Господин (НЕ) за един ден. Тъжна серия тръгна в българското

Господин (НЕ) за един ден. Тъжна серия потегли в българското изкуство през последните дни. Един след различен си отидоха един от най-обичаните музиканти Кирил Маричков, а по-късно от прозореца в жилището си на столичната улица „ Кракра “ полетя режисьорът Николай Волев.

По подигравка на ориста първата брачна половинка на Маричков живееше с Волев.

Кончината на известния музикант хвърли страната в заслужена тъга. Изпратиха го стотици, песни зазвучаха пред дома му в София.

Дали поради шока от първата загуба, само че гибелта на Николай Волев някак потъна в естествения печал. Мина с дежурното споменаване на непредвидената загуба. Смъртта постоянно е преждевременна.
Николай Волев е един от най-забележителните и надарени кинаджии. Автор на изключителни филми като „ Двойникът “ и „ Господин за един ден “.

Автор на едно от най-важните заглавия преди 1989 година „ Да обичаш напук “ – същински протест във време, когато и безобидният протест се наказваше.

Той бе извънредно образован, с бурна биография, изпълнена с премеждия. Беше мъчен, мъчно отстъпваше от позицията си, влизаше в спорове. С него не се работеше елементарно, само че филмите му в никакъв случай не минаваха неусетно. И за разлика от доста от сътрудниците си, имаше изострено възприятие за правдивост, което не се опасяваше да изрича.

Не че новината за гибелта му не натъжи всички, израснали с филмите му.

И въпреки всичко основаното от него през годините потъна в мненията за участниците в „ Биг Брадър “, загуби се в предизборната логорея, избледня за денонощие.

Големите персони би трябвало да се почитат приживе и да бъдат изпращани почтено. Те са маркери за триумфите ни, които стават все по-малко. Във времена на липса на положителни образци за подражателство са избавление от загубването на смисъла.

Направих първото си изявление с него преди доста години в същата стая с оня прозорец, от който е полетял. Показваше ми отсрещните здания, разясняваше хората по улиците, палеше се от всякакви нередности.

Отиде си някак си позабравен, може би и той предпочиташе в последно време изолацията.

Важно е да не го забравяме – освен него, само че и други, оставили диря в това, което са създали. Защото загубим ли паметта, ще загубим и посоката.

Автор: Кристина Патрашкова, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews