В РОДИНАТА НА СИНБАД МОРЯКА
- Както сте тръгнали в тази дива горещина за Оман, да не станете пишман - чудят се в рими на акъла ни наши другари, тъй като в случай че дни наред горещината в България изпепелява с над 40 градуса, то в Оман чувството несъмнено е за 140!
Но вманиачен отмалялост няма, та и ние по този начин...
С кола потегляме към Истанбул в сезона на гастарбайтерите, висим 3 часа на границата, още толкоз отиват, до момента в който стигнем новото летище, гордостта на Ердоган, с 40 000 паркоместа, разпределени в най-големия многоетажен паркинг на света, и следва 4-часов полет до Мускат, столицата на Оман. Там зоната за идващи свети от непорочност, опашки - никакви, миграционните са усмихнати и ни подканят от 24 гишета за обслужване на пасажерите, което не ми се е случвало на нито едно летище до момента. Поставянето на печата за влизане лишава не повече от 2 минути и ето ни публично в Султаната Оман.
Щом плъзгащите порти на изхода се отварят, ни блъска вълна от невъзможна жега. Тъй като по тези ширини влагата всекидневно е към 90 %, това прави чувството за градусите с най-малко 10-20 нагоре и затруднява дишането, изключително първоначално. Въпреки това - самоуверено напред!
Наемаме чисто нова кола - още с найлоновите калъфи върху седалките - и поемаме по пътищата на страната. А такива пътища, самоуверено мога да кажа, няма и в Швейцария - кадифе, стъкло, масло. По тях на всеки два километра - камери с големи очи. Хиляди - и никой не си разрешава рисково шофиране.
Мускат е прелестно проведен и елементарен за напредване
с типична арабска архитектура, необятни булеварди, доста молове, джамии и градски плаж. Няма условия за облеклото на мъжете, без проблем можете да се разхождате по къси панталони, само че аз бих предложил на всеки да се издокара в арабска тога дишдаша, несъмнено, в бял цвят. Не съм предполагал какъв брой независимост на придвижването дава обичайна одежда на арабите и по какъв начин елегантно проветрява тялото. Изненадващо за мен, с изключение на забрадените по собствен избор дами, видяхме много безусловно европейски облечени дами, без бурки, че дори и по къси панталонки на плажа.
След изобилната неделна закуска в хотела се натоварваме в новия ни автомобил, с цел да забележим най-голямата джамия в страната - Султан гранд кабус, издигната в края на предишния век от бял мрамор и камък. Очаквано, при смъртоносната горещина сме единствените туристи и след не повече от 10 минути фотоси и разглеждане, тъй като това е максимумът, преди да се разтопим, стопираме под една сянка. От дълбините на джамията се появява достоен дъртак с дълга брада и ни кани общително да се освежим в Ислямския информативен център насреща. Предстои ни да забележим какво е пропаганда в деяние - нагостяват ни с чай от джинджифил и канела, с обичайни десерти, фурми, ледена минерална вода и щедро ни напояват с 30-минутна лекция за исляма.
Деликатно обясняваме, че сме християни и не предвиждаме да сменяме религията си, само че това не отхвърля нашите домакини и те ни подаряват първокласно издание на Корана, брошури с чудесата на пророка Мохамед, дипляни на религиозна тема и ни благославят с пожелания да размислим и да се върнем при тях.
Следващата спирка е националата опера, която наподобява повече на джамия, още веднъж с бял мрамор и прелестна градина към нея, а вътре климатикът едвам не ни докарва сърдечен удар, като температурата не надвишава 16 градуса при 50 на открито! От внезапното стесняване на кръвоносните съдове получавам пулсиращо главоболие.
За един ден съумяваме да посетим крепостта Низва, останала от антични времена, пазара Мутрах-сук с безчет дрънкулки и сувенири, крайбрежната алея, градския плаж и приключваме с вечеря с камилско месо, печено на въглища, и голяма купа благоуханен ориз.
Навсякъде в страната, даже и на улична сергия, се заплаща с карти, пари в брой не са нужни. Оманците са едни от най-дружелюбните и приветливи хора, които съм срещал и са подготвени с наслада да оказват помощ за всичко. Едновременно с това разпитват за България и по какъв начин е животът там, а Султанатът е в случай че не най, то евентуално една от най-евтините страни в света.
Оман се простира на 309 500 кв. км, с население 4,5 млн. души и обратно на упованията за скучна пустинна страна има да предложи на към момента малобройните туристи екзотични природа и културни забележителности. Част от тях видяхме с очите си, а тези, които не успяхме, са красиво снимани в суперлуксозни туристически брошури.
Уадитата са гордостта на Оман
Уади, или вади, е обичаен арабски термин за пресъхваща река и надлежно нейното изсъхнало русло и даже цялата речна котловина. Тези сухи русла се запълват краткотрайно или от време на време от водни потоци - най-често по време на проливни дъждове или в зимния сезон и са фантастични оазиси за къпане измежду сухия релеф. Най-известните са уади Шаб, уади Бан Халиб, уади Дарбат и уади Дум. На път към едно от тях, карам по съвършеното шосе, около бреговата линия с дължина над 2000 километра и изумрудено синьото море ме подканя да спра и да се изкъпя.
Докъдето погледът стига няма нито една кола, да не приказваме за човек. Отбивам и подкарвам деликатно през белите морски камъчета. Тримата излизаме напряко по бански и джапанки и се хвърляме във водата с температура като в минерален басейн - 32-34 градуса. Неописуем кеф и хладина на фона на 50-градусовата температура на въздуха, само че невероятната преживелица занапред следва - заобиколени сме от великански морски костенурки, които плуват свободно на една ръка разстояние от нас! Приблизително 20 000 от тях мигрират всяка година от крайбрежията на Арабския залив, Червено море и Сомалия, с цел да снесат яйцата си из пясъците на Султаната в интервала юли-октомври. Единствено по тези земи се срещат пет от седемте типа морски костенурки на планетата!
Като приказваме за естествени явления, друго чудно място с костенурки, мигриращи птици и освен, са деветте острова Ал Дайманят, ситуирани на час и половина път с лодка от Мускат. Резерватът има девствени плажове с бели пясъци, галени от кристално сини води и кипи от подводен живот сред кораловите рифове.
Пясъците Уахиба пък са за феновете на необятната оманска пустиня и животът епохи обратно. Предпочитаният вид за посещаване е проведен тур с бедуини, високопроходими джипове и нощувка посред пустинята.
Разположен в противоположния завършек на страната, към границата с Йемен, Салала има изцяло друг климат. Наричат я земята на изобилието. Тук е и центърът на тамяновата промишленост, като от антични времена се счита, че най-качественият тамян в света се добива точно от смолата на дърветата от рода Босвелия в провинция Дофар, а историята му може да научите в Музея на тамяна в град Салала.
Как може да се усети магията на Изтока без вкусната кухня и разнообразието от ястия? Няма по какъв начин и по тази причина предлагам хранене единствено в локални, достоверни заведения, където като се изключи че цените са комично ниски, качеството е на най-високо ниво. Навсякъде ни посрещат със наложителния самун, паница с хумус и разядки, изпращат ни с чаша чай, несъмнено, гратис. За месата - агнешки, телешки, камилски, нанизани на кебапи, шашлици или във тип на кюфтета, печени постепенно на пещ или сготвени с шафран на слаб огън, е ненужно да описвам - това е част от локалната просвета. Но приятната изненада за нас са морските деликатеси - всичко е прясно, право от морето в чинията, скаридите са с размера на врабци, необикновено вкусни, омарите са големи, рибите са от дребни локални типове до великански части риба звук на скара.
Море, ослепително слънце, история, прелестна храна - какво повече може да желае човек, освен това всичко събрано на едно място - в Султаната Оман, родината на Синбад моряка.
Есенна вечер на пътешествията - диалог за екзотични страни и показване на книгата " От гърлото на дявола към завоите на гибелта ", с създател Стойко Иванов, ще се състои на 12 октомври от 19 ч. в Регионалния център за модерни изкуства " Топлоцентрала " в София. Входът е свободен.
Но вманиачен отмалялост няма, та и ние по този начин...
С кола потегляме към Истанбул в сезона на гастарбайтерите, висим 3 часа на границата, още толкоз отиват, до момента в който стигнем новото летище, гордостта на Ердоган, с 40 000 паркоместа, разпределени в най-големия многоетажен паркинг на света, и следва 4-часов полет до Мускат, столицата на Оман. Там зоната за идващи свети от непорочност, опашки - никакви, миграционните са усмихнати и ни подканят от 24 гишета за обслужване на пасажерите, което не ми се е случвало на нито едно летище до момента. Поставянето на печата за влизане лишава не повече от 2 минути и ето ни публично в Султаната Оман.
Щом плъзгащите порти на изхода се отварят, ни блъска вълна от невъзможна жега. Тъй като по тези ширини влагата всекидневно е към 90 %, това прави чувството за градусите с най-малко 10-20 нагоре и затруднява дишането, изключително първоначално. Въпреки това - самоуверено напред!
Наемаме чисто нова кола - още с найлоновите калъфи върху седалките - и поемаме по пътищата на страната. А такива пътища, самоуверено мога да кажа, няма и в Швейцария - кадифе, стъкло, масло. По тях на всеки два километра - камери с големи очи. Хиляди - и никой не си разрешава рисково шофиране.
Мускат е прелестно проведен и елементарен за напредване
с типична арабска архитектура, необятни булеварди, доста молове, джамии и градски плаж. Няма условия за облеклото на мъжете, без проблем можете да се разхождате по къси панталони, само че аз бих предложил на всеки да се издокара в арабска тога дишдаша, несъмнено, в бял цвят. Не съм предполагал какъв брой независимост на придвижването дава обичайна одежда на арабите и по какъв начин елегантно проветрява тялото. Изненадващо за мен, с изключение на забрадените по собствен избор дами, видяхме много безусловно европейски облечени дами, без бурки, че дори и по къси панталонки на плажа.
След изобилната неделна закуска в хотела се натоварваме в новия ни автомобил, с цел да забележим най-голямата джамия в страната - Султан гранд кабус, издигната в края на предишния век от бял мрамор и камък. Очаквано, при смъртоносната горещина сме единствените туристи и след не повече от 10 минути фотоси и разглеждане, тъй като това е максимумът, преди да се разтопим, стопираме под една сянка. От дълбините на джамията се появява достоен дъртак с дълга брада и ни кани общително да се освежим в Ислямския информативен център насреща. Предстои ни да забележим какво е пропаганда в деяние - нагостяват ни с чай от джинджифил и канела, с обичайни десерти, фурми, ледена минерална вода и щедро ни напояват с 30-минутна лекция за исляма.
Деликатно обясняваме, че сме християни и не предвиждаме да сменяме религията си, само че това не отхвърля нашите домакини и те ни подаряват първокласно издание на Корана, брошури с чудесата на пророка Мохамед, дипляни на религиозна тема и ни благославят с пожелания да размислим и да се върнем при тях.
Следващата спирка е националата опера, която наподобява повече на джамия, още веднъж с бял мрамор и прелестна градина към нея, а вътре климатикът едвам не ни докарва сърдечен удар, като температурата не надвишава 16 градуса при 50 на открито! От внезапното стесняване на кръвоносните съдове получавам пулсиращо главоболие.
За един ден съумяваме да посетим крепостта Низва, останала от антични времена, пазара Мутрах-сук с безчет дрънкулки и сувенири, крайбрежната алея, градския плаж и приключваме с вечеря с камилско месо, печено на въглища, и голяма купа благоуханен ориз.
Навсякъде в страната, даже и на улична сергия, се заплаща с карти, пари в брой не са нужни. Оманците са едни от най-дружелюбните и приветливи хора, които съм срещал и са подготвени с наслада да оказват помощ за всичко. Едновременно с това разпитват за България и по какъв начин е животът там, а Султанатът е в случай че не най, то евентуално една от най-евтините страни в света.
Оман се простира на 309 500 кв. км, с население 4,5 млн. души и обратно на упованията за скучна пустинна страна има да предложи на към момента малобройните туристи екзотични природа и културни забележителности. Част от тях видяхме с очите си, а тези, които не успяхме, са красиво снимани в суперлуксозни туристически брошури.
Уадитата са гордостта на Оман
Уади, или вади, е обичаен арабски термин за пресъхваща река и надлежно нейното изсъхнало русло и даже цялата речна котловина. Тези сухи русла се запълват краткотрайно или от време на време от водни потоци - най-често по време на проливни дъждове или в зимния сезон и са фантастични оазиси за къпане измежду сухия релеф. Най-известните са уади Шаб, уади Бан Халиб, уади Дарбат и уади Дум. На път към едно от тях, карам по съвършеното шосе, около бреговата линия с дължина над 2000 километра и изумрудено синьото море ме подканя да спра и да се изкъпя.
Докъдето погледът стига няма нито една кола, да не приказваме за човек. Отбивам и подкарвам деликатно през белите морски камъчета. Тримата излизаме напряко по бански и джапанки и се хвърляме във водата с температура като в минерален басейн - 32-34 градуса. Неописуем кеф и хладина на фона на 50-градусовата температура на въздуха, само че невероятната преживелица занапред следва - заобиколени сме от великански морски костенурки, които плуват свободно на една ръка разстояние от нас! Приблизително 20 000 от тях мигрират всяка година от крайбрежията на Арабския залив, Червено море и Сомалия, с цел да снесат яйцата си из пясъците на Султаната в интервала юли-октомври. Единствено по тези земи се срещат пет от седемте типа морски костенурки на планетата!
Като приказваме за естествени явления, друго чудно място с костенурки, мигриращи птици и освен, са деветте острова Ал Дайманят, ситуирани на час и половина път с лодка от Мускат. Резерватът има девствени плажове с бели пясъци, галени от кристално сини води и кипи от подводен живот сред кораловите рифове.
Пясъците Уахиба пък са за феновете на необятната оманска пустиня и животът епохи обратно. Предпочитаният вид за посещаване е проведен тур с бедуини, високопроходими джипове и нощувка посред пустинята.
Разположен в противоположния завършек на страната, към границата с Йемен, Салала има изцяло друг климат. Наричат я земята на изобилието. Тук е и центърът на тамяновата промишленост, като от антични времена се счита, че най-качественият тамян в света се добива точно от смолата на дърветата от рода Босвелия в провинция Дофар, а историята му може да научите в Музея на тамяна в град Салала.
Как може да се усети магията на Изтока без вкусната кухня и разнообразието от ястия? Няма по какъв начин и по тази причина предлагам хранене единствено в локални, достоверни заведения, където като се изключи че цените са комично ниски, качеството е на най-високо ниво. Навсякъде ни посрещат със наложителния самун, паница с хумус и разядки, изпращат ни с чаша чай, несъмнено, гратис. За месата - агнешки, телешки, камилски, нанизани на кебапи, шашлици или във тип на кюфтета, печени постепенно на пещ или сготвени с шафран на слаб огън, е ненужно да описвам - това е част от локалната просвета. Но приятната изненада за нас са морските деликатеси - всичко е прясно, право от морето в чинията, скаридите са с размера на врабци, необикновено вкусни, омарите са големи, рибите са от дребни локални типове до великански части риба звук на скара.
Море, ослепително слънце, история, прелестна храна - какво повече може да желае човек, освен това всичко събрано на едно място - в Султаната Оман, родината на Синбад моряка.
Есенна вечер на пътешествията - диалог за екзотични страни и показване на книгата " От гърлото на дявола към завоите на гибелта ", с създател Стойко Иванов, ще се състои на 12 октомври от 19 ч. в Регионалния център за модерни изкуства " Топлоцентрала " в София. Входът е свободен.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ