Законът позволява прихващане на насрещни вземания и задължения
Какви отговорности може да се прихващат? Каква е процедурата, по която става това? Възможно ли е всичко да се прихваща?
М.И., София
Българският закон разрешава прихващането на насрещни вземания, само че дружно с това поставя няколко условия, с цел да се случи това, описва някои изключения, а най-после и изрично дефинира процедурата.
Според чл.103 от Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими движимости, всяко едно от тях, в случай че вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване против задължението си. Тук има няколко условия, без които въобще не може да има прихващане.
Първото от тях е, че двете страни би трябвало да си дължат взаимно. Тук законът не прави разлика за основанието, заради което е зародило задължението, както и за неговия темперамент. На последващо място вземането би трябвало да е изискуемо и ликвидно. Това пък значи, че вземането поне на този, който потегля да прави прихващането, би трябвало да е несъмнено. А пък ликвидно в тази ситуация е, че то е изпълняемо, т.е. това, с което се прихваща, е налично и може да бъде взето. Тук би трябвало да се означи, че от време на време прихващането се използва и в смисъл на отплата, на самобитно наложително осъществяване, когато някоя страна отхвърля да извърши обвързване, а пък самата тя има взимане към съответния заемодател.
Прихващане може да има и единствено, в случай че се дължат взаимно пари или еднородни и заместими движимости. За парите е ясно. Способът на прихващането се употребява главно при тях. Еднородни и заместими вещи пък значи да се дължат примерно едни и същи артикули - жито, стомана, яйца или други сходни. При всички положения обаче прихващането по Закон за задълженията и договорите не е допустимо, в случай че дължимото не са заместими, еднородни движимости или пари.
Законът дефинира и че прихващането се позволява даже откакто вземането е погасено по отминалост, в случай че е могло да бъде осъществено преди приключването на отминалостта. Т.е. би трябвало да са били налице всички до момента изредени условия все още на приключване на давността - да е налично, да е несъмнено, да е изискуемо, да е ликвидно.
Важно е да се означи, че ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, то той не може да прихване задължението си против свое взимане към предходния заемодател.
На последващо място ЗЗД дефинира, че прихващането се прави посредством изказване на едната страна, отправено до другата. Това значи, че прихващането, компенсацията не се прави автоматизирано. Тя би трябвало да бъде поискана най-малко от една от страните.
Прихващането не може да бъде направено и под период или под изискване. Единственото изключение е, ако условието е, че предявеното в съд взимане ще бъде почетено.
Иначе двете насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Друго, което би трябвало да се означи, е, че не могат да се прихващат без единодушието на кредитора вземания, върху които не се позволява наложително осъществяване, вземания, подбудени от умишлени непозволени действия, и вземания за налози.
Вземанията, свързани с насилственото осъществяване, са тези така наречен несеквестируеми движимости, против които не може да се извършва по закон. Те са избрани в Гражданския процесуален кодекс и в акт на Министерския съвет. Тук прихващане не може да има.
Не може да има прихващане и при вземания, когато са свързани с вземания от деликти. Например, в случай че има прието обезщетение за увреждания.
Не може да има прихващане по Закон за задълженията и договорите и при налозите. Тук би трябвало да се означи, че прихващането е разрешено и при тях, само че това става по силата на законодателството, обвързвано със събирането на държавните вземания, в това число и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
М.И., София
Българският закон разрешава прихващането на насрещни вземания, само че дружно с това поставя няколко условия, с цел да се случи това, описва някои изключения, а най-после и изрично дефинира процедурата.
Според чл.103 от Закона за отговорностите и договорите (ЗЗД), когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими движимости, всяко едно от тях, в случай че вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване против задължението си. Тук има няколко условия, без които въобще не може да има прихващане.
Първото от тях е, че двете страни би трябвало да си дължат взаимно. Тук законът не прави разлика за основанието, заради което е зародило задължението, както и за неговия темперамент. На последващо място вземането би трябвало да е изискуемо и ликвидно. Това пък значи, че вземането поне на този, който потегля да прави прихващането, би трябвало да е несъмнено. А пък ликвидно в тази ситуация е, че то е изпълняемо, т.е. това, с което се прихваща, е налично и може да бъде взето. Тук би трябвало да се означи, че от време на време прихващането се използва и в смисъл на отплата, на самобитно наложително осъществяване, когато някоя страна отхвърля да извърши обвързване, а пък самата тя има взимане към съответния заемодател.
Прихващане може да има и единствено, в случай че се дължат взаимно пари или еднородни и заместими движимости. За парите е ясно. Способът на прихващането се употребява главно при тях. Еднородни и заместими вещи пък значи да се дължат примерно едни и същи артикули - жито, стомана, яйца или други сходни. При всички положения обаче прихващането по Закон за задълженията и договорите не е допустимо, в случай че дължимото не са заместими, еднородни движимости или пари.
Законът дефинира и че прихващането се позволява даже откакто вземането е погасено по отминалост, в случай че е могло да бъде осъществено преди приключването на отминалостта. Т.е. би трябвало да са били налице всички до момента изредени условия все още на приключване на давността - да е налично, да е несъмнено, да е изискуемо, да е ликвидно.
Важно е да се означи, че ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, то той не може да прихване задължението си против свое взимане към предходния заемодател.
На последващо място ЗЗД дефинира, че прихващането се прави посредством изказване на едната страна, отправено до другата. Това значи, че прихващането, компенсацията не се прави автоматизирано. Тя би трябвало да бъде поискана най-малко от една от страните.
Прихващането не може да бъде направено и под период или под изискване. Единственото изключение е, ако условието е, че предявеното в съд взимане ще бъде почетено.
Иначе двете насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Друго, което би трябвало да се означи, е, че не могат да се прихващат без единодушието на кредитора вземания, върху които не се позволява наложително осъществяване, вземания, подбудени от умишлени непозволени действия, и вземания за налози.
Вземанията, свързани с насилственото осъществяване, са тези така наречен несеквестируеми движимости, против които не може да се извършва по закон. Те са избрани в Гражданския процесуален кодекс и в акт на Министерския съвет. Тук прихващане не може да има.
Не може да има прихващане и при вземания, когато са свързани с вземания от деликти. Например, в случай че има прието обезщетение за увреждания.
Не може да има прихващане по Закон за задълженията и договорите и при налозите. Тук би трябвало да се означи, че прихващането е разрешено и при тях, само че това става по силата на законодателството, обвързвано със събирането на държавните вземания, в това число и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ