Общо и равно ли е правото на глас, когато държавата

Общо и равно ли е правото на глас, когато страната съзнателно прави по този начин, че хиляди български жители да не могат действително да гласоподават?

Питам това не теоретично, а персонално – като български жител, който отхвърля да приема подмяната на демокрацията с комфортни оправдания.

По предложение на „ Възраждане “ и с поддръжката на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ беше признато изменение на Изборния кодекс, с което изборните секции в чужбина се свеждат до 20.

Нека бъдем почтени:

това не е техническа смяна

това не е административна мярка

това е умишлено политическо решение за ограничение на избор

Конституцията приказва за общо, равно и директно изборно право.

Но когато правото ти на глас зависи от:

– това дали можеш да пътуваш стотици километри,

– дали можеш да си позволиш разноските и отпуска,

– дали въобще си „ комфортен “ гласоподавател,

тогава това право не е общо,

не е равно,

и на процедура не е право, а привилегия за малко на брой.

Аз отхвърлям да приема, че демокрацията важи единствено за тези, които са близо, послушни или комфортни.

Отказвам да приема, че гласът на българите в чужбина е проблем, който би трябвало да бъде „ решен “ посредством ограничение.

Кого тъкмо се пробват да спрат – и за какво толкоз ги е боязън от този избор?