Три години след като арабските страни от Персийския залив Бахрейн и Обединените арабски емирства грабнаха заглавията, като станаха третата и четвъртата арабска страна, нормализирала отношенията си с Израел, двете северноафрикански страните, които последваха примера, не са толкова напреднали по отношение на отношенията.
През октомври и декември 2020 г. Судан и Мароко съответно обявиха, че са се съгласили да нормализират отношенията си с Израел.
Генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, лидерът на гражданско-военния преходен суверенен съвет в Судан, вече се беше срещнал тайно с израелския премиер Бенямин Нетаняху през февруари 2020 г.
Ал-Бурхан, подкрепен от сигналите на Съединените щати, че са готови да обмислят премахването на Судан от списъка си с държави, спонсориращи тероризма в замяна, каза, че е предприел тази стъпка с „върховния интерес“ на суданския народ в сърцето.< /p>
Но докато дипломатическите отношения между Мароко и Израел прераснаха в пълно сътрудничество в различни сектори, споразумението на Хартум с Израел остана номинално поради избухването на гражданска война между съперничещи си генерали през април.
Според Kholood Khair, судански политически анализатор, Авраамовите споразумения са били начин за преходното правителство на Судан „да се опита да поправи мостове между себе си и американците след падането на [бившия диктатор] Омар ал-Башир, а също и с себе си и емирствата, които са много анти-мюсюлмански братя“, каза тя.
Ал Башир, който управлява Судан в продължение на 30 години, докато не беше свален от власт чрез военен преврат през 2019 г., поддържаше военно-политическа ислямистка коалиция като основа на своята Партия на националния конгрес.
Khair каза, че споразумението няма никакви „граждански дивиденти“, тъй като „военните са много по-заинтересовани от някои от шпионския софтуер, наблюдението и т.н., които Израел има“.
„Израелците не се довериха на суданците достатъчно, за да им дадат това оборудване, но всички други неща, които можеха да бъдат на масата – земеделско сътрудничество, технологии и т.н. – не бяха“, обясни тя.
Тясното сътрудничество на Рабат и Израел
Отношенията на Мароко с Израел са в рязък контраст, тъй като двете задълбочиха сътрудничеството си в разузнаването, търговията с оръжия и технологии и участваха в съвместни военни учения.
Рикардо Фабиани, директор на проекта за Северна Африка в Кризисната група, каза, че отношенията между Рабат и Израел са достигнали ниво на сътрудничество, по-високо от нормализирането.
„Израел и Мароко не просто се радват на напълно нормални дипломатически отношения, но те са положили основите за пълноценно политическо, икономическо и, най-важното, военно сътрудничество“, каза той пред Ал Джазира.
„От израелските инвестиции до продажбите на съвременно оборудване и оръжия за Рабат, двете страни си сътрудничат много тясно.“
Миналия юли Израел също призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара, според съобщенията предпоставка Рабат да отвори посолството си в Тел Авив.
Фабиани каза, че това признание е дало зелена светлина за продажбата на израелско модерно военно оборудване и оръжия на Мароко.
„От гледна точка на Израел, Мароко сега е близък партньор в Северна Африка и мароканските разкази, че те се сблъскват с едни и същи врагове – Рабат твърди, че Фронтът Полисарио е подкрепян от Иран – са помогнали за укрепването на тези отношения“, обясни той.< /p>
„Продажбата на оръжия и оборудване е начин Израел да получи нови „приятели“ в региона и да разшири влиянието си, независимо от въздействието, което оказва върху местното напрежение.“
Пропалестинските граждански групи в Мароко, както и други леви активисти, се противопоставиха на новото разбирателство между двете страни, но мнозина се страхуват от политическа репресия, ако говорят открито.
„Връзката между нормализирането и Западна Сахара затрудни много мароканци да се противопоставят открито на това развитие, тъй като Западна Сахара е свещена национална политическа кауза в Мароко“, каза Фабиани.
„Много други мароканци бяха тихи или не се противопоставиха изрично на нормализацията, докато други групи (някои амазигски активисти, например) публично приветстваха и подкрепиха тази стъпка, тъй като я виждат като начин за дистанциране между Мароко и панарабизъм и укрепване на плурализма в страната чрез възстановяване на еврейската идентичност на Мароко.“
Три Не срещу три Да?
В Судан реакцията на гражданското общество към нормализирането беше пренебрегната, тъй като не беше приоритет за тях, каза анализаторът по въпросите на Судан Ел-Уалид Муса.
„Те имаха по-неотложни проблеми, като например изготвянето на конституцията и отделянето на военни офицери от политическите и изпълнителните дела“, каза той, имайки предвид органа на Суверенния съвет.
Подписването на споразуменията беше направено по „тайен начин“ и суданските генерали, каза Муса, „нямаха смелостта да рационализират плана си, като го съобщиха на обществеността“.
Хартум отдавна се помни от израелците като градът, в който Арабската лига през 1967 г. провъзгласи своята резолюция „Трите не“ за Израел – без признаване, без мир и без преговори.
Говорейки на среща с ал-Бурхан през февруари тази година, израелският външен министър Ели Коен – като част от единствената чуждестранна делегация, изпратена в Судан след преврата – каза, че изгражда „нова реалност“ със Судан, обръщайки три не в три да.
„Да на преговорите между Израел и Судан, да на признаването на Израел и да на мира между държавите и между народите“, каза Коен.
Аналитикът Khair каза, че обичайните участници срещу нормализацията ще бъдат ислямистките поддръжници на Ал Башир. Но при Ал Башир – не при Ал Бурхан – нормализацията беше повдигната за първи път.
„През 2016 г. – когато режимът на Башир се отвърна от Иран [за да бъде] по-близо до Саудитска Арабия и съюзниците на САЩ – въпросът за нормализирането се появи“, каза тя.
„Тогавашният ръководител на Конгресната партия Ибрахим Гандур публично каза, че може би нормализирането на отношенията с Израел би било добър начин за режима, докато се опитват да ухажват различни съюзници.“
„Начинът, по който генералите се опитаха да го продадат, беше да кажат, че това е начин да се върнем в световното лоно след толкова години, в които сме били държава парий“, добави тя.
Докато номиналното споразумение, подписано при тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп, представлява по-скоро акт за сигурност, отколкото топъл мир, бъдещето на израелско-суданските отношения е във въздуха.
„Споразуменията Авраам със Судан основно се основаваха на военен ангажимент“, каза Хаир. „Израел работи най-вече с генералите, които сега са във война и за които бъдеща политическа позиция е много малко вероятна, ако нещата вървят добре по отношение на провеждащите се преговори.“
Ако страната имаше цивилно правителство, каза тя, спазването на Споразуменията от Абрахам може да се разглежда като нетна стойност, особено като се представи на САЩ и ОАЕ, че ерата на политическия ислям в Судан е приключила.< /p>
И въпреки че може да е преждевременно да се обмисля предвид продължаващата война, Khair каза, че естеството на споразуменията ще се промени.
„Ще трябва да има повече области на сътрудничество между граждански лица в областите на селското стопанство, технологиите, потенциално и здравеопазването“, каза тя.
„Вероятно ще има промяна на начина, по който споразуменията се движат напред.“
Източник: Ал Джазира
