Треньорката Весела Велин: Айкидо не е просто спорт, то е система за възпитание
Какви са изгодите от бойните изкуства за децата? Защо да изберем Айкидо и какво би трябвало да знаят родителите, преди да запишат детето си на това бойно изкуство спорт? Коя е най-подходящата възраст да се случи това? На тези и други въпроси дава отговор Весела Велин - треньор и създател на, която образова деца и възрастни в София:
Много родители се опасяват да запишат децата си на спорт в обстановката, в която се намираме. Какво бихте ги посъветвали?
Всички видяхме, че обстановката няма да отмине за седмица или месец и продължава към този момент повече от година. За мен решение не е да се крием и да спрем всичко останало, тъй като негативите от изолацията стават все по-осезаеми. Спортът е чудесно средство децата да бъдат по-здрави, защото покачва естествените им защитни механизми и усъвършенства имунната система. Спортуващите хора се разболяват по-рядко или карат болеста по-леко. В една школа по бойни изкуства могат да се съблюдават доста добре всички предложени ограничения. Тези места остават измежду дребното, където децата безвредно да не престават да водят своя обществен живот и да развиват както тялото, по този начин и духа си. Вече година и половина работим с минимални затваряния, защото Айкидо е самостоятелен спорт и ограниченията при нас идват в последни. До момента не сме имали нито един случай на разпространяване на болест от школата, за което съм признателна на всички деца и родители за виновното отношение.
Какво можете да ни разкажете за изгодите от практикуването на Айкидо? Подходящ спорт ли е за децата?
За мен Айкидо не е просто спорт, то е система за образование. И в този смисъл сходни действия са освен подобаващи, те са наложителни за децата. Това, което виждам е, че от ден на ден родители към този момент са осведомени с изгодите от практикуването на бойни изкуства. Избират ги преди всичко поради дисциплината и развиването на характера. Според мен има все по-голяма потребност да се развиват тези качества у подрастващите посредством спомагателни действия, като допълнение на фамилната среда и домашното образование. Не тъй като родителите не си възпитават децата, а тъй като времето у дома с родителя става все по-ограничено и въпросната външна среда стартира да има все по-голямо въздействие при образуването на индивида. Училището в общия случай от дълго време не е пример за образование и дисциплинираност и тези съставни елементи би трябвало да се търсят по други места, тъй като това е основата.
Какво отличава Айкидо от останалите бойни изкуства?
Липсата на настъпателност. Ако въпреки всичко има някакви негативи от практикуването на бойните изкуства - то това е точно агресивността, към която подтикват някои от тях. Айкидо взема решение този проблем, защото в него няма надпревари, няма спаринги и няма пердах. То е известно като " Изкуството на мира " и в неговата философия е споровете да се вземат решение по кротичък метод. Част от нашата авторска методика в клуб " ДОДЖОТО " е да възпитаваме децата в партньорство, като всички извършения се извършват по двама - дружно. Борбата не е към другия, битката е към себе си и към това да преборим своите лични недостатъци. Само мощните персони са подготвени да се изправят на най-тежката борба - борбата със себе си, с цел да доближат личностно развиване. За мен това е извънредно значим мироглед при образуването на личността и, макар че наподобява комплицирано, децата го схващат. Даже в доста случаи го осъзнават по-добре от възрастните.
От каква възраст децата могат да стартират да упражняват, какво демонстрира вашият опит?
В нашата школа преглеждаме Айкидо повече като средство за образование, в сравнение с като спорт, чиято единствена цел са спортните достижения на тялото. Това ни разрешава да стартираме от доста ранна възраст и да работим с 4-5 годишни деца, тъй като при възпитанието, както знаете, колкото по-рано, толкоз по-добре. Влиянието върху тези деца може да бъде доста значително, тъй като първите 7 са доста значими, само че би трябвало да се знае, че резултатите ще се появят след време - първите години са единствено подготовка. Децата, които стартират сред 7 и 10 години към този момент са по-осъзнати и двигателно по-развити. Техният ритъм на развиване е по-бърз, само че с напредването на възрастта времето, в което можем да влияем става все по-ограничено, тъй като основата на това, което вършим, би трябвало да се построи преди навлизането в пубертета. След това не е невероятно, само че доста по-трудно. Децата, които стартират късно, да вземем за пример - след 11, рядко се задържат за дълго.
По какъв брой деца упражняват в група и по възраст ли са разграничени?
В ДОДЖОТО имаме две подготвителни пространства и другите групи упражняват редом. За по-малките деца ограничаването е до 12, а за по-големите - до 16-18. Имаме общо 4 групи, като трениращите са разграничени освен по възраст, а и по равнище. Тъй като за нас цел са освен спортните достижения, а и израстването на личността, доста държим на метода на държание и степента на дисциплинираност и самоконтрол, които демонстрират айкидоците. Това е един от критериите кой в коя група е. Друг забавен миг е, че наложително изискване, с цел да влезеш в групата на най-напредналите, е да участваш интензивно в обучителния развой като помагаш в организацията преди часа или покажеш някое упражнение на по-малките.
Кое е най-важното нещо във връзка с дисциплината, което би трябвало да се съблюдава от трениращите Айкидо?
Самоконтрол. Това е отговорът, който желаеме с една дума да ни дават и самите трениращи. Самоконтрол значи да можем да направляваме сами себе си - да желаеме да бягаме по коридорите, само че да не го вършим. Да желаеме да се закачаме с другите, само че да не го вършим. Да желаеме да викаме или приказваме високо, само че да не го вършим. Въпреки че първоначално това се реализира посредством външен надзор, самоконтролът значи осъзнаване на нуждата от въпросното държание и съзнателния избор то да се съблюдава. Затова всички правила в ДОДЖОТО се изясняват и се дава алтернативата - какво ще стане, в случай че не се съблюдават. Децата не желаят безпорядък, те имат потребност от правила и граници, с цел да се усещат сигурни и спокойни. Просто не могат да си наложат сами тези граници, защото са към момента деца. Именно тук идва ролята на учителя, родителя, треньора. Да се дава цялостна независимост на детето за мен е отвод за вдишване на отговорност у възрастния.
Как решихте самата вие да започнете да се занимавате с този спорт?
Аз упражнявам от дете - от 9 годишна, а тази година ще направя 20 години Айкидо процедура. Всъщност, майка ми е взела решението да стартира, само че аз съм доста своенравна и надали щях да го върша толкоз дълго, в случай че не съм разкрила смисъл и самата аз. Въпреки, че е имало интервали, в които съм желала да се откажа - за които майка ми ме е подкрепяла като не ми е разрешавала да го направя - постоянно съм чувствала дълбока принадлежност. За мен клубът в който упражнявах, беше повече от спорт, той беше моето семейство. Треньорът беше най-авторитетната фигура и неговата дума беше по-важна даже от тази на родителите ми. И даже и по в миналото да съм се чувствала отегчена или изморена от самите физически тренировки, постоянно съм знаела, че Айкидо и школата вършат доста за израстването ми като персона. Точно този претекст беше водещ и при решението да основем школата - към този момент пораснала, да предавам на децата това, което е било обещано на мен.
Как се стигна до основаването на школата ви?
ДОДЖОТО създадохме дружно с моя брачен партньор. Никога не сме възнамерявали да се занимаваме професионално с това, тъй като и двамата си имаме други специалности - аз съм Ландшафтен проектант, а той е някогашен народен играч и треньор по лека атлетика. Така се случи, че и двамата идваме от дребни градове и макар голямото многообразие на Айкидо клубове в София, тук не открихме това, което търсихме и с което сме израснали, с цел да продължим да упражняваме. В огромния град безусловно всеки може да отвори клуб, само че все по-често се среща липса на професионализъм и отдаденост. Трябваше или да се откажем да практикуваме, или да създадем школа, която отразява нашите разбирания. Вече 6 години след основаването на ДОДЖОТО от ден на ден съзнавам, че да стартира да преподавам е единственият метод да не преставам да развъртвам и своята лична процедура. От един миг нататък би трябвало да излезеш от равнището на сляпото прекопирване и да започнеш самичък да интерпретираш наученото, с цел да се самоподобряваш.
Какво бихте посъветвали родителите, които желаят да запишат детето си на Айкидо – какво би трябвало да имат поради при избор на школа и треньор?
На първо място да изяснят за себе си какво търсят. Какъв е техният претекст да запишат детето си на подобен вид спорт и каква цел желаят да реализират. Има родители, които идват с концепцията детето им да се дисциплинира, само че и да му е забавно и занимателно, тъй като мислят, че детето това желае. Искат заниманието да е влиятелно и одобрено, само че и да е на ниска цена. Няма по какъв начин да стане всичко едновременно. Има школи, които са доста положителни и реализират отлични резултати, само че там на децата не им е занимателно. Има и такива, в които децата ядат бонбони след всяка подготовка, и безусловно, и преносно, само че от такива места не може да очаквате създаване на характера. А по отношение на цената - не го разглеждайте само финансово. Истината, е че вие плащате не дребна цена освен като пари, а като време, изпитание, сила - същински значимите запаси. И в случай че не разглеждате тяхното влагане като инвестиция, която да ви се отплати с една мощна персона след време - те ще бъдат пропилени. Бойното изкуство не е занятие за свободното време или пък тъй като е съвременно. Първите години са единствено подготовка и, в случай че родителят няма дълготрайната изясненост и цел, няма по какъв начин да стимулира детето си. Факт е, че колкото и то да е запалено първоначално, сигурно ще има моменти с по-слаба мотивация и тук е ролята на родителите да поддържат своя дребен човек в компликациите и да не го оставят да пропилее дългогодишния си труд, като се откаже с лека ръка.
Много родители се опасяват да запишат децата си на спорт в обстановката, в която се намираме. Какво бихте ги посъветвали?
Всички видяхме, че обстановката няма да отмине за седмица или месец и продължава към този момент повече от година. За мен решение не е да се крием и да спрем всичко останало, тъй като негативите от изолацията стават все по-осезаеми. Спортът е чудесно средство децата да бъдат по-здрави, защото покачва естествените им защитни механизми и усъвършенства имунната система. Спортуващите хора се разболяват по-рядко или карат болеста по-леко. В една школа по бойни изкуства могат да се съблюдават доста добре всички предложени ограничения. Тези места остават измежду дребното, където децата безвредно да не престават да водят своя обществен живот и да развиват както тялото, по този начин и духа си. Вече година и половина работим с минимални затваряния, защото Айкидо е самостоятелен спорт и ограниченията при нас идват в последни. До момента не сме имали нито един случай на разпространяване на болест от школата, за което съм признателна на всички деца и родители за виновното отношение.
Какво можете да ни разкажете за изгодите от практикуването на Айкидо? Подходящ спорт ли е за децата?
За мен Айкидо не е просто спорт, то е система за образование. И в този смисъл сходни действия са освен подобаващи, те са наложителни за децата. Това, което виждам е, че от ден на ден родители към този момент са осведомени с изгодите от практикуването на бойни изкуства. Избират ги преди всичко поради дисциплината и развиването на характера. Според мен има все по-голяма потребност да се развиват тези качества у подрастващите посредством спомагателни действия, като допълнение на фамилната среда и домашното образование. Не тъй като родителите не си възпитават децата, а тъй като времето у дома с родителя става все по-ограничено и въпросната външна среда стартира да има все по-голямо въздействие при образуването на индивида. Училището в общия случай от дълго време не е пример за образование и дисциплинираност и тези съставни елементи би трябвало да се търсят по други места, тъй като това е основата.
Какво отличава Айкидо от останалите бойни изкуства?
Липсата на настъпателност. Ако въпреки всичко има някакви негативи от практикуването на бойните изкуства - то това е точно агресивността, към която подтикват някои от тях. Айкидо взема решение този проблем, защото в него няма надпревари, няма спаринги и няма пердах. То е известно като " Изкуството на мира " и в неговата философия е споровете да се вземат решение по кротичък метод. Част от нашата авторска методика в клуб " ДОДЖОТО " е да възпитаваме децата в партньорство, като всички извършения се извършват по двама - дружно. Борбата не е към другия, битката е към себе си и към това да преборим своите лични недостатъци. Само мощните персони са подготвени да се изправят на най-тежката борба - борбата със себе си, с цел да доближат личностно развиване. За мен това е извънредно значим мироглед при образуването на личността и, макар че наподобява комплицирано, децата го схващат. Даже в доста случаи го осъзнават по-добре от възрастните.
От каква възраст децата могат да стартират да упражняват, какво демонстрира вашият опит?
В нашата школа преглеждаме Айкидо повече като средство за образование, в сравнение с като спорт, чиято единствена цел са спортните достижения на тялото. Това ни разрешава да стартираме от доста ранна възраст и да работим с 4-5 годишни деца, тъй като при възпитанието, както знаете, колкото по-рано, толкоз по-добре. Влиянието върху тези деца може да бъде доста значително, тъй като първите 7 са доста значими, само че би трябвало да се знае, че резултатите ще се появят след време - първите години са единствено подготовка. Децата, които стартират сред 7 и 10 години към този момент са по-осъзнати и двигателно по-развити. Техният ритъм на развиване е по-бърз, само че с напредването на възрастта времето, в което можем да влияем става все по-ограничено, тъй като основата на това, което вършим, би трябвало да се построи преди навлизането в пубертета. След това не е невероятно, само че доста по-трудно. Децата, които стартират късно, да вземем за пример - след 11, рядко се задържат за дълго.
По какъв брой деца упражняват в група и по възраст ли са разграничени?
В ДОДЖОТО имаме две подготвителни пространства и другите групи упражняват редом. За по-малките деца ограничаването е до 12, а за по-големите - до 16-18. Имаме общо 4 групи, като трениращите са разграничени освен по възраст, а и по равнище. Тъй като за нас цел са освен спортните достижения, а и израстването на личността, доста държим на метода на държание и степента на дисциплинираност и самоконтрол, които демонстрират айкидоците. Това е един от критериите кой в коя група е. Друг забавен миг е, че наложително изискване, с цел да влезеш в групата на най-напредналите, е да участваш интензивно в обучителния развой като помагаш в организацията преди часа или покажеш някое упражнение на по-малките.
Кое е най-важното нещо във връзка с дисциплината, което би трябвало да се съблюдава от трениращите Айкидо?
Самоконтрол. Това е отговорът, който желаеме с една дума да ни дават и самите трениращи. Самоконтрол значи да можем да направляваме сами себе си - да желаеме да бягаме по коридорите, само че да не го вършим. Да желаеме да се закачаме с другите, само че да не го вършим. Да желаеме да викаме или приказваме високо, само че да не го вършим. Въпреки че първоначално това се реализира посредством външен надзор, самоконтролът значи осъзнаване на нуждата от въпросното държание и съзнателния избор то да се съблюдава. Затова всички правила в ДОДЖОТО се изясняват и се дава алтернативата - какво ще стане, в случай че не се съблюдават. Децата не желаят безпорядък, те имат потребност от правила и граници, с цел да се усещат сигурни и спокойни. Просто не могат да си наложат сами тези граници, защото са към момента деца. Именно тук идва ролята на учителя, родителя, треньора. Да се дава цялостна независимост на детето за мен е отвод за вдишване на отговорност у възрастния.
Как решихте самата вие да започнете да се занимавате с този спорт?
Аз упражнявам от дете - от 9 годишна, а тази година ще направя 20 години Айкидо процедура. Всъщност, майка ми е взела решението да стартира, само че аз съм доста своенравна и надали щях да го върша толкоз дълго, в случай че не съм разкрила смисъл и самата аз. Въпреки, че е имало интервали, в които съм желала да се откажа - за които майка ми ме е подкрепяла като не ми е разрешавала да го направя - постоянно съм чувствала дълбока принадлежност. За мен клубът в който упражнявах, беше повече от спорт, той беше моето семейство. Треньорът беше най-авторитетната фигура и неговата дума беше по-важна даже от тази на родителите ми. И даже и по в миналото да съм се чувствала отегчена или изморена от самите физически тренировки, постоянно съм знаела, че Айкидо и школата вършат доста за израстването ми като персона. Точно този претекст беше водещ и при решението да основем школата - към този момент пораснала, да предавам на децата това, което е било обещано на мен.
Как се стигна до основаването на школата ви?
ДОДЖОТО създадохме дружно с моя брачен партньор. Никога не сме възнамерявали да се занимаваме професионално с това, тъй като и двамата си имаме други специалности - аз съм Ландшафтен проектант, а той е някогашен народен играч и треньор по лека атлетика. Така се случи, че и двамата идваме от дребни градове и макар голямото многообразие на Айкидо клубове в София, тук не открихме това, което търсихме и с което сме израснали, с цел да продължим да упражняваме. В огромния град безусловно всеки може да отвори клуб, само че все по-често се среща липса на професионализъм и отдаденост. Трябваше или да се откажем да практикуваме, или да създадем школа, която отразява нашите разбирания. Вече 6 години след основаването на ДОДЖОТО от ден на ден съзнавам, че да стартира да преподавам е единственият метод да не преставам да развъртвам и своята лична процедура. От един миг нататък би трябвало да излезеш от равнището на сляпото прекопирване и да започнеш самичък да интерпретираш наученото, с цел да се самоподобряваш.
Какво бихте посъветвали родителите, които желаят да запишат детето си на Айкидо – какво би трябвало да имат поради при избор на школа и треньор?
На първо място да изяснят за себе си какво търсят. Какъв е техният претекст да запишат детето си на подобен вид спорт и каква цел желаят да реализират. Има родители, които идват с концепцията детето им да се дисциплинира, само че и да му е забавно и занимателно, тъй като мислят, че детето това желае. Искат заниманието да е влиятелно и одобрено, само че и да е на ниска цена. Няма по какъв начин да стане всичко едновременно. Има школи, които са доста положителни и реализират отлични резултати, само че там на децата не им е занимателно. Има и такива, в които децата ядат бонбони след всяка подготовка, и безусловно, и преносно, само че от такива места не може да очаквате създаване на характера. А по отношение на цената - не го разглеждайте само финансово. Истината, е че вие плащате не дребна цена освен като пари, а като време, изпитание, сила - същински значимите запаси. И в случай че не разглеждате тяхното влагане като инвестиция, която да ви се отплати с една мощна персона след време - те ще бъдат пропилени. Бойното изкуство не е занятие за свободното време или пък тъй като е съвременно. Първите години са единствено подготовка и, в случай че родителят няма дълготрайната изясненост и цел, няма по какъв начин да стимулира детето си. Факт е, че колкото и то да е запалено първоначално, сигурно ще има моменти с по-слаба мотивация и тук е ролята на родителите да поддържат своя дребен човек в компликациите и да не го оставят да пропилее дългогодишния си труд, като се откаже с лека ръка.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ