Каква е ролята на биологичната растителна защита като алтернатива на

Каква е ролята на биологичната растителна отбрана като опция на пестицидите, разяснява за
Роман Рачков, aгроном, експерт по тропично и субтропично земеделие, дълготраен специалист по интегрирана и биологична растителна отбрана. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна отбрана, има ползи в региона на инвазивните типове инсекти в Европа. Над 30% от почвите в света са влошени от неустойчиво ръководство на земята Модерното стандартно земеделие се основава на все по-значимото потребление на външни инвестиции под формата на синтетични торове и пестициди. Масовото им приложимост крие директни последици, изразяващи се в в загуба на биоразнообразие, замърсяване на водите и почвите, които съставляват директни рискове за здравето на индивида и животните. Освен това синтетичните торове и пестицидите способстват и за измененията в климата – като се стартира от производството им, обвързвано с потреблението на изкопаеми горива и се стигне до дългите им вериги на доставки до крайните консуматори. Човечеството, и в частност агробизнесът, има устойчиви и безвредни други възможности на синтетичните пестициди в лицето на биологичната растителна отбрана. Тази система на растителна отбрана, мимикрираща взаимоотношенията в биоценозите, е безвредна за индивида и биоразнообразието и в доста случаи даже е и по-бюджетна, в сравнение с методите употребявани в стандартното земеделие. Към листата с предстоящите въздействия от климатичните промени, с изключение на наводненията, сушите и пожарите, следва да прибавим и вредителите по селскостопанските култури. Плевелите и насекомите ще имат условия да се развъждат по-успешно, с по-дълъг вегетационен интервал и по-топъл климат. Това най-вероятно ще докара и до по-голяма приложимост на пестициди, което единствено по себе си е отговорно за нездравословни излъчвания, в допълнение влошаващи изменението на климата. Климатичните промени директно въздействат върху разпространяването на нови и инвазивни видове в нетипични за тях до момента екосистеми. Това води до използването на още повече пестициди, с цел да се управляват сполучливо тези интродуцирани типове в региони, в които липсват естествените им врагове. Доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) открива, че към 30% от световните излъчвания, водещи до изменението на климата, се дължат на селскостопански действия, в това число на използването на пестициди. Употребата им въздейства освен на нашето здраве и околната среда, само че играе и директна или косвена роля в изменението на климата. Например изкопаемите горива се употребяват както при производството, по този начин и при превоза на пестициди, потреблението им основава неустойчиви хранителни вериги и аграрни, индустриални системи и това визира естествените качества на почвата да улавя въглерод. Синтетичните пестициди нарушават комплицираната мрежа от живот в нашите почви и оказват въздействие върху плодородието ѝ. Почвените организми са от решаващо значение за построяването на почвената органична материя и преработването на хранителни субстанции и тази загуба на биологична интензивност на почвата понижава способността на почвата да улавя въглерода. Почвата е един от най-големите поглъщатели на въглерод. Въпреки това над 30% от почвите в света са влошени от неустойчиво ръководство на земята. В образувалия се циничен кръг се изискват от ден на ден торове, с цел да обезпечат изчезналите хранителни субстанции в почвата. От друга страна, мощно наторените растения стават по-привлекателни за вредителите, което кара фермерите да ползват още повече пестициди. В една добре ръководена агроекологична система растенията биха били по-издръжливи и вредителите значително ще се ръководят от естествени им хищници. Не съществуват пестициди, които да бъдат изцяло безвредни за хората и за околната среда Производителите на пестициди показват на пазара своите артикули като решения за изменението на климата. Например хербицидите са тип пестициди, които са предопределени за заличаване на нежелана и плевелна растителност. Използването им за разчистване на земята от бурени и остарели култури се предизвиква като опция на обработката, която обаче унищожава почвата и визира способността ѝ да улавя въглерода. Въпреки това биоразнообразието на почвата е мощно наранено от хербициди и е от решаващо значение за улавянето на въглерода. История на потреблението на пестицидите
От зората на човечеството битката за повече и по-качествена годишна продукция, способна да го изхрани, върви ръка за ръка с проблемите, създавани от растителните болести и нездравословните инсекти. Това постанова търсене на способи и средства за тяхното премахване. Първоначално за тази цел се употребяват разнообразни растителни отвари и естествени материали. Първите сведения за потреблението на сяра като фунгицид са известни от второто хилядолетие преди новата епоха. В началото на 5 век в Китай, при засаждане на ориз обработвали корените му с арсен за битка с вредителите. През 18 век за битка с мравките се употребява примес от мед и арсен. Необходимо е да минат две епохи, с цел да стартират методите за осъществяване на растителна отбрана да придобият актуалните си контури. И причина за това е аграрно- индустриалната гражданска война. Растителнозащитните мероприятия са се трансформирали в наложителен метод в селското стопанство. Затова спомага и откриването на фитогенните свойства на пиретрума, тип хризантема с инсектицидни свойства. В края на 19 век селските стопани към този момент сполучливо ползват медния арсенат, прочут като „ парижко зелено “ като инсектицид и бордолезовия разтвор за битка с разнообразни гъбни болести. Нов стадий в потреблението на синтетичните средства за растителна отбрана настава в навечерието на Втората международна война с откриването на препарата ДДТ (дихлордифенилтрихлоретан) през 1939 година Учените допускат, че забележителното нарастване на добивите на култури в доста страни по земното кълбо по-късно не е резултат толкоз от развъждането на нови сортове, а заради дейното потребление на пестициди, което е направило допустимо повишението на успеваемостта на цялата селскостопанска активност.
Съществуват няколко класификации на другите типове пестициди. Например една от най-популярните разделя пестицидите на две огромни групи според техния състав: органични и неорганични. Много е значимо пестицидите да се класифицират и съгласно равнището им на заплаха. В актуалния свят се разграничават четири категории пестициди от четвъртата (означена с римската цифра IV), която включва нискоопасни субстанции, до първата (означена с римската цифра I), която включва извънредно рискови пестициди. Основната дейна съставна част в тях също се преглежда настрана. Според нея те се разделят на съдържащи: хлор, фосфор, метали и азотни съединения. Струва си да се подчертае, че с изключение на за заличаване на организми, нездравословни за селското стопанство, пестицидите се употребяват и за други цели (макар и доста по-рядко). Тези цели включват: ускорение на растежа на растенията; изсушаване на всички растения преди прибиране на реколтата; „ опазване ” на реколтата за по-дълго съхранение; обработка на зърно и семена преди засаждане; дезинфекция на инсекти. Друга подредба разделя пестицидите на групи според начина и естеството на тяхното влияние върху организма. Има 4 съществени групи: контактни субстанции, които засягат тялото незабавно след контакт с него; чревни, причиняващ отравяне или гибел, когато навлязат в храносмилателната система; систематични, навлизащи в кръвоносната или проводящата система и посредством нея се популяризират във всички тъкани на живия организъм; фумигация, проникваща вътре през дихателната система. Всъщност не съществуват пестициди, които да бъдат изцяло безвредни за хората и за околната среда. Всеки пестицид, по един или различен метод, визира доста живи организми едновременно, а освен съответни вредители.  Последиците от такова излагане могат да се смятат за сериозен минус на всички пестициди. А както бе упоменато и по-рано, модерните пестициди са директен източник на излъчвания, влияещи на климата.  Кои са устойчивите други възможности на пестицидите? Съществуват други възможности, които, от една страна, не водят до понижаване на добивите от селскостопанските култури на фона на едно възходящо земно население, въпреки това, са щадящи за околната среда и нямат негативни въздействия върху климатичните промени.  В търсене на други възможности на пестицидите еколози и агрономи се обръщат към биологичната растителна отбрана. В нейната основа лежат междувидовите взаимоотношения, зародили в процеса на еволюцията. Методите ѝ са абсолютно безвредни от позиция на екологията – потреблението им няма негативни въздействия за хората, потребните инсекти, птиците, животните и микроорганизмите. Съвременната идея за отбрана на растенията се основава на правилата на интегрирано ръководство на популацията на главните вредители. Целта не е надзор на обособените вредители, а стабилно поддържане на техните популации на задоволително равнище. Същността на метода е потреблението на техните естествени врагове и антагонисти против организми, нездравословни за растенията.  Кои са главните посоки на биологичната растителна отбрана? опазване на потребните организми, живеещи в насаждения (естествени врагове на вредителите) и усилване на тяхната роля; потреблението на изкуствено отгледани ентомофаги (паразити и хищници) посредством стартирането им в огнища на вредителите; въвеждане (доставка, заселване) и адаптация на нови за региона потребни организми (т.нар. типичен биометод); потреблението на разнообразни патогени като бактериални, гъбични и вирусни пестициди. Отказът от химична обработка с пестициди води до увеличение на броя както на естествените ентомофаги, по този начин и на ентомопатогенните микроорганизми. Същността на биологичната растителна отбрана е в регулацията на биоценозите. Системата за биологична растителна отбрана би трябвало да се преглежда като набор от защитни ограничения с потребление на устойчиви сортове, освобождение на ентомофаги и акарифаги, както и потребление на биологични артикули, което се ползва въз основата на фитосанитарен мониторинг и отчитане на активността на потребните типове, което способства за постигането на биоценотичен баланс. По този метод биологичните сътрудници извършват функционалността на задействащ механизъм в екологичната отбрана на растенията. Благодарение на биологичните способи става допустимо да се понижи броят на химическите обработки и да се възвърне броят на естествените популации от естествени врагове. Безспорно биологичната растителна отбрана, като един сложен способ, изисква от фермера или агронома доста повече познания и опит спрямо стандартното потребление на пестициди. Необходими са познания по екология, осъществяване на регулярен мониторинг и прогноза на вредителите в посева, тъкмо установяване на прага на иконимическата вредност, само че услилията си заслужават. Биологичната растителна отбрана е безвредна за индивида, домашните животни, както и дивите представители на фауната. Прилагането ѝ обезпечава екологична непорочност на опазваната агроценоза, а неналичието на нездравословни излъчвания при потреблението ѝ е щадяща и значима за закъснение на измененията в климата.