Осигурителният апокалипсис – сега
Както чакахме – избори идат, пари за пенсии въпреки всичко ще има. В бюджета „ се откриха “ 1.5 милиарда лв. и пенсионните добавки за пандемията няма да спрат. Има концепция пенсиите да се преизчислят в този момент, незабавно, въпреки че късият парламент не одобри това решение. И въпреки че здравият разсъдък подсказва актуализацията на закрепените приходи да се одобри дружно с бюджета, който ще заплаща огромна част от нарастването, с цел да влезе в действие по едно и също време с него. Т.е. от идната финансова година. Добрата вест: България е една от дребното страни, в която най-малко година-две няма да настъпи
неизбежната осигурителна злополука,
за която предизвестяваме от години – откак страните постановиха лихвен налог върху капитала и всяко струпване посредством „ политиката на нулевите лихви “ (NIP). Причините са няколко. Главната: ниското към момента равнище на приходите у нас. Страната, която заплаща най-ниските пенсии в Евросъюза, има потребност от минимум пари, с цел да ги вдигне в крайник с общия растеж на приходите. Колкото по-висок е стандартът на приходите (ама и на разходите) в една страна, толкоз по-трудно тя ще финансира неизбежното нарастване на пенсиите и всички осигурителни заплащания. Така че ние пътуваме в последния вагон трета класа на дългия евровлак, който влиза в изострен завой и лети към голяма канара, срутена наскоро връз релсите. Ще гледаме откъм гърба по какъв начин локомотивите на Европа ще забият нос в скалата, незабавно след тях ще дерайлират първокласните вагони първа класа. Малко остава до краха, а времето тече все по-бързо, клатещата се комбинация на европейските финанси към този момент лети по стръмен инфлационен скат. Понеже никой не е оракул в личното си село, вижте последния брой на флагмана сп. „ Економист “ (27.06.-02.07.21): там разискват нашироко две осигурителни системи, английската и китайската, с цел да стигнат до един извод: излаз няма. Има единствено (илюзорна) концепция по какъв начин за следващ път да се отсрочат мъчителните решения. В английския модел актуализацията на пенсиите се дефинира от така наречен „ троен ключ “ (triple-lock rule). Всяка година те нарастват с най-високия от три %: на растежа на приходите, на инфлацията и константата 2.5%. Според Националната статистическа работа тази година растежът би трябвало да е 8%, само че се „ предполагало “ актуализацията да е „ по-близо до минималните 2.5% “ (към половината предстояща инфлация). Т.е. решението ще се отсрочи и (пак)
пенсионерите ще платят сметката
Със остарялата концепция за отлагане (дано ни отмине горчивата чаша) уважаваният „ Економист “ и финансовите властелини на Албион зад нея демонстрират транспарантна доверчивост. Мълчат, вместо да ни обадят по какъв начин ще се изплъзнат сред Сцила и Харибда на осигурителната система, двете челюсти на стягащите се клещи. Първият проблем е декапитализацията на осигурителните фондове. Увеличеният размер на пенсиите, възходящият брой пенсионери и инфлацията от три страни ръфат насъбрания капитал. Още преди година, преди върха на пандемията, инспекторите предизвестиха, че „ чистата акумулация е негативна “, т.е. че те работят по схемата на Понзи, станали са финансови пирамиди, както им викаме в България. Плащат днешните пенсии с вноските на утрешните пенсионери и по този начин всеки месец доближава банкрутът.
Декапитализацията е съдбовен, само че „ мек “ проблем. Крахът на всяка „ пирамида “ може да се отсрочи, в случай че някой извън заплаща сметката, с бюджетни дотации или (невъзвръщаем) заем могат да купят още време до банкрута. Но другият главен проблем е подло нееластичен. Никакъв финансов фокус-бокус не печели време. Затова за този основен и съдбовен недостатък въобще не се приказва, притеснявам се, че не се схваща. Да подчертаем: пенсия и осигуровка не са синоними. Насрещни страни са. Осигуровка е това, което ми би трябвало, с цел да пребивавам като неработещ пенсионер – нужните условия, артикули и грижи. Издръжката да остана жив до идващия месец. А пенсията е месечният доход, от който би трябвало да платя тази прехрана. И в случай че приходът (пенсията) не стига, оставам с частична прехрана, с незадоволителна осигуровка, в хронична старческа беднотия, унизително и трудно положение, „ до момента в който гибелта ни раздели “. Никой финансов трик с „ актуализация “ на пенсиите не покрива недостигаща прехрана. Изходът няма отсрочване. Exitus letalis. Възможното и търпимо решение описах преди години. Оптималното решение е нефинансово. Примерно: стопират се всички пенсии и помощи за извънредно нуждаещите се, оставят им по 100 лв. на месец джобни, само че обществото подсигурява на всеки, дорде е жив, при човешки условия, заслон, храна, грижи, облекло и лекуване. Вероятно в обществени заведения, където с най-малко личен състав и със личен труд и взаимна помощ сред обезпечените се реализира търпима прехрана. Че е към този момент невероятно да се обезпечи лична прехрана посредством заплащане на високи пенсии на пенсионери, пръснати по един-двама в обособени жилища, схванаха тази седмица в Германия. Преди дни една
българка разруши немското обезпечаване
И освен – разруши цялата паневропейска илюзия, че най-малко остарялата, богата Западна Европа може да се грижи за старите си хора поединично, като им обезпечи грижи и помощ на място в жилищата им. Досега става с източноевропейци, които се грижат за старците в рабски условия – непрекъснато и против мизерно възнаграждение. Внасяха от Изток домашни прислужници: 24 часа разполагаем, без почивен ден, без отпуск, за всички къщни каузи – от пране, готвене, почистване, извършване на покупки и здравни грижи до персонална компания. Денем и нощем на повикване. Но преди дни по иск на госпожа Добрина Дражева, слугувала непрекъснато на 96- годишна дама в Берлин, немският съд призна, че при наложените ѝ условия госпожа Дражева не е работила 6 часа дневно, както написа в нейния контракт, а цели 21 часа дневно. И осъди работодателя ѝ да ѝ доплати до три и половина минимални работни заплати за страната - към 9100 евро на месец, вместо контрактуваните към 900 евро. С решението по делото " Дражева " съдът постави
завършек на вноса на домашни гледачки,
сегмент с публично заети „ стотици хиляди “, действително над половин милион (сп. „ Шпигел “) източноевропейци единствено в Германия. Освен 2-3 хиляди престарели милионери другите стотици хиляди немски пенсионери не могат да заплащат за източноевропейски домакински прислужник по 12 000 евро на месец (от времето, за което съдът е сметнал 9100 месечно за госпожа Дражева, минималната заплата в Германия се вдигна). Крах на модела. Не единствено половин милион остарели хора остават без грижи. Въпрос на време е всички днешни и някогашни домашни прислужници да предявят искове за доплащане до минималните заплати. От неоправдателните решения те нищо няма да вземат, работодателите им комфортно ще банкрутират. А може би различен съд – наказателният, занапред ще открие, че бизнесът с домашни плебеи изначално е бил престъпление… Но не е значително какъв брой модерни роботърговци работодатели ще отнесат присъди. Много по-важно е дали и какво решение ще откри немската страна за изригналия обществен вулкан. То ще е моделът за бъдещото обезпечаване в Европа. Много значимо за нас в България – и като платци, и като ниша за бизнес.
неизбежната осигурителна злополука,
за която предизвестяваме от години – откак страните постановиха лихвен налог върху капитала и всяко струпване посредством „ политиката на нулевите лихви “ (NIP). Причините са няколко. Главната: ниското към момента равнище на приходите у нас. Страната, която заплаща най-ниските пенсии в Евросъюза, има потребност от минимум пари, с цел да ги вдигне в крайник с общия растеж на приходите. Колкото по-висок е стандартът на приходите (ама и на разходите) в една страна, толкоз по-трудно тя ще финансира неизбежното нарастване на пенсиите и всички осигурителни заплащания. Така че ние пътуваме в последния вагон трета класа на дългия евровлак, който влиза в изострен завой и лети към голяма канара, срутена наскоро връз релсите. Ще гледаме откъм гърба по какъв начин локомотивите на Европа ще забият нос в скалата, незабавно след тях ще дерайлират първокласните вагони първа класа. Малко остава до краха, а времето тече все по-бързо, клатещата се комбинация на европейските финанси към този момент лети по стръмен инфлационен скат. Понеже никой не е оракул в личното си село, вижте последния брой на флагмана сп. „ Економист “ (27.06.-02.07.21): там разискват нашироко две осигурителни системи, английската и китайската, с цел да стигнат до един извод: излаз няма. Има единствено (илюзорна) концепция по какъв начин за следващ път да се отсрочат мъчителните решения. В английския модел актуализацията на пенсиите се дефинира от така наречен „ троен ключ “ (triple-lock rule). Всяка година те нарастват с най-високия от три %: на растежа на приходите, на инфлацията и константата 2.5%. Според Националната статистическа работа тази година растежът би трябвало да е 8%, само че се „ предполагало “ актуализацията да е „ по-близо до минималните 2.5% “ (към половината предстояща инфлация). Т.е. решението ще се отсрочи и (пак)
пенсионерите ще платят сметката
Със остарялата концепция за отлагане (дано ни отмине горчивата чаша) уважаваният „ Економист “ и финансовите властелини на Албион зад нея демонстрират транспарантна доверчивост. Мълчат, вместо да ни обадят по какъв начин ще се изплъзнат сред Сцила и Харибда на осигурителната система, двете челюсти на стягащите се клещи. Първият проблем е декапитализацията на осигурителните фондове. Увеличеният размер на пенсиите, възходящият брой пенсионери и инфлацията от три страни ръфат насъбрания капитал. Още преди година, преди върха на пандемията, инспекторите предизвестиха, че „ чистата акумулация е негативна “, т.е. че те работят по схемата на Понзи, станали са финансови пирамиди, както им викаме в България. Плащат днешните пенсии с вноските на утрешните пенсионери и по този начин всеки месец доближава банкрутът.
Декапитализацията е съдбовен, само че „ мек “ проблем. Крахът на всяка „ пирамида “ може да се отсрочи, в случай че някой извън заплаща сметката, с бюджетни дотации или (невъзвръщаем) заем могат да купят още време до банкрута. Но другият главен проблем е подло нееластичен. Никакъв финансов фокус-бокус не печели време. Затова за този основен и съдбовен недостатък въобще не се приказва, притеснявам се, че не се схваща. Да подчертаем: пенсия и осигуровка не са синоними. Насрещни страни са. Осигуровка е това, което ми би трябвало, с цел да пребивавам като неработещ пенсионер – нужните условия, артикули и грижи. Издръжката да остана жив до идващия месец. А пенсията е месечният доход, от който би трябвало да платя тази прехрана. И в случай че приходът (пенсията) не стига, оставам с частична прехрана, с незадоволителна осигуровка, в хронична старческа беднотия, унизително и трудно положение, „ до момента в който гибелта ни раздели “. Никой финансов трик с „ актуализация “ на пенсиите не покрива недостигаща прехрана. Изходът няма отсрочване. Exitus letalis. Възможното и търпимо решение описах преди години. Оптималното решение е нефинансово. Примерно: стопират се всички пенсии и помощи за извънредно нуждаещите се, оставят им по 100 лв. на месец джобни, само че обществото подсигурява на всеки, дорде е жив, при човешки условия, заслон, храна, грижи, облекло и лекуване. Вероятно в обществени заведения, където с най-малко личен състав и със личен труд и взаимна помощ сред обезпечените се реализира търпима прехрана. Че е към този момент невероятно да се обезпечи лична прехрана посредством заплащане на високи пенсии на пенсионери, пръснати по един-двама в обособени жилища, схванаха тази седмица в Германия. Преди дни една
българка разруши немското обезпечаване
И освен – разруши цялата паневропейска илюзия, че най-малко остарялата, богата Западна Европа може да се грижи за старите си хора поединично, като им обезпечи грижи и помощ на място в жилищата им. Досега става с източноевропейци, които се грижат за старците в рабски условия – непрекъснато и против мизерно възнаграждение. Внасяха от Изток домашни прислужници: 24 часа разполагаем, без почивен ден, без отпуск, за всички къщни каузи – от пране, готвене, почистване, извършване на покупки и здравни грижи до персонална компания. Денем и нощем на повикване. Но преди дни по иск на госпожа Добрина Дражева, слугувала непрекъснато на 96- годишна дама в Берлин, немският съд призна, че при наложените ѝ условия госпожа Дражева не е работила 6 часа дневно, както написа в нейния контракт, а цели 21 часа дневно. И осъди работодателя ѝ да ѝ доплати до три и половина минимални работни заплати за страната - към 9100 евро на месец, вместо контрактуваните към 900 евро. С решението по делото " Дражева " съдът постави
завършек на вноса на домашни гледачки,
сегмент с публично заети „ стотици хиляди “, действително над половин милион (сп. „ Шпигел “) източноевропейци единствено в Германия. Освен 2-3 хиляди престарели милионери другите стотици хиляди немски пенсионери не могат да заплащат за източноевропейски домакински прислужник по 12 000 евро на месец (от времето, за което съдът е сметнал 9100 месечно за госпожа Дражева, минималната заплата в Германия се вдигна). Крах на модела. Не единствено половин милион остарели хора остават без грижи. Въпрос на време е всички днешни и някогашни домашни прислужници да предявят искове за доплащане до минималните заплати. От неоправдателните решения те нищо няма да вземат, работодателите им комфортно ще банкрутират. А може би различен съд – наказателният, занапред ще открие, че бизнесът с домашни плебеи изначално е бил престъпление… Но не е значително какъв брой модерни роботърговци работодатели ще отнесат присъди. Много по-важно е дали и какво решение ще откри немската страна за изригналия обществен вулкан. То ще е моделът за бъдещото обезпечаване в Европа. Много значимо за нас в България – и като платци, и като ниша за бизнес.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ