез имунизация избягвате тази част от арсенала на вируса, която потиска и смущава имунната ви система и води до затрудненията при тежък COVID-19.
Виж още:
