Националистите като трън в петата
Каква ще е ориста на дребния съдружен сътрудник в българското държавно управление. Това е въпросът, който още веднъж надвисна със страшна мощ след старта на акцията на европейските либерали. Форумът, който Движение за права и свободи като част от политическото семейство на АЛДЕ, провежда в София в края на предходната седмица, сложи доста въпроси за бъдещето на Европа.
Част от тези въпроси са определящи - като общата европейска защита, бъдещето на кохезионната политика, Европа на една скорост. Основният акцент на форума обаче беше и бъдещето на Балканите и каква ще е ролята им в обединена Европа. Отговорът даде ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ – Балканите би трябвало да са зона без популизъм, шовинизъм и радикализъм. Позицията на европейските либерали не се отличава значително от тази на европейската десница. При откриването на тяхната акция при започване на март, което знаково още веднъж бе в София, един от основните въпроси, който се сложи бе опасността от националистически партии и други извънсистемни играчи в идните избори за нов Европейски парламент.
Позицията на Движение за права и свободи е много по-категорична по този въпрос. Ако цяла година те притискат Борисов да се освободи от Обединените патриоти, в този момент към този момент въпросът се придвижва на европейско равнище. Европейските либерали обявиха, че ще питат ЕНП дали утвърждава актуалната ръководеща коалиция на България. Въпросът на евролибералите идва в миг, когато Европа е извънредно сензитивна на тематика шовинизъм и популизъм. Нейните сетива са изострени поради протичащото се в страни като Унгария и Полша, които от ден на ден се отклоняват от общоевропейските полезности, настоявайки да следват в по-голяма степен личните си национални ползи.
Ако ЕНП зададе без заобикалки въпроса на ГЕРБ
за какво патриотите са още във властта, то тогава несъмнено сме на прага на преформатиране на ръководещата коалиция. Добрата вест е, че Борисов има още два месеца успокоение да премисли решението си, защото смяна в държавното управление няма по какъв начин да има преди края на европредседателството. В момента бодил в петата на Борисов са точно последните „ изяви " на Вътрешна македонска революционна организация и Атака. Премиерът поставя всички старания за интеграцията на Западните Балкани, а сътрудниците му размиват пейзажа и му връзват ръцете. Докато Борисов в Скопие, а Доналд Туск в Косово се опитваха да помирят Белград и Прищина, Вътрешна македонска революционна организация се върна на историческите си позиции за сръбския национализъм. Красимир Каракачанов съобщи, че Сърбия няма място в Европейски Съюз и по този начин минира напъните на премиера. Волен Сидеров пък е в другата националистическа прекаленост.
В момента, в който България ловко зае уравновесена позиция във връзка с случая „ Скрипал " и съобщи предпочитание да бъде мост сред Русия и Европейски Съюз, водачът на Атака направи рисков ход. Той посипа със сол най-откритата рана в връзките сред Москва и Европа, а точно – Крим. Представител на ръководещата коалиция от една държава-членка на Европейски Съюз в анексирания полуостров сложи под подозрение съществуването на обща европейска позиция по проблема. Случаят можеше и да бъде пояснен с прекомерната емоционалност и обязаност с Москва на Сидеров, в случай че той не беше придружаван в тази аудиенция от зам.председателя на Народно събрание Явор Нотев. Наложи се вицепремиерът Валери Симеонов да избавя ситуацията, срещайки се с високопоставена украинска делегация в България.
Едва ли Борисов е подминал с лека ръка случилото се
само че е реалност, че откогато се върна, Сидеров не смекчи, а втвърди позицията си. Той стигна още по-далеч, заявявайки, че не вижда бъдеше за обединена Европа и Евразийският съюз е този, към който би трябвало да гледаме. Друг е въпросът дали държанието на Волен, считан за „ съветския " човек в българското държавно управление, е формалната позиция във връзка с разпадането на Европа. И в случай че това не е по този начин, Сидеров е на път да ни забърка в нов скандал, който идва броени дни преди визитата на президента Румен Радев в Кремъл.
Преди тази аудиенция обаче следва най-знаковото събитие от българското председателство на Европейски Съюз – срещата на върха в София за Западните Балкани. Не му стигат паниките на Борисов дали ще убеди Косово и Сърбия да седнат на една маса, ами би трябвало и да се тормози дали няма да получи удар с нож в гърба от съдружния си сътрудник. Изход от тази напечена обстановка може да пристигна от най-големия политически съперник на Борисов - Корнелия Нинова.
Ако в действителност е откровена в желанието си да поддържа евроатлантическия път на България и за нея срещата на 17 май е общ приоритет на страната ни, би трябвало бързо да промени импортирания си законопроект. А точно – да не желае понижаване на ваканцията на депутатите, а нейното увеличение и по-специално в дните сред Гергьовден и 24 май. Така ще си спестим непредвидени изявления от всички полюси на политическия набор, които могат да объркат съдбовно както балканската среща в София, по този начин и тази в Кремъл.
Част от тези въпроси са определящи - като общата европейска защита, бъдещето на кохезионната политика, Европа на една скорост. Основният акцент на форума обаче беше и бъдещето на Балканите и каква ще е ролята им в обединена Европа. Отговорът даде ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ – Балканите би трябвало да са зона без популизъм, шовинизъм и радикализъм. Позицията на европейските либерали не се отличава значително от тази на европейската десница. При откриването на тяхната акция при започване на март, което знаково още веднъж бе в София, един от основните въпроси, който се сложи бе опасността от националистически партии и други извънсистемни играчи в идните избори за нов Европейски парламент.
Позицията на Движение за права и свободи е много по-категорична по този въпрос. Ако цяла година те притискат Борисов да се освободи от Обединените патриоти, в този момент към този момент въпросът се придвижва на европейско равнище. Европейските либерали обявиха, че ще питат ЕНП дали утвърждава актуалната ръководеща коалиция на България. Въпросът на евролибералите идва в миг, когато Европа е извънредно сензитивна на тематика шовинизъм и популизъм. Нейните сетива са изострени поради протичащото се в страни като Унгария и Полша, които от ден на ден се отклоняват от общоевропейските полезности, настоявайки да следват в по-голяма степен личните си национални ползи.
Ако ЕНП зададе без заобикалки въпроса на ГЕРБ
за какво патриотите са още във властта, то тогава несъмнено сме на прага на преформатиране на ръководещата коалиция. Добрата вест е, че Борисов има още два месеца успокоение да премисли решението си, защото смяна в държавното управление няма по какъв начин да има преди края на европредседателството. В момента бодил в петата на Борисов са точно последните „ изяви " на Вътрешна македонска революционна организация и Атака. Премиерът поставя всички старания за интеграцията на Западните Балкани, а сътрудниците му размиват пейзажа и му връзват ръцете. Докато Борисов в Скопие, а Доналд Туск в Косово се опитваха да помирят Белград и Прищина, Вътрешна македонска революционна организация се върна на историческите си позиции за сръбския национализъм. Красимир Каракачанов съобщи, че Сърбия няма място в Европейски Съюз и по този начин минира напъните на премиера. Волен Сидеров пък е в другата националистическа прекаленост.
В момента, в който България ловко зае уравновесена позиция във връзка с случая „ Скрипал " и съобщи предпочитание да бъде мост сред Русия и Европейски Съюз, водачът на Атака направи рисков ход. Той посипа със сол най-откритата рана в връзките сред Москва и Европа, а точно – Крим. Представител на ръководещата коалиция от една държава-членка на Европейски Съюз в анексирания полуостров сложи под подозрение съществуването на обща европейска позиция по проблема. Случаят можеше и да бъде пояснен с прекомерната емоционалност и обязаност с Москва на Сидеров, в случай че той не беше придружаван в тази аудиенция от зам.председателя на Народно събрание Явор Нотев. Наложи се вицепремиерът Валери Симеонов да избавя ситуацията, срещайки се с високопоставена украинска делегация в България.
Едва ли Борисов е подминал с лека ръка случилото се
само че е реалност, че откогато се върна, Сидеров не смекчи, а втвърди позицията си. Той стигна още по-далеч, заявявайки, че не вижда бъдеше за обединена Европа и Евразийският съюз е този, към който би трябвало да гледаме. Друг е въпросът дали държанието на Волен, считан за „ съветския " човек в българското държавно управление, е формалната позиция във връзка с разпадането на Европа. И в случай че това не е по този начин, Сидеров е на път да ни забърка в нов скандал, който идва броени дни преди визитата на президента Румен Радев в Кремъл.
Преди тази аудиенция обаче следва най-знаковото събитие от българското председателство на Европейски Съюз – срещата на върха в София за Западните Балкани. Не му стигат паниките на Борисов дали ще убеди Косово и Сърбия да седнат на една маса, ами би трябвало и да се тормози дали няма да получи удар с нож в гърба от съдружния си сътрудник. Изход от тази напечена обстановка може да пристигна от най-големия политически съперник на Борисов - Корнелия Нинова.
Ако в действителност е откровена в желанието си да поддържа евроатлантическия път на България и за нея срещата на 17 май е общ приоритет на страната ни, би трябвало бързо да промени импортирания си законопроект. А точно – да не желае понижаване на ваканцията на депутатите, а нейното увеличение и по-специално в дните сред Гергьовден и 24 май. Така ще си спестим непредвидени изявления от всички полюси на политическия набор, които могат да объркат съдбовно както балканската среща в София, по този начин и тази в Кремъл.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ