Как се случи така, че Сърбия окончателно се превърна в

Как се случи по този начин, че Сърбия дефинитивно се трансформира в пленник на Косово?

Няма никакво подозрение, че това сама си го аргументи, водена от вековната си историческа надутост, с помощта на която бе изоставена от обичайните си европейски съдружници. Руската поддръжка на сръбската позиция за Косово беше сиренцето, на което сръбските политици се хванаха в клопката на Путин и в този момент даже и да желаят да поведат страната си към Европа, няма по какъв начин да предадат съветските ползи на Балканите. Защото ориста на ония, които се опълчиха на Путин, е задоволително показателна. Утопията, че тъкмо с поддръжката на Путин, Сърбия ще реализира историческия идеал за Велика Сърбия, обратно на ползите на съседите си и на огромните международни играчи, мъчно може да бъде предпазена с рационални причини. Но сръбските политици имат вяра в нея и от ден на ден се разминават със съседите си и европейските си сътрудници.

Резолюцията на Европейския парламент за осъществяване на без значение интернационално следствие за парламентарните, покрайнинските и частичните локални избори в Сърбия от декември предходната година и вероятно прекратяване на европейските фондове и проверка на средствата, дадени на държавното управление на Сърбия в границите на Инструмента за предприсъединителна помощ по програмата IPA III и други финансови документи, очевидно паникьоса президента Александър Вучич и премиера Ана Бърнабич.

В резолюцията има доста тежки обвинявания за систематична корист с институции и медии, липса на минимални демократични стандарти, липса на правораздаване за изборните операции, което утвърждава практиката изборите и в бъдеще да се организират в нарушаване на законите и Конституцията, изявления на държавни ръководители, които упрекват страните от Европейския съюз за образуване на митинги против властта в Сърбия, медиите, които водят откровена антиевропейска агитация и прочие

За пред сръбската общност, съидейниците на Вучич се пробваха да омаловажат резолюцията и да стоварят отговорността за „ безконечния позор “ върху опозиционната коалиция „ Сърбия против насилието “, която в действителност разобличи изборните операции и се обърна за помощ към Европейския парламент. Тръгнаха обвинявания против немските и английските медии, разиграха се несъществуващи „ шпионски “ кавги, подвигна се олелия за премахването на динара като платежно средство на Косово с вярата да се измести фокуса на вниманието от задаващата се заплаха за ръководството на Вучич.

Тия кампанийни похвати във вътрешен проект може и да правят работа, само че на интернационален, най-малко на Запад и в Съединени американски щати, са извънредно нездравословни за Сърбия. И в случай че поради предстоящото признание на Косово, Европа до момента толерираше Вучич, терористичното нахлуване в село Банска и изборните операции през предходната есен, накараха европейските политици съществено да се замислят дали Сърбия въобще желае да продължи преговорния развой за участие в Европейски Съюз?

Разбира се, Европейският парламент и Европейската комисия не могат да създадат прелом в Сърбия и принудително да я вкарат в Европейския съюз. Първо, тъй като това опонира на европейската политическа философия, и второ, тъй като това въпреки всичко е суверенно право на сръбските жители, без значение какъв брой са подведени или манипулирани.

Европа въпреки всичко втвърди тона и изрично даде да се разбере, че Сърбия не може да претендира за еврочленство и да нарушава европейските стандарти за осъществяване на демократични и свободни избори и в същото време да употребява Европа като банкомат, от който да тегли пари и да й се смее в лицето.

Всъщност, към този момент няколко години в резолюциите на Европейския парламент за напредъка на Сърбия за участието в Европейски Съюз, се насочат недвусмислени предупредителни сигнали и послания към ръководещите в Сърбия. Проблемът е, че сръбските управници по принцип не схващат от рекомендации и резолюции, в случай че не са съпроводени със солидна доза наказания.

Принципът „ кучетата лаят, керванът си върви “ до момента работеше безупречно. Целта беше да се печели време с вярата, че Русия ще победи във войната в Украйна и Сърбия още веднъж ще се подреди на страната на спечелилите и ще прекрои границите на Балканите, с цел да реализира лелеяната фантазия за Велика Сърбия.

В името на тази велика цел, сръбските ръководещи са подготвени да употребяват всички вероятни средства. Изборните измами и операции са единствено средство за одобряване на „ твърда ръка “ в името на реализиране на задачата. Защото при съществуването на едно демократично ръководство с работещи демократични институции, със мощна съпротива и независимост на медиите, няма по какъв начин да се тръгне в нова война за територии и „ дефинитивно “ решение на сръбския народен въпрос. Би било доста наивно, в случай че изборните измами и денонощното конфигуриране на публичното мнение по националните малките екрани против Европа се преглеждат единствено като нормална битка за власт. Те са по-скоро средство за „ демократично “ легитимиране на една рискова за мира и сигурността политика на Западните Балкани. Включително и за легитимиране на метода, по който се вършат изборите.

Сатанизиране на опозицията, импорт на гласоподаватели, неведнъж гласоподаване на разнообразни места, пазаруване и изнудване на гласове, търговия с въздействие, подправяне на бюлетини и протоколи, „ индийски влакна “ и прочие, са нормалните способи за „ вярно “ гласоподаване, които се ползват години наред и на процедура сътвориха несменяема политическа класа на първо време на локално, а в този момент към този момент и на централно ниво. Години преди да се пристъпи към импорт на гласоподаватели от Република Сръбска в Белград, в Босилеград се внасяха гласоподаватели от Македония. Практиката от един гласоподавател да се вадят повече гласове, да се гласоподава от името на умряли и изселени лица, да се пълнят изборните урни в късните часове, да се подправят изборните бумаги и прочие, беше проба, която освен опорочи, само че и легитимира изборните операции в името на някакви „ висши, патриотични цели “, а на процедура докара до узаконяване на грабежа на държавните запаси и на жителите.

В такава обстановка значително опозиционно настроени политици и жители към този момент не виждат смисъл от присъединяване на изборите, тъй като те се организират единствено проформа и с предупреден излаз. Още през 2019/2020 година се оформиха две отзиви по този въпрос. Според едното, опозицията би трябвало да бойкотира изборите, до момента в който не се промени метода, по който те се организират. Бойкотът тогава докара единствено до усилване на позицията на Вучич. На изборите през 2022 година, опозицията реши да взе участие на изборите при същите условия. Резултатът беше пагубен за опозицията, само че изборите бяха законни пред света. На изборите през 2023 година, още веднъж при същите условия опозицията получи повече от същото и изпадна в обстановка с присъединяване си да бъде употребена да легитимира и легализира тоталитарната система на ръководство вместо да я управлява и конкурира. Опонирането на властта стана рисково за политици и публицисти. Апелационният съд на Сърбия оневини наказаните на две инстанции четирима високопоставени чиновници на службите за сигурност за убийството на известния сръбски публицист Славко Чурувия и с това изпрати недвусмислено обръщение към публицистите – ние можем да ви убием, когато и където си желаяме, а вие внимавайте какво пишете!

След резолюцията на Екологичен потенциал, Вучич има две благоприятни условия.

Едната е, да откаже всякакво интернационално следствие на изборите. Това значи да се откаже и от евроинтеграциите, само че и от европейските фондове и външните вложения.

Другата опция е, да разреши интернационалното следствие, което неизбежно ще разобличи изборните обири и измами. Резултатът отново е същият – неспазването на интернационалните стандарти за осъществяване на избори води до изолираност, евакуиране на външните вложители, проблеми с интернационалното съдействие и незнайно бъдеще.

Прикарани до стената, ръководещите сръбски политици в този момент вървят по ТВ студиата и държат дълги патриотарски словоизлияния против „ домашните врагове и непознатите сътрудници “, които изнасят мръсните облекла и злепоставят Сърбия пред Европа. Във вътрешен проект, някой може и да им повярва, само че във външен, затъват от ден на ден.

Разобличаването на механизма по който повече от две десетилетия се печелят изборите в Сърбия, подведе под въпрос европейското определение на Сърбия въз основата, на което тя получи над два милиарда евро помощ, две трети от външните вложения и две трети от външния експорт на европейските пазари, с помощта на които сръбските жители живеят доста по-добре, в сравнение с действително заслужават.

Резолюцията на Европейския парламент разголи лицемерието на ръководещите сръбски управници и означи началото на края на проевропейската измама, под маската на която към този момент две десетилетия се гради един злокобен тоталитарен режим, с съветски и китайски нюанс. Явно на европейските политици им е писнало сръбските управници да ги вършат на простаци единствено с цел да тарашат европейските фондове.

Засега ръководещите в Сърбия се успокояват, че резолюцията няма наложителен темперамент и се надяват, че след европейските избори и изборите за президент на Съединени американски щати, освен всичко ще отшуми, само че и радикално ще се промени в тяхна изгода.

Позицията на Вучич в Европейския съюз и Съединени американски щати към този момент е съществено отслабена. В очите на международните водачи, той към този момент не е индивидът, който може да реши казуса с Косово и да омиротвори Балканите. Сега единствено от умеенето и единството на водачите на по този начин наречените проевропейски партии зависи дали ще се преборят за малко по-нормални условия за избори или историята още веднъж ще се повтори, този път като комедия. /БГНЕС

--------------

Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”. Анализът на Иван Николов е написан особено за Агенция БГНЕС.