Виола: Тъжната дъщеря на Петко Каравелов, полудяла от любов
Екатерина и Петко Каравелови имат три дъщери: Радка, Виола и Лора, само че като че ли проклинание тегне над тях и трите приключват живота си в действителност трагично. Радка умира от скарлатина, когато е на две години. Всички знаят за трагичното самоубийство на Лора, която ревнува до безумство Яворов. Днес ще ви срещнем със ориста на най-голямата щерка на Каравелови – Виола.
Виола е родена на 14 септември 1884 година – красива, нежна и доста кротка. Въпреки репутацията на съдбовна жена, която сестра ѝ Лора дължи на любовните си случки и унищожителната си връзка с Яворов, съвременниците настояват, че Виола е по-красивата. Тя е мечтателна, меланхолична и изящна, с големи сини очи.
След кончината на татко си, Виола се връща от Петербург, където учи в Елизаветинския институт - фамозно заведение за благородни девици. Възпитана в благороден дух, израснала с книгите на Мопасан и Чехов, които чете в оригинал, Виола се усеща не на място в българското „ висше “ общество, където неомъжената дама над 20 година се счита за остаряла мома. Майка ѝ, Екатерина Каравелова, не разрешава на Виола да се омъжи за младия политик Андрей Ляпчев, който е безумно влюбен в нея, тъй като съгласно властната жена той е безпаричен като църковна мишка, няма свое жилище, спи на тавана на редакцията на вестника.
През 1910 година едно от огромните всемирски събития в София е сватбата на Виола с Илия Белинов, наследник на прочут политик от Демократическата партия – богата, изискана, аристократична женитба. Отново майка ѝ избира напетия и богат Илия Белинов. Семейството на жениха е богато. Тогава Виола е на 25 година, а Екатерина Каравелова сияе, че е омъжила успешно щерка си. Веднага след сватбата младото семейство Белинови отпътува за Париж. Живее там две години. От брака им се ражда наследник Иван. Скоро обаче Виола схваща, че мъжът й не се интересува нито от нея, нито от детето. Той пилее с лека ръка наследството си по кръчми, дами и хазарт.
След къс и шумно обсъждан в обществото бракоразвод Виола изпада в меланхолия. Не има вяра към този момент, че в миналото ще може да бъде щастлива и нещо хубаво ще ѝ се случи. До появяването на Йосиф Хербст. Чест посетител в дома на Екатерина Каравелова, той обиква щерка ѝ Виола и през февруари 1921 година двамата се венчават в софийската синагога и тя приема юдейската религия с името Сара. За Хербст това също е втори брак.
Двамата доста се обичат и основават чудесно семейство, само че доста скоро ги връхлитат една след друга няколко огромни нещастия. В началото на 1924 година умира синът на Виола - Иван. Той е възпитаник в Робърт лицей, простудява се и заболява от пневмония. Изписват му медикаменти от странство, привикват консилиум от най-хубавите софийски лекари, само че момчето си отива. Загубата е провал за нежното прочувствено положение на Виола.
На 16 април 1925 година е атентатът в църквата „ Света Неделя “. Бомбата срутва освен купола на храма, ами и цялото илюзорно успокоение на Виола-Сара Каравелова-Хербст. Сред интелектуалците, упрекнати като поддръжници на атентана, е и журналистът, остро подлагал на критика режима на Цанков.
На 16 април той е задържан и закаран в Дирекцията по социална сигурност. След това влиза в графата „ Безследно липсващ “ - също като Гео Милев, Христо Ясенов и още 148 с неизяснена кончина.
Виола обезумява. Пише до тогавашния ръководител на Народното събрание Кулев, изпраща до всички вестници намерено писмо до министър-председателя Александър Цанков. Не минава ден минувачите в София да не срещнат облечена от глава до пети в черно жена, по чието лице към момента личат следи от предходна красота. Това е Виола Каравелова-Хербст, която продължава да пита: „ Не сте ли виждали мъжа ми? “ И по този начин цели 9 години Виола обикаля улиците, с цел да търси своя обичан.
Майка ѝ Екатерина е прекомерно заета с социална активност, наема болногледачка и няма време да се грижи за изтерзаната си щерка. Виола умира на 49 години в цялостно лудост и самотност.
Виола е родена на 14 септември 1884 година – красива, нежна и доста кротка. Въпреки репутацията на съдбовна жена, която сестра ѝ Лора дължи на любовните си случки и унищожителната си връзка с Яворов, съвременниците настояват, че Виола е по-красивата. Тя е мечтателна, меланхолична и изящна, с големи сини очи.
След кончината на татко си, Виола се връща от Петербург, където учи в Елизаветинския институт - фамозно заведение за благородни девици. Възпитана в благороден дух, израснала с книгите на Мопасан и Чехов, които чете в оригинал, Виола се усеща не на място в българското „ висше “ общество, където неомъжената дама над 20 година се счита за остаряла мома. Майка ѝ, Екатерина Каравелова, не разрешава на Виола да се омъжи за младия политик Андрей Ляпчев, който е безумно влюбен в нея, тъй като съгласно властната жена той е безпаричен като църковна мишка, няма свое жилище, спи на тавана на редакцията на вестника.
През 1910 година едно от огромните всемирски събития в София е сватбата на Виола с Илия Белинов, наследник на прочут политик от Демократическата партия – богата, изискана, аристократична женитба. Отново майка ѝ избира напетия и богат Илия Белинов. Семейството на жениха е богато. Тогава Виола е на 25 година, а Екатерина Каравелова сияе, че е омъжила успешно щерка си. Веднага след сватбата младото семейство Белинови отпътува за Париж. Живее там две години. От брака им се ражда наследник Иван. Скоро обаче Виола схваща, че мъжът й не се интересува нито от нея, нито от детето. Той пилее с лека ръка наследството си по кръчми, дами и хазарт.
След къс и шумно обсъждан в обществото бракоразвод Виола изпада в меланхолия. Не има вяра към този момент, че в миналото ще може да бъде щастлива и нещо хубаво ще ѝ се случи. До появяването на Йосиф Хербст. Чест посетител в дома на Екатерина Каравелова, той обиква щерка ѝ Виола и през февруари 1921 година двамата се венчават в софийската синагога и тя приема юдейската религия с името Сара. За Хербст това също е втори брак.
Двамата доста се обичат и основават чудесно семейство, само че доста скоро ги връхлитат една след друга няколко огромни нещастия. В началото на 1924 година умира синът на Виола - Иван. Той е възпитаник в Робърт лицей, простудява се и заболява от пневмония. Изписват му медикаменти от странство, привикват консилиум от най-хубавите софийски лекари, само че момчето си отива. Загубата е провал за нежното прочувствено положение на Виола.
На 16 април 1925 година е атентатът в църквата „ Света Неделя “. Бомбата срутва освен купола на храма, ами и цялото илюзорно успокоение на Виола-Сара Каравелова-Хербст. Сред интелектуалците, упрекнати като поддръжници на атентана, е и журналистът, остро подлагал на критика режима на Цанков.
На 16 април той е задържан и закаран в Дирекцията по социална сигурност. След това влиза в графата „ Безследно липсващ “ - също като Гео Милев, Христо Ясенов и още 148 с неизяснена кончина.
Виола обезумява. Пише до тогавашния ръководител на Народното събрание Кулев, изпраща до всички вестници намерено писмо до министър-председателя Александър Цанков. Не минава ден минувачите в София да не срещнат облечена от глава до пети в черно жена, по чието лице към момента личат следи от предходна красота. Това е Виола Каравелова-Хербст, която продължава да пита: „ Не сте ли виждали мъжа ми? “ И по този начин цели 9 години Виола обикаля улиците, с цел да търси своя обичан.
Майка ѝ Екатерина е прекомерно заета с социална активност, наема болногледачка и няма време да се грижи за изтерзаната си щерка. Виола умира на 49 години в цялостно лудост и самотност.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ