Александра Умленска - само на 17, а вече изобретател и преподавател
Александра Умленска е едвам в 11-ти клас, само че описът ѝ с достижения е незабравим. Александра измисля и приключва лични изобретения - последните от които са робот, който да оказва помощ в учебно заведение и колело, което се задвижва от въздух и прави разход от 1,4 стотинки за километър. Макар и ученичка, Александра към този момент е и учител. А броят от грамоти и награди, получени от нея в разнообразни надпревари в точните науки, не стига за една витрина.
Александра, ти си единствено на 17 години, а към този момент имаш авторитет на един от най-креативните млади иноватори. Последните ти изобретения са робот-помощник в учебно заведение и колело, което се задвижва от въздуха. Какво съставляват те?
Част са от концепцията The Smart Future, която създавам в продължение на три години и възнамерявам да продължа. Тя съставлява умни решения, които са нужни за оптимално продуктивно и усъвършенствано всекидневие. Обхваща разнообразни посоки – от обучение, до екология, превоз и роботизация.
The Past Future Bike съставлява колело, задвижвано от въздуха с разнообразни допълнения към него. Повлияно е от градския превоз в Ню Йорк и Париж през предишния век и от потребността за екологичен и ефикасен способ на напредване в модерните градски условия. Използвано е реновирано колело, с цел да се сътвори проява на прехода минало – бъдеще. За задвижването е използван двойно настоящ пневматичен цилиндър, който писмено устоя над 40,000,000 цикъла без смяна и бутилка на 220 атмосфери, чийто живот е сред 30 и 35 години и се рециклира изцяло. Използва се силата на сгъстения въздух за осъществяване на възвратно-постъпателно придвижване, което се трансформира във въртеливо. Мощността на The Past Future Bike е оценена на 0,96 конски сили, а разходът – 1,4 стотинки за километър. Използвани са контролер, който способства за опциите му за приложимост в trick cycling и добавки, с цел да бъде дейно в модерния град – камера, тревога, слънчева батерия, стойка за телефон и километраж. Въздухът е единственото гратис изцяло екологично „ гориво “, което е налично.
А по отношение на робота - назовава се AUHydroBot 2021 и е най-новият и провокационен план, който съм създавала. Роботът се задвижва от екологично чист източник на сила. Включва добавки, които оказват помощ за използването му в модерното всекидневие. И е в стадий на разработка, като последният стадий е реализиран теоретично и са направени на практика проби на независимо основани водородни кафези.
Роботът има опция да бъде персонализиран и да по този начин да получи разнообразни приложения - да е от робот-асистент, рецепционист и други, до другар за деца и възрастни.
Как работи той?
Включва модул за дистанционно управление с 4 релейни изхода, скачащ код и 4 режима на работа. Корпусът и шасито са етажирани и олекотени. Съставени са от профили, колела (ходови колела с ремъчна предавка), поликарбонат и алуминиеви кантове. Добавена е камера с образован режим на следене и релета за реверсиране на моторите, посредством които роботът се движи по отношение на обекта. Той има и режим за ръчно ръководство посредством отдалечено или посредством приложението за ръководство на камерата, което дава и опция за продан на тон и наблюдаване.
AUHydroBot2021 е допълнен с мъдро реле, което е програмирано посредством функционални блокови диаграми, HMI (хуманоидно-машинен интерфейс), контролер и таблет за хуманизация, нормализиране на връзките робот – човек и благоприятни условия за онлайн и офлайн достъп до документи, обществени мрежи и други.
За задвижването са употребявани два мотор-редуктора. Захранването употребявано досега мина от 12V литиево-йонен батерия до хибридна композиция сред използването на екологична слънчева сила и авариен литиево-йонен батерия, с цел да бъде пригоден и към по-неблагоприятни условия.
Какво предизвика интереса ви към изобретенията в толкоз ранна възраст?
Израснала съм в семейство, работещо в областта на инженерните решения, което беше модел за подражателство в ранната ми детска възраст. Но по-късно погледът ми се измести върху това в коя сфера аз самата мога да окажа максимален принос и да се модернизирам свободно, защото насоката, в която се развиваш, е персонален избор.
Винаги ми е било любопитно по какъв начин даден механизъм се задвижва. Най-любимият ми образец е дръжката на вратата. Ние я одобряваме за даденост, само че когато се замислим какъв брой многокомпонентна е тя и какъв брой премеждия е минала, ние откриваме нов свят, изпълнен с изобретения. Понеже внедряването на даден артикул на всеобщия пазар е извънредно комплицирано, заради метода, по който обществото приема нововъведенията.
На този стадий имам вяра, че най-значителна роля изигра разбирането ми за света. Започнах да виждам основни пропуски от ден на ден, като осъзнавах протичащото се към мен.
Какви бяха тези пропуски?
Забелязах, че да вземем за пример в системата на образованието астрономията е един от най-рядко изучаваните предмети. И по тази причина направих разработка, с която съумях да вдъхновя доста деца, младежи и възрастни да погледнат към Космоса като значима бъдеща вероятност. Проектът се споделя Star Seeker - звездна карта на повече от 50 от най-големите съзвездия – зодиакални, на животни, митични същества и герои, предмети – формирани от над 300 звезди. Картата включва латинските наименования на съзвездията и техните най-важни звезди. В плана е употребена най-новата технология за осъществяване на светлина – фиброоптични нишки, огромен светодиод, който съставлява Полярната звезда и други светодиоди за изцяло осветяване. Мултивибратори и хълм контакти са инсталирани на всяко съзвездие и когато се приближи магнит, то стартира да мига. Разработен е и програмен продукт под формата на игра за контролер.
След това започнах да се интересувам какво значение има екологията в обществото и за какво голям брой учени ѝ обръщат доста внимание. Тогава демонстрирах любознание към разбора на математически модели и осъзнах мащабността на въздействие на човечеството върху околната среда. По последни данни потвърдената смъртност единствено от замърсяване на въздуха е почти 7 милиона души годишно. Затова трансфорах в една от основните си цели плановете ми да внесат предизвестие за следствията и визия за вероятни други възможности посредством възобновими енергийни източници.
Преподаваш математика и химия, по какъв начин стана толкоз бързо?
За да стартира преподавателския си път, значима роля изигра онлайн образованието. Бих споделила, че този интервал беше и най-успешен за мен, защото взех най-ценното от него, като се концентрирах върху цялостната самоподготовка, разработвах материали, създавах планове и се образовах за надпревари. Изградих нови способи на мислене, решение на проблеми, разглеждане на разнообразни дисциплини. И участвах в голям брой надпревари, които към този момент бяха самостоятелни от дистанцията, което ме делеше от мястото на осъществяване.
Все по-често започнах да оказвам помощ на своите другари, като към този момент не се ограничавах до математиката. В този интервал срещнах и новооснованата новаторска платформа за частни уроци в България. Подходих нерешително, защото досега бях пособия в решенията на проблеми и отговарях на въпроси на хора, с които съм учила взаимно и знам на какво се затрудняват. Но в никакъв случай не бях работила с възпитаник, чийто преподавател не познавам, не съм осведомена с равнището и метода му на мислене. Съответно това беше огромно предизвикателство за мен и не скърбя, че го одобрих, защото изказванието ми, че във всяко дете има искрица, горяща за науката и тя единствено би трябвало да бъде подтикната, с цел да се трансформира в огромен жар, беше целесъобразно.
За мен мото е, че знанията са, с цел да се споделят, тъй като единствено тогава те получават същинска стойност. Бях извънредно щастлива, когато ми предложиха да преподавам и в частно учебно заведение като външен преподавател, защото то е неповторимо в сферата си на развиване и се работи с стимулирани деца, макар че предизвикването да обучаваш възпитаници със усложнения в дадена област е незаменимо и удовлетворяващо.
Какво е отношението ти към преподавателската специалност - какво прави един преподавател добър?
Учителите освен би трябвало да преподават, само че и да въодушевяват и да показват в най-хубавия тип своя предмет, тъй като всяка просвета е сложна и завладяваща, само че някои като математиката са подложени на стигмата, че са недостъпни и комплицирани. Един преподавател в никакъв случай не би трябвало да не помни от кое място е тръгнал и че той самият е бил в ситуацията на всеки възпитаник – да се затруднява по нещо, да търси метод да се впише измежду другите, да избира или подценява някой предмет, надлежно би трябвало да поддържа всяка една „ луда “ концепция, защото тя може да се окаже неповторима.
Кое е това, в което технологиите не биха могли да заменят фигурата на самия преподавател?
От етична позиция хората се усещат застрашени от технологиите, само че действително тяхната цел е да ни подкрепят и да облекчат всекидневието ни. Никога човек няма да може да бъде напълно преместен от тях, защото притежаваме неповторими личностни качества, което може да се потвърди даже посредством теста на Тюринг.
Фигурата на подстрекател не би могла да бъде сменена от робот, колкото и акуратен и напреднал изкуствен интелект да е имплементиран в него. Ако имаше роботи в класните стаи обаче, ролята им в този момент би била забележителна - при такива форсмажорни условия доста преподаватели отсъстват от учебно заведение и излишно се губят огромен брой часове. Докато в случай че имаше робот или новаторска технология, която да бъде паралелно до учителя, обектът можеше необезпокоявано да бъде следен от преподавателя. Например да бъде насочван от разстояние сред редиците и в случай че някой възпитаник има проблем или въпрос, роботът да насочи вградената си камера към тетрадката и надлежно посредством връзка в действително време, излъчена, примерно, посредством вграден таблет, това да доближи до преподавател, който по избрана причина е останал в дома си.
Но роботите сигурно няма да съумеят да ни научат да изпитваме и емпатия, и да градим общочовешките си полезности, защото те могат да симулират усеща, само че не и да изпитват.
Имаш емфатичен интерес към умните градове и метода, по който можем да променим градската среда в близко и далечно бъдеще. Как си представяш тази смяна и с какво ти самата би съдействала за нея?
Много е мъчно да дефинира тъкмо по какъв начин си представям смяната, тъй като има разнообразни типове градове на бъдещето и надлежно разнородни концепции. Според мен тя ще настъпи навсякъде, като България е подобаваща и има нужда за развиване на градовете, свързани с концепцията за екология, социология, стопанска система и надлежно ръководство.
На този стадий бих работила в областта на екологията и образованието, защото постоянното бъдеще се гради от взаимната работа сред новите и по-старите генерации, а с цел да може да настъпи тази смяна, ни е належащо стабилно, вписващо се в новите условия обучение и надлежно здравословна и спокойна среда за развиване.
След като завърша ще се развъртвам в областта на здравната техника. Тя има доста забележителна роля и имам вяра, че при подобаващи условия, лекуване и грижа човешкият живот може да бъде олекотен и продължен. Пример за това са огледалата, които се създават и всекидневно събират база данни от външния тип и посочват при всяка дребна смяна какъв може да бъде казусът, което способства до превантивно взимане на ограничения и понижава опцията за следващи затруднения.
Ти си измежду дребното иноватори, които настояват, че ще учиш тук, а не в чужбина. Защо взе този избор?
България е страна с извънреден капацитет за развиване. Определено не съм срещу образованието и живота в чужбина - действително някои специалности имат по-широка реализация отвън страната ни. Също по този начин има и доста сфери, в които е от огромна изгода да внесеш външни познания.
Професията, която съм избрала обаче - сферата на здравната техника - е с такова естество, че в случай че не продължиш да се усъвършенстваш, откакто завършиш, целият минал интервал на образование ще е незначителен. Освен това постоянно можеш да отидеш на специализация или спомагателна подготовка в чужбина и да се запознаеш с друг светоглед, култури и новаторски технологии. Този най-малко от четири години на образование, през който ще мина, също би ми дал късмет да прегледам ползите и достиженията на локалния и външния пазар, като открия от какво има потребност и в коя сфера мога да съм най-полезна.
Избрах здравната техника, защото мисля, че мога да имам най-значителен принос към нея, тъй като тя е композиция сред разнообразни сфери. Докато в този момент се уповавам на науките химия, физика и математика, може да ги сравним като едно последващо равнище в здравната техника - там те са показани от медицина, биохимия, материалознание, висша математика, автоматизация на технологиите и новаторски инженерни решения. Тя за мен е сравнима с изобретенията от научно-фантастични филми, което може да открием и в проектите за развиването ѝ в международен мащаб.
Ключовото, което виждаме за тази сфера статически е също, че България заема значими места на Балканския полуостров в региона на роботизираната хирургия и има значително въздействие в производството на прецизна здравна техника и консумативи, което ми дава неповторим късмет за развиване. Държа да остана в България, защото желая да приложа знанията си тук, като оставя диря в науката. Защото имам вяра, че всеки може да успее, без значение къде се намира.
Александра, ти си единствено на 17 години, а към този момент имаш авторитет на един от най-креативните млади иноватори. Последните ти изобретения са робот-помощник в учебно заведение и колело, което се задвижва от въздуха. Какво съставляват те?
Част са от концепцията The Smart Future, която създавам в продължение на три години и възнамерявам да продължа. Тя съставлява умни решения, които са нужни за оптимално продуктивно и усъвършенствано всекидневие. Обхваща разнообразни посоки – от обучение, до екология, превоз и роботизация.
The Past Future Bike съставлява колело, задвижвано от въздуха с разнообразни допълнения към него. Повлияно е от градския превоз в Ню Йорк и Париж през предишния век и от потребността за екологичен и ефикасен способ на напредване в модерните градски условия. Използвано е реновирано колело, с цел да се сътвори проява на прехода минало – бъдеще. За задвижването е използван двойно настоящ пневматичен цилиндър, който писмено устоя над 40,000,000 цикъла без смяна и бутилка на 220 атмосфери, чийто живот е сред 30 и 35 години и се рециклира изцяло. Използва се силата на сгъстения въздух за осъществяване на възвратно-постъпателно придвижване, което се трансформира във въртеливо. Мощността на The Past Future Bike е оценена на 0,96 конски сили, а разходът – 1,4 стотинки за километър. Използвани са контролер, който способства за опциите му за приложимост в trick cycling и добавки, с цел да бъде дейно в модерния град – камера, тревога, слънчева батерия, стойка за телефон и километраж. Въздухът е единственото гратис изцяло екологично „ гориво “, което е налично.
А по отношение на робота - назовава се AUHydroBot 2021 и е най-новият и провокационен план, който съм създавала. Роботът се задвижва от екологично чист източник на сила. Включва добавки, които оказват помощ за използването му в модерното всекидневие. И е в стадий на разработка, като последният стадий е реализиран теоретично и са направени на практика проби на независимо основани водородни кафези.
Роботът има опция да бъде персонализиран и да по този начин да получи разнообразни приложения - да е от робот-асистент, рецепционист и други, до другар за деца и възрастни.
Как работи той?
Включва модул за дистанционно управление с 4 релейни изхода, скачащ код и 4 режима на работа. Корпусът и шасито са етажирани и олекотени. Съставени са от профили, колела (ходови колела с ремъчна предавка), поликарбонат и алуминиеви кантове. Добавена е камера с образован режим на следене и релета за реверсиране на моторите, посредством които роботът се движи по отношение на обекта. Той има и режим за ръчно ръководство посредством отдалечено или посредством приложението за ръководство на камерата, което дава и опция за продан на тон и наблюдаване.
AUHydroBot2021 е допълнен с мъдро реле, което е програмирано посредством функционални блокови диаграми, HMI (хуманоидно-машинен интерфейс), контролер и таблет за хуманизация, нормализиране на връзките робот – човек и благоприятни условия за онлайн и офлайн достъп до документи, обществени мрежи и други.
За задвижването са употребявани два мотор-редуктора. Захранването употребявано досега мина от 12V литиево-йонен батерия до хибридна композиция сред използването на екологична слънчева сила и авариен литиево-йонен батерия, с цел да бъде пригоден и към по-неблагоприятни условия.
Какво предизвика интереса ви към изобретенията в толкоз ранна възраст?
Израснала съм в семейство, работещо в областта на инженерните решения, което беше модел за подражателство в ранната ми детска възраст. Но по-късно погледът ми се измести върху това в коя сфера аз самата мога да окажа максимален принос и да се модернизирам свободно, защото насоката, в която се развиваш, е персонален избор.
Винаги ми е било любопитно по какъв начин даден механизъм се задвижва. Най-любимият ми образец е дръжката на вратата. Ние я одобряваме за даденост, само че когато се замислим какъв брой многокомпонентна е тя и какъв брой премеждия е минала, ние откриваме нов свят, изпълнен с изобретения. Понеже внедряването на даден артикул на всеобщия пазар е извънредно комплицирано, заради метода, по който обществото приема нововъведенията.
На този стадий имам вяра, че най-значителна роля изигра разбирането ми за света. Започнах да виждам основни пропуски от ден на ден, като осъзнавах протичащото се към мен.
Какви бяха тези пропуски?
Забелязах, че да вземем за пример в системата на образованието астрономията е един от най-рядко изучаваните предмети. И по тази причина направих разработка, с която съумях да вдъхновя доста деца, младежи и възрастни да погледнат към Космоса като значима бъдеща вероятност. Проектът се споделя Star Seeker - звездна карта на повече от 50 от най-големите съзвездия – зодиакални, на животни, митични същества и герои, предмети – формирани от над 300 звезди. Картата включва латинските наименования на съзвездията и техните най-важни звезди. В плана е употребена най-новата технология за осъществяване на светлина – фиброоптични нишки, огромен светодиод, който съставлява Полярната звезда и други светодиоди за изцяло осветяване. Мултивибратори и хълм контакти са инсталирани на всяко съзвездие и когато се приближи магнит, то стартира да мига. Разработен е и програмен продукт под формата на игра за контролер.
След това започнах да се интересувам какво значение има екологията в обществото и за какво голям брой учени ѝ обръщат доста внимание. Тогава демонстрирах любознание към разбора на математически модели и осъзнах мащабността на въздействие на човечеството върху околната среда. По последни данни потвърдената смъртност единствено от замърсяване на въздуха е почти 7 милиона души годишно. Затова трансфорах в една от основните си цели плановете ми да внесат предизвестие за следствията и визия за вероятни други възможности посредством възобновими енергийни източници.
Преподаваш математика и химия, по какъв начин стана толкоз бързо?
За да стартира преподавателския си път, значима роля изигра онлайн образованието. Бих споделила, че този интервал беше и най-успешен за мен, защото взех най-ценното от него, като се концентрирах върху цялостната самоподготовка, разработвах материали, създавах планове и се образовах за надпревари. Изградих нови способи на мислене, решение на проблеми, разглеждане на разнообразни дисциплини. И участвах в голям брой надпревари, които към този момент бяха самостоятелни от дистанцията, което ме делеше от мястото на осъществяване.
Все по-често започнах да оказвам помощ на своите другари, като към този момент не се ограничавах до математиката. В този интервал срещнах и новооснованата новаторска платформа за частни уроци в България. Подходих нерешително, защото досега бях пособия в решенията на проблеми и отговарях на въпроси на хора, с които съм учила взаимно и знам на какво се затрудняват. Но в никакъв случай не бях работила с възпитаник, чийто преподавател не познавам, не съм осведомена с равнището и метода му на мислене. Съответно това беше огромно предизвикателство за мен и не скърбя, че го одобрих, защото изказванието ми, че във всяко дете има искрица, горяща за науката и тя единствено би трябвало да бъде подтикната, с цел да се трансформира в огромен жар, беше целесъобразно.
За мен мото е, че знанията са, с цел да се споделят, тъй като единствено тогава те получават същинска стойност. Бях извънредно щастлива, когато ми предложиха да преподавам и в частно учебно заведение като външен преподавател, защото то е неповторимо в сферата си на развиване и се работи с стимулирани деца, макар че предизвикването да обучаваш възпитаници със усложнения в дадена област е незаменимо и удовлетворяващо.
Какво е отношението ти към преподавателската специалност - какво прави един преподавател добър?
Учителите освен би трябвало да преподават, само че и да въодушевяват и да показват в най-хубавия тип своя предмет, тъй като всяка просвета е сложна и завладяваща, само че някои като математиката са подложени на стигмата, че са недостъпни и комплицирани. Един преподавател в никакъв случай не би трябвало да не помни от кое място е тръгнал и че той самият е бил в ситуацията на всеки възпитаник – да се затруднява по нещо, да търси метод да се впише измежду другите, да избира или подценява някой предмет, надлежно би трябвало да поддържа всяка една „ луда “ концепция, защото тя може да се окаже неповторима.
Кое е това, в което технологиите не биха могли да заменят фигурата на самия преподавател?
От етична позиция хората се усещат застрашени от технологиите, само че действително тяхната цел е да ни подкрепят и да облекчат всекидневието ни. Никога човек няма да може да бъде напълно преместен от тях, защото притежаваме неповторими личностни качества, което може да се потвърди даже посредством теста на Тюринг.
Фигурата на подстрекател не би могла да бъде сменена от робот, колкото и акуратен и напреднал изкуствен интелект да е имплементиран в него. Ако имаше роботи в класните стаи обаче, ролята им в този момент би била забележителна - при такива форсмажорни условия доста преподаватели отсъстват от учебно заведение и излишно се губят огромен брой часове. Докато в случай че имаше робот или новаторска технология, която да бъде паралелно до учителя, обектът можеше необезпокоявано да бъде следен от преподавателя. Например да бъде насочван от разстояние сред редиците и в случай че някой възпитаник има проблем или въпрос, роботът да насочи вградената си камера към тетрадката и надлежно посредством връзка в действително време, излъчена, примерно, посредством вграден таблет, това да доближи до преподавател, който по избрана причина е останал в дома си.
Но роботите сигурно няма да съумеят да ни научат да изпитваме и емпатия, и да градим общочовешките си полезности, защото те могат да симулират усеща, само че не и да изпитват.
Имаш емфатичен интерес към умните градове и метода, по който можем да променим градската среда в близко и далечно бъдеще. Как си представяш тази смяна и с какво ти самата би съдействала за нея?
Много е мъчно да дефинира тъкмо по какъв начин си представям смяната, тъй като има разнообразни типове градове на бъдещето и надлежно разнородни концепции. Според мен тя ще настъпи навсякъде, като България е подобаваща и има нужда за развиване на градовете, свързани с концепцията за екология, социология, стопанска система и надлежно ръководство.
На този стадий бих работила в областта на екологията и образованието, защото постоянното бъдеще се гради от взаимната работа сред новите и по-старите генерации, а с цел да може да настъпи тази смяна, ни е належащо стабилно, вписващо се в новите условия обучение и надлежно здравословна и спокойна среда за развиване.
След като завърша ще се развъртвам в областта на здравната техника. Тя има доста забележителна роля и имам вяра, че при подобаващи условия, лекуване и грижа човешкият живот може да бъде олекотен и продължен. Пример за това са огледалата, които се създават и всекидневно събират база данни от външния тип и посочват при всяка дребна смяна какъв може да бъде казусът, което способства до превантивно взимане на ограничения и понижава опцията за следващи затруднения.
Ти си измежду дребното иноватори, които настояват, че ще учиш тук, а не в чужбина. Защо взе този избор?
България е страна с извънреден капацитет за развиване. Определено не съм срещу образованието и живота в чужбина - действително някои специалности имат по-широка реализация отвън страната ни. Също по този начин има и доста сфери, в които е от огромна изгода да внесеш външни познания.
Професията, която съм избрала обаче - сферата на здравната техника - е с такова естество, че в случай че не продължиш да се усъвършенстваш, откакто завършиш, целият минал интервал на образование ще е незначителен. Освен това постоянно можеш да отидеш на специализация или спомагателна подготовка в чужбина и да се запознаеш с друг светоглед, култури и новаторски технологии. Този най-малко от четири години на образование, през който ще мина, също би ми дал късмет да прегледам ползите и достиженията на локалния и външния пазар, като открия от какво има потребност и в коя сфера мога да съм най-полезна.
Избрах здравната техника, защото мисля, че мога да имам най-значителен принос към нея, тъй като тя е композиция сред разнообразни сфери. Докато в този момент се уповавам на науките химия, физика и математика, може да ги сравним като едно последващо равнище в здравната техника - там те са показани от медицина, биохимия, материалознание, висша математика, автоматизация на технологиите и новаторски инженерни решения. Тя за мен е сравнима с изобретенията от научно-фантастични филми, което може да открием и в проектите за развиването ѝ в международен мащаб.
Ключовото, което виждаме за тази сфера статически е също, че България заема значими места на Балканския полуостров в региона на роботизираната хирургия и има значително въздействие в производството на прецизна здравна техника и консумативи, което ми дава неповторим късмет за развиване. Държа да остана в България, защото желая да приложа знанията си тук, като оставя диря в науката. Защото имам вяра, че всеки може да успее, без значение къде се намира.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ