Каква грижа и защита проявиха работодателите към своите работници по

Каква грижа и отбрана демонстрираха работодателите към своите служащи по време на пандемията?

Темата разяснява в “Нашият ден “ Зорница Русинова , ръководител на Икономическия и обществен съвет:

“Предизвикателствата, които стоят пред стопанската система ни и пред хората, не са дребни. Тепърва от разхлабването на ограниченията, което виждаме, и от последователното отваряне на затворените бизнеси ще забележим какви са били следствията и върху служащите, и върху финансовата непоклатимост на компаниите.

Работодателите, както и всички служащи, бяха изправени пред доста провокации по време на тази икономическа рецесия. Наскоро излезе едно изследване, което дава положителни сигнали, че практиките на корпоративна обществена отговорност, изключително в огромните компании, изключително в фирмите, които и досега са имали сходни условия, са непокътнати даже и като финансови параметри. Дори в някои случаи фирмите са нараснали бюджета си .

Обикновено това са компании от финансовия и застрахователния бранш, енергетиката. Част от тези компании са клонове на интернационалните компании, само че тези, които имат в действителност положителни въведени стандарти за корпоративна обществена отговорност, съумяха да ги запазят по време на рецесията , без значение от огромните провокации.

Част от най-популярните ограничения са, може би 97-98% от фирмите – предизвикват чиновниците, които имат признаци, да си остават у дома. Да се приготви вътрешноорганизационен проект при положение на Covid обстановка – по какъв начин да се реорганизира активността на фирмите или на компанията . Да се направи един разбор на значимостта на избран вид срещи, събития и надлежно те да се препозиционират по някакъв метод. В 90% от случаите са намалели командировките и директният контакт сред чиновниците, както и с клиенти.



Голяма част от компаниите, може би към 85%, употребяват и формите на отдалечена работа. Тази наклонност я виждаме и на общоевропейско равнище – неотдавна данните на Комисията демонстрираха, че над 40% от хората, които работят, са били на отдалечена работа по време на Covid . Това е една от аргументите ние от Икономическия и обществен съвет още през този месец да изготвим едно мнение по резултатите от отдалечената работа върху въздействието на пазара на труда .

И надлежно, въз основата на това мнение, освен да можем да дадем една добра картина върху това какви са резултатите върху работната мощ, само че и надлежно рекомендации в каква тенденция законодателна и изпълнителна власт би могла да работи с съответни ограничения .

Другата тематика, която също е значима за нас в Икономическия и обществен съвет и през май месец ще излезем, е цялостен разбор на ограниченията, които страната беше подготвила към компаниите, към хората – за опазване на заетостта, за обществена поддръжка, за финансова ликвидност, за данъчни облекчения, кредитни отсрочвания, административни периоди и т.н . За да можем през летните месеци да бъдем потребни на законодателната и изпълнителна власт при формулиране на идващите стъпки. “



Изследване на компании за набор на личен състав – през март търсенето на работна мощ се е нараснало с към 10%

“Грижите на всички страни, в това число и България, по време на тази рецесия беше, преди всичко, да се подкрепят и хората, и компаниите. Да се резервира заетостта, хората да не изгубят работата. Това, което виждаме от скорошното изследване, е една преподредба на целите на огромна част от ръководителите на компаниите и работодателите , и въобще на притежателите.

Ако до преди две години главната тематика беше уменията на хората и квалификацията, то в този момент преди всичко е Covid рецесията. На второ място обаче излиза и резултатът върху бъдещето на труда, както и резултатът върху обновяване на енергийни източници, кръговата стопанска система и така нататък – все по-често компаниите се замислят и по тази тематика. “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.