Какви са условията на труд в Европа и какво представлява

Какви са изискванията на труд в Европа и какво съставлява изследването, което се организира на всеки пет години, и обгръща разнообразни аспекти на професионалния живот, работно време, организация на работата, баланс сред професионалния, и персоналния живот и свързани с работата здравословни проблеми. Това е план, чието завършване се чака в края на този месец.

Как въз основа на това изследване, проведено от фондация „ Еврофонд “ се ползват законови промени в европейското законодателство, свързани с изискванията на труд в Европа.

Темата разяснява в “Нашият ден “ Евгени Василев , лекар по социология, управител планове във фондация ИПСОС.

“Целта на изследването е да се събере информация както на заетите, по този начин и на независимо заетите лица. Има разбор на взаимоотношенията сред другите групи. В самото изследване има принос за създаването на европейски политики.

Чрез това изследване ще се трансформира след това законодателството на Европейския съюз, тъй че да може да дава отговор на новите провокации.

Как се проучват и завършват изследванията

Проучването е седмото по ред. Един от главните проблеми е, че в този момент няма да могат да бъдат сравнявани данните с предните години. Заради ковид трябваше да се смени методологията. В момента проучваме  единствено и само по телефон. Досегашните шест плана бяха с изявленията лице в лице.

Според нас изследаването ще даде задоволително информация за това какви са измененията около Covid-19. Ще има и доста съществени промени в изискванията на труд и ще могат да бъдат отразени във финалните резултати.



Въпросите

Като цяло въпросите са едни и същи във всички страни. Но има дребни промени, които би трябвало да се преценяват със спецификите на страните. Например във Англия поради Брекзит не загатваме Европейски Съюз, тъй като доста постоянно хората се отхвърлят, когато го чуят, защото са по-негативно настроени. Докато в страни-кандидатки за членове на Европейски Съюз като Албания и Македония способства за доста по-голям интерес от страна на хората.

Също и в България, когато чуят, че прочуването се организира от Европейски Съюз са доста по-склонни да дават отговор.

Всички въпроси се въртят към работата и изискванията на труд на хората. Има въпроси от вида - “колко време ви лишава да стигнете до работата “, което може да наподобява като не толкоз значима тематика, само че когато човек пътува към два часа дневно в действителност се оказва, че целия ден може да отиде единствено, с цел да се стигне до работа и да работи.

Други въпроси са свързани с рискови фактори. Има и най-стандартни въпроси като дали употребяват компютър.

Въпроси, които ще дадат доста информация за това пред какви проблеми са изправени хората и след това да се основат рамкови механизми от Европейския съюз, които да оказват помощ за решаването на тези проблеми.

Мнителни си са българите

По принцип – не, когато става въпрос за изявление лице в лице обичаме да даваме своето мнение, само че интервютата по телефон са по-проблемни. Това е по този начин, поради това, че тук имаме равнище на телефонни измами и поради тях доста хора се съмняват.

Подбор на участниците

Тъй като изследването е телефонно е единствено и само на инцидентен принцип. Няма друга основа за асортимент.

Дългосрочни вероятности по-лесно се вършат, когато имаш няколко поредни проучвания. Последното, тъй като беше извършено по телефон, мъчно ще може да бъде употребявано в тази посока.

Иначе – да, могат да се вършат и по-дългосрочни прогнози, само че това към този момент е доста по-трудно. По-лесно е да се види какво се случва сега, в сравнение с да прогнозираш какво ще стане.

Чуйте Евгени Василев в звуковия файл.
Снимки: Pixabay