Има ли връзка между ранното ставане, трудолюбието и вярата в Бог
Какъв човек сте – който обича да става, щом слънцето се покаже – като чучулига – или сте сова, която избира да стои до късно? А може би сте като множеството хора, които са някъде по средата сред двете. Е, ново проучване демонстрира, че може да има връзка сред ранобудността у хората, техните равнища на задоволеност от живота и деятелност и тяхната набожност.
„ Ранното лягане и ранното ставане вършат индивида здрав, богат и умен “ – гласи една остаряла задгранична сентенция. Има и още най-разнородни поговорки на най-различни езици, които разпространяват и акцентират изгодите от това да бъдеш „ ранобуден “. Но в Полша има и още една сентенция, която прибавя в допълнение измерение на божествена благословия – „ този, който става рано, получава премия от Бога “.
Сега екип от откриватели от Факултета по логика на психиката на Варшавския университет подлагат на емпиричен тест мъдростта в тези изказвания, като ревизират връзката сред хронотипа (дали сте утринен или вечерен човек), трудолюбието (съвестността), удовлетворението от живота и равнището на религиозните убеждения.
Проведени са доста проучвания на хронотипа, които изследват връзките с времето на лягане или ставане и разнообразни други физически и психически фактори, като когнитивни качества, прочувствено действие, прочувствена просветеност и други
Някои от тези предходни проучвания към този момент са открили, че „ утринните хора “ са по-удовлетворени от живота и са по-трудолюбиви. В същото време други проучвания демонстрират, че религиозността също е обвързвана с по-висока задоволеност от живота и усърдие. Всъщност едно надлъжно изследване откри, че равнищата на усърдие, изразени в юношеството, могат да предскажат по-висока набожност на по-късен стадий от живота.
„ Имайки поради връзката сред съвестността, религиозността и благополучието “, пишат в своето проучване Джоана Горгол и сътрудниците ѝ, „ има учредения да се счита, че религиозността може да служи като още един посредник на връзката сред хронотипа и удовлетворението от живота “.
За да ревизира това, екипът организира два разбора въз основата на изследвания измежду поляци на възраст сред 18 и 71 години; в едното изследване вземат участие 500 души, а в другото – 728. Всяка група е помолена да попълни полската акомодация на Composite Morningness Questionnaire – въпросник, който дефинира желанията в циркадните ритми на индивида – както и International Personality Item Pool Big Five – въпросник за удовлетвореността им от живота и равнището им на сериозност.
Също по този начин едната група е запитана за вярата им в Бог, а другата – за общото им равнище на набожност.
Циркаден темп
Резултатите удостоверяват откритите по-рано връзки сред по-високата почтеност (трудолюбие) и удовлетвореността от живота, като в същото време демонстрират, че религиозността е по-често срещана измежду утринните хора. Резултатите допускат, че по-високото равнище на религиозни убеждения измежду чучулигите може статистически да изясни тази връзка с ранното ставане и по-високата задоволеност от живота, която пък от своя страна наподобява статистически повлияна от съвестността.
Освен това, защото резултатите са получени въз основата на самокритика, постоянно съществува опция за отклоняване, изключително отклоняване заради обществения напън или някакъв тип суетност. Важно е да се означи, че при по-нататъшните проучвания ще би трябвало да се употребява по-широк междукултурен метод, защото другите хора може да имат друго схващане за времето, както и културни показа за религиозността и връзката ѝ с други психически фактори.
Независимо от това създателите заключават, че „ актуалните ни резултати демонстрират, че връзката сред това по кое време ставаме и удовлетвореността от живота е отчасти опосредствана от религиозността, която от своя страна е отчасти опосредствана от добросъвестността. Това значи, че по-ориентираните към утрото човеци могат да се възползват от по-високо психическо благоденствие посредством както на личностните си характерности, по този начин и на отношението към религията. “
