Тя каза истината! Ето тия проблеми в Истанбулската конвенция, които сипват катран
Както дадох обещание, през днешния ден ще отбележа някои проблеми в Истанбулската спогодба, които сипват катран в другояче положителния текст за битка ориентиран за разрешаване проблемите на експанзията против дами:
Чл. 3 в
в „ пол “ значи обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете;
В членът за избрания, се приема пол в смисъла на обществено построена роля. Това определение основава спор тъй като – има две дефиниции sex – пол и gender – пол. Според Компас (Наръчник за образование по правата на индивида за младежи) към Съвета на Европа дефинициите са:
Пол значи биологични и физиологични характерности, които разграничават мъжете и дамите. Ние сме избрани като мъже и дами при раждането, което става обществен и законов факт от този миг нататък. Някои хора се раждат с атипични комбинации на физически характерности (телесни характеристики), които нормално разграничават момчетата от девойките по времето на раждане. Тези лица може да се нарекат “хермафродити ”. Социалните упования във връзка с даден набор полови функции зависи от избрания социално-икономически, политически и културен подтекст и се въздействат от други фактори, в това число раса, етнически генезис, класа, полова ориентировка и възраст.
Джендър функциите се научават и варират в необятни граници в и сред другите човешки общества и се трансформират с времето.
Ние се социализираме от момента, в който се раждаме. Ние се развиваме, растем и учим по какъв начин да се държим съгласно предстоящите правила на обществото, в което живеем, повлияни в огромна степен от нашето семейство, учебно заведение, работно място, средствата за всеобща информация, новите осведомителни технологии и известната просвета. Социализацията е значима стъпка в процеса на превръщането ни във функционални членове на дадена група от хора, само че не всяка информация, която получаваме като част от нашата социализация, може да се смята за потребна за нас или за обществото. Нереалистичните и противоречащи си упования могат да провокират вътрешни спорове, психически проблеми и нежеланието или невъзможността за осъществяване на тези упования може да докара до избрани форми на наказване от другите.
Джендър еднаквост значи социо-пола, към който лицата усещат, че принадлежат, който може да е или да не е идентичен с биологичния пол, към който спадат по рождение. Това се отнася до вътрешно-дълбокото чувство на всеки човек за своя джендър (социо-пол) и включва персоналното възприятие за тяло и други способи за изложение, като облекла, тирада и обноски.
Проблемът идва от обстоятелството, че нашата, ортодоксална черква и консервативното ни общество приема пола от първата формулировка, до момента в който в конвенцията се работи с второто разбиране единствено. Последното основава големи проблеми и опция за въвеждане на практики за целенасочена смяна на половата еднаквост (второто и третото понятие).
Чл. 12 – 1
Член 12 — Общи отговорности
1 Страните подхващат нужните ограничения за поощряване на промени в обществените и културни модели на държание на дамите и мъжете за премахване на предубеждения, традиции, обичаи и всевъзможни други практики, учредени на концепцията за непълноценност на дамите или на стереотипни функции за дамите и мъжете.
Тук наблягам концепцията на конвенцията за уеднаквяване на културите и унищожаване на типичните показа във всяка просвета за ролята на мъжа и дамата. Напълно недопустим опит за външно въздействие поради обстоятелството, че мъжествеността и женствеността като съществени функции във всяка просвета държат базата на обществените връзки и се дефинират от основополагащи полезности. Разбивайки полезностите, се разрушават устои в обществото, провокира се тежък спор сред поколенията, децата на процедура се откъсват от въздействието на фамилиите.
В българската просвета се цени мачовщината и женското наличие, което „ върти главата на фамилията “. Много ясно се приема пола като мъж и жена, а останалите вариации като изключение от правилото. На процедура у нас би трябвало да се възпитава приемливост и неагресия към другите, а не приемането им като норма, която е обект на обучение в ранно детска възраст.
Чл.14 – 1 и 2
Член 14 — Образование
1 Страните подхващат, където е уместно, нужните стъпки за включване на съгласуван с разрастващите се благоприятни условия на учащите се образователен материал по въпроси като равнопоставеност сред дамите и мъжете, нестереотипни функции на пола, взаимно почитание, ненасилствено разрешаване на спорове в междуличностните връзки, принуждение над дамите, учредено на пола, и право на персонална цялост, в формалните образователни стратегии и на всички просветителни нива.
2 Страните подхващат нужните ограничения за поощряване на посочените в параграф 1 правила в неофициалните просветителни структури, както и в спортни, културни и развлекателни структури и в медиите.
Образователните стратегии засягащи нестереотипните функции на пола включват нагледни материали и образци за пояснение за понятията обществен пол и демонстрация на разликите, както и типове разлики. Обхващането в просветителния развой на деца от всички възрасти, предопределя голям риск за смяна на половия интерес. В ранна детска възраст се появява първия интерес към половия обект и той придобива облик посредством въображение и разкази на съученици. Освен това индивида в полово отношение е ендрогин, т.е. във всеки битуват разнообразни съотношения сред женствено и мъжествено. Въпрос на модели и първичен тласък на въображението е по какъв начин ще се прояви сексуалността според от субективното съответствие. Ето за какво, е недопустимо да има просветителни стратегии, които показват в ранна детска възраст разнообразието. Естественото детско любознание ще насочи интереса към особеното, любопитното, наложения модел или просто, разказания, онагледен модел. Това ще усили предпоставките за ранно преориентиране към привлеклите внимание разнообразни модели.
Трите образеца в конвенцията я трансформират в средство за замяна на съществени полезности, показа за обществени функции и основаване на модели през образованието за увеличение на хората с друга полова ориентировка от обичайна.
От Facebook профила на политическия психолог проф. Антоанета Христова
Чл. 3 в
в „ пол “ значи обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете;
В членът за избрания, се приема пол в смисъла на обществено построена роля. Това определение основава спор тъй като – има две дефиниции sex – пол и gender – пол. Според Компас (Наръчник за образование по правата на индивида за младежи) към Съвета на Европа дефинициите са:
Пол значи биологични и физиологични характерности, които разграничават мъжете и дамите. Ние сме избрани като мъже и дами при раждането, което става обществен и законов факт от този миг нататък. Някои хора се раждат с атипични комбинации на физически характерности (телесни характеристики), които нормално разграничават момчетата от девойките по времето на раждане. Тези лица може да се нарекат “хермафродити ”. Социалните упования във връзка с даден набор полови функции зависи от избрания социално-икономически, политически и културен подтекст и се въздействат от други фактори, в това число раса, етнически генезис, класа, полова ориентировка и възраст.
Джендър функциите се научават и варират в необятни граници в и сред другите човешки общества и се трансформират с времето.
Ние се социализираме от момента, в който се раждаме. Ние се развиваме, растем и учим по какъв начин да се държим съгласно предстоящите правила на обществото, в което живеем, повлияни в огромна степен от нашето семейство, учебно заведение, работно място, средствата за всеобща информация, новите осведомителни технологии и известната просвета. Социализацията е значима стъпка в процеса на превръщането ни във функционални членове на дадена група от хора, само че не всяка информация, която получаваме като част от нашата социализация, може да се смята за потребна за нас или за обществото. Нереалистичните и противоречащи си упования могат да провокират вътрешни спорове, психически проблеми и нежеланието или невъзможността за осъществяване на тези упования може да докара до избрани форми на наказване от другите.
Джендър еднаквост значи социо-пола, към който лицата усещат, че принадлежат, който може да е или да не е идентичен с биологичния пол, към който спадат по рождение. Това се отнася до вътрешно-дълбокото чувство на всеки човек за своя джендър (социо-пол) и включва персоналното възприятие за тяло и други способи за изложение, като облекла, тирада и обноски.
Проблемът идва от обстоятелството, че нашата, ортодоксална черква и консервативното ни общество приема пола от първата формулировка, до момента в който в конвенцията се работи с второто разбиране единствено. Последното основава големи проблеми и опция за въвеждане на практики за целенасочена смяна на половата еднаквост (второто и третото понятие).
Чл. 12 – 1
Член 12 — Общи отговорности
1 Страните подхващат нужните ограничения за поощряване на промени в обществените и културни модели на държание на дамите и мъжете за премахване на предубеждения, традиции, обичаи и всевъзможни други практики, учредени на концепцията за непълноценност на дамите или на стереотипни функции за дамите и мъжете.
Тук наблягам концепцията на конвенцията за уеднаквяване на културите и унищожаване на типичните показа във всяка просвета за ролята на мъжа и дамата. Напълно недопустим опит за външно въздействие поради обстоятелството, че мъжествеността и женствеността като съществени функции във всяка просвета държат базата на обществените връзки и се дефинират от основополагащи полезности. Разбивайки полезностите, се разрушават устои в обществото, провокира се тежък спор сред поколенията, децата на процедура се откъсват от въздействието на фамилиите.
В българската просвета се цени мачовщината и женското наличие, което „ върти главата на фамилията “. Много ясно се приема пола като мъж и жена, а останалите вариации като изключение от правилото. На процедура у нас би трябвало да се възпитава приемливост и неагресия към другите, а не приемането им като норма, която е обект на обучение в ранно детска възраст.
Чл.14 – 1 и 2
Член 14 — Образование
1 Страните подхващат, където е уместно, нужните стъпки за включване на съгласуван с разрастващите се благоприятни условия на учащите се образователен материал по въпроси като равнопоставеност сред дамите и мъжете, нестереотипни функции на пола, взаимно почитание, ненасилствено разрешаване на спорове в междуличностните връзки, принуждение над дамите, учредено на пола, и право на персонална цялост, в формалните образователни стратегии и на всички просветителни нива.
2 Страните подхващат нужните ограничения за поощряване на посочените в параграф 1 правила в неофициалните просветителни структури, както и в спортни, културни и развлекателни структури и в медиите.
Образователните стратегии засягащи нестереотипните функции на пола включват нагледни материали и образци за пояснение за понятията обществен пол и демонстрация на разликите, както и типове разлики. Обхващането в просветителния развой на деца от всички възрасти, предопределя голям риск за смяна на половия интерес. В ранна детска възраст се появява първия интерес към половия обект и той придобива облик посредством въображение и разкази на съученици. Освен това индивида в полово отношение е ендрогин, т.е. във всеки битуват разнообразни съотношения сред женствено и мъжествено. Въпрос на модели и първичен тласък на въображението е по какъв начин ще се прояви сексуалността според от субективното съответствие. Ето за какво, е недопустимо да има просветителни стратегии, които показват в ранна детска възраст разнообразието. Естественото детско любознание ще насочи интереса към особеното, любопитното, наложения модел или просто, разказания, онагледен модел. Това ще усили предпоставките за ранно преориентиране към привлеклите внимание разнообразни модели.
Трите образеца в конвенцията я трансформират в средство за замяна на съществени полезности, показа за обществени функции и основаване на модели през образованието за увеличение на хората с друга полова ориентировка от обичайна.
От Facebook профила на политическия психолог проф. Антоанета Христова
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ