Да изчезнеш от интернет. Как Кремъл създаде етикета екстремист
Какво да прави една тирания, откакто към този момент е по петите на някой неуместен човек? За самия неуместен е ясно – или е избутан в ъгъла, или е в пандиза, или е в гроба. Но какво да прави властническият режим с всичко, което е останало от преследвания човек? Той нормално има известно име, нещо е написал, снимал, построил, разкрил. Какво става с тези неща?
Въпросът поражда към Алексей Навални, чиито следствия съветските управляващи подредиха. Все по-очевидно е, че след медиите ще пристигна ред и на интернет колоси като Гугъл, Meta, YouTube, Telegram, Yandex, които също ще би трябвало да изтрият следствията. После ще пристигна ред на всеки, който държи вкъщи флашки или вестници с тези следствия. Такова развиване е неизбежно, само че за това – по-късно.
Два модела на изтриване
В историята на руската тирания има два метода към преследваните хора. Първият по време е този на, който продължава над две десетилетия. Тогава критиците на руската власт са подлагани на очернящи акции в печата, наподобяващи на обществен линч. Техните произведения или изявления се цитират, с цел да бъдат удавени в проливен дъжд от обиди, слагане на клеймо и непрестанно затвърждаване на това клеймо. Такава е ориста на партийци (Троцки, Зиновиев), създатели и учени (Мейерхолд, Вавилов).
Вторият метод е тъкмо противоположният, принадлежи на времето на Брежнев и също продължава към две десетилетия. Критиците на режима не се загатват на никое място, старите им произведения се изземват, а нови не се разгласяват. Сякаш за страната няма такива хора. Такава е ориста на Бродски, Синявски,.
Новото през днешния ден
Това, което става с Алексей Навални, единствено за две години мина от първия към втория метод. Преди на Навални през февруари 2021 медиите, близки до Кремъл, го иронизираха или опровергаваха, управляващите изказванията, че е токсичен с Новичок и назоваха следствията му.
Тогава Путин избягваше да загатва името на своя най-известен критик, само че беше заставен да взе участие в неприсъствен разговор с него по законите на публичността.
Само месеци по-късно стартира противоположният път – този към „ заличаването “ на всичко, направено от Навални, от всекидневието на руснаците.
На 10 юни 2021 съд в Москва всички, работили с опозиционера. Дни по-рано беше признат закон, с който оповестените за екстремисти не могат да се кандидатират на избори. Изборите за парламент се състояха през септември и до тях не бяха позволени нито хората на Навални, нито доста други представители на опозицията.
През 2021 година десетки хора от обкръжението на опозиционера бяха принудени, други бяха задържани, трети – наказани. Целият екип беше разрушен.
На 1 февруари съветският медиен регулатор изиска от централни и районни медии да отстранен от уеб страниците си следствията на Навални, както и публикациите, в които тези следствия се преразказват.
Тази история подведе доста наблюдаващи да мислят, че изразът „ екстремистка организация “ и наказванията, до които той води, е надали не фиктивен поради един единствен човек. Всъщност картината е по-широка и е нарисувана от дълго време.
, с който се вкарва изразът, е още от 2002, въпреки че е в допълнение яростен и уголемен през 2005, 2013 и 2020 година С тези текстове стремежът към "заличаване " на избрани хора от обществения живот добива непозната характерност - то става законно.
Кой става „ екстремист “ по съветските закони
На първо място „ екстремистката активност “ е всяка демонстрация на неофашизъм, само че има и по-необичайни избрания.
Например, екстремист е и този, който наклевети „ лице, заемащо държавен пост “, че прави екстремистка активност. Звучи объркващо, по тази причина да преведем – вие ще бъдете разгласен за екстремист, в случай че наречете Путин неофашист.
До 2006 трябваше първо да са ви осъдили за клюка против Путин, с цел да може да ви разгласят и за „ лице, извършващо екстремистка активност “. Но с ремонти от 2006 година условието за правосъдно доказване на клеветата отпадна. Сега е задоволително да изречете „ умишлено погрешно обвиняване “ в неофашизъм към човек на държавен пост. А и освен в неофашизъм. Същото важи и в случай че кажете, че той „ оправдава тероризма “, че сее обществена или национална омраза или че пречи на жителите „ да осъществят изборните си права “.
Друга специфичност е в Наказателния кодекс от 2007 година, съгласно която „ закононарушението с екстремистка устременост “ е в това число и такова закононарушение, което е стимулирано от „ политическа “ ненавист.
Този текст трансформира в евентуален екстремист всеки коментатор на управляващите в цифровата епоха. Законите, които третират „ екстремистката активност “ имат обособени текстове, отдадени категорично на медиите и на „ интернет “, които популяризират „ екстремистки материали “.
Какво е „ екстремистки материали “
Това са документи или информация на всевъзможен притежател, които приканват към реализиране на екстремистка активност. Който ги популяризира, може да бъде на собствен ред разгласен за екстремист.
Такъв е казусът с медиите, които в този момент са призовани да изтрият следствията на Путин и неговото най-близко обграждане. Ако не ги изтрият, ще ги затворят и тях самите. Това ще стане отново по същия Закон за противопоставяне на екстремистката активност – щом разпространявате екстремизъм, вие самият сте екстремист, а който е разгласен за подобен, автоматизирано е неразрешен.
Само че това не се отнася единствено до медиите, а до всеки, който „ държи “ екстремистки материали – т.е., който ги държи на всевъзможен информативен притежател. В Закона за противопоставяне на екстремистката активност на три пъти се споделя, че „ държането “ на екстремистки материали е наказуемо. В два от случаите се показва, че става дума за „ държане за всеобщо разпространяване “, само че в третия случай става дума за нормално държане.
С обособен текст в закона се не разрешават и знаците на екстремистката организация. Посочва се, че знаците са това, което е посочено в учредителните документи по регистрацията. Накратко, става дума за лого.
Тези текстове значат, че всякаква материална диря от лице, оповестено за екстремист, е неразрешена, и че този, който я пази, може да се окаже на собствен ред екстремист.
Какво следва, в случай че те разгласят за екстремист
Тези, които са оповестени за екстремисти, могат да бъдат наказани на затвор до 10 година (ако са основатели на екстремистката група) или до 6 година (ако са участници в групата) и може да им се забрани да упражняват професионалната си активност до 5 или до 10 години. От тази възбрана се опасяваше журналистката, която в последна сметка беше наказана „ единствено “ на санкция. Това стана, откакто тя написа коментар, в който обвиняваше управляващите в това, че предизвикват тероризма в Русия.
„ Екстремистът “ губи имуществото си, „ откакто се удовлетворят кредиторите “, написа в закона. Банковите сметки се блокират, а нови не могат да бъдат отворени. Юридическото лице, посредством което е реализирана активността, се закрива. Материалите му се афишират за екстремистки, а позоваването на тях се трансформира в незаконна активност.
Защо закон от 2002 се ползва чак в този момент
В Русия има няколко закона, които правозащитните организации Амнести интернешънъл и Хюман райтс уоч дефинират като принадлежности за политически произвол. Това са законите, които вкарват нови обществени етикети за организации и хора – „ задграничен сътрудник “, „ нежелателна организация “, „ екстремистка организация “. Те имат един общ белег – стартират да се ползват години след приемането им. Дотогава са като „ спящи кафези “ – сякаш съществуват, само че или няма ред, по който да се ползват, или редът е прекомерно неразбираем.
Подробният административен ред за използването на Закона за противопоставяне на екстремистката активност е признат чак на 15 октомври 2020 година – 18 години след основаването на текста и 14 години след най-съществените ремонти в него.
Въпросът поражда към Алексей Навални, чиито следствия съветските управляващи подредиха. Все по-очевидно е, че след медиите ще пристигна ред и на интернет колоси като Гугъл, Meta, YouTube, Telegram, Yandex, които също ще би трябвало да изтрият следствията. После ще пристигна ред на всеки, който държи вкъщи флашки или вестници с тези следствия. Такова развиване е неизбежно, само че за това – по-късно.
Два модела на изтриване
В историята на руската тирания има два метода към преследваните хора. Първият по време е този на, който продължава над две десетилетия. Тогава критиците на руската власт са подлагани на очернящи акции в печата, наподобяващи на обществен линч. Техните произведения или изявления се цитират, с цел да бъдат удавени в проливен дъжд от обиди, слагане на клеймо и непрестанно затвърждаване на това клеймо. Такава е ориста на партийци (Троцки, Зиновиев), създатели и учени (Мейерхолд, Вавилов).
Вторият метод е тъкмо противоположният, принадлежи на времето на Брежнев и също продължава към две десетилетия. Критиците на режима не се загатват на никое място, старите им произведения се изземват, а нови не се разгласяват. Сякаш за страната няма такива хора. Такава е ориста на Бродски, Синявски,.
Новото през днешния ден
Това, което става с Алексей Навални, единствено за две години мина от първия към втория метод. Преди на Навални през февруари 2021 медиите, близки до Кремъл, го иронизираха или опровергаваха, управляващите изказванията, че е токсичен с Новичок и назоваха следствията му.
Тогава Путин избягваше да загатва името на своя най-известен критик, само че беше заставен да взе участие в неприсъствен разговор с него по законите на публичността.
Само месеци по-късно стартира противоположният път – този към „ заличаването “ на всичко, направено от Навални, от всекидневието на руснаците.
На 10 юни 2021 съд в Москва всички, работили с опозиционера. Дни по-рано беше признат закон, с който оповестените за екстремисти не могат да се кандидатират на избори. Изборите за парламент се състояха през септември и до тях не бяха позволени нито хората на Навални, нито доста други представители на опозицията.
През 2021 година десетки хора от обкръжението на опозиционера бяха принудени, други бяха задържани, трети – наказани. Целият екип беше разрушен.
На 1 февруари съветският медиен регулатор изиска от централни и районни медии да отстранен от уеб страниците си следствията на Навални, както и публикациите, в които тези следствия се преразказват.
Тази история подведе доста наблюдаващи да мислят, че изразът „ екстремистка организация “ и наказванията, до които той води, е надали не фиктивен поради един единствен човек. Всъщност картината е по-широка и е нарисувана от дълго време.
, с който се вкарва изразът, е още от 2002, въпреки че е в допълнение яростен и уголемен през 2005, 2013 и 2020 година С тези текстове стремежът към "заличаване " на избрани хора от обществения живот добива непозната характерност - то става законно.
Кой става „ екстремист “ по съветските закони
На първо място „ екстремистката активност “ е всяка демонстрация на неофашизъм, само че има и по-необичайни избрания.
Например, екстремист е и този, който наклевети „ лице, заемащо държавен пост “, че прави екстремистка активност. Звучи объркващо, по тази причина да преведем – вие ще бъдете разгласен за екстремист, в случай че наречете Путин неофашист.
До 2006 трябваше първо да са ви осъдили за клюка против Путин, с цел да може да ви разгласят и за „ лице, извършващо екстремистка активност “. Но с ремонти от 2006 година условието за правосъдно доказване на клеветата отпадна. Сега е задоволително да изречете „ умишлено погрешно обвиняване “ в неофашизъм към човек на държавен пост. А и освен в неофашизъм. Същото важи и в случай че кажете, че той „ оправдава тероризма “, че сее обществена или национална омраза или че пречи на жителите „ да осъществят изборните си права “.
Друга специфичност е в Наказателния кодекс от 2007 година, съгласно която „ закононарушението с екстремистка устременост “ е в това число и такова закононарушение, което е стимулирано от „ политическа “ ненавист.
Този текст трансформира в евентуален екстремист всеки коментатор на управляващите в цифровата епоха. Законите, които третират „ екстремистката активност “ имат обособени текстове, отдадени категорично на медиите и на „ интернет “, които популяризират „ екстремистки материали “.
Какво е „ екстремистки материали “
Това са документи или информация на всевъзможен притежател, които приканват към реализиране на екстремистка активност. Който ги популяризира, може да бъде на собствен ред разгласен за екстремист.
Такъв е казусът с медиите, които в този момент са призовани да изтрият следствията на Путин и неговото най-близко обграждане. Ако не ги изтрият, ще ги затворят и тях самите. Това ще стане отново по същия Закон за противопоставяне на екстремистката активност – щом разпространявате екстремизъм, вие самият сте екстремист, а който е разгласен за подобен, автоматизирано е неразрешен.
Само че това не се отнася единствено до медиите, а до всеки, който „ държи “ екстремистки материали – т.е., който ги държи на всевъзможен информативен притежател. В Закона за противопоставяне на екстремистката активност на три пъти се споделя, че „ държането “ на екстремистки материали е наказуемо. В два от случаите се показва, че става дума за „ държане за всеобщо разпространяване “, само че в третия случай става дума за нормално държане.
С обособен текст в закона се не разрешават и знаците на екстремистката организация. Посочва се, че знаците са това, което е посочено в учредителните документи по регистрацията. Накратко, става дума за лого.
Тези текстове значат, че всякаква материална диря от лице, оповестено за екстремист, е неразрешена, и че този, който я пази, може да се окаже на собствен ред екстремист.
Какво следва, в случай че те разгласят за екстремист
Тези, които са оповестени за екстремисти, могат да бъдат наказани на затвор до 10 година (ако са основатели на екстремистката група) или до 6 година (ако са участници в групата) и може да им се забрани да упражняват професионалната си активност до 5 или до 10 години. От тази възбрана се опасяваше журналистката, която в последна сметка беше наказана „ единствено “ на санкция. Това стана, откакто тя написа коментар, в който обвиняваше управляващите в това, че предизвикват тероризма в Русия.
„ Екстремистът “ губи имуществото си, „ откакто се удовлетворят кредиторите “, написа в закона. Банковите сметки се блокират, а нови не могат да бъдат отворени. Юридическото лице, посредством което е реализирана активността, се закрива. Материалите му се афишират за екстремистки, а позоваването на тях се трансформира в незаконна активност.
Защо закон от 2002 се ползва чак в този момент
В Русия има няколко закона, които правозащитните организации Амнести интернешънъл и Хюман райтс уоч дефинират като принадлежности за политически произвол. Това са законите, които вкарват нови обществени етикети за организации и хора – „ задграничен сътрудник “, „ нежелателна организация “, „ екстремистка организация “. Те имат един общ белег – стартират да се ползват години след приемането им. Дотогава са като „ спящи кафези “ – сякаш съществуват, само че или няма ред, по който да се ползват, или редът е прекомерно неразбираем.
Подробният административен ред за използването на Закона за противопоставяне на екстремистката активност е признат чак на 15 октомври 2020 година – 18 години след основаването на текста и 14 години след най-съществените ремонти в него.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ