Мнения Daily - Разрушението няма нужда от съдържателни аргументи
Какъв по-мощен мотив - народът не харесва паметника, тъй като е противен. Още по тематиката
И още: С Тръмп Съединени американски щати могат да се окажат в непредвидена война; Прокуратурата извърши напътствие на Решетников
И още: Цивилизацията е там, където хората са любезни; Не трилър, а сапунка
Махането на паметника пред НДК
Разрушението няма потребност от съдържателни причини
3 юли 2017 година Огромен кран в дъждовната заран до паметника " 1300 години България " на Валентин Старчев пред НДК - по-късно стартират да смъкват металните релефи от порутената структура, с цел да ги запазят. Общината по-късно ще заяви, че демонтажът е почнал, без да известяват за старта, защото не желали " да придават церемониалност " на случая. Да, по този начин пишеше - " церемониалност ".
Четири аргументи бяха най-често посочвани до момента в интерес на разрушаването:
- Съмнителна идейна, историческа и естетическа стойност
Достатъчно ли е това да бъде опустошен, в случай че изобщо е правилно? Идейната и историческата стойност на паметника на руската войска (ПСА) не е съмнителна, а е чисто погрешна, просто неистина е, само че той няма да бъде опустошен затова. Невярна е, тъй като руската войска не е освобождавала България от никого, с цел да показва българският народ съответна благодарност, както е написано на паметника. За естетическата стойност на ПСА одобрявам, че е съмнителна, само че единствено толкова.
- Заради паметника " 1300 години България " е погубен различен
Не е правилно. Тази легенда е комфортна, с цел да придаде на разрушаването концепция, че възвръща справедливостта на историята, без да си дават сметка възстановителите, че са като две капки вода с разрушителите от отречените времена. Мемориалните плочи в памет на 1-и и 6-и пехотен полк от войните за национално обединяване не бяха на мястото на паметника " 1300 години България ", а до постройката на НДК, напълно малко вляво в посока към ул. " Фритьоф Нансен ". Това значи, че военният мемориал " 1912 - 1918 " можеше да бъде възобновен и без разрушаването на паметника " 1300 години България " - апелирам да бъдем точни. И таман мотив да попитам - по кое време най-накрая паметните плочи от черен гранит с имената на починалите бойци и офицери в двете Балкански войни и в Първата международна ще бъдат върнати на мястото им?
- Паметникът е срутен
Абсолютно правилно. Всичко се разрушава. Включително паметниците. После вземаме за мотив, че е срутен - с помощта на нашето безхаберие. Лицемерието е благородно.
- Паметникът е противен
А в този момент де! Ей тука май е заровено кучето. Това грозилище ли било монумент, вика народът, а общинската власт с още по-благородно двуличие се кълне във вездесъщия усет за красиво и грозно: какъв по-мощен мотив - народът не харесва паметника, тъй като е противен. А какво е хубав монумент?
Разрушението няма и в никакъв случай не е имало потребност от съдържателни причини.
---------------
Юнкер извика това, което мнозина европейци мислят за Европейски Съюз - че кралят е гол.
Европейска комисия против европарламента
Лицемерието убива плана на Европа
Фотограф:
Днес политическата уместност претърпя зрелищен провал в своята светая светих - Европейския парламент. Самият ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер скъса нейните окови и сподели на малцината евродепутати, пристигнали за утринното пленарно съвещание в Страсбург, това, което в действителност мисли за тях: " Нелепи сте! "
Зад гневната му дрънканица имаше достоверен и правоверен яд: че в пленарната зала по негова преценка участваха 30-ина от общо 751 евродепутати, че болшинството не ги беше грижа да заработват заплатите си от по 7000 евро, дневните от по близо 300 евро дневно, квартирните и самолетните билети, над 20-те хиляди евро на месец за сътрудници. Което е още по-лошо - че демонстрираха неуважение към тематиката на съвещанието - изтеклото председателство на Съвета на Европейски Съюз на най-малката му страна - половинмилионната Малта.
Случаят е мотив България да преглежда Юнкер като " мон ами ", тъй като и ние сме и дребни, и ни следва председателство на Европейски Съюз. Председателят на комисията очевидно разгневи ръководителя на Народното събрание, италианеца Антонио Таяни, който му отвърна да смени езика и че Народното събрание управлява комисията, а не противоположното. Но Юнкер (успешно) го отвърна, че не вижда в залата задоволително депутати, пристигнали да изпълнят контролната си функционалност.
На процедура с изключение на занимателна битка онлайн видяхме по какъв начин водачът на една европейска институция оспорва легитимността на друга. Напук на контракта на Европейски Съюз и на междуинституционалните съглашения Юнкер съобщи на евродепутатите, че повече няма да взе участие в съвещанията им в полупразна зала. Грижливо неизричаната социална загадка е, че такива са съвсем всички съвещания след 6 часа вечерта в Страсбург. Тогава евроизбраниците нагъват елзаски специалитети, щедро полети с локални виновност и бира, по стотиците кръчми в града на Рейн.
Юнкер ще завоюва пиар точки от скандалните си реплики. Той извика това, което мнозина европейци мислят за Европейски Съюз - че кралят е гол. Че лицемерието убива плана на Европа, като отчуждава редовите европейци от него, като в същото време храни популисти и еврофоби. Когато преди съвсем три години тези евродепутати гласоподаваха кандидатурата му за ръководител на комисията, той им сподели: " Ние сме Европа на последния късмет. " Май не всички са го чули.
-------------
Имигрантите подсигуряват стопански напредък за сметка на демографска застоялост в Европейски Съюз.
Бежанската рецесия
Мигрантите са бомба и фитилът към този момент е пай
Фотограф:
Изминаха две години от рецесията с огромната бежанска вълна от над 1.5 млн. души, която навлезе в Европа пешком през гръцките острови с логистичната поддръжка на интернационалната проведена престъпност, на държавни управления, стараещи се да вкарат Европа в рецесия, и на " корпоративно-благотворителни " частни институции, преследващи реализация на избрани световни идеологически визии и тактики. Първо поканата бе за Германия, само че когато се оказа, че предизвикването е отвратително огромно, Европа бе призована да го показа.
Оттук потегли линията на разлом сред огромните западни страни - членки на Европейски Съюз, и на практика всички източноевропейски страни, които не желаят да одобряват огромни общности мигранти от Близкия изток и Африка. Този разлом сред Изтока и Запада на Европа заплашва да се окаже по-дълбок и по-значим даже от главното европейско разделяне Север - Юг, което върви по линията беднотия - благосъстояние. На повърхността стои безапелационният отвод на Будапеща, Варшава и други столици да одобряват разпределителните квоти. В дълбочина обаче главният проблем е за какви квоти в действителност става дума, за какъв интервал от време и за какви мащаби на външна миграция към Европа.
През последните две години нито Европейска комисия, нито националните държавни управления на главните западноевропейски страни се отзоваха на предложенията, идващи от Изток, за създаване и използване на общоевропейска настояща система за сигурност във връзка с миграцията. Оградните уреди на границите на Европа и вътре в Европа се множат, само че приказките за обща миграционна тактика за сигурност си остават нереални и без последици върху действителните институционални принадлежности за ръководство на Брюксел.
Пазарът на труда в Западна Европа от десетилетия обезпечава стопански напредък за сметка на имигрантска работна ръка в изискванията на демографска застоялост на Стария континент. Нарастващи дялове на публичното мнение отхвърлят тази процедура и политически се радикализират, само че елитите на статуквото заобикалят тихомълком тяхното мнение. Когато не висят на великодушните обществени помощи в Европа, имигрантите способстват за икономическия напредък и облагите на корпорациите в приелите ги страни, само че сметката на имигрантските гета, религиозната радикализация, обществените заплащания и всички други аспекти на тъмната страна на мултикултурализма се заплащат от елементарните европейски жители. Това е бомба със закъснител и фитилът към този момент е доста пай.
Чудно ли е тогава, че поляци, унгарци, чехи и българи не желаят да конфигурират сходна бомба в своите страни? Въпросът не е единствено политически - той е и честен, и избрани свръхпрогресивни среди отхвърлят да видят това.
И още: С Тръмп Съединени американски щати могат да се окажат в непредвидена война; Прокуратурата извърши напътствие на Решетников
И още: Цивилизацията е там, където хората са любезни; Не трилър, а сапунка
Махането на паметника пред НДК
Разрушението няма потребност от съдържателни причини
3 юли 2017 година Огромен кран в дъждовната заран до паметника " 1300 години България " на Валентин Старчев пред НДК - по-късно стартират да смъкват металните релефи от порутената структура, с цел да ги запазят. Общината по-късно ще заяви, че демонтажът е почнал, без да известяват за старта, защото не желали " да придават церемониалност " на случая. Да, по този начин пишеше - " церемониалност ".
Четири аргументи бяха най-често посочвани до момента в интерес на разрушаването:
- Съмнителна идейна, историческа и естетическа стойност
Достатъчно ли е това да бъде опустошен, в случай че изобщо е правилно? Идейната и историческата стойност на паметника на руската войска (ПСА) не е съмнителна, а е чисто погрешна, просто неистина е, само че той няма да бъде опустошен затова. Невярна е, тъй като руската войска не е освобождавала България от никого, с цел да показва българският народ съответна благодарност, както е написано на паметника. За естетическата стойност на ПСА одобрявам, че е съмнителна, само че единствено толкова.
- Заради паметника " 1300 години България " е погубен различен
Не е правилно. Тази легенда е комфортна, с цел да придаде на разрушаването концепция, че възвръща справедливостта на историята, без да си дават сметка възстановителите, че са като две капки вода с разрушителите от отречените времена. Мемориалните плочи в памет на 1-и и 6-и пехотен полк от войните за национално обединяване не бяха на мястото на паметника " 1300 години България ", а до постройката на НДК, напълно малко вляво в посока към ул. " Фритьоф Нансен ". Това значи, че военният мемориал " 1912 - 1918 " можеше да бъде възобновен и без разрушаването на паметника " 1300 години България " - апелирам да бъдем точни. И таман мотив да попитам - по кое време най-накрая паметните плочи от черен гранит с имената на починалите бойци и офицери в двете Балкански войни и в Първата международна ще бъдат върнати на мястото им?
- Паметникът е срутен
Абсолютно правилно. Всичко се разрушава. Включително паметниците. После вземаме за мотив, че е срутен - с помощта на нашето безхаберие. Лицемерието е благородно.
- Паметникът е противен
А в този момент де! Ей тука май е заровено кучето. Това грозилище ли било монумент, вика народът, а общинската власт с още по-благородно двуличие се кълне във вездесъщия усет за красиво и грозно: какъв по-мощен мотив - народът не харесва паметника, тъй като е противен. А какво е хубав монумент?
Разрушението няма и в никакъв случай не е имало потребност от съдържателни причини.
---------------
Юнкер извика това, което мнозина европейци мислят за Европейски Съюз - че кралят е гол.
Европейска комисия против европарламента
Лицемерието убива плана на Европа
Фотограф:
Днес политическата уместност претърпя зрелищен провал в своята светая светих - Европейския парламент. Самият ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер скъса нейните окови и сподели на малцината евродепутати, пристигнали за утринното пленарно съвещание в Страсбург, това, което в действителност мисли за тях: " Нелепи сте! "
Зад гневната му дрънканица имаше достоверен и правоверен яд: че в пленарната зала по негова преценка участваха 30-ина от общо 751 евродепутати, че болшинството не ги беше грижа да заработват заплатите си от по 7000 евро, дневните от по близо 300 евро дневно, квартирните и самолетните билети, над 20-те хиляди евро на месец за сътрудници. Което е още по-лошо - че демонстрираха неуважение към тематиката на съвещанието - изтеклото председателство на Съвета на Европейски Съюз на най-малката му страна - половинмилионната Малта.
Случаят е мотив България да преглежда Юнкер като " мон ами ", тъй като и ние сме и дребни, и ни следва председателство на Европейски Съюз. Председателят на комисията очевидно разгневи ръководителя на Народното събрание, италианеца Антонио Таяни, който му отвърна да смени езика и че Народното събрание управлява комисията, а не противоположното. Но Юнкер (успешно) го отвърна, че не вижда в залата задоволително депутати, пристигнали да изпълнят контролната си функционалност.
На процедура с изключение на занимателна битка онлайн видяхме по какъв начин водачът на една европейска институция оспорва легитимността на друга. Напук на контракта на Европейски Съюз и на междуинституционалните съглашения Юнкер съобщи на евродепутатите, че повече няма да взе участие в съвещанията им в полупразна зала. Грижливо неизричаната социална загадка е, че такива са съвсем всички съвещания след 6 часа вечерта в Страсбург. Тогава евроизбраниците нагъват елзаски специалитети, щедро полети с локални виновност и бира, по стотиците кръчми в града на Рейн.
Юнкер ще завоюва пиар точки от скандалните си реплики. Той извика това, което мнозина европейци мислят за Европейски Съюз - че кралят е гол. Че лицемерието убива плана на Европа, като отчуждава редовите европейци от него, като в същото време храни популисти и еврофоби. Когато преди съвсем три години тези евродепутати гласоподаваха кандидатурата му за ръководител на комисията, той им сподели: " Ние сме Европа на последния късмет. " Май не всички са го чули.
-------------
Имигрантите подсигуряват стопански напредък за сметка на демографска застоялост в Европейски Съюз.
Бежанската рецесия
Мигрантите са бомба и фитилът към този момент е пай
Фотограф:
Изминаха две години от рецесията с огромната бежанска вълна от над 1.5 млн. души, която навлезе в Европа пешком през гръцките острови с логистичната поддръжка на интернационалната проведена престъпност, на държавни управления, стараещи се да вкарат Европа в рецесия, и на " корпоративно-благотворителни " частни институции, преследващи реализация на избрани световни идеологически визии и тактики. Първо поканата бе за Германия, само че когато се оказа, че предизвикването е отвратително огромно, Европа бе призована да го показа.
Оттук потегли линията на разлом сред огромните западни страни - членки на Европейски Съюз, и на практика всички източноевропейски страни, които не желаят да одобряват огромни общности мигранти от Близкия изток и Африка. Този разлом сред Изтока и Запада на Европа заплашва да се окаже по-дълбок и по-значим даже от главното европейско разделяне Север - Юг, което върви по линията беднотия - благосъстояние. На повърхността стои безапелационният отвод на Будапеща, Варшава и други столици да одобряват разпределителните квоти. В дълбочина обаче главният проблем е за какви квоти в действителност става дума, за какъв интервал от време и за какви мащаби на външна миграция към Европа.
През последните две години нито Европейска комисия, нито националните държавни управления на главните западноевропейски страни се отзоваха на предложенията, идващи от Изток, за създаване и използване на общоевропейска настояща система за сигурност във връзка с миграцията. Оградните уреди на границите на Европа и вътре в Европа се множат, само че приказките за обща миграционна тактика за сигурност си остават нереални и без последици върху действителните институционални принадлежности за ръководство на Брюксел.
Пазарът на труда в Западна Европа от десетилетия обезпечава стопански напредък за сметка на имигрантска работна ръка в изискванията на демографска застоялост на Стария континент. Нарастващи дялове на публичното мнение отхвърлят тази процедура и политически се радикализират, само че елитите на статуквото заобикалят тихомълком тяхното мнение. Когато не висят на великодушните обществени помощи в Европа, имигрантите способстват за икономическия напредък и облагите на корпорациите в приелите ги страни, само че сметката на имигрантските гета, религиозната радикализация, обществените заплащания и всички други аспекти на тъмната страна на мултикултурализма се заплащат от елементарните европейски жители. Това е бомба със закъснител и фитилът към този момент е доста пай.
Чудно ли е тогава, че поляци, унгарци, чехи и българи не желаят да конфигурират сходна бомба в своите страни? Въпросът не е единствено политически - той е и честен, и избрани свръхпрогресивни среди отхвърлят да видят това.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ