Както при всяка друга взаимозависимост, всичко стартира безобидно. Facebook, Инстаграм, Туитър и останалите обществени мрежи ни притеглят с опцията да кажем пред необятен кръг от хора: “Виж ме! ”. Показваме себе си, преглеждаме другите, до момента в който един ден не установим, че през пет минути нервно ревизираме телефона за лайкове и известия и не можем да се съсредоточим над работата си. Станали сме подвластни от интернет.
Особено наранени са младежите. Майката на 17-годишната Петя не знае към този момент какво да прави. Докато вечерят, щерка й не подвига взор от телефона на коленете си и наподобява като зомбирана. Родителите й се усещат подценени и покачват звук. Но Петя не може да се спре, макар честите кавги. Синкавата светлина от екран се процежда от стаята й до дребните часове на утрото. Майка й се тревожи, че Петя наподобява недоспала и потисната, очите й постоянно са зачервени, яде каквото й попадне пред компютъра, а триумфът й в учебно заведение се утежнява.
Какво става? Нима Петя не вижда какво й предизвиква непрекъснатото висене в обществената мрежа? Тя е мъдро момиче и усеща, че нещо не е наред, само че споделя, че не може да се спре, а и по този начин вършат всичките й съученици. Има възприятието, че ще изпусне нещо доста значимо, в случай че не е онлайн и че единствено по този начин приятелите й ще я виждат. А и въобще всекидневието е жалко и не й се занимава с уроци и фамилни събирания. Да, гърбът и вратът я понаболяват, само че какво от това!
Петя наподобява подвластна от обществената мрежа. За нея, а и за мнозина други, от всевъзможен пол и възраст, действителният свят се трансформира в скучно допълнение към виртуалния. Сякаш в мрежата има нещо значимо, което обезверено търси, само че то непрестанно й се изплъзва. Виждам, че това предизвиква страдалчество на цялото семейство.
В дебелия справочник на Американската психиатрична асоциация, в който са разказани всички психологични заболявания (DSM V), към момента няма такова заболяване, въпреки в приложението му да се оферират критерии за диагностициране на “Разстройство, обвързвано с интернет игри ”.
Но компютърните игри са единствено част от вероятните аргументи за интернет пристрастяване. Според доктор Кимбърли Янг, откривател на компютърната взаимозависимост, другите “кукички ”, на които се хващаме, са търсенето на още и още информация; интернет натрапливостите – онлайн залагания и онлайн пазаруване; кибер-сексът – онлайн секс или порнография и най-после – кибер-взаимоотношенията – несъразмерното присъединяване в чатове и обществени мрежи. Макар че има създадени проби за установяване равнището на интернет-зависимост, всеки може да ревизира до каква степен наличието му в обществените мрежи дава отговор на критериите за пристрастяване, които нормално се употребяват за диагностициране на взаимозависимост от алкохол и опиати:
- Използва веществото (в случая – мрежите) по способи, които са рискови за него самия или другите. Например – написа известия или преглежда стената си във Facebook, до момента в който кара или разкрива персонални данни, които заплашват него, околните или имуществото му.
- Ползването на обществени мрежи предизвиква проблеми във връзките или спорове с близките. Например –родителите или съпругът/съпругата се сърдят, че индивидът постоянно е в мрежата и не им обръща внимание.
- Не извършва отговорностите си на работа, в учебно заведение или в къщи, заради занимания в мрежите – тук влизат ненаписаните домашни и загорените манджи, изоставащите планове и непогледнатите деца и близки.
- Когато стопира (ограничи) използването на обществените мрежи, претърпява признаци на абстиненция – нервност, прочувствена неустойчивост, неспокойни придвижвания, тревога, суматоха, проблеми със съня.
- Развива приемливост към мрежите и се нуждае от все по-дълги интервали на приложимост, с цел да получи същия прелестен резултат.
- Прави опити да понижи или напълно да спре наличието си в обществените мрежи, само че несполучливо.
- Има физически или психични проблеми , свързани с използването им. Има болки във врата и раменете, сухота в очите; сънят е нарушен от дългото взиране в екрана; непознатият живот, който вижда в мрежите му наподобява доста по-добър от неговия личен и това трайно го потиска или тревожи.
- Изоставя други действия , които в миналото е обичал и които в този момент са сменени с приложимост на обществени мрежи. Например – зарязал е спорта, срещите онлайн, заниманията си и прекарва времето си онлайн.
- Изпитва мощно, неустоимо предпочитание да влезе в обществената мрежа.
За да е подвластен от субстанции човек, е задоволително две от горните точки да са важили за него през последната година. Ако две или три точки са изпълнени, пристрастяването се счита за леко, от четири до пет – за умерено и от шест нагоре – за тежко.
На този стадий от диалога Петя наподобява стресната. Явно стартира да осъзнава сериозността на обстановката. Изненадващо, родителите й също стартират да си дават сметка за неща, които до момента са им се коствали естествени. Майка й споделя, че обича да пуска фотоси от фамилните почивки, като кара фамилията да театралничи по “интересни способи ” и че след това й е мъчно да спре непрестанно да ревизира какъв брой лайкове е събрала. Това постоянно ровене в телефона е предизвиквало неприятни спречквания със брачна половинка й. И сякаш се смее, когато загатваме загорената вечеря по фейсбукски, само че очите й излъчват болежка, когато удостоверява, че й се е случвало и че в последно време стои пред компютъра вместо да върви на обичаните си национални танци.
Очевидно обществените мрежи могат да пристрастят хора на всякаква възраст.
А вие къде сте в това отношение? Колко тежко е ситуацията при вас, при вашето семейство и другари?
Елена Енева
психолог
www.tukisega.info
