Молитвата може да бъде и без думи…
Каква би трябвало да бъде молитвата? Има ли Бог потребност единствено от текст, тестван от доста генерации вярващи, и нищо друго? Какво и по кое време да кажем, с цел да бъдем чути от Всевишния.
Разбира се, в църковните магазини има разнообразни издания на молитвени книги с пояснение и пояснения. В непосредственост до иконите в храмовете е отпечатан текстът на апела към светеца, би трябвало единствено да поставите името и молбата на строго посочени места.
Изглежда, че инцидентно казана дума на неверното място в изречението или погрешно разчетена интонация ще създадат молитвата по-малко ефикасна.
Може ли молитвата да бъде самостоятелна? Можете ли да говорите на Бог със личните си думи?
Отговорът на този въпрос може да бъде самото определение за молитва. Митрополит Филарет изяснява:
„ Това е издигането на мозъка и сърцето към Бога, което е благоговейното слово на индивида към Бога. “
С други думи, това е особено, нараснало положение на душата, в което човек популяризира, благодари и моли Господ за своите потребности.
Разбира се, можете да се обърнете към Бог, без да произнесете нито една дума. Това е сърдечна, вътрешна молитва. Може да си припомните подвига на исихастите, избрали подвига на мълчанието.
Сам Господ вижда и знае всичко, даже когато не смееш да му кажеш нищо. Основното нещо са тези деликатни, смирени, благоговейни усеща към Всемогъщия. Нищо няма да работи без тях, даже в случай че прочетете целия молитвеник от кора до кора.
Малко евентуално е Господ да следва текста на молитвата и какъв брой вярно го четете. Доколкото е определена вярната тържествена интонация.
Ние сме грешници, носещи суетност и пристрастености. Затова, говорейки с Бога от сърцето си, нашата молитва е лишена от своето почтено съвършенство. При обръщането към Бога ще блеснат гордостта, суетата и забравата. Молитвеникът е асистент, който учи по какъв начин да се обърнете към Всевишния. Думите на светите отци ще ви разрешат да се докоснете до положението, когато са се молили, до техния опит и усеща.
В ежедневния бяг на суетата не всеки път имаме време за пълноценна молитва. Не пропускайте молитвеното предписание. Ето тук думите идват на помощ. Никой не съпоставя личните си думи с тези, употребявани от светите отци в молитвата. Това неясно припомня на съпоставяне сред графоманската лирика и тази на Пушкин, избора на ноти на ненастроена китара и операта на Чайковски.
По-добре е смирено да се обърнете към Господ с вашите лични думи, в сравнение с мисълта да го отложите за по-удобно време.
Грижовните родители схващат бърборенето на бебето си. То въпреки всичко ще се научи да приказва вярно, разбираемо за другите. Постепенно усложнявайки уроците, те се пробват да създадат речта на детето грамотна.
Същото важи и за обръщането към Бога. Той деликатно ще разбере възприятията, ще обърне внимание на вашите прекарвания. Но когато човек се стреми към Бога, тогава е належащо самоусъвършенстване. В този случай молитвеникът ще играе ролята на писменост.
