Путин иска дял от Европа - ни повече, ни по-малко |
Какъв е проектът на Путин? Исканията му към Запада се свеждат до едно: нова делба на Европа и незабавното ѝ делене на сфери на въздействие. Руският журналист Фьодор Крашенинников разказва вероятните сюжети.
Напрежението към Украйна не стихва. Путин ден след ден упорства Съединени американски щати и Европа да одобряват колкото може по-бързо препоръчаните от него условия. Войнствената изразителност на съветския президент доближи връхната си точка с обяснението му, че Русия нямало към този момент накъде да отстъпва на фона на това, което американците вършели на територията на Украйна, „ пред прага на личния ни дом “. Това противоречиво умозаключение незабавно беше подето от държавната агитация, която въобще не се поколеба да направи паралел с декември 1941 година, когато войските на Хитлер в действителност доближиха до подстъпите към Москва.
Това желае Путин: Украйна да престане да съществува
Путин не пести заканите и страховитите предизвестия, само че без значение от това очевидно се надява на деескалация на спора. Войната е нещо непредсказуемо и колкото и пропагандата да хвали най-новите оръжия на съветската войска, никой не може да подсигурява изхода от едни действителни сражения.
Путин се надява по пътя на договарянията да се добере до мечтаните резултати - и тази вяра не е напълно безпочвена. В актуалната западна политическа просвета договарянията и компромисите се считат за единствения вероятен метод да се вземат решение интернационалните проблеми. Да се води война, пък камо ли да се води война за Украйна - за такова нещо нито в Съединени американски щати, нито в Европа е подготвен който и да било. Нито гласоподавателите, нито политиците, които работят предвид на мнението на гласоподавателите.
Чудно ли е тогава, че след следващата порция злокобни закани Владимир Путин беседва с новия немски канцлер Олаф Шолц и с френския президент Еманюел Макрон. Няма никакви известия, които да ни карат да мислим, че в тези диалози на Кремъл са обещани някакви отстъпки. А и американците като че ли не горят от възторг за нова среща на най-високо ниво. Все отново за началото на януари са планувани най-малко диалози на дипломатическо ниво.
Исканията на Путин към Запада се свеждат до незабавното делене на Европа на сфери на въздействие, като постсъветските страни - и най-много Украйна, ще би трябвало да се преценяват с ползите на Русия в своята външна и вътрешна политика. Такава дефиниция на въпроса от единствено себе си изключва опцията за компромис и слага под подозрение всевъзможни бъдещи договаряния.
Руският президент надали има вяра, че Западът ще се съгласи да му даде правото да прави с Украйна каквото си желае и че ще признае анексирането на Крим. Но по всичко проличава, че той се надява най-малко на следното: Съединени американски щати и Европа да се създадат на ударени и безмълвно да го оставят да работи в Украйна. Та нали нещо сходно се случи и с Грузия през 2008 година?
Явно подобен е проектът сега. Западът не желае да подписва недопустимо съглашение за разделянето на Европа? Ами добре. Нека тогава малко да се поизвърне, пък в случай че ще да осъжда на думи и да постанова някакви анемични наказания. А в същото време Украйна просто ще престане да съществува в настоящия си тип.
Възможните сюжети
Оттук насетне вероятните сюжети не са чак толкоз доста. Да стартираме с неприятните. Или Западът ще бъде заставен да вземе радикални ограничения за опазването на суверенитета и териториалната целокупност на Украйна, което пък неизбежно ще докара до повишаване на напрежението и ще сътвори за месеци и за години напред вътрешнополитически компликации на държавните управления от НАТО - или пък в Украйна ще стартира война, която след това ще би трябвало да се завършва край масата за договаряния, отново със същата тази Русия, само че може би при много по-лоши изходни условия.
Разбира се, военната случка в Украйна може да докара Путиновия режим до колапс, както се надяват някои. Но този сюжет е вероятен единствено в случай че Украйна съумее сама да се опълчи на експанзията. При противоположния вид режимът на Путин ще укрепне и даже ще стане още по-агресивен.
Има и релативно по-добър сюжет: с цената на всичко да се убие темпото, с което Путин нагнетява обстановката, да се стартират договаряния и съвещания, в границите на които предложенията на Кремъл да се размият и по този метод да се завоюва време.
Времето работи срещу Путин. Той прелестно го схваща и таман заради това по този начин се е разбързал и непрестанно подвига залога. Той не може до безспир да държи по границата на Украйна голяма войска в бойна подготвеност, не може до безспир да продава на електората си своя облик на триумфален водач без никакви забележими победи, не може до безспир да отсрочва диалозите за насъщните проблеми на страната, оправдавайки се с рецесия в връзките със Запада.
Ако в околните дни не настъпи развръзка, единствено след няколко седмици Путин ще бъде заставен да се върне още веднъж към регулирането на цените на дребно на макаронените произведения и на овесената каша - и към безуспешните апели към руснаците да се имунизират и да се примирят с рестриктивните мерки поради следващата вълна от пандемията.
Напрежението към Украйна не стихва. Путин ден след ден упорства Съединени американски щати и Европа да одобряват колкото може по-бързо препоръчаните от него условия. Войнствената изразителност на съветския президент доближи връхната си точка с обяснението му, че Русия нямало към този момент накъде да отстъпва на фона на това, което американците вършели на територията на Украйна, „ пред прага на личния ни дом “. Това противоречиво умозаключение незабавно беше подето от държавната агитация, която въобще не се поколеба да направи паралел с декември 1941 година, когато войските на Хитлер в действителност доближиха до подстъпите към Москва.
Това желае Путин: Украйна да престане да съществува
Путин не пести заканите и страховитите предизвестия, само че без значение от това очевидно се надява на деескалация на спора. Войната е нещо непредсказуемо и колкото и пропагандата да хвали най-новите оръжия на съветската войска, никой не може да подсигурява изхода от едни действителни сражения.
Путин се надява по пътя на договарянията да се добере до мечтаните резултати - и тази вяра не е напълно безпочвена. В актуалната западна политическа просвета договарянията и компромисите се считат за единствения вероятен метод да се вземат решение интернационалните проблеми. Да се води война, пък камо ли да се води война за Украйна - за такова нещо нито в Съединени американски щати, нито в Европа е подготвен който и да било. Нито гласоподавателите, нито политиците, които работят предвид на мнението на гласоподавателите.
Чудно ли е тогава, че след следващата порция злокобни закани Владимир Путин беседва с новия немски канцлер Олаф Шолц и с френския президент Еманюел Макрон. Няма никакви известия, които да ни карат да мислим, че в тези диалози на Кремъл са обещани някакви отстъпки. А и американците като че ли не горят от възторг за нова среща на най-високо ниво. Все отново за началото на януари са планувани най-малко диалози на дипломатическо ниво.
Исканията на Путин към Запада се свеждат до незабавното делене на Европа на сфери на въздействие, като постсъветските страни - и най-много Украйна, ще би трябвало да се преценяват с ползите на Русия в своята външна и вътрешна политика. Такава дефиниция на въпроса от единствено себе си изключва опцията за компромис и слага под подозрение всевъзможни бъдещи договаряния.
Руският президент надали има вяра, че Западът ще се съгласи да му даде правото да прави с Украйна каквото си желае и че ще признае анексирането на Крим. Но по всичко проличава, че той се надява най-малко на следното: Съединени американски щати и Европа да се създадат на ударени и безмълвно да го оставят да работи в Украйна. Та нали нещо сходно се случи и с Грузия през 2008 година?
Явно подобен е проектът сега. Западът не желае да подписва недопустимо съглашение за разделянето на Европа? Ами добре. Нека тогава малко да се поизвърне, пък в случай че ще да осъжда на думи и да постанова някакви анемични наказания. А в същото време Украйна просто ще престане да съществува в настоящия си тип.
Възможните сюжети
Оттук насетне вероятните сюжети не са чак толкоз доста. Да стартираме с неприятните. Или Западът ще бъде заставен да вземе радикални ограничения за опазването на суверенитета и териториалната целокупност на Украйна, което пък неизбежно ще докара до повишаване на напрежението и ще сътвори за месеци и за години напред вътрешнополитически компликации на държавните управления от НАТО - или пък в Украйна ще стартира война, която след това ще би трябвало да се завършва край масата за договаряния, отново със същата тази Русия, само че може би при много по-лоши изходни условия.
Разбира се, военната случка в Украйна може да докара Путиновия режим до колапс, както се надяват някои. Но този сюжет е вероятен единствено в случай че Украйна съумее сама да се опълчи на експанзията. При противоположния вид режимът на Путин ще укрепне и даже ще стане още по-агресивен.
Има и релативно по-добър сюжет: с цената на всичко да се убие темпото, с което Путин нагнетява обстановката, да се стартират договаряния и съвещания, в границите на които предложенията на Кремъл да се размият и по този метод да се завоюва време.
Времето работи срещу Путин. Той прелестно го схваща и таман заради това по този начин се е разбързал и непрестанно подвига залога. Той не може до безспир да държи по границата на Украйна голяма войска в бойна подготвеност, не може до безспир да продава на електората си своя облик на триумфален водач без никакви забележими победи, не може до безспир да отсрочва диалозите за насъщните проблеми на страната, оправдавайки се с рецесия в връзките със Запада.
Ако в околните дни не настъпи развръзка, единствено след няколко седмици Путин ще бъде заставен да се върне още веднъж към регулирането на цените на дребно на макаронените произведения и на овесената каша - и към безуспешните апели към руснаците да се имунизират и да се примирят с рестриктивните мерки поради следващата вълна от пандемията.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ