91-во място в класацията за свободата на словото не е "златна среда"
Какви са най-големите провокации пред публицистите и медиите в днешно време? Подготвени ли са те за отразяване на военни спорове в паниката от пропагандни офанзиви и дезинформацията, която идва през разнообразни канали?
Какви са изводите от анализите и полемиките по време на форума “Практически аспекти на медийната просветеност ”, проведен Факултета по публицистика и всеобща връзка (ФЖМК) на СУ „ Св. Климент Охридски “ дружно с Фонд “Научни проучвания ” на МОН и на Българското сдружение за връзки с обществеността (БДВО).
Постфактум в Радио София тематиката разясниха ас. доктор Йордан Карапенчев от ФЖМК, Елена Матеева – изп. шеф на БДВО и Екатерина Анчева - шеф връзки в една от огромните банки в България.
Новината, че България се изкачва с 21 места в годишния Индекс за свободата на словото на " Репортери без граници " и към този момент заема 91-во място, не би трябвало да ни радва, тъй като методологията за доклад е заменена по този начин, че де факто става дума за разнообразни ранглисти, обърна внимание доктор Карапенчев.
И това място не е за завиждане , преди нас има и латиноамерикански, и африкански страни. Смяната на собствеността на медии, както и новото държавно управление основават психическа настройка у публицистите да се усещат по-свободни, само че нещата не са се трансформирали доста.
Това чувство в известна степен се дължи и на бурния политически и публичен живот през последната година и половина, на динамичността, на гражданското присъединяване, в това число и през обществените медии, означи Елена Матеева.
По думите ѝ, медийната просветеност визира всеки обособен субект, както и бизнеса, институциите, разнообразни браншове, по тази причина за нея би трябвало да се приказва и работи всеки ден.
" 91-во място не е златна среда . И обществото, и стопанската система, финансовият бранш ще се усещат доста по-добре, ще работят доста по-ефективно, в случай че медийната среда подготвя към повече бистрота, неприкритост и повече независимост ", добави Екатерина Анчева.
Експертите подчертаха потребността от информиране от разнообразни източници, инспекция на обстоятелствата, насърчаване на сериозно мислене, отговорност при потребяване на обществените мрежи .
Чуйте целия диалог на Катя Василева.
Какви са изводите от анализите и полемиките по време на форума “Практически аспекти на медийната просветеност ”, проведен Факултета по публицистика и всеобща връзка (ФЖМК) на СУ „ Св. Климент Охридски “ дружно с Фонд “Научни проучвания ” на МОН и на Българското сдружение за връзки с обществеността (БДВО).
Постфактум в Радио София тематиката разясниха ас. доктор Йордан Карапенчев от ФЖМК, Елена Матеева – изп. шеф на БДВО и Екатерина Анчева - шеф връзки в една от огромните банки в България.
Новината, че България се изкачва с 21 места в годишния Индекс за свободата на словото на " Репортери без граници " и към този момент заема 91-во място, не би трябвало да ни радва, тъй като методологията за доклад е заменена по този начин, че де факто става дума за разнообразни ранглисти, обърна внимание доктор Карапенчев.
И това място не е за завиждане , преди нас има и латиноамерикански, и африкански страни. Смяната на собствеността на медии, както и новото държавно управление основават психическа настройка у публицистите да се усещат по-свободни, само че нещата не са се трансформирали доста.
Това чувство в известна степен се дължи и на бурния политически и публичен живот през последната година и половина, на динамичността, на гражданското присъединяване, в това число и през обществените медии, означи Елена Матеева.
По думите ѝ, медийната просветеност визира всеки обособен субект, както и бизнеса, институциите, разнообразни браншове, по тази причина за нея би трябвало да се приказва и работи всеки ден.
" 91-во място не е златна среда . И обществото, и стопанската система, финансовият бранш ще се усещат доста по-добре, ще работят доста по-ефективно, в случай че медийната среда подготвя към повече бистрота, неприкритост и повече независимост ", добави Екатерина Анчева.
Експертите подчертаха потребността от информиране от разнообразни източници, инспекция на обстоятелствата, насърчаване на сериозно мислене, отговорност при потребяване на обществените мрежи .
Чуйте целия диалог на Катя Василева.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ