Замърсяването с азотен диоксид е целогодишно и е над нормата,

Замърсяването с азотен диоксид е целогодишно и е над нормата, изключително около огромните булеварди в София. Нискоемисионната зона за коли, която работи три месеца, би трябвало наложително да бъде целогодишна, сподели пред публицисти Ивайло Хлебаров, консултант на Столичната община за качеството на атмосферния въздух. Той взе участие през тази седмица във конгрес за публицисти в Лондон, на световната мрежа " Брийт ситис " (Breathe Cities), в която София е основен сътрудник, паралелно с градове като Лондон, Париж, Милано и Варшава.

С въвеждането на нискоемисионната зона в столицата - от декември до февруари, се следи към 10% понижение на замърсяването с азотен диоксид, което е положително начало. Има обаче потребност от доста повече и от по-бързи дейности, акцентира специалистът. Той обърна внимание, че казусът е на първо място здравен, а не механически. Всеки има потребност от чист въздух и в случай, че въздухът в София не е задоволително чист, има потребност от дейности, съобщи Хлебаров.

Според него главният тласък би трябвало да бъде ориентиран към развиването на публичния превоз като гръбнак на транспортната система в София. Задължително би трябвало да се подобрят връзките сред другите типове превоз и разписанията, с цел да станат доста по-удобни, както и да се открият нови линии там, където е належащо, счита специалистът. Той е на мнение, че са нужни рестрикции и ограничавания, които да доведат до понижаване на потреблението на персоналните коли най-малко за част от пътуванията в града.

Хлебаров даде Лондон като добър образец поради същинско политическо предпочитание за смяна към по-чист въздух на доста високо управническо равнище и на равнище локална власт. През последните години Лондон демонстрира, че това е допустимо, разяснява специалистът. Лондон е голям град, в който някой би споделил: " Това е невероятно – толкоз доста хора живеят тук. Как по този начин се случва? ". Но Лондон може да бъде въодушевяващ образец с комбинирането на нискоемисионната зона с такса за запушване, сподели Хлебаров. Той изрази страдание, че в София към момента нямаме такива ограничения. Над 200 дребни и огромни градове в Европа имат нискоемисионни зони за коли, измежду които с изключение на Лондон са Мадрид, Осло и Стокхолм. Така че можем да черпим доста опит от тях, стига да имаме предпочитание да го създадем и да забележим по какъв начин той може да бъде прибавен в цяла България, освен в София, сподели Ивайло Хлебаров.

Той дефинира като добра системата за премерване на замърсяването на въздуха в София с някои изключения – станциите в " Павлово " и " Младост ", които не дават отговор на законовите условия за трафик станции, което беше прието и от Министерството на околната среда и водите. Въпреки това имаме относително добра система, която, в случай че бъде добре комуникирана посредством съответния показател за качеството на въздуха, може да бъде доста потребна. Данните могат да се употребяват за моделиране на замърсяването в действително време или за правене на добра прогноза за идващите дни, уточни специалистът.

Той е на мнение, че има потребност от по-добра реакция при повреди. Защото когато стане повреда, не можем да разчитаме на нормите, които се отнасят за цяла година. Аварията се случва в границите на часове или ден-два и по-късно завършва. Ако чакаме да забележим средногодишните стойности, към този момент сме пропуснали момента за реакция. Затова има потребност от механизми за реакция при изключителни обстановки, каквато беше пожарът в София преди няколко седмици, сподели Хлебаров.

Според него Министерството на околната среда и водите и Регионалната ревизия по околната среда и водите не са реагирали съответно при при започване на месеца. Основното обръщение от тях беше, че няма проблем с въздуха и че всичко е наред. Няма по какъв начин да е наред, когато в продължение на десетки часове горят тонове пластмаса и във въздуха се отделят хиляди разнообразни субстанции, от които се мерят едвам няколко, а още по-малко се управляват, съобщи специалистът. Този епизод сподели и неналичието на съответни механизми и протоколи за реакция. Единствено Столичната община, въпреки и с известно забавяне, съумя да реагира добре и да даде насоки към жителите какво да вършат и какво да не вършат денем, в който към този момент се усещаше замърсяването, сподели още Ивайло Хлебаров.

, съобщи кметът на София Васил Терзиев, който взе участие през юни в откриването на форума " Клийн еър хъб " (Clean Air Hub) в границите на Седмицата на климата в Лондон (London Climate Action Week).

Данните от последния отоплителен сезон демонстрират, че комплексният метод на Столична община работи, означи тогава Терзиев на форума. София записва 22% спад на междинната централизация на фини прахови частици (ФПЧ10), 52% по-малко дни с превишения на нормите за качество на въздуха по отношение на миналата зима, 42% спад на нарушаванията в така наречен дребен кръг на нискоемисионната зона за коли, което потвърждава, че най-замърсяващите коли остават отвън центъра.

Забраната за влизане в центъра за по-чист въздух важи в интервала на зимните месеци – от 1 декември 2025 година до 28 февруари 2026 година, напомня Българска телеграфна агенция.

Зоната със възбрана – " дребен кръг ", е заключена сред булевардите " Васил Левски ", " Патриарх Евтимий ", " Ген. Скобелев ", " Сливница " и ул. " Опълченска ".

Зоната със възбрана – " огромен кръг ", е заключена сред бул. " Сливница ", бул. " Данаил Николаев ", бул. " Ситняково ", бул. " Михай Еминеску ", бул. " П. Яворов ", бул. " Никола Й. Вапцаров ", ул. " Атанас Дуков ", ул. " Люба Величкова ", ул. " Сребърна ", бул. " Х. Ибсен ", бул. " П. Ю. Тодоров ", бул. " И. Е. Гешов " и бул. " К. Величков ".

Нарушенията се санкционират според член 41а и член 41б от Закона за непорочност на атмосферния въздух, като актовете ще се издават от Столичния инспекторат, а санкциите стартират от 20 евро за физически лица.