Умните същества, които са без мозък
Както множеството от нас със способността да мислим към този момент знаят, мозъкът е най-основният от всички телесни органи. Неговата трудност ни разрешава освен мисли, само че и мемоари, страсти и способността да се движим, виждаме, дишаме, взаимодействаме по смислени способи със заобикалящата ни среда и управляваме всеки различен развой, който контролира функционалностите на тялото ни.
И въпреки всичко, макар видимо значителната природа на нашите мозъци за нашето схващане на света и оцеляването в него, има редица животни, които освен съумяват да се оправят, само че и процъфтяват без него.
Асцидии / Sea Squirt
Асцидиите са морски безгръбначни с цилиндрична форма, които съществуват на разнообразни места по света, само че се срещат най-вече в тропически и умерени води. Единият завършек на животното се захваща за повърхности като скали, а другият има два отвора, които изхвърлят вода, което му дава по-разпространеното име морско пръскало.
Макар че има физиологична структура, която може да се смята за ненапълно аналогична на гръбначните - с елементарна централна нервна система, която се простира по дължината на тялото - тя няма мозък. Нервната му система се състои от неврална тръба със сензорна везикула (малка торбичка), шнур, шия и ганглий на опашката, и това се простира и изпраща сигнали от район, където може да се образува мозък при други животни.
Въпреки че няма лично сиво вещество, въпреки всичко има някои научни доказателства, които допускат, че включването на морския пулверизатор в диетата може да помогне за превръщане на признаците на стареене в човешкия мозък.
Медуза
Скромната медуза е вездесъща по плажовете и в крайбрежните води, тъй че доста от нас в никакъв случай не се замислят за нея – в случай че не сме ужилени от такава. Харесвате ли го или го ненавиждате, има неоспорима прелест в това морско животно, когато е потопено във вода.
Безгръбначно, медузата няма гръбначен дирек, както и кости или мускули - най-малко не както бихме ги разбрали. Вместо това, тя има камбани от течност и се задвижва през водата, като пръска в посока, противоположна на целевото си местонахождение. Тогава не би трябвало да е изненада, че подобен елементарен организъм няма мозък.
И въпреки всичко откривателите са разкрили, че карибската медуза (а евентуално и други видове) е способна да се учи от опита, определяйки, че мозъкът не е нужен за ученето; това е нещо, което може да се случи в самите нервни кафези на медузите.
Морска гъба
Въпреки че споделя името си с несъмнено нечувствителните кухненски такъми, единствено най-богатите домове разполагат с същинска морска гъба за разчистване на съдовете. Това е по този начин, тъй като за разлика от множеството основани от индивида полиуретанови гъби, морската гъба е живо животно.
Обикновено водно животно, морската гъба има компактен, само че шуплест скелет и е извънредно адаптивна към околната среда, макар че не може да се движи от място на място. Като основна част от екосистемата, която населява посредством пречистване на вода, събиране на бактерии и обработка на въглерод и азот, гъбата се оправя добре без мозък, органи или тъкани.
Проучванията демонстрират обаче, че морската гъба има началото на нервна система с генетичните съставни елементи на синапсите - кръстовищата, където невроните се свързват и споделят. Това слага животното като основна част от огромния пъзел на човешката еволюция и скъп инструмент за проучване на предишното.
Стриди
Любима на доста крайбрежни маси за вечеря, стридите са огромен състезател в вариантите за морски блага по целия свят, не на последно място тъй като се хващат толкоз елементарно. Но постоянно забравяме, че стридата е животно единствено по себе си, с дълготрайност на живота до 20 години.
Част от това незнание се дължи на простотата на животното. Когато " свинско “ и " говеждо “ и други артикули от сухоземни животни би трябвало да бъдат прикрити, тъй че потребителите да не мислят за създанието, което употребяват, стридите постоянно се сервират цели в твърдата си черупка – нещо, което на множеството от нас наподобява като неодушевен като канара.
Въпреки това стридата има уста, корем, сърце, вътрешности и мускули. Тя може да разпознава закани и даже да сменя пола няколко пъти в живота си, управлявайки всичко това без мозък или нервна система. Липсата на нервна система значи, че не е в положение да усети болежка. Това се трансформира в противоречива точка сред някои вегетарианци и вегани, защото някои считат, че потреблението на тези животни не опонира на моралните аспекти на диетата им.
Нематод / кръговиден червей
Нематодите или кръглите червеи са едно от най-разпространените животни на (или под) лицето на земята. Това творение може да бъде открито да се мърда освен в градинската почва или към сладка вода, само че и в други животни и в по-сурови условия като оцет и бира.
Колкото и елементарни да са животните, способни да съществуват на сушата, кръглият червей е двустранно съразмерен и хермафродитен (с примитивни мъжки и женски репродуктивни органи). Няма мозък, само че това наподобява в никакъв случай не е било проблем.
Въпреки че няма личен мозък, скромната нематода е предложила на откривателите пътища за проучване и може би даже за битка с мозъчните увреждания при хората. Това, което червеят има, са неврони и те показват способи, по които съществени функционалности като обонянието могат да бъдат възобновени посредством коригиране на невронни пътища, предлагайки общи правила, които един ден биха могли да се употребяват в по-голям мащаб за хора.
Мида Coquina
Мидата coquina е малко двучерупчесто (с черупка, разграничена на лява и дясна клапа) мекотело, което може да се откри по плажовете по целия свят. Този тип миди се оферират в огромно многообразие от цветове и нормално са в обилие.
Coquina няма мозък, само че има дребни, сходни на косми датчици, свързани с нейните нервни групи, които треперят с придвижването на вълните и й разрешават да сърфира. Треперенето задейства мускулен инстикт, който кара мидата да изскочи от пясъка и да яхне вълна към по-богата вода.
Въпреки че е занимателно да си представим миди, които сърфират, има по-сериозно обръщение зад това придвижване. Coquina се смята за индикаторен тип за местообитанията на плажа заради неговата сензитивност към водните условия и измененията в околната среда, наличието му значи здравословен и разнороден плаж. Това разрешава на биолозите да разпознават по кое време подхранването на плажа, при което пясъкът се взема от външен източник и се употребява за заменяне на ерозиралия плажен пясък, има негативен резултат върху плажните екосистеми.
Морски таралеж
Ако множеството от нас са виждали морски таралеж от близко, той е под формата на равен, изсушен орнамент от черупки, украсяващ сбирките и полиците на камините на другари, родственици и крайбрежните магазини за сувенири. Но самото животно е по-бодлив клиент в естественото си подводно местообитание, с сходна на таралеж осанка от шипове, защитаващи кълбовидно тяло с множеството органи, които бихме могли да чакаме да намерим - като се изключи мозък!
Морският таралеж освен няма мозък заради външните си шипове, само че и няма място за очи. Въпреки това, таралежът може - и реагира - на светлина, реагирайки в действително време на образни тласъци посредством серия от дермални фоторецепторни кафези, разпределени по дребните, гъвкави добавки, които му оказват помощ да се движи.
Морският таралеж не е имобилен обект, за какъвто в миналото се смяташе, че може (използвайки тази децентрализирана форма на зрение) да разпознава обекти и да се движи непосредствено към или надалеч от тях. Това е нещо, което откривателите откриха едвам през 2011 година!
Морска анемона
Среща се в океаните по целия свят, месоядната, безгръбначна морска анемония е кръстена на цветето анемония и се предлага в сходни цветни разновидности, като най-големите вариации се натрупват в крайбрежните тропически води. Изключително издръжливо творение, анемонията е открита чак до Антарктида, заровена в ледения шелф на Рос.
Цилиндричното тяло на анемоната съдържа набор от пипала, които сковават жертвата с невротоксин, преди да я насочат към централната уста на създанието. Въпреки тази привидна трудност, на морската анемона липсва мозък, с тела, формирани от залепващо краче от едната страна и бифункционална уста/анус и пипала от другата.
И макар тяхната съдбовна съществена функционалност, анемонът образува симбиотична връзка с други обитаващи океана животи. Това включва зелени водорасли и риби-клоуни, осигурявайки на първите излагане на слънчева светлина, а на вторите място, което да наречете дом сред тези смъртоносни пипала.
Морска звезда
Малко са морските създания, които са толкоз добре приети или всеобщо обожавани, колкото морските звезди. Това петкрако създание се среща най-често в плитки води, живее приблизително 35 години, има очи в края на всеки крайник и употребява филтрирана морска вода, с цел да изпомпва хранителни субстанции през нервната си система.
Въпреки името си, морската звезда не е нито риба, нито даже обвързвана с такава, а вместо това принадлежи към групата на морските безгръбначни бодлокожи. Тази група включва също морската краставица и пясъчния $.
Въпреки че не има мозък, учените неотдавна взеха решение, че морската звезда има глава. Проучване от 2023 година сред сътрудници от Станфордския университет и Калифорнийския университет употребява микро-CT сканиране, с цел да разбере структурата и гените на животното в нови детайлности. Резултатите бяха безапелационни: тялото на морската звезда в действителност е глава.
Португалски мъж от войната
Често неправилно именуван медуза, португалският мъж от войната в действителност е тип сифонофор, напълно различен клас морски организми. Този организъм се състои от колония от едноклетъчни организми, които плуват на повърхността на океана, живеещи в пресечната точка сред вода и въздух.
Океански друмник, некадърен да се движи самичък през водата, индивидът на войната вместо това употребява цялостен с газ мехур, с цел да плава с вятъра. Подходящо кръстен на боен транспортен съд от 15-ти век, мъжът на войната употребява цялостни с отрова пипала, с цел да сковава плячката си (включително дребни риби, планктон и ракообразни), преди последователно да ги усвои, написа actualno.com.
Поради едноклетъчния си състав, индивидът на войната няма мозък, вместо това се подчинява на ориста на ветровете и океанските течения — благосъстояние, което постоянно го подвежда. Екстремните метеорологични условия карат огромен брой животни да бъдат изхвърлени на плажовете, причинявайки суматоха и паника у хората, само че постоянно водейки до самото създание да заседне и да почине в процеса.
И въпреки всичко, макар видимо значителната природа на нашите мозъци за нашето схващане на света и оцеляването в него, има редица животни, които освен съумяват да се оправят, само че и процъфтяват без него.
Асцидии / Sea Squirt
Асцидиите са морски безгръбначни с цилиндрична форма, които съществуват на разнообразни места по света, само че се срещат най-вече в тропически и умерени води. Единият завършек на животното се захваща за повърхности като скали, а другият има два отвора, които изхвърлят вода, което му дава по-разпространеното име морско пръскало.
Макар че има физиологична структура, която може да се смята за ненапълно аналогична на гръбначните - с елементарна централна нервна система, която се простира по дължината на тялото - тя няма мозък. Нервната му система се състои от неврална тръба със сензорна везикула (малка торбичка), шнур, шия и ганглий на опашката, и това се простира и изпраща сигнали от район, където може да се образува мозък при други животни.
Въпреки че няма лично сиво вещество, въпреки всичко има някои научни доказателства, които допускат, че включването на морския пулверизатор в диетата може да помогне за превръщане на признаците на стареене в човешкия мозък.
Медуза
Скромната медуза е вездесъща по плажовете и в крайбрежните води, тъй че доста от нас в никакъв случай не се замислят за нея – в случай че не сме ужилени от такава. Харесвате ли го или го ненавиждате, има неоспорима прелест в това морско животно, когато е потопено във вода.
Безгръбначно, медузата няма гръбначен дирек, както и кости или мускули - най-малко не както бихме ги разбрали. Вместо това, тя има камбани от течност и се задвижва през водата, като пръска в посока, противоположна на целевото си местонахождение. Тогава не би трябвало да е изненада, че подобен елементарен организъм няма мозък.
И въпреки всичко откривателите са разкрили, че карибската медуза (а евентуално и други видове) е способна да се учи от опита, определяйки, че мозъкът не е нужен за ученето; това е нещо, което може да се случи в самите нервни кафези на медузите.
Морска гъба
Въпреки че споделя името си с несъмнено нечувствителните кухненски такъми, единствено най-богатите домове разполагат с същинска морска гъба за разчистване на съдовете. Това е по този начин, тъй като за разлика от множеството основани от индивида полиуретанови гъби, морската гъба е живо животно.
Обикновено водно животно, морската гъба има компактен, само че шуплест скелет и е извънредно адаптивна към околната среда, макар че не може да се движи от място на място. Като основна част от екосистемата, която населява посредством пречистване на вода, събиране на бактерии и обработка на въглерод и азот, гъбата се оправя добре без мозък, органи или тъкани.
Проучванията демонстрират обаче, че морската гъба има началото на нервна система с генетичните съставни елементи на синапсите - кръстовищата, където невроните се свързват и споделят. Това слага животното като основна част от огромния пъзел на човешката еволюция и скъп инструмент за проучване на предишното.
Стриди
Любима на доста крайбрежни маси за вечеря, стридите са огромен състезател в вариантите за морски блага по целия свят, не на последно място тъй като се хващат толкоз елементарно. Но постоянно забравяме, че стридата е животно единствено по себе си, с дълготрайност на живота до 20 години.
Част от това незнание се дължи на простотата на животното. Когато " свинско “ и " говеждо “ и други артикули от сухоземни животни би трябвало да бъдат прикрити, тъй че потребителите да не мислят за създанието, което употребяват, стридите постоянно се сервират цели в твърдата си черупка – нещо, което на множеството от нас наподобява като неодушевен като канара.
Въпреки това стридата има уста, корем, сърце, вътрешности и мускули. Тя може да разпознава закани и даже да сменя пола няколко пъти в живота си, управлявайки всичко това без мозък или нервна система. Липсата на нервна система значи, че не е в положение да усети болежка. Това се трансформира в противоречива точка сред някои вегетарианци и вегани, защото някои считат, че потреблението на тези животни не опонира на моралните аспекти на диетата им.
Нематод / кръговиден червей
Нематодите или кръглите червеи са едно от най-разпространените животни на (или под) лицето на земята. Това творение може да бъде открито да се мърда освен в градинската почва или към сладка вода, само че и в други животни и в по-сурови условия като оцет и бира.
Колкото и елементарни да са животните, способни да съществуват на сушата, кръглият червей е двустранно съразмерен и хермафродитен (с примитивни мъжки и женски репродуктивни органи). Няма мозък, само че това наподобява в никакъв случай не е било проблем.
Въпреки че няма личен мозък, скромната нематода е предложила на откривателите пътища за проучване и може би даже за битка с мозъчните увреждания при хората. Това, което червеят има, са неврони и те показват способи, по които съществени функционалности като обонянието могат да бъдат възобновени посредством коригиране на невронни пътища, предлагайки общи правила, които един ден биха могли да се употребяват в по-голям мащаб за хора.
Мида Coquina
Мидата coquina е малко двучерупчесто (с черупка, разграничена на лява и дясна клапа) мекотело, което може да се откри по плажовете по целия свят. Този тип миди се оферират в огромно многообразие от цветове и нормално са в обилие.
Coquina няма мозък, само че има дребни, сходни на косми датчици, свързани с нейните нервни групи, които треперят с придвижването на вълните и й разрешават да сърфира. Треперенето задейства мускулен инстикт, който кара мидата да изскочи от пясъка и да яхне вълна към по-богата вода.
Въпреки че е занимателно да си представим миди, които сърфират, има по-сериозно обръщение зад това придвижване. Coquina се смята за индикаторен тип за местообитанията на плажа заради неговата сензитивност към водните условия и измененията в околната среда, наличието му значи здравословен и разнороден плаж. Това разрешава на биолозите да разпознават по кое време подхранването на плажа, при което пясъкът се взема от външен източник и се употребява за заменяне на ерозиралия плажен пясък, има негативен резултат върху плажните екосистеми.
Морски таралеж
Ако множеството от нас са виждали морски таралеж от близко, той е под формата на равен, изсушен орнамент от черупки, украсяващ сбирките и полиците на камините на другари, родственици и крайбрежните магазини за сувенири. Но самото животно е по-бодлив клиент в естественото си подводно местообитание, с сходна на таралеж осанка от шипове, защитаващи кълбовидно тяло с множеството органи, които бихме могли да чакаме да намерим - като се изключи мозък!
Морският таралеж освен няма мозък заради външните си шипове, само че и няма място за очи. Въпреки това, таралежът може - и реагира - на светлина, реагирайки в действително време на образни тласъци посредством серия от дермални фоторецепторни кафези, разпределени по дребните, гъвкави добавки, които му оказват помощ да се движи.
Морският таралеж не е имобилен обект, за какъвто в миналото се смяташе, че може (използвайки тази децентрализирана форма на зрение) да разпознава обекти и да се движи непосредствено към или надалеч от тях. Това е нещо, което откривателите откриха едвам през 2011 година!
Морска анемона
Среща се в океаните по целия свят, месоядната, безгръбначна морска анемония е кръстена на цветето анемония и се предлага в сходни цветни разновидности, като най-големите вариации се натрупват в крайбрежните тропически води. Изключително издръжливо творение, анемонията е открита чак до Антарктида, заровена в ледения шелф на Рос.
Цилиндричното тяло на анемоната съдържа набор от пипала, които сковават жертвата с невротоксин, преди да я насочат към централната уста на създанието. Въпреки тази привидна трудност, на морската анемона липсва мозък, с тела, формирани от залепващо краче от едната страна и бифункционална уста/анус и пипала от другата.
И макар тяхната съдбовна съществена функционалност, анемонът образува симбиотична връзка с други обитаващи океана животи. Това включва зелени водорасли и риби-клоуни, осигурявайки на първите излагане на слънчева светлина, а на вторите място, което да наречете дом сред тези смъртоносни пипала.
Морска звезда
Малко са морските създания, които са толкоз добре приети или всеобщо обожавани, колкото морските звезди. Това петкрако създание се среща най-често в плитки води, живее приблизително 35 години, има очи в края на всеки крайник и употребява филтрирана морска вода, с цел да изпомпва хранителни субстанции през нервната си система.
Въпреки името си, морската звезда не е нито риба, нито даже обвързвана с такава, а вместо това принадлежи към групата на морските безгръбначни бодлокожи. Тази група включва също морската краставица и пясъчния $.
Въпреки че не има мозък, учените неотдавна взеха решение, че морската звезда има глава. Проучване от 2023 година сред сътрудници от Станфордския университет и Калифорнийския университет употребява микро-CT сканиране, с цел да разбере структурата и гените на животното в нови детайлности. Резултатите бяха безапелационни: тялото на морската звезда в действителност е глава.
Португалски мъж от войната
Често неправилно именуван медуза, португалският мъж от войната в действителност е тип сифонофор, напълно различен клас морски организми. Този организъм се състои от колония от едноклетъчни организми, които плуват на повърхността на океана, живеещи в пресечната точка сред вода и въздух.
Океански друмник, некадърен да се движи самичък през водата, индивидът на войната вместо това употребява цялостен с газ мехур, с цел да плава с вятъра. Подходящо кръстен на боен транспортен съд от 15-ти век, мъжът на войната употребява цялостни с отрова пипала, с цел да сковава плячката си (включително дребни риби, планктон и ракообразни), преди последователно да ги усвои, написа actualno.com.
Поради едноклетъчния си състав, индивидът на войната няма мозък, вместо това се подчинява на ориста на ветровете и океанските течения — благосъстояние, което постоянно го подвежда. Екстремните метеорологични условия карат огромен брой животни да бъдат изхвърлени на плажовете, причинявайки суматоха и паника у хората, само че постоянно водейки до самото създание да заседне и да почине в процеса.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ