Лъчезар Богданов за еврото: Това не е от онзи вид парични реформи, които са правени да измамят хората
Какви са провокациите пред България, с цел да влезе в Еврозоната - по този въпрос говорихме с икономиста Лъчезар Богданов. Репортер на TrafficNews се свърза с специалиста, с цел да му зададе няколко въпроса по настоящи финансови и стопански тематики.
Прочетете още
Ще продължи ли да се обезценява лв. с бързи темпове? Какво се чака на пазара на парцели? - отговорите вижте тук:
БОГДАНОВ ЛИНК
Реалистично ли е Бълария да влезе в Еврозоната на 1 януари 2024 година? - вижте отговорите във втората част от изявлението с икономиста Лъчезар Богданов.
- Г-н Богданов, какви са условията, които България би трябвало да покрие, с цел да въведем еврото към датата, която се разяснява в публичното пространство – 1.1.2024?
- Първо би трябвало да кажем, че има общи критерии за присъединение и присъединяване в обща валута. Те не са се променяли и се ползват във всеки един миг, в който би трябвало да се вземе решение дали дадена страна може или не може да се причисли към Еврозоната. Най-общо приказваме за четири групи критерии. Изглежда най-важният, който и постоянно е във фокуса на публичното внимание, е инфлацията.
Това, което се изисква от всяка страна-членка, е средногодишната инфлация на тази страна все още на оценката да бъде с не повече от 1,5% повече от средногодишната инфлация в трите страни с най-ниска инфлация, като постоянно се изключват някои страни заради моментни проблеми с данните или някаква характерна обстановка, смяна с акцизи и така нататък Това, несъмнено, се взема решение съответно при правенето на Конвергентния отчет /Доклад за сближаването/, който прави оценка готовността на всяка страна.
Следващата група критерии са страната да има постоянни и устойчиви обществени финанси. Държавата не би трябвало да е обект на процедура по несъразмерен недостиг и държавният дълг би трябвало да е под 60% от брутния вътрешен артикул и дефицитът да е под 3%.
Това също се прави оценка все още на присъединение, като несъмнено, и тук постоянно има детайл на оценка. Все отново до каква степен е устойчива тази позиция? Дали няма някаква отрицателна наклонност, дали няма приложена някаква ловкост? Тоест дали в действителност регистрираните данни са правилни. Заключенията още веднъж влизат в този Конвергентен отчет, който не просто взима няколко цифри, а проучва и в действителност се пробва да вникне в дълбочина. Защото въпреки всичко страните би трябвало да изпълнят стабилно критериите за конвергенция, а не това да е момента изкривена фотография.
На последващо място имаме непоклатимост на валутните курсове, което значи най-малко 2 години валутата на дадена страна да е била част от Валутно-обменния механизъм II /ERM II/. Ние сме член от юли 2020 година, т.е. към този момент сме покрили този аршин. Но по този начин или другояче за България това в никакъв случай не е било проблем, защото нашият курс е закрепен към този момент 25 години с валутния ръб.
На идващото място са дълготрайните лихвени проценти. При тях задачата е да се покаже, че в действителност страната е устойчива, пазарите ѝ имат вяра и лихвите за 10 годишните облигации да бъдат не повече от 2% над тези в страните с най-хубава ценова непоклатимост.
Разбира се, има и спомагателни условия, които са по скоро свързани с правната рамка. Те са образно официални, само че се значими. Има значимо изискване Централната банка да е самостоятелна и надлежно нейните управителни органи. Има правила, които би трябвало да бъдат хармонизирани, и в действителност да разрешават и подсигуряват действието на Европейския паричен съюз в дадената страна.
- Това са условията, а по какъв начин на практика се случват нещата?
- От началото на година, някъде до пролетта, се стартира работа по по този начин наречения Конвергентен отчет. Целта е да се оцени до каква степен страната извършва тези критерии, по какъв начин се развива стопанската система ѝ. Обичайно някъде при започване на юни излизат и заключенията, след което въз основата на този разбор би трябвало да има и категорично решение всички страни членки да се съгласят да одобряват тази страна в Еврозоната.
- Ние ли би трябвало да пожелаеме да се изготви този отчет?
- През 2 години Европейската комисия и ЕЦБ изготвят Конвергентни отчети, само че защото тази година не ни се пада ред, би трябвало да го пожелаеме. На нечетна година би трябвало да желаяме ексклузивен отчет, а в четните години по този начин или другояче си изготвя за всички страни. Изготвя се даже за тези, които не са декларирали предпочитание за участие, защото като се изключи Дания, в действителност всички останали страни, които са в Европейски съюз, само че отвън Еврозоната, са длъжни да се сближават и да се стремят да покрият тези критерии. Тоест тези отчети са наложителни. Те правят оценка по какъв начин се развиват стопанските системи, обществените финанси и валутите в другите страни, тъй като някои страни имат плаващи валутни курсове, а не са закрепени като при нас. Дори в случай че Дания пожелае да си смени позицията и да се откажа от дерогацията си, която е получила преди доста, доста години, също може да изиска да се изготвят отчети за страната.
Това е рамката – изготвя се отчет, той би трябвало да е с позитивно умозаключение и на база на него да бъде взето категорично решение от останалите страни-членки на Еврозоната.
- От това, което казахте, все още като единствен проблем, се обрисува високата инфлация. Другите критерии ги покриваме, нали?
- На този стадий, да. Темата с бюджетната непоклатимост и устойчивите обществени финанси също ще бъде много сензитивна.
Ако една страна явно върви към пропастта, прави големи дефицити, среща се в цялостен разпад на бюджета, банкова рецесия и така нататък по време на правене на отчета, естествено, че няма да се причисли. Представете си да се стигне до някакво състояние, че България няма пари да изплаща пенсиите и разнообразни такива сюжети. В подобен случай, несъмнено, няма да влезем в Еврозоната. Тези условия на никое място не са написани, само че се допускат в термина „ устойчиви обществени финанси “.
Трудният въпрос е във връзка с инфлацията. Нормалното е страни, които конвергират или се сближават, или порастват с по-бърз ритъм, и които са стартирали с доста ниски позиции, доста ниски заплати - да имат малко по-висока инфлация. Това се случва в процеса на стопански напредък. По време не него нарастват и приходите, а от там и някои цени. Затова изискването в действителност е мъчно за множеството сближаващи се стопански системи. Даже някои икономисти споделят: „ Трябва ни една криза, с цел да за да влезем в инфлационният критерии “, колкото и парадоксално да звучи, тъй като в рецесия растежът стопира и има висока безработица, компаниите стартират разпродажби. Тогава инфлацията пада най-малко за няколко месеца, в това число в случай че става дума за световна криза. Падат и цените на енергоносителите – парно, горива, които са доста значим фактор за нас, тъй като сме небогати. Съответно при една такава световна криза, както беше при присъединението на Естония, имаше спад на цените с 10-15%.
Другият забавен въпрос в този момент е по какъв начин ще се регистрира в действителност инфлацията.
Наистина до каква степен правилно тези показатели и мерилки на цените ще регистрират действителната смяна в страните в Еврозоната, минимум предвид на шока от енергийната рецесия. Страните имат доста разнообразни политики за горивата и за електрическата енергия, за централно отопление, за природния газ, за отоплението на дома, по друг метод поддържат семействата и бизнеса. Някои фиксират цени, други си служат с други механизми. Но това трансформира методологията за пресмятане.
Това в действителност ние не знаем, тъй като не е имало подобен образец – до какъв брой и по какъв начин това ще се регистрира в Конвергентния отчет и до каква степен ще са сравними данните.
Иначе да, за момента е много мъчно да осъществим този аршин. Другата специфичност е, че в много от страните в Западна Европа в действителност инфлацията занапред стартира да се подвига тази есен. Известно време те удържаха покачването. Така че има и друга логичност, която гласи, че не толкоз инфлацията при нас ще падне с доста, колкото ще се повиши в страните от Еврозоната.
Но това също е незнайна, тъй че в действителност значимото е до каква степен българското държавно управление с разнообразни политики дава някакъв сигнал, че ще се стреми да овладява инфлацията, доколкото това е допустимо, несъмнено, без да се намесва непосредствено на пазара или да нарушава най-общо разпоредбите на пазарната стопанска система. Но въпреки всичко има разнообразни принадлежности, с които може да се влияе индиректно. Това следва да забележим идващите 4 месеца. Засега единственото нещо, което са заявили е, че ще имаме по-ниски цени за бизнеса. Тоест през обезщетенията за тока да се смъкват разноските за електрическа енергия на бизнеса и това хипотетично би трябвало да докара до по-малък напън върху цените и от там върху крайните консуматори – семействата. Но дали ще стане и дали към този момент е станало? Още е рано да кажем и ще забележим данните за декември, януари и идващите месеци. В последна сметка е значимо дали ще подейства задоволителни и в точните параметри, тъй че през април да вземем за пример да имаме резултат.
Инфлацията се съпоставя въз основата 12-те предишни месеца, по тази причина е значимо какви ограничения и по кое време взима страната. Много значимо е стопанската система да се приспособява и да пребори инфлационния потрес. Затова въпросът е тъкмо в кой миг да желаяме правенето на този отчет, дали да изчакаме идната година, дали ще има удобна политическа конюнктура?
- С оглед неналичието на постоянно държавно управление, можем ли да тръгнем към такава процедура изобщо? И какво е мнението ви за възможен референдум за приемането на еврото?
- По мъчно е при политическа неустойчивост, само че въпреки всичко не е невероятно, тъй като избори има в доста страни. Сменят се държавни управления, подават се оставки, има предварителни избори, и в други страни е имало рецесии. Все отново е значимо тези, които ръководи в дадения миг да покажат ясно, че поставят старания, водят натам политиката. Колкото до референдум – този въпрос постоянно е сензитивен. Аз кардинално не съм необикновен последовател на референдумите. По една доста елементарна причина – не тъй като хората нищо не разбирали или сходни трактовки, а тъй като референдумът е инструмент, който разрешава бинарен отговор – „ да “ или „ не “. Политиките са доста комплицирани, обвързани и за образец ще дам събития, състоя ли се наскоро. Въпросът с Брекзит беше с отговори „ Да “ или „ Не “. Спечели позицията „ Да “, въпреки и с малко,, само че се оказа, че измежду хората дали позитивен отговор в действителност има най-малко четири вариации на това какво би трябвало да бъде това след излизане от Европейския съюз. И в действителност се оказа, че измежду хората споделили „ Да “ се водят люти борби и разногласия. Така че този референдум в действителност не позволи въпроса какво би трябвало да следва и какво би трябвало да се прави? Напротив, той сътвори още по-сериозни въпроси.
И този проблем е изначално вложен в концепцията, че може да се взимат сложни решения с бинарен отговор да-не. Защото доста постоянно, знаете даже в бита си, вие създавате дърво на решенията – в случай че да, какво следва, в случай че не – какво следва. Имам поради, че би трябвало да се показват и цените, и рисковете във всяка от двете страни, само че това няма по какъв начин да стане.
Затова смятам, че кардинално референдум е много несъответствуващ инструмент за съвсем всички публични решения. Какво ни остава да стартираме да вършим референдум за всеки налог, за всеки въпрос от финансовата, бюджетна и обществена система? Теоретично е допустимо, само че това значи да вършим по стотици референдума на месец. И даже да вършим по 400 референдума на месец отново хората могат да изискат самоизключващи се неща. И тогава, какво?
Именно поради това общо взето ръководството на страните през ХХ век е решено като посланичество. Решенията се взимат от хора, които съставляват популацията, без оглед какъв е моделът за избор. При нас парламентарни избори за Народно заседание.
- Тук е моментът да кажем, че в последна сметка ние сме поели ангажимент на влезем в Еврозоната, не става дума доста за „ искам-не желая “.
- Това е другия аспект, само че той постоянно се взема решение с контрааргумента: „ Не, че сме срещу, само че не в този момент “. И евентуално тъкмо тук е моментът да опровержим тези легенди, тъй като в действителност няма такова нещо като съвършена подготвеност, нали? Това е малко като нереалност. Готов ли си за изпити? Готов ли си да започнеш нова работа? Никой не е, а и това е развой. Другият обичан мотив е, че Еврозоната била единствено за богатите и бедните не би трябвало да влизат, а ние сме доста небогати. Ами обстоятелствата демонстрират нещо напълно друго. Когато Балтийските страни се причисляват към Еврозоната техните параметри за подготвеност са сравними с нашите, като дори някои са били с малко по-ниски от нашите приходи по отношение на средноевропейските. Присъединяват се и по-късно няма никакъв потрес. Другият мит е, че при приемане на еврото, растежът стопира и страната стагнира. Това също не се е потвърдило във времето. Значи европейската история последните.
За последните 20 години европейската история демонстрира, че има страни, които са сполучливи в Еврозоната, и такива които са сполучливи отвън Еврозоната. В този смисъл не би трябвало да имаме нито прекомерно големи упования, че в случай че влезем някакво знамение ще стане и ще забогатяваме бързо, нито назад - че сега, в който влезем, стопира стопанската система.
- Да, само че поради, че лв. е обвързван с еврото, какъв е казусът? Математически не е ли напълно просто да преконвертираме от една в друга валута, без да има отблясъци върху живота ни? Какви са рисковете? Защо хората имат терзания, че това ще да стопи спестяванията им или пък че ще вдигнат цените по магазините?
- Да стартираме в обратна посока с повдигането на цените. Мит е, че поради самото приемане на еврото, ще има някакъв скок сега на приемането. От друга страна е ясно, че когато по-бедни стопански системи догонват останалите страни и се развиват, там неизбежно част от цените се покачват с по-бърз ритъм. Част от цените в една стопанска система са директно свързани с цената на труда. Когато има стопански напредък, се подвигат и приходите на хората, а от там стойностите на продуктите и усулите. Но това кардинално е хубаво – ние не желаеме да има хора на ръба на мизерията, която са подготвени да продават своя труд на цена, граничеща с оцеляването. Затова не трябва да разчитаме на ниски цени, основани на на ниска цена труд.
Така, че повишаване може да има, само че като разследване на замогването. Виждаме го в София, когато приходите на някои специалности се усилиха, нарастнаха заведения за хранене, появиха се по-скъпи облекла и така нататък, тъй като има по-заможна междинна класа. По-добре ли е да се върнем през 1997 година, когато всичко беше доста на ниска цена и мизерно?
Другата догадка е, че когато една страна е в Еврозоната, има елементарен достъп до заеми, може да натрупа огромни отговорности, няма санкции за неприятното държание, по този начин да се каже. И такива стопански системи стопират да се развиват, страните банкрутират. Има отчасти терзание за това, само че има страни, които не бяха в Еврозоната, водеха такива политики и стигнаха до това състояние – за образец Гърция. В последна сметка е машинация обаче, че няма никаква финансова дисциплинираност. Гърция обедня, приходите спаднаха с над 25% след тази рецесия – т.е. наказване има, когато прекомерно безразсъдно се харчи.
Да, такива закани има, само че те са политическо решение, т.е. рисковите са управляеми.
- Вашата прогноза България ще успее ли да влезе 2024, може би скоро, само че не тъкмо тогава?
- Мисля, че политическата конюнктура в Европа са извънредно удобни за уголемение, както във връзка с Еврозоната, по този начин и във връзка с Шенген. Това не постоянно е по този начин. Има рецесии, при които Стара Европа не желае да се занимава с Нова Европа. Иска да реши първо своите. Точно сега обаче е противоположното и от тази позиция опциите са налице и зависи от нас какви старания ще поставим. Трябва да покажем, че страната държи на постоянни обществени финанси, на устойчиви политики, и държи на тези цели без значение кой е на власт.
- Така или другояче в някакъв момента, в обозримото бъдеще, евентуално ще влезем в Еврозоната. Много хора се чудят какво да вършат с парите си кеш. Знаете, българина обича да икономисва пари такава наречения бурканбанк. Има спестявания, които не са по банков път, тъй че да се трансферират мигновено в евро. Какво да вършат с тези пари да ги влагат в нещо, да ги обръщат в евро и да ги сложат в скъпи метали? Ако щете вашият съвет какъв е по какъв начин работят хората, които имат такива специфични?
- Няма изключително въздействие валутата. Ако човек има желания и желае да си държи книжни банкноти в мазето, то дали е лв., евро или долари правилото е еднакъв.
Ами в този момент някои хора може да се тормози, че имат спестявания от незаконна активност и по-късно в случай че желаят да ги обменят в евро ще би трябвало да отидат с куфари с пари и да покажат, че имат нали десетки милиони в кеш. Не знам по какъв начин да отговорим на такава догадка. Вероятно има такива хора, те може би са обезпокоени, те може би към този момент са се сетили, че би трябвало да ги обменят в някаква валута и нямам доверие да ги държат в левове. Но като изключим нереалните случаи - за семействата, всички банкови депозити, всички финансови принадлежности автоматизирано се превалутират. Нищо не се трансформира парите в брой и ще могат да обменят и в банка, и в пощите следствие. Няма никакъв проблем с това и даже да за 10-20 години някъде някоя банкнота, тя не се губи, не изгаря. Това не е от оня тип парични промени, които са правени и в България и други страни в предишното, на които задачата е да се излъгват хората - да ги притисне, да им изгорят парите. Напротив, това няма никакво сходно следствие, още повече, че огромна част от превалутирането ще стане механично, т.е. хората.
Ще могат да заплащат с левове известно време, само че към този момент няма да получават левове, тъй че по в границите на 2 месеца просто левовете ще бъдат сменени по натурален път с евра. Вие отивате в магазина, харчите левове, само че ви връщат евро. Заплатата ви идва в евро, тъй че след изчерпването на ресурсите в лв., ще преминете напълно на интервенции в евро, просто тъй като всичките ви приходи ще бъдат в евро.
Прочетете още
Ще продължи ли да се обезценява лв. с бързи темпове? Какво се чака на пазара на парцели? - отговорите вижте тук:
БОГДАНОВ ЛИНК
Реалистично ли е Бълария да влезе в Еврозоната на 1 януари 2024 година? - вижте отговорите във втората част от изявлението с икономиста Лъчезар Богданов.
- Г-н Богданов, какви са условията, които България би трябвало да покрие, с цел да въведем еврото към датата, която се разяснява в публичното пространство – 1.1.2024?
- Първо би трябвало да кажем, че има общи критерии за присъединение и присъединяване в обща валута. Те не са се променяли и се ползват във всеки един миг, в който би трябвало да се вземе решение дали дадена страна може или не може да се причисли към Еврозоната. Най-общо приказваме за четири групи критерии. Изглежда най-важният, който и постоянно е във фокуса на публичното внимание, е инфлацията.
Това, което се изисква от всяка страна-членка, е средногодишната инфлация на тази страна все още на оценката да бъде с не повече от 1,5% повече от средногодишната инфлация в трите страни с най-ниска инфлация, като постоянно се изключват някои страни заради моментни проблеми с данните или някаква характерна обстановка, смяна с акцизи и така нататък Това, несъмнено, се взема решение съответно при правенето на Конвергентния отчет /Доклад за сближаването/, който прави оценка готовността на всяка страна.
Следващата група критерии са страната да има постоянни и устойчиви обществени финанси. Държавата не би трябвало да е обект на процедура по несъразмерен недостиг и държавният дълг би трябвало да е под 60% от брутния вътрешен артикул и дефицитът да е под 3%.
Това също се прави оценка все още на присъединение, като несъмнено, и тук постоянно има детайл на оценка. Все отново до каква степен е устойчива тази позиция? Дали няма някаква отрицателна наклонност, дали няма приложена някаква ловкост? Тоест дали в действителност регистрираните данни са правилни. Заключенията още веднъж влизат в този Конвергентен отчет, който не просто взима няколко цифри, а проучва и в действителност се пробва да вникне в дълбочина. Защото въпреки всичко страните би трябвало да изпълнят стабилно критериите за конвергенция, а не това да е момента изкривена фотография.
На последващо място имаме непоклатимост на валутните курсове, което значи най-малко 2 години валутата на дадена страна да е била част от Валутно-обменния механизъм II /ERM II/. Ние сме член от юли 2020 година, т.е. към този момент сме покрили този аршин. Но по този начин или другояче за България това в никакъв случай не е било проблем, защото нашият курс е закрепен към този момент 25 години с валутния ръб.
На идващото място са дълготрайните лихвени проценти. При тях задачата е да се покаже, че в действителност страната е устойчива, пазарите ѝ имат вяра и лихвите за 10 годишните облигации да бъдат не повече от 2% над тези в страните с най-хубава ценова непоклатимост.
Разбира се, има и спомагателни условия, които са по скоро свързани с правната рамка. Те са образно официални, само че се значими. Има значимо изискване Централната банка да е самостоятелна и надлежно нейните управителни органи. Има правила, които би трябвало да бъдат хармонизирани, и в действителност да разрешават и подсигуряват действието на Европейския паричен съюз в дадената страна.
- Това са условията, а по какъв начин на практика се случват нещата?
- От началото на година, някъде до пролетта, се стартира работа по по този начин наречения Конвергентен отчет. Целта е да се оцени до каква степен страната извършва тези критерии, по какъв начин се развива стопанската система ѝ. Обичайно някъде при започване на юни излизат и заключенията, след което въз основата на този разбор би трябвало да има и категорично решение всички страни членки да се съгласят да одобряват тази страна в Еврозоната.
- Ние ли би трябвало да пожелаеме да се изготви този отчет?
- През 2 години Европейската комисия и ЕЦБ изготвят Конвергентни отчети, само че защото тази година не ни се пада ред, би трябвало да го пожелаеме. На нечетна година би трябвало да желаяме ексклузивен отчет, а в четните години по този начин или другояче си изготвя за всички страни. Изготвя се даже за тези, които не са декларирали предпочитание за участие, защото като се изключи Дания, в действителност всички останали страни, които са в Европейски съюз, само че отвън Еврозоната, са длъжни да се сближават и да се стремят да покрият тези критерии. Тоест тези отчети са наложителни. Те правят оценка по какъв начин се развиват стопанските системи, обществените финанси и валутите в другите страни, тъй като някои страни имат плаващи валутни курсове, а не са закрепени като при нас. Дори в случай че Дания пожелае да си смени позицията и да се откажа от дерогацията си, която е получила преди доста, доста години, също може да изиска да се изготвят отчети за страната.
Това е рамката – изготвя се отчет, той би трябвало да е с позитивно умозаключение и на база на него да бъде взето категорично решение от останалите страни-членки на Еврозоната.
- От това, което казахте, все още като единствен проблем, се обрисува високата инфлация. Другите критерии ги покриваме, нали?
- На този стадий, да. Темата с бюджетната непоклатимост и устойчивите обществени финанси също ще бъде много сензитивна.
Ако една страна явно върви към пропастта, прави големи дефицити, среща се в цялостен разпад на бюджета, банкова рецесия и така нататък по време на правене на отчета, естествено, че няма да се причисли. Представете си да се стигне до някакво състояние, че България няма пари да изплаща пенсиите и разнообразни такива сюжети. В подобен случай, несъмнено, няма да влезем в Еврозоната. Тези условия на никое място не са написани, само че се допускат в термина „ устойчиви обществени финанси “.
Трудният въпрос е във връзка с инфлацията. Нормалното е страни, които конвергират или се сближават, или порастват с по-бърз ритъм, и които са стартирали с доста ниски позиции, доста ниски заплати - да имат малко по-висока инфлация. Това се случва в процеса на стопански напредък. По време не него нарастват и приходите, а от там и някои цени. Затова изискването в действителност е мъчно за множеството сближаващи се стопански системи. Даже някои икономисти споделят: „ Трябва ни една криза, с цел да за да влезем в инфлационният критерии “, колкото и парадоксално да звучи, тъй като в рецесия растежът стопира и има висока безработица, компаниите стартират разпродажби. Тогава инфлацията пада най-малко за няколко месеца, в това число в случай че става дума за световна криза. Падат и цените на енергоносителите – парно, горива, които са доста значим фактор за нас, тъй като сме небогати. Съответно при една такава световна криза, както беше при присъединението на Естония, имаше спад на цените с 10-15%.
Другият забавен въпрос в този момент е по какъв начин ще се регистрира в действителност инфлацията.
Наистина до каква степен правилно тези показатели и мерилки на цените ще регистрират действителната смяна в страните в Еврозоната, минимум предвид на шока от енергийната рецесия. Страните имат доста разнообразни политики за горивата и за електрическата енергия, за централно отопление, за природния газ, за отоплението на дома, по друг метод поддържат семействата и бизнеса. Някои фиксират цени, други си служат с други механизми. Но това трансформира методологията за пресмятане.
Това в действителност ние не знаем, тъй като не е имало подобен образец – до какъв брой и по какъв начин това ще се регистрира в Конвергентния отчет и до каква степен ще са сравними данните.
Иначе да, за момента е много мъчно да осъществим този аршин. Другата специфичност е, че в много от страните в Западна Европа в действителност инфлацията занапред стартира да се подвига тази есен. Известно време те удържаха покачването. Така че има и друга логичност, която гласи, че не толкоз инфлацията при нас ще падне с доста, колкото ще се повиши в страните от Еврозоната.
Но това също е незнайна, тъй че в действителност значимото е до каква степен българското държавно управление с разнообразни политики дава някакъв сигнал, че ще се стреми да овладява инфлацията, доколкото това е допустимо, несъмнено, без да се намесва непосредствено на пазара или да нарушава най-общо разпоредбите на пазарната стопанска система. Но въпреки всичко има разнообразни принадлежности, с които може да се влияе индиректно. Това следва да забележим идващите 4 месеца. Засега единственото нещо, което са заявили е, че ще имаме по-ниски цени за бизнеса. Тоест през обезщетенията за тока да се смъкват разноските за електрическа енергия на бизнеса и това хипотетично би трябвало да докара до по-малък напън върху цените и от там върху крайните консуматори – семействата. Но дали ще стане и дали към този момент е станало? Още е рано да кажем и ще забележим данните за декември, януари и идващите месеци. В последна сметка е значимо дали ще подейства задоволителни и в точните параметри, тъй че през април да вземем за пример да имаме резултат.
Инфлацията се съпоставя въз основата 12-те предишни месеца, по тази причина е значимо какви ограничения и по кое време взима страната. Много значимо е стопанската система да се приспособява и да пребори инфлационния потрес. Затова въпросът е тъкмо в кой миг да желаяме правенето на този отчет, дали да изчакаме идната година, дали ще има удобна политическа конюнктура?
- С оглед неналичието на постоянно държавно управление, можем ли да тръгнем към такава процедура изобщо? И какво е мнението ви за възможен референдум за приемането на еврото?
- По мъчно е при политическа неустойчивост, само че въпреки всичко не е невероятно, тъй като избори има в доста страни. Сменят се държавни управления, подават се оставки, има предварителни избори, и в други страни е имало рецесии. Все отново е значимо тези, които ръководи в дадения миг да покажат ясно, че поставят старания, водят натам политиката. Колкото до референдум – този въпрос постоянно е сензитивен. Аз кардинално не съм необикновен последовател на референдумите. По една доста елементарна причина – не тъй като хората нищо не разбирали или сходни трактовки, а тъй като референдумът е инструмент, който разрешава бинарен отговор – „ да “ или „ не “. Политиките са доста комплицирани, обвързани и за образец ще дам събития, състоя ли се наскоро. Въпросът с Брекзит беше с отговори „ Да “ или „ Не “. Спечели позицията „ Да “, въпреки и с малко,, само че се оказа, че измежду хората дали позитивен отговор в действителност има най-малко четири вариации на това какво би трябвало да бъде това след излизане от Европейския съюз. И в действителност се оказа, че измежду хората споделили „ Да “ се водят люти борби и разногласия. Така че този референдум в действителност не позволи въпроса какво би трябвало да следва и какво би трябвало да се прави? Напротив, той сътвори още по-сериозни въпроси.
И този проблем е изначално вложен в концепцията, че може да се взимат сложни решения с бинарен отговор да-не. Защото доста постоянно, знаете даже в бита си, вие създавате дърво на решенията – в случай че да, какво следва, в случай че не – какво следва. Имам поради, че би трябвало да се показват и цените, и рисковете във всяка от двете страни, само че това няма по какъв начин да стане.
Затова смятам, че кардинално референдум е много несъответствуващ инструмент за съвсем всички публични решения. Какво ни остава да стартираме да вършим референдум за всеки налог, за всеки въпрос от финансовата, бюджетна и обществена система? Теоретично е допустимо, само че това значи да вършим по стотици референдума на месец. И даже да вършим по 400 референдума на месец отново хората могат да изискат самоизключващи се неща. И тогава, какво?
Именно поради това общо взето ръководството на страните през ХХ век е решено като посланичество. Решенията се взимат от хора, които съставляват популацията, без оглед какъв е моделът за избор. При нас парламентарни избори за Народно заседание.
- Тук е моментът да кажем, че в последна сметка ние сме поели ангажимент на влезем в Еврозоната, не става дума доста за „ искам-не желая “.
- Това е другия аспект, само че той постоянно се взема решение с контрааргумента: „ Не, че сме срещу, само че не в този момент “. И евентуално тъкмо тук е моментът да опровержим тези легенди, тъй като в действителност няма такова нещо като съвършена подготвеност, нали? Това е малко като нереалност. Готов ли си за изпити? Готов ли си да започнеш нова работа? Никой не е, а и това е развой. Другият обичан мотив е, че Еврозоната била единствено за богатите и бедните не би трябвало да влизат, а ние сме доста небогати. Ами обстоятелствата демонстрират нещо напълно друго. Когато Балтийските страни се причисляват към Еврозоната техните параметри за подготвеност са сравними с нашите, като дори някои са били с малко по-ниски от нашите приходи по отношение на средноевропейските. Присъединяват се и по-късно няма никакъв потрес. Другият мит е, че при приемане на еврото, растежът стопира и страната стагнира. Това също не се е потвърдило във времето. Значи европейската история последните.
За последните 20 години европейската история демонстрира, че има страни, които са сполучливи в Еврозоната, и такива които са сполучливи отвън Еврозоната. В този смисъл не би трябвало да имаме нито прекомерно големи упования, че в случай че влезем някакво знамение ще стане и ще забогатяваме бързо, нито назад - че сега, в който влезем, стопира стопанската система.
- Да, само че поради, че лв. е обвързван с еврото, какъв е казусът? Математически не е ли напълно просто да преконвертираме от една в друга валута, без да има отблясъци върху живота ни? Какви са рисковете? Защо хората имат терзания, че това ще да стопи спестяванията им или пък че ще вдигнат цените по магазините?
- Да стартираме в обратна посока с повдигането на цените. Мит е, че поради самото приемане на еврото, ще има някакъв скок сега на приемането. От друга страна е ясно, че когато по-бедни стопански системи догонват останалите страни и се развиват, там неизбежно част от цените се покачват с по-бърз ритъм. Част от цените в една стопанска система са директно свързани с цената на труда. Когато има стопански напредък, се подвигат и приходите на хората, а от там стойностите на продуктите и усулите. Но това кардинално е хубаво – ние не желаеме да има хора на ръба на мизерията, която са подготвени да продават своя труд на цена, граничеща с оцеляването. Затова не трябва да разчитаме на ниски цени, основани на на ниска цена труд.
Така, че повишаване може да има, само че като разследване на замогването. Виждаме го в София, когато приходите на някои специалности се усилиха, нарастнаха заведения за хранене, появиха се по-скъпи облекла и така нататък, тъй като има по-заможна междинна класа. По-добре ли е да се върнем през 1997 година, когато всичко беше доста на ниска цена и мизерно?
Другата догадка е, че когато една страна е в Еврозоната, има елементарен достъп до заеми, може да натрупа огромни отговорности, няма санкции за неприятното държание, по този начин да се каже. И такива стопански системи стопират да се развиват, страните банкрутират. Има отчасти терзание за това, само че има страни, които не бяха в Еврозоната, водеха такива политики и стигнаха до това състояние – за образец Гърция. В последна сметка е машинация обаче, че няма никаква финансова дисциплинираност. Гърция обедня, приходите спаднаха с над 25% след тази рецесия – т.е. наказване има, когато прекомерно безразсъдно се харчи.
Да, такива закани има, само че те са политическо решение, т.е. рисковите са управляеми.
- Вашата прогноза България ще успее ли да влезе 2024, може би скоро, само че не тъкмо тогава?
- Мисля, че политическата конюнктура в Европа са извънредно удобни за уголемение, както във връзка с Еврозоната, по този начин и във връзка с Шенген. Това не постоянно е по този начин. Има рецесии, при които Стара Европа не желае да се занимава с Нова Европа. Иска да реши първо своите. Точно сега обаче е противоположното и от тази позиция опциите са налице и зависи от нас какви старания ще поставим. Трябва да покажем, че страната държи на постоянни обществени финанси, на устойчиви политики, и държи на тези цели без значение кой е на власт.
- Така или другояче в някакъв момента, в обозримото бъдеще, евентуално ще влезем в Еврозоната. Много хора се чудят какво да вършат с парите си кеш. Знаете, българина обича да икономисва пари такава наречения бурканбанк. Има спестявания, които не са по банков път, тъй че да се трансферират мигновено в евро. Какво да вършат с тези пари да ги влагат в нещо, да ги обръщат в евро и да ги сложат в скъпи метали? Ако щете вашият съвет какъв е по какъв начин работят хората, които имат такива специфични?
- Няма изключително въздействие валутата. Ако човек има желания и желае да си държи книжни банкноти в мазето, то дали е лв., евро или долари правилото е еднакъв.
Ами в този момент някои хора може да се тормози, че имат спестявания от незаконна активност и по-късно в случай че желаят да ги обменят в евро ще би трябвало да отидат с куфари с пари и да покажат, че имат нали десетки милиони в кеш. Не знам по какъв начин да отговорим на такава догадка. Вероятно има такива хора, те може би са обезпокоени, те може би към този момент са се сетили, че би трябвало да ги обменят в някаква валута и нямам доверие да ги държат в левове. Но като изключим нереалните случаи - за семействата, всички банкови депозити, всички финансови принадлежности автоматизирано се превалутират. Нищо не се трансформира парите в брой и ще могат да обменят и в банка, и в пощите следствие. Няма никакъв проблем с това и даже да за 10-20 години някъде някоя банкнота, тя не се губи, не изгаря. Това не е от оня тип парични промени, които са правени и в България и други страни в предишното, на които задачата е да се излъгват хората - да ги притисне, да им изгорят парите. Напротив, това няма никакво сходно следствие, още повече, че огромна част от превалутирането ще стане механично, т.е. хората.
Ще могат да заплащат с левове известно време, само че към този момент няма да получават левове, тъй че по в границите на 2 месеца просто левовете ще бъдат сменени по натурален път с евра. Вие отивате в магазина, харчите левове, само че ви връщат евро. Заплатата ви идва в евро, тъй че след изчерпването на ресурсите в лв., ще преминете напълно на интервенции в евро, просто тъй като всичките ви приходи ще бъдат в евро.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ