Страхил Делийски: Протестите са организирани, но гняв и напрежение у хората има
Какъв е отзвукът за позитивния отчет на Европейска комисия за страната ни по време, в което тук ескалират улични митинги по разнообразни мотиви? Защо хора в градовете стачкуват и презират тези от провинцията, че не го вършат? За коментар по тези значими въпроси потърсихме преподавателя по политология в СУ Страхил Делийски.
Ситуацията, по време на която пристигна новият мониторингов отчет от Европейска комисия, е доста забавна. От една страна имаме държавно управление, чиято власт, подготвеност, дарба, успеваемост, е оспорена по институционална линия от президента, от опозицията в Народно събрание и то в степен, в която самото действие на събранието е под въпрос. Също по този начин и улицата, която от дълго време освен у нас, е политически индивид.
На последващо място имаме извънпраламентарната съпротива, както и оборване на властта от Оперативна програма в самата управническа коалиция. На целия този вътрешен декор на тотално оборване на властовата компетентност на държавното управление, пристигна нещо като помощ извън – появи се положителен отчет от Европейска комисия, какъвто до момента не се е случвал. Това стана мотив и министър-председателят да се появи на екран. Дали обаче тази помощ извън ще бъде задоволителна за премиера и държавното управление да продължат своя мандат? Защото, когато легитимността и успеваемостта на ръководството са тотално оспорени от вътрешната страна, помощта извън не е доста несъмнено по какъв начин ще се прочете и дали няма да е несъответстваща. Това стратезите на кабинета не са съобразили. Много са българите, които отхвърлят да припознаят европейските институции като източник на висша истина. Не бива да забравяме, че това е отчет „ за наблюдаване и сътрудничество”. Защото спирането на наблюдението, значи и спиране на съдействието, което автоматизирано значи, че всеки идващ гаф на държавното управление, ще бъде непосредствено обект на глоба.
Протестите в страната не престават, само че са най-вече в градовете. Повече от несъмнено е, че са проведени – виждат се главните групи в тях. Всяка гражданска готовност обаче е невъзможна без съществуването на обществени вътреусловия за митинг. Това е по-важното в тази ситуация. Трябва да обърнем повече внимание на аргументите за общественото напрежение, за този яд. А не кой стои зад тях.
Бедността и недостойният метод на живот са причина за недоволствата. Исканията са за смяна на всичко и всички.
На пръв взор е парадоксално, само че хората упорстват за смяна, но не и за предварителни избори, тъй като нямало да трансформират нищо. Това издава тревожна наклонност – чувството, че законните демократични, институционални принадлежности у нас не могат да произведат политическа смяна. Това е тревожно и води до задълбочаване на гнева.
Виждаме, че разделения, които се конструираха преди 5 години по време на митингите през 2013 година, съществуват до през днешния ден. Има битка за това какъв да е достоверният представител на гражданското общество и какви могат да са достоверните му претенции. Това разделяне по хоризонтала в допълнение усложнява политическите – не може да се оформи консенсус за потребностите на това общество.
Разделението е сред градската демократично настроена междинна класа и останалата част от хората в провинцията, които не могат да си разрешат добър живот. Това е класово разделяне, което предопределя всичко останало.
Най-важно е какво ще се случи в публичен проект у нас, а не това, че министър председателят разгласи, че няма да подава оставка. Има два вероятни разновидността. Позитивният е, тези митинги да ни научат какво е народна власт и по какъв начин се прави тя. Негативният е, всичко това да докара до продължение на обществения яд. Дано въпреки всичко влезем в позитивният вид!
Ситуацията, по време на която пристигна новият мониторингов отчет от Европейска комисия, е доста забавна. От една страна имаме държавно управление, чиято власт, подготвеност, дарба, успеваемост, е оспорена по институционална линия от президента, от опозицията в Народно събрание и то в степен, в която самото действие на събранието е под въпрос. Също по този начин и улицата, която от дълго време освен у нас, е политически индивид.
На последващо място имаме извънпраламентарната съпротива, както и оборване на властта от Оперативна програма в самата управническа коалиция. На целия този вътрешен декор на тотално оборване на властовата компетентност на държавното управление, пристигна нещо като помощ извън – появи се положителен отчет от Европейска комисия, какъвто до момента не се е случвал. Това стана мотив и министър-председателят да се появи на екран. Дали обаче тази помощ извън ще бъде задоволителна за премиера и държавното управление да продължат своя мандат? Защото, когато легитимността и успеваемостта на ръководството са тотално оспорени от вътрешната страна, помощта извън не е доста несъмнено по какъв начин ще се прочете и дали няма да е несъответстваща. Това стратезите на кабинета не са съобразили. Много са българите, които отхвърлят да припознаят европейските институции като източник на висша истина. Не бива да забравяме, че това е отчет „ за наблюдаване и сътрудничество”. Защото спирането на наблюдението, значи и спиране на съдействието, което автоматизирано значи, че всеки идващ гаф на държавното управление, ще бъде непосредствено обект на глоба.
Протестите в страната не престават, само че са най-вече в градовете. Повече от несъмнено е, че са проведени – виждат се главните групи в тях. Всяка гражданска готовност обаче е невъзможна без съществуването на обществени вътреусловия за митинг. Това е по-важното в тази ситуация. Трябва да обърнем повече внимание на аргументите за общественото напрежение, за този яд. А не кой стои зад тях.
Бедността и недостойният метод на живот са причина за недоволствата. Исканията са за смяна на всичко и всички.
На пръв взор е парадоксално, само че хората упорстват за смяна, но не и за предварителни избори, тъй като нямало да трансформират нищо. Това издава тревожна наклонност – чувството, че законните демократични, институционални принадлежности у нас не могат да произведат политическа смяна. Това е тревожно и води до задълбочаване на гнева.
Виждаме, че разделения, които се конструираха преди 5 години по време на митингите през 2013 година, съществуват до през днешния ден. Има битка за това какъв да е достоверният представител на гражданското общество и какви могат да са достоверните му претенции. Това разделяне по хоризонтала в допълнение усложнява политическите – не може да се оформи консенсус за потребностите на това общество.
Разделението е сред градската демократично настроена междинна класа и останалата част от хората в провинцията, които не могат да си разрешат добър живот. Това е класово разделяне, което предопределя всичко останало.
Най-важно е какво ще се случи в публичен проект у нас, а не това, че министър председателят разгласи, че няма да подава оставка. Има два вероятни разновидността. Позитивният е, тези митинги да ни научат какво е народна власт и по какъв начин се прави тя. Негативният е, всичко това да докара до продължение на обществения яд. Дано въпреки всичко влезем в позитивният вид!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ